Методика за оценка на социално-педагогически дефицити

                               (пренебрегване/отхвърляне)  при грижите за деца

                                                        (за родители и учители)

 

1. Предназначение: В основата на метода стоят независими характеристики на детето, педагога и психолога. Методът определя наличието или отсъствието на състояния, разкрива картините на основни отклонения и недостатъци, проявяващи тези състояния и регистрира примерното ниво на тези отклонения.  Тестът е предназначен за прилагане към деца в начална училищна възраст (1-4 клас), като се изследват родителите, но може да се приложи и спрямо учителите или лица, които изпълняват определени социално-педагогически функции спрямо детето.

2. Скали:

= свойства на самосъзнанието;

= свойства на общуването;

= свойства на учебната дейност;

= обща тревожност;

= възпитателен микросоциум;

= достойнството на детето;

= социално-педагогически дефицити.

3. Инструкция: Внимателно прочетете твърденията по всяка скала. Ако посоченото твърдение характеризира уменията, нагласите, желанията и пр. на Вашето дете,  маркирайте съответния номер в приложената бланка за отговори.  Искреността на Вашите отговори ще способства за правилна оценка на ситуациите и ще помогне на детето да преодолее наличните му трудности.

Скала I - Свойства на самосъзнанието

(1) Иска да бъде по-малък (по-голям). 

(2) Счита ли себе си за некрасив (а).

(3) Счита ли себе си за нездрав (а).

(4) Счита ли себе си за по-слаб (а) от другите.

(5) Не харесва името си.

(6) Не иска да бъде момиче (момче).

(7) Мисли, че има по-малко приятели от другите.

(8) Мисли, че неговите (нейните) познати имат по-задружни семейства.

(9) Струва му (й) се, че пречи на всички в къщи.

(10) Струва му (й) се, че е по-глупав (а) от другите.

(11) Счита себе си за много способен (а)

(12) Мисли, че родителите не са доволни от него (нея).

(13) Счита, че често няма късмет.

(14) Струва му се, че учителите не са доволни от него (нея).

(15) На мнение е, че нищо не умее

(16) Мисли, че е лошо момче (момиче).

(17) Счита, че не е нужен (а) на никого, че никой не го (я) обича и често говори за това.

 

Скала II - Свойства на общуването

(1) Обича, когато към него (нея) се проявява симпатия.

(2) Иска да бъде забележителен (а), но сам (а) не проявява активност.

(3) Рядко моли който и да е за помощ, но сам (а) помага на всички.

(4) Има малко приятели.

(5) Рядко проявява инициатива спрямо учителите и учебния процес.

(6) Може да се каже, че е  подчинено дете (съгласява се да заема втора позиция, да играе губещи роли)

(7) В група има само един приятел (отхвърля останалите деца).

(8) Често се оплаква от децата в групата си.

(9) Държи се палаво, когато липсва учител.

(10) Понякога, когато му (й) направят забележка се прави на герой.

(11) Случва се да се преструва на палячо (шут).

(12) Пречи на децата по време на час, при игри, присмива им се, обича да се подиграва.

(13) Рядко реагира на забележки, съвети или не им обръща въобще внимание.

(14) Не разбира защо постъпките му не се харесват на останалите.

(15) Отегчен (а) е от връстниците си; избягва ги.

(16) Намира се в лоши отношения с връстниците си.

(17) Проявява агресивност по отношение на другите, чупи и разваля играчки и други вещи.

(18) Копира (подражава) от другите хулигански лудории.  

(19) Държи се сред другите като външен, неприет, отхвърлен („жертвен агнец”).

(20) Избягва контакти с учителите.

(21) Често се държи неподходящо.

 

Скала III - Свойства на учебната дейност

А. Мотивация за учене

(1) Обича да има и се грижи за учебните си принадлежности и да бъде ученик

(2) Отива на училище, защото там има много деца.

(3) Не проявява особена любознателност.

(4)Към ученето се отнася равнодушно, понякога отрицателно.

(5) Ходи на училище без особено желание.

(6) Не обича да учи.

(7) Страхува се от лоши оценки, защото в къщи му (й) се карат и наказват.

(8) Не обича да учи, защото много рядко го (я) хвалят.

(9) Не обича училището, защото там не харесват лошите ученици.

Б. Учебно-познавателна дейност

(1) Не се отличава с особено старание в учението.

