Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.09 09:00 - Типове конституционална психопатия и акцентуации на характера в подрастваща възраст
Автор: kunchev Категория: Други   
Прочетен: 45 Коментари: 0 Гласове:
0



 

                                          Типове конституционална психопатия и

                                 акцентуации на характера в подрастваща възраст

 

Първата от класификациите на психопатиите, получила широка известност е тази на немския психиатър Емил Крепелин (2015). Основен недостатък на тази класификация е, че тя не обхваща всички наблюдавани типове и изобилства от битови термини, но именно тя в крайна сметка става основа за създаването на следващите много по-пълни и съвършени.

Всички по-нататъшни опити в областта на групирането на психопатиите могат да се разделят на две направления.

Първата от тях се основава на клинично-индуктивен метод и отразява стремежът да се систематизира по някакъв начин разнообразието от клинични прояви, с които специалистите ще се срещнат.  Авторите, които принадлежат на това направление, отделят около десетина вида психопатии. Най-известните класификации на това направление са тези на таксономистите: немския психиатър Курт Шнайдер  (1923) и руския психиатър Пьотър Борисович Ганушкин (1933).

Второто направление се базира на теоретико-дедуктивен подход. При него в основата на класификацията стоят определени концепции и първоначални теоретични нагласи. Тук цялото многообразие от клинични прояви се оценява от гледна точка на определени постулати. Тези систематизации се отличават със изключителна простота – най-често извеждат от два до четири типа, които практически се оказват недостатъчни. Например, немския психиатър Ернс Кречмер (1921) се опитва да раздели всички психопати на шизоиди и циклоиди, съответстващи на двата типа биологична конституция – астеници и пикници.

О.В.Кербиков (1961, 1962) и неговите последователи използват за класификация на психопатиите учението на И.П.Павлов за типовете нервна система (темпераменти). В зависимост от преобладаването на процесите на възбуждане или задържане, психопатиите са разделени на две групи – възбудими и задържащи. По-късно се установява, че е невъзможно всички разновидности на психопатиите да бъдат описани в такава схема. Тогава биват добавени:  параноялния тип, като проявление на патологичната инертност и „неустойчивия“ тип, като проявление на патологична лабилност на нервните процеси. По-късно от възбудимите и задържащите типове са отделени: шизоидния, психастеничния и истеричния типове (Гурьева В.А., Гиндикин В.Я., 1980). Независимо от всички класификации, последващи тази на Кербиков, психопатиите си остават разделени в зависимост от двата основни признака – възбуда и задържане, като обособени групи. Запазването и прилагането на тези типове е очевидно полезно от съдебно-медицинска гледна точка  при възрастните, но за рехабилитация и психотерапия се изисква много по-голяма диференциация, особено що се отнася до подрастващата възраст, в която за всеки от вариантите на възбуда и задържане са необходими специално диференцирани рехабилитационно-психотерапевтични програми.

Сред класификациите на типовете психопатия (нарушения на характера) при деца и юноши най-известните принадлежат на F.Homburger (1926), М.Tramer (1949), L.Michaux (1953), Г.Е.Сухарев (1959), Н.Stutte (1960). Почти всички отделят над десет типа, които са много близки един до друг.  Например, класификацията на Сухарев (1959) за подрастваща възраст изцяло използва систематизацията на П.Б.Ганушкин. В нея подробно са описани типовете, които могат да се формират още в детството (аутисти, т.е., шизоиди, хистероиди) или в начална училищна възраст (неустойчиви, психастеници и по рядко хипертимни). Епилептоидите и параноялните се споменават като редки типове.

Систематизацията, която формулира Андрей Евгениевич Личко се базира на класификациите на типовете психопатии на Ганушкин (1933) и Сухарев (1959) и типовете акцентуации на Карл Леонхард (1968). Въпреки това, систематизацията на Личко се отличава с две особености. Първо, тя е предназначена специално за подрастваща възраст; всички типове са описани такива, каквито се представят в тази възраст. В нея са включени и типове, които в детска възраст не са все още видими: циклоиден, лабилен, астено-невротичен, сензитивен, конформен тип. На второ място, тази таксономия обхваща както психопатията, патологични аномалии на характера, така и акцентуациите, т.е. варианти в нормата.

По отношение на акцентуациите има две класификации на типове. Първата е предложена от С. Леонхард през 1968 г., втората е разработена от Личко през 1977 г.  В.В.Юстицкис (1977)  прави сравнение между класификацията на К. Леонхард и тази на Личко, въпреки че през 1976г. Леонхард прави промени в своята. Сравнението е представено в таблицата по-долу:

image

В класификацията на Леонхард, отсъстват широко разпространените в подрастваща възраст неустойчив и конформни типове, както и астено-невротичният тип. Дистимният тип в неговата класификацията съответства на конституционно-депресивния тип на P.B. Ганушкин (1933), а фиксиращият на параноялния, като и двата в периода на юношеството практически не се срещат.

 

Източник:

image




Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: kunchev
Категория: Други
Прочетен: 1439179
Постинги: 1627
Коментари: 116
Гласове: 1129
Календар
«  Октомври, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031