Пълна версия на  NPI-40 – тест за нарцисизъм.

                                         (Narcissistic Personality Inventory - NPI-40)

                                    (R. Raskin, C.S. Hall, 1979; J. Zimmermann, 1994).

 

Методиката е разработена за измерване на нарцисизмът, като свойство на личността в социално-психологическите изследвания. Въпросникът се основава на определението за нарцистично личностно разстройство, установено в DSM-III, но не е диагностичен инструмент за NPD. Той е предназначена да изследва субклиничен или конвенционално изразен нарцисизъм. В този смисъл тези, които получават възможно най-много точки от NPI, не е необходимо да имат диагноза NPD.

Използването на тази методика се ограничава до строго образователни цели. Този тест не може да се разглежда като психологическа консултация от всякакъв род.

Първоначално въпросникът се основава на критериите на Диагностичния и статистически наръчник за психични разстройства (DSM) и много изследвания са били направени за неговата факторна структура. Авторите Робърт Раскин и Хауърд Тери (1988) изтъкват седем фактора на нарцисизма, такива като: властолюбие, чувство за превъзходство, ексхибиционизъм, възприемане на нещо за даденост, суета, тенденция да се използват ресурсите на други хора и самоувереност.

Горепосочените критерии са част от общите черти на критериите на DSM за определяне на нарцисизма. Оттогава са извършени редица проучвания, чиято същност е да тества факторната структура на NPI. Резултатите от изследването варират, например, някои изследвания показват присъствието на три фактора, други – четири. Освен това често има случаи, когато факторите на NPI разкриват много ниско ниво на вътрешна съгласуваност, независимо от факта, че обхватът на измерване като цяло показва приемливо ниво на надеждност.   В този контекст,  факторната структура на NPI не е известна. Последните изследвания са се опитали да идентифицират нарцисизма само с един критерий.  В сравнение с NDL, този метод има само едно несъмнено предимство: изключване на комбинирането на нарцисизъм и нормалната самооценка или здравословно самоутвърждаване.

Изследванията са показали, че хората, които набират високи показатели по теста, често са склонни към измама по време на игри и изневери в любовните връзки. Освен това е установено, че тези хора има изразен стремеж към неравномерно разпределение на ресурсите (за себе си – повече, за другите – по-малко), преобладаване на материалните ценности, поддържане и главозамайване от своя външен вид.  

 

Нарцисизъм - (narcissism) самовлюбеност, всяка форма на любов към себе си. Името идва от героя на гръцката митология Нарцис, който според легендата вижда във водата своя образ, в който се влюбва и не може да се откъсне, и съзерцавайки своята красота трябва да умре от самолюбието си. След смъртта, той бил превърнат от боговете в цветето нарцис.

В концепцията на динамична психиатрия нарцизмът се разглежда като една от централните Аз-функции, като първоначално изпълнява конструктивна роля в качеството на регулатор на процесите на енерго-информационния обмен между отделния човек („Аз-ът“) и социумът. Той представлява изходен потенциал за развитието на индивида, на базата на който възникват и се развиват други интрапсихични образувания. По тази причина формирането на нарцисизма се разглежда като необходим стадий на личностно развитие.

Успоредно с това, в зависимост от динамиката на първичната симбиоза в безсъзнателното (ключови са несъзнателните „поведенчески програми“ на майката или първичното най-близко обкръжение, които се импринтират (впечатват, вмъкват) и интериоризират в детето), нарцисизмът може да придобие разрушителни или дефицитарни черти, превръщайки се в дезадаптиращи или блокиращи развитието на Аз-а.

Въпросникът съдържа 40 двойки твърдения, едната от които отразява акцентуация на нарцисизъм.

Време за попълване на теста 10-15 минути.

 

Инструкция: Моля, прочетете внимателно всяко от предложените Ви двойки твърдения и изберете едно от тях – това, което описва най-точно личността Ви. 

I.Авторитет:

1.

-Предпочитам да бъда лидер.*

-За мен няма голямо значение, дали да бъда или да не бъде лидер.

2.

-Не съм сигурен, дали от мен ще стане добър лидер.

-Виждам се като успешен лидер.*

3.

-Определено трябва да съм успешен.*

-Не се безпокоя чак толкова много дали ще успея.

4.

-Поддържането на висок авторитет няма кой знае какво значение за мен.  

-Хората обикновено признават моят авторитет. *

5.

-Имам природен талант да влияя на хората.*

-Нямам големи успехи при опитите ми да влияя на хората.

6.

-Може да се каже, че съм уверен в себе си.*

-Имам желание да стана по-уверен в собствените си сили и възможности.  