(2) Не проявява особен интерес към определен предмет.

(3) По време на час много често е пасивен (а).

(4) Рядко задава въпроси, а когато му (й) задават не се стреми да даде отговор.

(5) Работи тогава, когато е под контрола на учител (родител).

(6) Рядко изпълнява домашната си работа самостоятелно, а ако реши да я  направи, то това е много некачествено.

(7) Малко чете

В. Целенасоченост и осъзнатост за учене

(1) Трудно разбира учебните задачи и често не знае как да ги изпълни.

(2) Бързо забравя условието и въпроса.

(3) Често изпълнява учебните си задачи по стандарт.

(4) Трудно открива и коригира грешките в своите действия.

(5) Не е уверен (а) в правилността на своите действия.

(6) Не е доволен (а) от резултатите в своята учебна дейност.

 

Скала IV – Обща тревожност

А. Семейство

(1) Често иска извинение от родителите си или се чувства виновен (а)

(2) Държи се безпомощно.

(3) Държи се непохватно в домашни условия.

(4) В семейството се чувства  и изглежда  глупаво.

(5) Извънредно е привързан (а) към майката.

(6) Страни (отбягва) от всички близки.

(7) Много се бои от оплакванията на учителите, отправени към родителите.

(8) Често лъже (мами) родителите си.

(9) Твърде често споменава семейството си (или отделен негов член)

(10) Често е в лошо настроение.

Б. Училище

(1) Проявява извънредно желание за близост  с учителите.

(2) Учителите са извънредно дружелюбни към него (нея).

(3) Учителите често донасят и му (й) показват в час различни предмети (учебни пособия).

(4) Играе роли, преструва се и се старае на всяка цена да се хареса на учителите.

(5) Постоянно се нуждае от помощ и подкрепа.

(6) Стреми се да въздейства и манипулира педагозите, но без успех.

(7) Обладан (а) е от желание и стремеж да изостри интереса на другите към себе си.

(8) С лекота се отказва, ако не постигне успех.

(9) Играе ролята на герой, когато му направят забележка.

(10) Ненужно рискува.

(11) Играе най-вече с деца, които са по-големи или по-малки от него (нея).

(12) Отнася се неадекватно към оценките на обкръжението.

 

Скала V – Възпитателен микросоциум

А. Семейство

(1) Родителите са съгласни, че честите наказания формират силен характер.

(2) Родителите считат, че трябва да бъдат непреклонни.

(3) Работата на родителите е свързана с командировки (чести дълговременни отсъствия от дома).

(4) Родителите заемат много отговорен обществен (професионален) статус (длъжност.

(5) Детето често пропуска учебни занятия.

(6) Детето расте като крайно нерешително.

(7) Детето непрекъснато изнервя родителите си.

(8) Родителите могат да признаят (да се оплачат) ограничените способности на детето си.

(9) Родителите завиждат на тези, които имат по-способни деца.

(10) Родителите са на мнение, че с това дете просто не им е провървяло.

(11) Родителите държат детето им да дружи с възпитани деца.

(12) Родителите предпочитат да не питат (проявяват интерес) и по-рядко да се срещат с учителите (педагозите).

(13) Родителите рядко имат възможност да посещават учителските срещи.

Б. Училище

(1) Детето предизвиква в педагозите по-скоро съжаление, отколкото симпатия.

(2) По мнение на педагозите детето в много отношения изостава от връстниците си.

(3) Учителите се стараят да правят така, че изоставащото дете да отпадне от класа.

(4) Педагозите са на мнение, че биха приели активността на децата, само ако тя е насочена към целите на обучението и възпитанието.

(5)  Педагозите считат, че биха уважавали само онези деца, които заслужават това.

(6)  Педагозите са уверени в това, че децата трябва да бъдат послушни и дисциплинирани.

(7) Педагозите считат, че децата са длъжни да се доверяват и споделят с тях своите мисли и преживявания.

(8) Педагозите са уверени, че успехи могат да бъдат постигнати, само ако детето работи по план и строго се придържа към него.

(9) Педагозите предполагат, че недостатъците на детето са свързани с семейното възпитание.

(10) Детето е уверено, че педагозите учат децата само на хубави неща.

(11) Нерядко родителите изпитват срам заради детето си пред свои познати.

(12) Родителите виждат повече недостатъци в детето си, отколкото достойнства.

