Психология :: Занятие на тема: „Как комуникират членовете на семейството?“ за ученици в X-XII клас. (дигитална и а...

Цел: Запознаване аудиторията с видовете комуникация и взаимодействие. Разкриване особеностите на функционалното и дисфункционалното (патологично) взаимодействие.

Задачи:

1.Да се предоставят основни знания за структурата на семейната система.

2.Да се формират умения за идентифициране на параметрите и определяне на тяхната функционалност/дисфункционалност.

Аудитория: Текстът е предназначен за аудитория над 15-18г.

Съдържание: Материалът съдържа теоретична част, представена чрез презентация, примери и упражнение.

Структура:

1.Семейна йерархия и субсистеми

2.Семейни граници

3.Структурни обединения в семейната система (съюзи, коалиции, колизии, триъгълници).

4.Семейни роли

5.Патология в семейните структурни единици.

Процедура:

Лекцията включва четири отделни презентации и упражнение в края на сесията.

* * *

Когато говорим за комуникация, тя трябва да се схваща като интеракция, като трансакция. Един индивид може да участва в комуникация, без да комуникира. Например, човек може да мълчи, да се движи, да издава шумове, но да не комуникира. По същия начин, той вижда, чува, улавя миризми, чувства и пак да не комуникира.

Следователно, комуникацията като система не може да се обяснява елементарно от позиция на „стимул-реакция”, а само като интеракция.

1. Аналогова и дигитална комуникация

Човек комуникира по два начина: аналогово и дигитално.

Аналоговата комуникация изразява взаимоотношенията между хората, например ухажването, желанието за съвместен живот, близостта, невербалната комуникация (докосване, милване и пр.) Аналоговият език притежава семантика, но не разполага с точен език за природата на взаимоотношенията, т.е. думите, които изразяват с прецизна точност нещата.

Дигиталната комуникация не изразява взаимоотношения. Тя няма адекватна семантика в областта на взаимоотношенията. Тя има съдържателен характер – това което се говори, темата на общуване, това, което се казва.

2. Шизмогенеза (взаимодействие)

„Шизмогенеза” е термин въведен в семейната психотерапия от Бейтсън (Bateson, 1936) и според него тя е: „диференциация в нормите на индивидуално поведение, възникващо от кумулативното взаимодействие между хората”.

Шизмогенезата бива два типа:

а/ Симетрична, известна още като „симетрично взаимодействие”.

б/ Взаимодопълваща се, известна още като „взаимодопълващо взаимодействие”.

Симетричното взаимодействие

Симетричното взаимодействие в семейните отношения се обяснява с това, че ако единият партньор (А) прави нещо (проявява определен тип поведение), то другият (Б) отразява това поведение и го развива в още по-голяма степен, след което се разменят ролите и (А) отразява с нова, още по-голяма степен това поведение. Формира се цикъл на непрекъснато увеличение, уголемяване, развитие на поведенческия модел. Този тип поведение акцентира на общото и минимизира различното.

Здравото симетрично взаимоотношение се отличава с това, че: (1) партньорите приемат съответните си качества; (2) взаимно се уважават; (3) имат вяра в другия; (4) взаимно утвърждава Аз-овете си, без това да е в ущърб на другия.

Ако този тип взаимоотношения се разпаднат, тогава настъпва взаимно отхвърляне, а не до девалидизиране на Аз-овете на всеки един от партньорите. Отхвърлянето е количествен процес и не засяга качеството на взаимоотношенията. Той е по-малко значим от психопатологична гледна точка, в сравнение девалидизирането, което е качествен процес.

Патология – „Псевдосиметрично” взаимодействие е патологичната форма на регрес на симетричното взаимодействие и се изразява в това, че единият партньор заставя или оставя другия да бъде симетричен. Този тип води до патология в ескалацията на симетрията.

Патологията при този тип взаимодействие се изразява в конкуренция между партньорите. Тъй като се основава на минимизиране на различията и максимизиране на общото, на еднаквото, в тези взаимоотношения „всеки иска да бъде по-равен, по-еднакъв от другия” (Дж. Оруел). В крайна сметка този стремеж не е нищо друго освен една непрекъсната борба за надмощие, в която изобилстват конфликти, спорове, кавги, боричкания, в което се заключава и патологията (регреса).

Семейства от този тип взаимоотношения преминават циклично през ескалация и през примирие. Последното настъпва поради простата причина, че партньорите не могат да издържат на високия темп, интензивност и сила на надпреварата, а и ресурсите им се изчерпват – нуждаят се от презареждане. След известен период на затишие и примирие, те отново навлизат в цикъл на ескалация.