7.

-Определено ми харесва да имам власт над другите.*

-Нямам нищо против да следвам другите.

8.

-Аз съм роден за лидер *

-Лидерството е качество, което се развива за много дълъг период от време.

 

II.Самодостаточност:

9.

-Понякога ми се случва да завися от другите хора, за да постигна определена цел.

-Рядко изпадам в ситуации на зависимост от другите, когато се стремя да постигна резултат.*

10.

-Ако се чувствам компетентен, мога да поема отговорност за вземане на решения.

-Харесва ми когато поемам отговорност за взетите решения.*

11.

-Мисля, че съм по-способен, отколкото много други хора.*

-Мисля, че има какво да уча от опита на другите хора.

12.

-Мога да живея така, както искам.*

-Хората не винаги могат да живеят така, както им се иска.

13.

-Винаги съм наясно със себе си, какво и защо го правя.*

-Понякога изпитвам неувереност в това защо и какво да правя.

14.

-Винаги съм се стремял да бъда значима за другите личност.*

-Надявам се, че като човек ще бъда успешен.  

 

III.Превъзходство:

15.

-В много отношения съм като всички останали хора.

-Аз съм изключителен човек.*

16.

-Често изпитвам неудобство, когато хората ми правят комплименти.

-Зная, че съм харесван, че ме бива и затова правя всичко необходимо хората да говорят за мен.*

17.

-От прекалено много похвали ми става неловко.  

-Определено изпитвам удоволствие, когато ме ласкаят.*

18.

-Не съм нито по-добър, нито по-лош от другите.

-Мисля, че съм специален човек.*

19.

-Искам някой, някога да издаде моята биография. *

-Не ми харесва, когато другите нахлуват в моя живот по каквато и да е причина.  

 

IV.Демонстративност:

20.

-Старая се да не се изртъквам и много-много да не излизам на показ.

-Обикновено се старая да изтъкна себе си, ако ми се отдаде такава възможност.*

21.

-Скромността не ми е присъща. *

-По природа съм скромен човек.

22.

-Честно казано, разстройвам се, когато хората не забелязват как изглеждам, когато съм сред тях. *

-Нямам нищо против да се смеся с тълпата, когато съм сред хора.

23.

- Когато попадна в голяма група хора, предпочитам да съм един от другите.

-Харесва ми да съм център на внимание.*

24.

-Не ме вълнуват новите модни увлечения (тенденции)

-Харесва ми да съм източник и модел на новостите в модата.*

25.

-Всъщност, харесва ми да бъда в  центъра на вниманието *

-Когато попадна в центъра на вниманието, определено изпадам в дискомфорт.

26.

-Бих направил всичко възможно за да спечеля един спор *

-Обикновено съм много внимателен и фин човек.

 

V.Използване на хората:

27.

-Мога да прочета човек като книга.*

-Понякога просто ми е трудно да разбера другите.

28.

-Понякога хората вярват на това, което им казвам.  

-В състояние съм да накарам всеки да повярва на това което говоря. *

29.

-С лекота манипулирам другите.*

-Не ми харесва, когато се окаже така, че съм манипулирал другите хора.

30.

-Обикновено мога да се измъкна от всяка неудобна ситуация.*

-Старая се да бъда отговорен за последиците от моите постъпки.

31.

-Само понякога хората са впечатлени и харесват историите, които им разказвам.

-Всички обичат да слушат моите истории.*

 

VI.Суета:

32.

-Във външния вид и тялото ми няма нищи особено.

-Харесва ми да гледам тялото си.*

33.

-Определено изпитвам удоволствие да стоя пред огледалото, гледайки себе си. *

-Не намирам нищо интересно да стоя пред огледалото втренчен в себе си.

34.

-Не обичам особено да парадирам с външния си вид.

-Харесва ми да демонстрирам (излагам на показ) тялото си.*

 

VII.Избраност:

35.

-Никога не съм удовлетворен докато не получа това, което заслужавам.*

-Доволен съм от това, което успея да постигна.

36.

-Обикновено имам изисквания към другите хора.*

-Харесва ми това, което правя за другите хора.

37.

-Аз просто искам да съм щастлив в разумни граници.

-Искам да представя себе си пред другите.*

38.

-Винаги съм се стремял да притежавам власт.*

-Власт заради самата власт, определено това не се отнася за мен.

39.

-Настоявам да получавам нужното уважение.*

-Обикновено получавам толкова уиважение, колкото заслужавам.  

40.

- Мисълта да управлявам света, ме ужасява.

