Метод 3 „Групи убеждения“.

                                 Техника 1 „Определяне на централните убеждения“

                                               (когнитивно-поведенческа терапия)

След прилагане на техниките на метод 2, за цялата последваща работа е важно, да бъдат намерени централните убеждения на клиента. Когнитивната терапия е ефективна само тогава, когато психологът работи над верни централни убеждения.

Ред за прилагане: Преди прилагане на техниката, нека клиентът се отпусне за около 5 мин. Насочете вниманието му от външните към вътрешните събития.

След това обърнете внимание върху събитие „А“. Помолете го да си представи колкото се може по-ясно вълнуващата го ситуация. Предложете му да използва за това всички свои усещания (зрителни, слухови, обонятелни, тактилни, вкусови, кинестични), за да постигне колкото се може по-жива представа за А“.

След като постигне търсеното ниво на визуализация, помолете го да се фокусира върху своите емоции (С). какви емоции са възникнали в него, когато си представя А? Обърнете му внимание, да не измисля емоциите си, а да остави те сами да се проявят. Отделете достатъчно време за да може клиентът да преживее емоциите.

Следващата стъпка е да поискате той да се съсредоточи върху своите мисли. Попитайте го: „Какво си казвате точно сега за „А“ (събитието, ситуацията), което предизвиква във вас тази емоция (С)? Нека това да бъдат първите възникнали във вас мисли. Ако е необходимо, прекъснете за кратко и запишете тези убеждения, след това се върнете към умствена концентрация." (На този етап вие ще откриете повърхностните убеждения на клиента – автоматичните мисли).

Запомнете или запишете тези убеждения и му задайте въпроса: "Да предположим, че това, което казвате, че . . . . . . . . . . . (повторете дословно думите (мислите), които е казал клиента) се случи. Кое е най-лошото?" или „Какво от толкова важно, за да …“ (повторете дословно думите (мислите), които е казал клиента). Продължавайте да задавате един и същ въпрос, като всеки път включвате във въпроса новите отговори на клиента. Тази процедура продължава до тогава, докато психологът не открие нужния отговор (много често този отговор се появява тогава, когато клиентът на един и същ въпрос поне два пъти повтори своите думи (мисли). Много е важно да се слушат отговорите на клиента и да се изчаква, докато не продуцира нови и нови мисли. Препоръчително е да се документира с диктофон целия процес, което ще облекчи последващ анализ на неговите отговори.

Последният отговор на клиента е много важен, защото ако този отговор е "Да!", това значи, че е уловена същността на нещата, ако отговорът е "Не!", то­ва значи, че липсва още нещо в информа­цията. Ако психологът не може да приложи схемата към себе си, тъй като не е получил достатъчно информация относно проблема на клиента си, че зад проблема на то­зи клиент стои нещо друго, което за момента остава неясно за психолога, той не само че няма да може да му помогне достатъчно ефективно, но и няма да може да постигне та­ка необходимата емпатия.

Хората обикновено имат серия централни идеи (убеждения). Добре е когато се работи с убежденията, да не се започва с най-главното, а да се подходи от по-незначителните. Централните идеи са твърде отделени от непосредственото възприемане, клиентът не ги осъзнава и няма достъп до тях. Извличането им може да стане единствено с помощта на специалист в организиран процес по време на  консултацията или терапията.

Ето един пример за работа при ситуация на тревожност:

Клиентът разказва, че изпитва страх когато е сам в затворено пространство, например сам в къщи. Посочва, че го е страх от шумове. Притеснява се, ослушва се.

  I-ви епизод

-Да предположим, че това от което се страхуваш, че когато останеш сам в къщи ще чуеш странни шумове се случи. Кое ще е най-лошото за теб, ако това се случи?

  Клиент: Опасявам се да не изпадна в състояние на шокираш страх

  Да предположим, че това от което се страхуваш, че когато останеш сам в къщи ще изпаднеш в  шокираш страх се случи. Кое ще е най-лошото за теб, ако това се случи?

Клиент: Не мисля, че това може да ми навреди, а ме е страх от самия страх.

Повторение: Може да ти се стори странно, но аз все пак ще попитам, да предположим, че чуеш, видиш нещо необичайно. Кое ще е най-лошото за теб ?

Клиента: паническия ужас от страха.

Повторение: Може да ти се стори странно, но аз все пак ще попитам, да предположим, че чуеш, видиш нещо необичайно. Кое ще е най-лошото за теб ?

Клиента: Това ще е най-лошото – паническия ужас.

Извод:  Става дума за страх от страха. Клиентът не обича да го е страх. Наличие на страх от емоцията страх.

II-ри епизод – стъпки на психолога

-От къде идва тази емоция назад в годините?

-Възможно ли е някъде назад във времето да е било внушено на клиента, че не бива да се страхува?

-Кои са тези необичайни явления?

-Кога се е появило това мислене /фантазия/?

-Ще се случи ли това реално извън къщата на клиента, например на улицата?

Изяснява се, че страхът се генерира от дефицита на самоконтрол върху ситуацията, т.е. клиентът се стреми да контролира всяка една ситуация, тогава е спокоен, тогава се владее.

Забележка: Техниката е забележителна с това, че човек никога не се задълбочава в изследвания на  себе си, а се задоволява с повърхностния, лесен за долавяне симптом. При задаването на залпа от въпроси клиентът винаги се фрустрира, а това активизира мисловните му процеси, които стават спонтанни. Обикновено крайния резултат е непредсказуем за клиента. С него и върху него се организира по-нататъшната работа на психолога.
Източник: