Психология :: Психосоматични проблеми – психологически модели на често срещани в практиката проблеми и методи за ...

Психосоматични се наричат тези телесни симптоми, които дължат своя произход на психологически фактори. Такива прояви са безбройни, някои от тях заслужават да бъдат назовани като заболяване, други се считат за дисфункции или просто неприятни усещания.

Например, Вилхем Райх убедително доказва, че всички психологически проблеми се отразяват в хроничното мускулно напрежение, но прекомерното мускулно напрежение не може да се разглежда като заболяване. Психологическите фактори могат да причинят такива неприятни заболявания като болка в главата и сърцето, невродермит, псориазис, хипертония, язва на стомаха, бронхиална астма, тахикардия и сърдечна аритмия, пареза, тиково заболяване, остеохондроза, фибромиалгия и др. Многобройните сексуални дисфункции също имат като основа психологически причини.

Има поне десетина различни психологически теории, които обясняват произхода на едни или други психосоматични симптоми.

1.Психологически модели за възникване на психосоматични проблеми.

-Психоаналитичен (конверсионен) модел.

Конверсия се нарича изместването на психологическия конфликт в организма докато той достигне до момент на изтласкване от психичната сфера и се превърне в соматични симптоми, в резултат на което осъзнаването на конфликта се избягва. Симптомите символично изразяват това, което реално се намира в областта на несъзнаваното и в основата си има защитен характер. Главоболието, нервният тик, компулсиите (натрапчивите движения) могат да способстват за отклоняване вниманието от неприятни мисли; истеричното повръщане може да защитава от фантазии, предизвикващи отвращение; нарушенията на зрението и слухът могат да служат, за да не се види и чуе нещо, което е способно да разтревожи съзнанието.

Пример от практиката на Линде:

Студентка помоли за помощ по време на семинар. Тя се оплака, че вече месец и половина страда от алергия, лекарите не могли да й помогнат, а лекарствата не носели облекчение. При нея се наблюдаваха непрекъснати сърбежи по лицето и дясната ръка. Дори на семинара тя неволно (и постоянно) почесваше челото, бузите си.

Използвайки метода на емоционално-образната терапия, аз й предложих да си представи образ и да сподели на какво и прилича това усещане за сърбеж.

Момичето отговори, че това е като котка, която с лапи почесва лицето й. После предложих да разменят с „котето“ местата си и тя от негово име отговори, защо то я почесва по лицето. По усмивката и блясъка в очите, аз разбрах, че момичето е открило тайната, но известно време тя не желаеше да я сподели. По-късно тя все пак призна, че прави това, за да може момичето да бъде разсеяно от това, как някои роднини я обиждали. Каква беше същността на конфликта, тя не искаше да разказва в присъствието на групата. Не настоявах, но използвах някои методи на емоционално-образната терапия, за да облекча емоционалното й дразнене, което се превръщаше в някаква форма на автоагресия. В резултат на това сърбежите по лицето и ръката престанаха.

Пример:

В литературата е описан следния случай. Известна писателка с аристократичен произход, в младостта си учила в пансион за благородни девици.

Веднъж в стаята й дошла нейна приятелка и започнала да разказва различни истории, оскърбяващи чувствата й, а тя в никакъв случай не искала да слуша нещо подобно, но въпреки това възпитанието не й позволило да изгони приятелката си.

Девойката се молила дълбоко в душата си да не слуша тази „мръсотия“ и действително гласът започнал да се чува все по-слабо и по-слабо, докато в един момент изглеждал като звън на комар.

Накрая приятелката й си тръгнала, а благородно момиче легнало да спи, но сутринта когато се събудила, с ужас открила, че едва чува обикновени звуци. От тогава до края на живота си тя трябвало да използва слухов апарат.

-Модел на вегетативна невроза на Ф.Александер.

Франц Александер смята, че психосоматичните симптоми са резултат от постоянни или повтарящи се емоционални състояния, които пряко влияят върху организма, предизвиквайки съществени изменения върху вегетативната система и по този начин емоциите са отговорни за някои психосоматични реакции. Соматичните симптоми встъпват като физиологичен компонент на емоционалното състояние. Хроничните емоционални състояния могат от своя страна да служат като прояви на едни или други черти на личността на клиента.

„При пациент с тиреотоксикоза (психосоматично заболяване на щитовидната жлеза), който се стремял възможно най-скоро да постигне зрелост, заболява органът, който отделя секрет, ускоряващ обмяната на веществата. Хронично готовият за бора хипохондрик има дисфункция на кръвоносната система. Артритик е този, който винаги е готов да атакува, но потиска в себе си този стремеж; неговите симптоми се наблюдават в ставите, тясно свързани с мускулно-скелетната система. Пациент с невродермит, който се стреми към близък физически контакт, има нарушения в органите за контакт. Астматичният има затруднения в словесното обращение, тъй като органът, необходим за тази функция не е здрав. При язвеникът мечтаещ да се нахрани добре, се появява увреждане в тъканите на горния стомашно-чревен тракт.“

Практиката постоянно ни убеждава, че упоритите емоционални състояния могат да предизвикат съответни нарушения в работата на определени органи на тялото.

Пример от практиката на Линде:

Тази история ми беше разказана след първия ни сеанс от клиентка преди доста време. Тогава аз не успях да я разбера добре. По време на семинар студентка се оплака от постоянна и силна болка в гърба. Тя дори не можеше да спи добре, лекарствата не й помагаха в каквато и поза да е гърба й. Още по време на семинара проведох сеанс на емоционално-образна терапия. Момичето представи образа на болката си като огромен паяк, седнал на гърба й. Тъй като паякът обикновено символизира мъж, аз попитах за отношението й към мъжкия пол. Оказа се, че нейният приятел е наркоман и тя се опитвала да го спаси от това пристрастие, но не могла да му помогне.

Опитахме различни техники, за да я избавя от усещанията за „паяка“ върху гърба: Тя разбираше, че въпреки всичко, не й се е отдало да спаси приятеля си, осъзнаваше, че е пренесла в жертва своето здраве и съдба, но защо в крайна сметка не можеше да се „освободи“ от него. Опитах се да разбера защо трябваше да го спасява и влачи на свой гръб. Всичко е обаче беше напразно…Тогава й предложих да отговори от името на „паяка“, необходимо ли му е да бъде спасяван и влачен на гърба на някого, някъде, където може би той не желае. Благодарение на това, момичето осъзна, че на „паякът“ това всъщност не му е ненужно и затова той се съпротивлява. Веднага след като го освободи, той изчезна във въображението й, а болката в гърба отшумя. Цялата сесия продължи не повече от двадесет минути.

Същата вечер тя скъса всякакви отношения с приятеля си наркоман. От тогава тя никога не се оплака от болки в гърба, а след известно време срещна друг мъж, омъжи се и роди дете. Живееше щастливо.

Този случай може да се разглежда като илюстрация на теорията на Ф. Александер за емоционалните причини за психосоматичните проблеми и като вариант за решение на проблема с емоционалната зависимост.

-Психосоматичните симптоми, като резултат от родителски предписания.

Родителските предписания са свързани с хронично преживяване на емоции от клиента. Те обаче трябва да се разглеждат отделно, тъй като предписанията определят не само възникването на сериозни емоционални състояния, но и типовете физиологични реакции при едни или други ситуации. Например, някои алергични реакции дължат своя произход на определени инструкции, давани от родителите към децата, които формират страхове от микроби и зарази. В резултат на това, имунната система реагира твърде силно на всяко такова външно въздействие, което на свой ред предизвиква физиологични реакции.

Пример от практиката на Линде:

По време на групов тренинг, около 30 годишен мъж се оплака от алергия към кучетата. Той имаше своето куче. Лекар го беше посъветвал да се отърве от него, но той много го обичаше. Носът му постоянно бил запушен, а когато играел с кучето си, цялото му лице почервенявало и се подувало. По време на работата с образи се установи, че в детството родителите му забранявали да си играе с кучета и други животни, защото са мръсни и може би заразни. Той обаче много обичал кучета и други животни, и искал да си играе с тях, а на забраните реагирал с безпокойство и повишена тревожност. И до сега в него живееше „голямата обида“, нанесена от родителите му и в същото време противоречив импулс, който му забранява да играе с кучета. Когато той представи родителите си и няколко пъти подред изрази към тях контрапредписанието: „Кучетата и другите животни не са опасни, с тях човек може да си играе, няма нищо ужасно в това!“, той освободи гнева си, а носът му започна свободно да диша. Две седмици по-късно мъжът потвърди, че вече няма проблем с алергията.

Такова контрапредписание може би е неприемливо при работа с деца, тъй като то косвено подрива авторитета на родителите, но при възрастен човек не съществува такава опасност.

В резултат на родителски предписания могат да възникнат не само алергии, но и други психосоматични симптоми.

Пример от практиката на Линде:

Един четиридесетгодишен мъж изпиваше особено остра болка в гърба. Той буквално не знаеше на коя страна да спи. По време на групов тренинг за осъзнаване на собственото тяло, той ясно „видя“, че средата на гръбнака му е притиснат от циментов „постамент“. В началото той заяви, че му се струва, че това е бюст на известния поет Данте, но много бързо след това осъзна, че този „пиедестал“ изобразява баща му. Познавайки техниките ни, той попита „бюста“ какво иска да му каже: „Ти си малко момче и в нищо не можеш да успееш!“ – това беше отговор, който практически съответства на родителското предписание „Не прави!“ Тогава мъжът измисли контрапредписание и каза пред „бюста“ на своя баща: „Това не е истина. Аз съм възрастен мъж и мога да постигна всичко“. В този момент „бюстът“ се разпадна на парчета и прах и вместо него се появи образът на жив и благосклонен баща, който сякаш с интерес гледаше какво прави синът. Тогава изчезна и болката в гърба му, от която мъжът не можеше да се отърве толкова дълго. Изненадан той въртеше тялото си, наведе се, но болката не се върна.

Пример от практиката на Линде:

Момиче, което посещаваше мой майсторски клас, страдаше от хроничен ринит. Това, което я затрудняваше да диша с носа си, изглеждаше като черно петно. Помолих я да поговори с това „петно“, за да разбере защо не я оставя да диша.

„Петното“ каза, че просто не трябва да диша свободно, не трябва да живее лесно и весело. Попитах момичето дали някой й е казал това в детството.

Оказа се, че така казвал баща й, особено когато се е напивал, упреквайки я, че тя и майка й живеят прекалено безгрижно и ги заплашвал да им устрои „весел“ живот. Попитах я дали е съгласна с тези твърдения на „петното“. Тя отговори отрицателно. Тогава предложих да каже на „петното“, че то може да живее както иска, но тя няма да се съобрази и да живее според неговите принципи. Тогава състоянието на носа й се подобри буквално пред очите й, но се оказа, че „петното“ имаше още други принципи, на които настояваше. Още два пъти момичето отказа да се подчинява на тези принципи и носът й напълно се освободи и задиша. Вече нямаше нужда от носна кърпичка, която използваше.

Най-невероятното нещо обаче се случи по-късно. След около седмица тя дойде на занятие и съобщи, че е посетила отоларинголог и за пръв път от пет години й е казано, че е добре с носа и гърлото си (освен ринита, тя страдаше от хроничен тонзилит и синузит). Резултатът се запази и по-нататък, поне до края на семестъра.

-Психосоматичните проблеми, като резултат от стремеж за извличане на изгода.

Често психосоматичният проблем носи известна полза за клиента. Той не се преструва, той не симулира, но скритото значение на болестта му е, че човек получава от него някои ползи или морални и психологически „бонуси“. Тези ползи обикновено се наричат вторични, тъй като най-често заболяването има други причини, но индивидът започва да го използва, така да се каже за „лични цели“. Вторичните изгоди трябва да се вземат предвид при консултиране, тъй като те възпрепятстват процеса на възстановяване. Изгодата обаче може да се окаже и първична, в смисъл, че самото заболяване е създадено несъзнателно за нея.

Болестта може да бъде необходима на клиента за да отстрани от себе си отговорността за нещо, да получи подкрепата или съжалението на някого, да избегне неприятни контакти и т.н.

Например А. Адлер показа, че невротикът отива (влиза) в болестта, за да избегне тези естествени нужди на обществото, които произтичат от необходимостта от сътрудничество. Борбата срещу тези елементарни изисквания позволява на невротиката да постигне престиж и власт по един извратен начин. Той „не спи през нощта, но остава буден през деня; учи, работи, явява се на изпити, подчинява се, изпълнява домашни задължения, извършва това, което е обещал и т.н. Като оправдание за тези „политики“ се явяват многобройни симптоми, включително психосоматични симптоми.

Пример:

Младеж не искаше да учи в технически ВУЗ, където го насочваха родителите му, а желаеше да бъде барабанист в джаз-група. Когато тръгвал за института, влизайки в метрото започнал да чувства началото на паническа атака: задушаване, сърцебиене, замаяност и страх. Той е беше лекуван в продължение на четири години напълно неуспешно. Веднага щом родителите му махнаха с ръка и му позволиха да не учи в този ВУЗ, а да се включи в джаз-групата, паническите атаки напълно изчезнаха.

Вероятно всеки може да намери примери от живота си или от живота на познатите си, когато желанието да се освободи човек от отговорност, стремежа да получиш съжаление, подкрепа или привилегии, ясно допринасят за развитието на хронично боледуване.

2.Методи за корекция на психосоматични проблеми.

-Както винаги е необходим аналитичен процес, който разкрива истинските причини за появата на едни или други симптоми. За тази цел е необходимо да се установи субективния смисъл за симптома: той може да бъде реализация на вътрешно-психичен конфликт на организма; или да защитава клиента от осъзнаване на негови истински проблеми; или да се явява пряка реализация на постоянно емоционално преживяване; или да носи определени ползи, които клиентът не може или не иска да постигне по друг начин.

-Резултатите от анализа създават възможности за намиране на решение. То може да се намери от самия клиент или да бъде подсказано от терапевта, но решението винаги предполага някакво вътрешно-личностно изменение на клиента.

-Емоционално-образната терапия се оказва много ефективна за тази цели (примерите са дадени по-горе). Тя позволява не само бързо да се намери причината за проблема, но и дава на терапевта арсенал от различни средства за решаването му.

Литература

1.Аммон Г. Психосоматическая терапия. Санкт Петербург, 2000.

2.Кулаков С. А. Основы психосоматики. Санкт Петербург, 2003.

3.Линде Н. Д. Эмоционально-образная терапия: Теория и практика. Москва, 2004.

4.Линде Н. Д:, Королева А. П. Психологическое исцеление алергии / / Вестник психосоциальной и коррекционно-реабилитационной работы. 2003. NQ 4. с. 45-51.

5.Малкина-Пыхи. Г. Психосоматика: Новейший справочник. Москва; Санкт Петербург, 2003.

6.Менегетти А. Психосоматика. Москва, 2002.

7.Психосоматика: Хрестоматия. Минск; Москва, 2000.

8.Райх В. Анализ личности. Москва; Санкт Петербург, 1999.