- Ако управлявам света, той би бил много по-добро място *

 

Обработка на резултатите

За всеки избор на твърдение, отнасящо се до нарцистича особеност на характера, (отбелязаните твърдения със звездичка) се начислява 1 бал.  Всички балове по седемте скали се сумират. Максимална сума – 40 бала.

При изчисление в проценти, условно показателите се разпределят на три нива на изразеност на нарцистични черти:

- 0% - 40%  ниска изразеност;  

-41% -  60%  средна изразеност;  

-61% - 100%  висока изразеност.

При други изследвания (в балове) показателите на изразеност се разпределят:

-0 -  0  ниска изразеност;  

-9 - 22  средна изразеност +- стандартното отклонение;     

-23 - 40  висока изразеност.

 

Интерпретация

Повишена увереност в своята авторитетност: притежаване на лидерски качества; способност да влияят на другите; власт над хората; способност за постигане на успех.

Повишено убеждение в своята самодостатъчност: независимост от хората при постигането на резултати; компетентност; отговорност за взимане на решения; увереност в правилността на своите действия; способност да живее в съответствие със своите желания; способност да стане велик човек.

Повишена убеденост в своето превъзходство над другите хора: изключителна и уникална личност; наличие на особени постижения и таланти; заслужено признание на околните.

Повишена увереност в способността да използва други хора: лекотата на манипулиране на другите, за да постигнат своите собствени цели; способност да разбира добре другите, да влияят върху поведението им, да ги убеждава в нещо.

Повишено чувство за избираност: очаквания за много добро отношение на другите; уважение и признание за заслугите; подчиняване на другите на своите  искания и желания.

 

1. Конструктивен нарцисизъм.

Конструктивният нарцисизъм означава признаване на себе си като ценност, „форма на любов към себе си“, базираща се на положителния опит в междуличностните отношения и оценки на значимото обкръжение; одобрение и позитивно отношение към различните сфери на своя живот, като например, собственото си  тяло, телесни процеси, преживявания, чувства, мисли, действия и собствена духовност. С други думи, това е едино цялостно реалистично приемане на своята личност, като положителен образ и хармонично съчетание на различните проявления на „Аз-ът за себе си“ и „Аз-ът за другите“.

В поведението конструктивният нарцисизъм се проявява в самоувереност; добър емоционален самоконтрол; способност да намира интуитивни решения; да действа спонтанно и независимо; да поема отговорност; да се противопоставя на натиска на обществото, общественото мнение, злонамерените оценки и манипулативното поведение; ориентация към собствените ценности и компетентност; реалистично възприемане и реализиране на собствените способности; търпимост към собствените слабости и недостатъците на другите; разнообразие от интереси и мотиви; пълноценен телесен живот;  способност да установява разнообразни междуличностни контакти и да поддържа топли и доверителни отношения, като същевременно съхранява собствените си цели и предпочитания; способността да обича и да бъде обичан, запазвайки вътрешната си цялост, самостоятелност  и автономност; безболезнено изживяване на временна самота, без да изпитва чувство на досада или скука.

Личността с конструктивен нарцисизъм се характеризира с адекватно висока самооценка, чувство за собствено достойнство, висока самодостатъчност, здраво честолюбие, откритост, способност да се наслаждава на пълнотата на живота в различните му проявления и да получава чувство на радост от нарастващите възможности за самореализация; способност искрено да прости собствените си грешки и тези  на  другите, като извлича необходимите уроци и увеличава своя житейски опит; емоционална и духовна зрялост.

2.Деструктивен (разрушителен) нарцисизъм.

Деструктивният нарцисизъм, като патологично изкривяване на конструктивния нарцисизъм, означава изкривяване или разрушаване на способността на човек за реалистично възприемане, усещане и оценяване на себе си; нестабилност на отношението към себе си, проявяващо се в колебания в идеите за собственото си преоценяване и подценяване, и невъзможност да стабилизира отношението към себе си, поради невъзможност да  се обективизира в „огледалото“ на междуличностното взаимодействие.

Причината за разрушителната патология на Аз-функцията на нарцисизма е натрупаният негативен опит на ранните симбиозни преживявания, изтъкани от обиди, страхове, откази, забрани, неуспехи, разочарования, предразсъдъци и фрустрираност с чувство за неоцененост и несправедливост, причинени от несъзнателно отхвърляне (непоследователно, противоречиво, лишено от нежност и грижа отношение) на детето от майката (основната група в обкръжението), която е била неспособна да осигури на детето адекватна защита и да построи правилните граници на неговия „Аз“. На тази основа детето формира изкривено или противоречиво възприемане на реалността, което го осъжда на постоянна зависимост от външна нарцистична подкрепа (т. нар. „нарцистично хранене“) и възпрепятства (във вид на комуникативни нарушения или аутизъм) получаването на необходимата социална енергия за развитието на Аз-идентичносатта.