Взаимодопълващото се взаимодействие

Взаимодопълващото се взаимодействие в семейните отношения се обяснява с това, че всеки от партньорите развива различен тип поведение, всяко от което допълва това на другия. Този тип поведение акцентира на различното и минимизира общото.

При този тип поведение взаимоотношенията между партньорите заемат две различни позиции. Единият е в „първична”, „висша” или „горна” позиция, а другият е във „вторична”, „нисша” или „долна” позиция. Такива са например отношенията между майката и детето.

Независимо от факта, че партньорите са в различни позиции, техните поведения се допълват взаимно, тъй като заемат цялата ос на отношения, докато при първия тип те са съсредоточени в единия край на оста. Освен това, тези две поведение не се конфронтират или грубо допълват. По-скоро всеки един от тях се държи по начин, който осигурява и предполага основания за поведението на другия. Пример за това е „висшата” позиция на мъжа в семейството по един тип взаимоотношения или дейности и „нисшата” на жената по същия тип дейности. Нито единия, нито другия взаимно си пречат на този тип поведение или позиция.

И още нещо важно. Не бива да се възприема термина „висша” и „нисша” като синоними на „лоша-добра” или „силна-слаба”.

Патология – „Метавзаимодопълващото се взаимодействие” е патологичната форма на регрес на взаимодопълващото се взаимодействие, при което единият партньор оставя или заставя другия да отговаря за него. Този тип води до патология в ригидността на взаимодопълването.

Патологията при взаимодопълващите се взаимоотношения се корени във факта, че единият партньор може да заеме „висшата” позиция, само ако има друг партньор, който да заеме „нисшата” позиция. Това е така защото, само при различни позиции партньорите ще могат взаимно да се допълват. По този начин се обяснява и феномена „съзависимост”, при който единият партньор заема напълно обезценяваща, неглежираща, самоунижаваща себе си позиция, която психоаналитиците определят като „мазохистична”, а отношенията между партньорите получават определението „садомазохистични”.

Например, ако „А” се стреми към себеутвърждаване, то той ще изиска от „Б” да отношение, което да потвърди, т.е. да допълни това себеутвърждаване. Проблемът (патологията) възниква тогава, когато „Б” има друго мнение, оценка, отношение към това, което желае „А”. И точно тогава възниква конфликт, защото „Б” трябва против волята си да извърши в себе си промени (отстъпки, компромиси, самоунижение и пр.). Естествено е, че това изискване дискомфорт в „Б” и в много случаи то е неприемливо.

Какво се случва с партньор „Б”? В повечето случаи при него наблюдаваме една растяща фрустрираност и нетърпимост, които водят до отчаяние, безперспективност, безсилие да променят нещата, абулия (загуба на воля), отчуждаване от себе си, деперсонализация. Понякога тези следствия могат да засегнат и двамата партньори.

От терапевтична гледна точка е интересен факта, че този тип взаимодействие може да се диагностицира само ако се работи с двойката, а не отделно с всеки. Оказва се, че при индивидуална работа партньор „Б” функционира изключително адекватно. Оказва се, че във външните си взаимоотношения (напр. в работата си) партньор „Б” се справя задоволително.

Отличен пример за този феномен може да бъде открит в статията “La folie a deux” „:Лудост за двама” (Lasegue & Falret, 1877), в която авторите посочват, че „в една двойка не трябва само да се изследва влиянието на „лудия” върху предполагаемо „нормалния”, но и обратното – влиянието на рационалния върху лудия и да се покаже как различията се елиминират чрез взаимни компромиси”

Ако този тип взаимоотношения се разпаднат, тогава настъпва взаимно девалидизиране, а не до отхвърляне Аз-а на всеки един от партньорите. В този смисъл девалидизирането е много по-значим процес (качествен, настъпва обезценяване) от психопатологична гледна точка, в сравнение отхвърлянето на вечно конфликтуващите партньори, затънали в по-малко или повече открити кавги.

Аксиома: Всички комуникационни размени са само два типа: симетрични или взаимодопълващи се, в зависимост от това, дали се основават на равенство (симетрия) или различие.

3. Примери на случаи от практиката

Още в самото начало следва да се отбележи, че корекцията в посочените психопатологични модели на комуникация е изключително труден процес, защото става дума за много ригидно дефинирани системи, чийто участници сякаш „по-скоро биха носили злините, които имат, отколкото да се хвърлят към други, непознати злини”.

Пример № 1 – Патологични симетрични взаимоотношения

В известните „Структурни семейни интервюта”, Пол Вацлавик (Watzlawick, 1966) описва един типичен случай, който е пример за „симетрично взаимоотношение” в двойката. Вацлавик задава един от прословутите в семейното интервю въпроси: „Как стана така, че от милионите хора по света- вие двамата се събрахте?”. По-нататък в интерпретацията няма никакво значение това какво разказват двамата по съществото за запознанството си. Значение за терапевта има единствено естеството на комуникацията, т.е. кой каква позиция заема, спрямо думите на другия, кой как реагира на казаното от партньора си – потвърждава, примирява, отхвърля, игнорира, противопоставя се и пр.

Преди да направим разрез на този случай е добре да назовем някои общи правила, характерни за отношенията на конкуренция (симетрия, ескалация) от психодиагностична гледна точка, които се откриват по време на интервюто:

(1) Взаимоотношенията наподобяват „рундове” на боксов мач. Те имат начало, сблъсък и някакъв финал. Последният може да бъде завършен или незавършен. Краят винаги се отбелязва с пауза в комуникацията. Комуникацията може да бъде завършена с „последна дума” на единия или да остане незавършена.

(2) Паузата означава и друго, тя е сигнал, че ескалацията е достигнала връхна точка. Предстои сблъсък и открито противопоставяне. Има значение дори продължителността на паузите.

(3) По време на „мача” се наблюдават периоди (при завръзката) на „тих” стремеж единият да се поставя като „по-равен” от другия. Това продължава до момент, в който единият „отхвърли” (отрече, игнорира, противопостави и пр.), казаното от другия. Точно тогава двойката навлиза в ескалация, в която започват по-сериозни наддавания за първото място.

(4) Индикатори за конкуренция при интервюто могат да бъдат:

- взимане първи на думата за обяснение;

- преразказ на думите на другия, но със свои думи – парафразиране;

- напълно модифициране на казаното от другия;

- комплимент към другия, в качеството на съдия (имащ правото да оценява);

- вмъкване (допълване) на нова версия;

- отричане версията на другия;

- прекъсване разказа на другия;

- повтаряне на веднъж вече казаното, след думите на другия;

- преход от емоционална натовареност на казаното от единия, към рационалност;

- стремеж единият да допълва думите на другия, давайки заявка за „последна” дума;

- стремеж единият да обобщава думите на другия, давайки заявка за „последна” дума;

- стремеж единият да синтезира думите на другия, давайки заявка за „последна” дума;

Пример № 2 – Патологични взаимодопълващи се взаимоотношения

Примерът разкрива двойка, в която мъжът заема „висша”, а жената „нисша” позиция. Мъжът се стреми към самоутвърждаване, а жената изпитва депресивни симптоми. За да се утвърди, мъжът се нуждае точно от жена в депресия.

Индикатори за взаимодопълване при интервюто могат да бъдат:

- „висшият” винаги взима пръв думата;

- „висшият” говори повече;

- „висшият” прекъсва казаното от „нисшия”;

- „висшият” винаги има последната дума – обобщава, синтезира, рационализира, допълва, игнорира, отрича казаното от „нисшия”;

- „нисшият” повече изслушва, той е пасивен;

- „нисшият” се съгласява, изчаква, отстъпва, непротиворечи;

- „нисшият” по-често реагира невербално на казаното от другия (усмивки, жестове, пози);

- „нисшият” по-често не си спомня факти;

Пример № 3 – Хармонично симетрични и взаимодопълващи се взаимоотношения

Примерът илюстрира как двама души успяват да поддържат топло о взаимно подкрепящо взаимоотношения чрез гъвкаво редуване на симетрични с взаимодопълващи се размени. Особеното тук е, че различията не заплашват взаимоотношенията, а ги укрепват.

Индикатори за този тип взаимоотношения при интервюто могат да бъдат:

-внимателно изслушване и меко допълване (без претенции) на казаното от другия;

-оказване на помощ на единия, чрез дефиниране казаното от другия;

-придържане на единия, към това което е казал другия;

-гъвкавост от двамата при доброволна размяна (заемане) на „висша” и „нисша” позиция;

-изразяване на съгласие с казаното от другия или допълване;

-липса на остра критика, отричане, игнориране и пр. един към друг;

-по-често се среща конкуренция да се заема „долна” позиция;

-обобщаване от единия на тези, които са общи за двамата (не са противоречиви);

-на лице е по-голяма ведрост, лекота и свежест в разказа (усмивки, игра на думи и пр.)

-финализират разказите си по начин, който не изразява доминантност (последна дума);

Изводи: В диагностичното семейно интервю имат значение два пункта:

1.Съдържанието на казаното не е важно. Важна е комуникацията между партньорите.

2.Всяка една изразена позиция от единият партньор може да бъде обяснена (класифицирана като симетрична или взаимодопълваща се) само на фона на казаното от другия.

Училищен психолог:

Стимулен материал за презентация:

Източник: