Тест за изследване тревожността при ученици – VII-X клас.

                                                                   (А.Д.Андреева)

Цел: Диагностика на степента на тревожност, познавателна активност и негативни емоционални преживявания.

Описание: Тестът съдържа скали за тревожност, познавателна активност, негативни емоционални преживявания. Въпросникът позволява да се установи нивото на познавателна активност, тревожност и гняв, като ситуативна характеристика и като личностна черта. Създадена е на база методиката на Чарлз Спилбъргър ( STPI – State Trait Personal Inventory) през 1988г. като модифициран вариант от А.Д.Андрееева.

Под познавателна активност в случая следва да се разбира присъщата на човека любознателност (за разлика от любопитството на ниво възприятие) и непосредствения интерес към обкръжаващия свят, активизиращи познавателната дейност на субекта.

Гневът и тревогата са базови емоции и зависят от йерархичната организация на мозъчните структури. Те усилват действието на емоционалните стимули и това усилване се проявява външно в затруднения при приспособяването на човек към значими жизнени ситуации.  Доколкото емоцията „гняв” практически не може да бъде разтоварена в реални училищни условия, авторът (А.Д.Андреева) разглежда  тази скала с насоченост към установяване отрицателните емоционални преживявания, свързани с учебната дейност на учениците.

Въпросникът включва две части:

а) Първата част обединява скалите: познавателна активност, тревожност и негативни емоционални преживявания, характеризиращи личностови свойства на субекта (устойчиви личностови черти).

б) Втората част обединява същите скали, но в качеството им на ситуативна характеристика (тук и сега).

В съответствие с целите на задачата за диагностика на емоционалното отношение към учебната работа, модифицираната методика следва да се приложи действително по такъв начин, че втората част на въпросника, да отрази състоянието на учениците по време на урока, в хода на учебната дейност.  Тази форма на прилагане на методиката позволява да се съпостави нивото на изучаваното емоционално състояние в условията на учебна дейност с фоновото и да се определи по какъв начин и доколко учебната работа влияе върху индивидуалните  емоционални особености на учениците. Освен това, втората част на въпросника може да бъде използвана за изучване емоционалното отношение на учащите се към един или друг предмет, респ. учител, като инструкцията следва да бъде променена.

Въпросникът дава добри информационни ориентации по отношение индивидуална диагностика на ученици, които изпитват затруднения по определен предмет, както и на тези от категорията „ученици със специални образователни потребности”.

Въпросите по скалите:  а/ познавателна активност;  б/тревожност;  в/ негативни емоционални преживявания, са включени и в двете части, като всяка скала съдържа по 10 въпроса, разположени в определен ред.

Освен това, допълнително към всяка част от въпросника са включени по 10 „свободни” пункта, с които се молят учениците да попълнят с техни отговори: „Какви чувства още обикновено изпитваш? (след първата част на методиката) и  „Какви чувства още изпитваш по време на часа?” (след втората част).

При апробацията на методиката се предполагало, че при отговорите на тези въпроси, учениците ще оценят и степента на проявление на тези чувства в балове, по същия начин, както са направили в основната част.  На практика се оказало, че повечето от учениците са се отнесли към  тези две задачи като към възможност свободно да изразят най-значимите за себе си преживявания и необходимостта от балова оценка за тях е отпаднала.  Тук следва да се отбележи, че най-съдържателните отговори са били дадени основно на втория допълнителен въпрос – чувствата и преживяванията им по време на часа и именно те представляват най-интересния материал за анализ.  В същото време е било установено, че доста ученици са се затруднявали при отговора на първия въпрос и  често са го пропускали.  Някои автори считат за целесъобразно за включване  на този въпрос в самата методика за получаване на по-обективна картина.  Като цяло допълнителните пунктове на въпросника позволяват да се получат данни, оказващи съществена помощ при тълкуването на резултатите.

Инструкция (1 част): „Прочетете внимателно всяко едно твърдение и определете в каква степен то се отнася до Вас, като постоянно състояние.  Разполагате с четири възможни отговора, от които следва да изберете един:  „почти никога”; „понякога”; „често”; „почти винаги”.  Запишете избора си в бланката за отговори, като маркирате съответната позиция със знак „Х”.”

Въпросник – част 1

1.Аз съм уравновесен човек

2.Иска ми се да опознавам това, което ме обкръжава.

3.Не съм въздържан.

4.Доволен съм от себе си.

5.Изпитвам любопитство.

6.Избухлив съм.

7.Нервнича и се безпокоя.

8.Интересно ми е.

9.Паля се лесно.

10.Иска ми се да бъда толкова щастлив, колкото другите.

11.Любознателен съм.

12.Сърдя се, когато заради чужди грешки  ми се налага да действам по-бавно.

13.Аз съм неудачник.

14.Аз съм енергичен.

15.Дразня се, когато не ме хвалят за добра работа.

16.Чувствам се неловко, когато мисля за собствените си работи и грижи.

17.Чувствам се изследовател.

18.Лесно излизам от релси.

19.Аз съм спокоен, хладнокръвен и организиран.

20.Лесно се възбуждам.

21.Когато съм бесен мога да кажа на всеки какво искам.

22.Не ми достига себеувереност.

23.Не ме интересува нищо.

24.Вбесявам се, когато ме критикуват пред другите.

25.Чувствам се недостатъчно приспособен към живота.

26.Чувствам, че главата ми работи добре.

27.Когато ми пречат, ми се иска да ударя някого.

28.Безпокоя се дори тогава, когато няма повод за това.

29.Скучно ми е.

30.Обхваща ме ярост, когато за добра работа получавам лоша оценка.

Въпросник – част 2

Инструкция (2 част): „Изпълнете същата инструкция, но сега отбележете състоянието си в момента на урока.”

1.Спокоен съм.

2.Иска ми се да разбера  какво ще правим по време на час.

3.Разярен съм

4.Напрегнат съм.

5.Изпитвам любопитство.

6.Иска ми се да ударя с юмрук по стола.

7.Чувствам се съвършено свободно.

8.Заинтересован съм.

9.Ядосан съм.

10.Изпитам безпокойство от възможен неуспех /напрегнат съм/.

11.Иска ми се да зная, да разбера същността на урока.

12.Иска ми се да се изкрещя на някой.

13.Нервен съм.

14.Чувствам се като изследовател.

15.Иска ми се да счупя нещо.

16.Потиснат съм.

17.Превъзбуден съм.

18.Вбесен съм.

19.Спокоен съм.

20.Чувствам, че главата м и работи  като компютър.

21.Раздразнен съм.

22.Угрижен съм.

23.Скучно ми е.

24.Иска ми се да ударя някого.

25.Уравновесен съм.

26.Енергичен съм.

27.Имам усещането, че съм излъган.

28.Изплашен съм.

29.Интересно ми е.

30.Иска ми се да наругая някого.

Ключ: Оценяването на отговорите е в балове, които носят всеки един от тях:

-почти никога – 1 бал;

-понякога – 2 бала;

-често – 3 бала;

-почти винаги – 4 бала.

Отговори по скали:

-Тревожност: 1, 4, 7, 10, 13, 16, 19, 22, 25, 28.

-Познавателна активност: 2, 5, 8, 11, 14, 17, 20, 23, 26, 29.

-Негативни емоционални преживявания: 3, 6, 9, 12, 15, 18, 21, 24, 27, 30.

Обработка и интерпретация на резултатите

Някои от пунктовете на въпросника са формулирани по такъв начин, че оценка „4” показва високо ниво на тревожност, познавателна активност или негативни емоционални преживявания (например, „Сърдит съм”). Други (например, „Спокоен съм” или „Скучно ми е”) са формулирани по такъв начин, че високата оценка отразява отсъствие на тревожност или познавателна активност; в скалата за негативни емоционални преживявания няма подобни пунктове.  Баловото тегло по пунктовете на скалите, в които високата оценка изразява високо емоционално ниво се изчисляват в съответствие с тези, които са посочени в бланката.  За пунктовете от скалите, в които високата оценка отразява отсъствие на емоции, баловото тегло се изчислява в обратен ред.

-на бланката е отбелязано: 1, 2, 3, 4.

-тегло при изчислението: 4, 3, 2, 1.

Такива пунктове са:

За първа част:

-по скала тревожност: 1, 4, 19.

-по скала познавателна активност: 23, 29.

За втора част:

-по скала тревожност: 1, 7, 19, 25.

-по скала познавателна активност: 23, 29.

За получаване на бала по което и да е състояние или свойство, се изчислява сумата по 10-те пункта на съответната скала.  Минималната оценка по всяка скала е 10 бала, а максималната – 40 бала. Ако е пропуснат 1 пункт от 10, може да се изчисли средна оценка по останалите 9 пункта, на които ученикът е отговорил и след това да се умножи това число по 10;  балът ще отразява средна величина.  При пропуски на два или повече пункта, надеждността и валидността на скалите е относителна.

В резултат на изчисленията, за всяко изследвано лице се получават данни за общото ниво на емоционалните процеси – тревожност, познавателна активност и негативни емоционални преживявания и характера на техните прояви в хода на учебната дейност. 

На база индивидуалните данни може да се изчислят средните значения на трите скали за групата (класа). Това позволява да се определят показатели за ниво на познавателна активност, тревожност и негативни емоционални преживявания в нормално състоя ние и по време на урок за различните възрастови групи.

По всяка от скалите във всички възрасти се наблюдава значително разпиляване на индивидуалните данни, което свидетелства за висока чувствителност на методиката към индивидуалните различия и за нейната пригодност за изучаване на емоционалните компоненти в учебната дейност на отделния ученик.