В поведението разрушителният нарцисизъм се проявява чрез неутолимо желание да бъде в центъра на вниманието и да получава потвърждение за важността на собствената си значимост от околните, в съчетание с непоносимост към критика и избягване на ситуации на реална външна оценка на самия себе си; подозрителност, съчетана с фасадна (демионстративна, „театрална“) безупречност, комбинирана с прекомерна взискателност и непоносимост към недостатъците и слабостите на другите; отсъствие на спонтанност; извънредно внимание и бдителност; сдържаност, изразена в противоречивост, несъответност, нестабилност и неспособност към  открито общуване и доверителни отношения с близките си;  изразена тенденция за манипулиране на другите.

Деструктивно-нарцистичната личност се характеризира с неадекватно-противоречива оценка а себе си, за своите действия, способности и възможности;  ниска толерантност към фрустрация (стресоустойчивост); изкривено възприемане на другите; крайна обидчивост; извънредна бдителност; затвореност; тенденция постоянно да контролира собствената си експресия; трудности в общуването; усещане за неразделност и неразбиране на други субективно важни преживявания, чувства, интереси и мисли; висока потребност от обществено признание.

С значителна степен на изразеност, деструктивният нарцисизъм може да се прояви чрез аутизъм (невъзможност за контакт и връзка), параноидни реакции; халюцинации или психосоматични разстройства.

3. Дефицитарен нарцисизъм.

Дефицитарният нарцисизъм е рудиментарно (недоразвито) състояние на конструктивен нарцисизъм, изразяващ се в невъзможност да се усети самодостатъчност и автономия; да се формира цялостен поглед върху личността; да се самооцени реалистично; да отдаде значение на желанията, целите, мотивите и постъпки си; да отстоява собствените си интереси и да има да независим възгледи, мнения и гледни точки.

Причината за дефицитарния нарцисизъм се явява хладната, безразлична и равнодушна атмосфера на ранните симбиотични отношения с външната формално-безупречна среда, ориентирана към социалните норми, физическото бягство на майката на детето, както и поради липса на достатъчно проявена майчина любов, нежност и истинска човешка грижа. Тази ситуация възпрепятства формирането в детето на границите на собствения му „Аз“, които да го отделят от симбиозата с майката, развивайки първична Аз-идентичност, като по-нататък почти фатално предопределят дълбок „нарцистичен глад“ (несъзнавана потребност от симбиотично сливане), удовлетворението на който заема централно място в човешкия живот.

В поведението дефицитарният нарцисизъм се проявява ясно изразена зависимост от другите; пасивност; покорство; трудности при разпределянето на собствените си мотиви и желания, нагласи и принципи; невъзможност да се установят и поддържат „пълноценни“ междуличностни контакти и взаимоотношения, без да се компрометират интересите, потребностите и плановете за своя живот; бедност на емоционално преживяване; преобладаващ общ фон на безрадостност, мрачна празнота, забрава и скука; нетърпимост към самота; изразен несъзнателен стремеж към отношения на симбиотично сливане (към топли, близки отношения, в които може напълно да се „потопи и разтвори“, и  укрие от непоносимите страхове и проблеми на реалния живот, личната отговорност и собствена идентичност).

Дефицитарно-нарцистичната личност се характеризира с ниска самооценка, чувство за собствена незначителност, неувереност в себе си, в своите възможности, сили и компетенции; несамостоятелност, песимизъм,  извънредна идентификация с нормите, ценностите, потребностите и целите на блкизкото обкръжение (конформност); всеотдайност; неспособност да формира и опазва свои собствени цели и предпочитания; неспособност за  истински човешки контакт и за конструктивно взаимодействие с живота; с невъзможност в достатъчна степен да усети неговата пълнота; тесен и специфичен кръг на интересите; усещане за своята непълноценност и ненужност;  постоянна потребност от нарцистично „хранене“ (поддръжка, помощ, присъствие и т.н.) само в ролята на пасивен реципиент (приемащ).

Нарцистичното разстройство е личностно разстройство, характеризиращо се с убеждение за собствената си уникалност, специално положение (статус), превъзходство над другите хора; надценно мнение за своите таланти и постижения; погълнатост във фантазии за своите успехи; очакване на безусловно добро отношение и безпрекословно подчинение на другите; търсене на възхищение от другите, за потвърждаване на своята уникалност и значение; неспособност да се покаже емпатия; идеи за собствена свобода от всякакви правила, които обкръжението му предлага.