Метод за преоценка на отрицателните предвиждания

                 при работа с ниска самооценка – модел на Падески-Грийнбергер.

                              Техника “Разчупване модела на предразсъдъците”

                                          (когнитивно-поведенческа терапия)

Теоретична постановка: Преоценката на отрицателните предвиждания е много важен момент при консултирането на хора с ниска самооценка. За целта обикновено се започва с преоценка на негативните предвиждания. Задачата на психолога е да помогне на индивида да идентифицира, а след това и да оспори своите негативни предвиждания, по­явяващи се след активирането на "дъното". Тези предвиж­дания обикновено имат тревожно-депресивен характер (или пък само тревожен или само депресивен). Затова кон­султиращият може да очаква, че (както е характерно въ­обще за тревожните мисли), негативните предвиждания ще рефлектират върху личността в две посоки - ще дове­дат до подценяване степента на риск или опасност и ще до­ведат  до подценяване от страна на консултирания на дос­тъпните за него ресурси за справяне със ситуацията. Така на практика ще се стигне до дисбаланс между перспекти­ва-лични качества и възможности за справяне. Коригирането на този дисбаланс е цел в работата на психолога на този етап от консултирането, тъй като това ще доведе до откриването на по-полезни и реалистични перспективи, ще помогне на индивида по-конструктивно да подходи към отключващата ситуация.

Приложение: Техника “Разчупване модела на предразсъдъците”

Техниката реализира цели на първия етап на самоподдържащият се цикъл – преоценка на отрицателните предвиждания и вярвания в себе си. Идеята е да се подпомогне клиента да подходи по-конструктивно към самия себе си.

В книгата „Управление на настроението: методи и убеждения“, авторите Падески и Гринбергер изразява убеждението си, че силно поддържаните негативни убеждения за Аз-а са аналогични с предразсъдъците. Приема се, че клиентът сам, в резултат на негативен ранен опит (поредица от неуспехи) или под влияние на външни негативни оценки (вменени) е формирал вярвания (предразсъдъци, митове) за своята негодност, неспособност, неумение, които при определени ситуации (отключващи фактори) винаги стартират негативните автоматични мисли за Аз-а.

Цел:

-чрез “насочено откриване” клиентът сам да установи как се поддържа един предразсъдък и неговата парадоксалност; 

-да си изясни какво е необходимо да се случи за да бъде променен;

-да открие какво може да затрудни реализацията на промяната.

-да “погледне” на личния си проблем от друга, по-висша позиция, т.е. чрез свързването на примера и личния проблем, чрез тяхното сравняване и откриване на общи характеристики, клиентът създава дистанция между себе си и наличните му убеждения за себе си.

Инструкция: От вас се иска във формата на домашно задание да помислите и се подготвите да дискутираме за следващата сесия случай на предразсъдък, който сте наблюдавали при ваш близък и добре познат човек.

Ред за работа:

а) За да се приложи техниката е необходимо предварително (в същата или предишна сесия) да бъдат изведени наличните автоматични негативни мисли  на клиента. Това е необходимо, тъй като обект на техниката стават именно те. Препоръчително е подготовката на клиента да се извърши като домашно задание за да се пести време в рамките на сесията.

б) Преди да се инструктира клиента за домашното задание е необходимо психологът да обясни теоретично на клиента как действа този модел. Предлага му да обсъдят хипотезата за наличието на “модел на предразсъдъците”, като първата стъпка е:

-психологът (операционализира) понятието предразсъдък и доказва аргументирано пред клиента негативните последици от придържането към него;

-психологът предлага на клиента идеята да идентифицира добре познат за него човек с предразсъдък, който предразсъдък е неприемлив за клиента, т.е. самият той го отхвърля, смята го за алогичен, за абсурден. Изяснява какво е необходимо да се случи за да бъде променен този предразсъдък. Какви пречки могат да възникнат по пътя на промяната.

в) По време на сесията, след като изложи примера, от клиента се иска:

-да представи аргументи за безсмислието в придържането към предразсъдъка;

-да приведе доказателства за това, по какъв начин той пречи на личността;

-да сподели по какъв начин неговия личен проблем се свързва с разказания пример;

г) По време на сесията психологът “води” клиента към ситуация на инсайт, при която клиентът разбира, че убеждението му за себе си (негативната му представа, вярвания, убеждения), може да е просто само мнение (фикция), а не реален факт. Целта е да се създаде дистанция между клиента и наличните му убеждения, т.е. да започне да се съмнява в убежденията за себе си и да се погледне отстрани.