1172# Тест за родители: „Кой формира у детето чувство за вина?

                                                       Не сте ли самите вие?

                                                                 (Е.П.Ильин)

Този тест може да Ви помогне да разберете дали имате чувство за мярка, когато учите детето си да разпознава „какво е добро и какво е лошо“. Въпросите в теста са разположени във възходяща градация в зависимост от възрастта на детето, като се стига до подрастваща възраст.

Инструкция: Предлагаме Ви 13 ситуации. За всяка от тях има посочени два отговора. От Вас се иска да изберете един от тях – този, който в най-голяма степен може да се отнесе за Вас. Избраните отговори обградете с кръгче.

Въпросник:

1.Вашето малко дете вече знае как да каже, че иска да отиде на тоалетна, но се случва да „сгреши“ и днес е намокрило панталоните си. Какво ще му кажете:

а) „Добрите детски панталони не стоят мокри“.

б) „Хайде да те преоблека, трябва да бъдеш сух.“

2.Позната лелка пита детето: „Кого обичаш повече: мама или татко?“ Детето мълчи. Какво ще отговорите Вие на лелката:  

а) „Хайде, кажи на лелката,  кого обичаш повече?“

б) „А Вие кой от краката си обичате повече – левия или десния?“

3.През уикенда вие решавате, че е време да се въведе ред в детската стая и да говорите за това с детето. Вие работите заедно с него. Изведнъж обаче забелязвате, че детето, вместо да събира и подрежда играчките, изважда конструктор и с ентусиазъм започва да строи нещо.  Какво правите:

а) Въздържате възмущението си и обяснявате, че така не се въвежда ред.

б) Ще позволите да си поиграе известно време и след това ще му предложите да продължи подреждането (почистването); считате, че в края на краищата вината е Ваша – трябва да контролирате този процес.

4. Ставате свидетел как детето Ви крещи в истерия на улицата. Вие го хващате и  бързо го прибирате вкъщи. Имате намерение да го накажете. Какво ще му кажете:

а) „Ти си лошо момче (момиче), сега седни и помисли.“

б) „Ти постъпи  (постъпила) лошо, сега седни и помисли.“ 

5.На гости в домът Ви е пристигнала добра Ваша приятелка.  Докато Вие с нея си бъбрите в кухнята, Вашето дете в коридора е „нарисувало“ с водни боички новите велурени обувки на гостенката. Какво ще направите когато приятелката Ви си тръгне:

а) Ще му покажа ъгъла (или ще му покажа „наказателния“ стол).

б) Ще му кажа, че сега няма да мога да му разказвам приказки, защото ще трябва да отида да спечеля пари за нови обувки на приятелката си.

6. Днес детето Ви вкъщи буквално не е на себе си, то прави каквото си иска, въпреки Вашите забележки и призиви да се укроти.  Вие не се въздържате и му казвате: „Ще видя как ще се държиш, когато си тръгна от теб“. Изведнъж се чува телефонно позвъняване и се оказва, че трябва спешно да излезете. Как ще съобщите това на детето:

а) „Както преди малко ти казах, сега точно това ще направя“.

б) „Извинявай, пошегувах се преди малко, но се надявам докато се върна този тайфун  да се е успокоил.“

7.Ако детето Ви вдига голям шум, каква забележка е най-добре да направите:  

а) Можеш и още по-силно.

б) Можеш и по-тихо.

8. Започнали сте да готвите пилешка супа, но изведнъж се налага да излезете. Обръщате се към детето и го молите, да изключи след 15 минути котлона, но то е забравило. Какво ще му кажете:

а) „Сега цялото семейство остана без обяд“

б) „Сега ще трябва да спасяваме пилето, продължавай, а аз ще помагам.“  

9. Когато детето Ви е непослушно и прави всичко наопаки, казвате ли му: „Махни се, не те обичам.“

а) Да, случва се.

б) Никога.

10. Да предположим, че Вие имате навик твърде често да миете ръцете си или непрекъснато да се връщате и проверявате дали сте изключили печката (ютията, заключили вратата). Считате ли, че детето ще „наследи“ това?   

а) Не.

б) Да, при него (нея) има нещо такова.

11. Мислено упреквате ли детето си, че заради него се лишавате от нещо хубаво и желано от Вас (например, от свободата си да се занимавате с нещо):

а) Да, и то доста често.

б) Да, понякога се случва, когато това желано нещо много ми липсва.  

12. Детето Ви се е сдърпало със съученик и на следващия ден не желае да отиде на училище. Синът (дъщерята) Ви е много разстроен (а) и Вие подозирате какво стои зад това. Вие:

а) Използвате момента, за да му напомните за вредата от такива конфликти.

б) Предлагате му да се обади в училището, да обясни какъв е случая и да се извини.

13.Според Вас отговорът на  кой въпрос е по-важен?  

а) “Кой е виновен?“

б) „Какво да се прави?“

Обработка на резултатите

Изчислете и сумирайте отделно отговорите   „а“  и отговорите „б“ .

Ако отговорите „а“ са повече от отговорите „б“:

Вие вменявате на детето си чувство за вина. Вие често го обвинявате, но си задайте въпроса, дали първо не трябва да обвините себе си? Самият (самата) Вие често изпитвате чувство за вина и  тогава ставате или много „твърди“ или много „меки“, а всичко което е „много“ е вредно за организма.  Едва ли си струва да подхождате толкова „твърдо“ при възпитанието.  Разберете, че не трябва да изкоренявате нищо – и във Вас, както и в него има някои „грешни“ черти и навици. Протестът и възмущението си обаче можете да изразявате по-меко и по-коректно. По-важно е да сте последователни в тези свои искания. И между другото, простете на себе си за това, че до сега не сте си прощавали. Изкоренете от самия себе си мисълта „Не мога да си простя, че …“

Ако отговорите „а“ са равни на отговорите „б“ :

Във Вашите възпитателни методи има някаква странност (особеност). Вие приемате добро поведение за даденост, а лошото за наказуемо.  В резултат на това вие „не хвалите“ детето достатъчно за добрите му постъпки. По този начин съзнателността може да прерасне в чувство за вина, а вината да направи детето комплексиран възрастен, който е задължен на всички. Започнете със себе си и се опитайте да се отървете от чувството си за вина. Отпуснете се и се научете да прощавате. Бъдете снизходителен. И с времето детето Ви също ще се промени.

Ако отговорите „б“ са повече от отговорите „а“ :

Определено няма опасност да формирате чувство за вина във Вашето дете.  То разчита на вашето разбиране и подкрепа, а ако се чувства виновно, то се старае да се поправи.  Хубавото е, че Вие му давате възможност за избор, като поставяте акцент върху доброто, а не върху лошото.  Освен това, чувството Ви за хумор в много случаи Ви спасява, т.е. защо е необходимо да се самобичувате, когато можете да се усмихвате.  Разбира се, не бива да изпадате в другата крайност.  Не забравяйте, че пълното отсъствие на чувство за вина, вече означава безсъвестност. Когато чувството за вина има мяра, т.е. намира се в рамките и се управлява от съвестта, тогава то има конструктивно влияние върху поведението на детето – подтиква го към самонаблюдение, мотивира го към самокорекция, респ. положително развитие.

Превод от руски, Кунчев.

Източник: Ильин Е.П. — «Психология совести. Вина, стыд, раскаяние»