 

Скала VI – Достойнството на детето (допълнителна скала)

В произволен порядък следва да бъдат дадени отговори на следните въпроси:

(1) Какво харесва (обича) детето?

(2) Какво умее детето?

(3) Кого иска (в семейството/училището) детето?

(4) Какво е детето? (Как се самоопределя)

 

Обработка и интерпретация на резултатите

Твърденията са формулирани така, че от текста става видно кои от тях са с негативно съдържание. Всяко съвпадение, т.е. отговор „да” на твърдението има значение за крайния резултат и то получава 1 бал.  Тъй като всяка скала има определено предназначение, сбора на отговорите „да”, изчислен в проценти, показва нивото на свойството, което тя измерва.  След като бъдат изчислени всички балове по всяка скала, резултатите се сумират в общ бал, който показва степента на социално-педагогическото пренебрегване (отхвърляне) на детето.  Процентният резултат се отнася към нормите.

Скала I – Показва нивото на развитие на свойствата на субективното самосъзнание. Първите четири съждения свидетелстват за неприятен физически Аз”; твърдения „5” и „6” показват отсъствие на идентификация с името и пола; 7, 8, 9, 12, 14-то твърдения характеризират социалната неприспособимост, а останалите свидетелстват за неадекватна самооценка и ниво на претенции. Общото количество съвпадения на отговорите по скалата показва нивото на нарушение на формираното самосъзнание при  пренебрегнатото дете.

Скала II – Определя нивото на сформираност на свойствата на субекта за общуване. Първите две съждения касаят потребностите на детето от признание; твърдения 3, 5, 6, 7, 20 говорят за ниска комуникативна активност на детето и за негови неудовлетворени потребности в общуването;  твърдения 4, 8, 16, 19 съдържат маркери за нисък социален статус на детето и неговото отхвърляне от обкръжението. Позиции 13, 14, 15, 21 свидетелстват за социална неадекватност на детето, свързани със слаба социална рефлексия, а останалите демонстрират способите за защитно-компенсаторно поведение на социално отхвърленото дете.

Скала III – Показва нивото на развитие на свойствата на субекта за активност (дейност). Твърденията от 1 до 9 демонстрират дисхармония в мотивацията за учене; от 10 до 16 свидетелстват за нарушения в учебно-познавателната активност на детето; от 17 до 22 характеризират несформирана осъзнатост и целенасоченост в обучението, базирана на психични новообразувания в ранна училищна възраст (рефлексия, вътрешен план за действие, произволни психични процеси).  

Скала IV – Съдържа 22 твърдения, като 10 от тях характеризират семейната тревожност на детето; 12 съждения съдържат характеристики на тревожността на детето в училище.  Колкото по-висок е бала на общата тревожност, толкова по-голяма е индикацията за отхвърляне на детето от референтната общност и неговата социална дезадаптация. Този показател в голяма степен е характерен за ранна училищна възраст (до четвърти клас).

Скала V – Съдържа два варианта: а/ възпитателен микросоциум на семейството (15 съждения)  и б/ възпитателен микросоциум на институциите (10 съждения).  Тези твърдения отразяват неблагоприятната семейна и училищна атмосфера, отхвърлянето на дете от педагозите и родителите, авторитарно-хиперсоциализиран тип отношение към детето, възпиращ неговата активност и самоизява.  Общото високо количество на баловете по скалата диагностицират неблагоприятни социално-педагогически ситуации в развитието на детето.

Скала VI – Това е допълнителна скала (достойнство на детето).  Скалата съдържа четири въпроса за детето, които касаят негови положителни качества и показва дали родителите и педагозите знаят за тях – какво детето обича, какво умее, какво иска и кое е то.  Ако тази скала не бъде попълнена, това е доказателство за незнание, отхвърляне, неприемане, незаинтересованост, едностранчив подход към детето от страна на родители и педагози.

Противоречивите данни  могат да се уточнят по пътя на непосредственото наблюдение на детето. Получените сведения се обобщават.

Социално-педагогическа отхвърленост се диагностицира при наличие на съвпадение по I, IV, V и една от останалите скали (II, III) или по всички скали.

Норми:

# При лека степен на отхвърленост броят на съвпаденията съставлява 10-25%;

# При изразена степен – 26 – 50%;

# При висока степен – 50% и повече.

При лека степен на отхвърленост съвпаденията в съжденията от въпросника и отговорите на респондента се групират в първите три твърдения.