1187# Методика за диагностика на мотивация за учене и емоционално

                                          отношение към обучението – VIII-XII клас.

                                                                    (А.Прихожан)

 

 

1.Кратка информация за методиката.

Предложената методика за диагностика на мотивацията за учебна дейност и емоционално отношение към обучението, е разработена през 2005г. на база въпросникът на Ч. Д. Спилбергер и има за цел, изучаване познавателната активност, тревожността и гневът, като актуални състояния и като свойства на личността (State Trait Personality Inventory).  Предложеният тук вариант е допълнен с една скала за преживяване на успех (мотивация за постижение) и нов вариант за обработка на данните.

2.Описание на методиката и процедура за прилагане.

Методиката използва стандартизирана тестова бланка, която включва необходимата за изследваните лица информация – инструкция и стимулен материал (въпросник), които са поместени на първата страница. Тук могат да бъдат публикувани също резултатите от изследването и заключението на психолога. На следващите страници се намират инструкцията и въпросника.

Методиката се прилага фронтално – спрямо цял клас или група ученици. След раздаването на бланките, на учениците се предлага да прочетат инструкцията, като обърнат внимание на дадения пример, след това психологът отговаря на всички възникнали въпроси или дава по негово решение допълнителни указания.  Към работа се пристъпва едва тогава, когато психологът се е убедил, че всички изследвани лица са разбрали правилно инструкцията и отново може да отговори на въпроси.  След тази встъпителна част учениците започват самостоятелна работа, а психологът преустановява да дава обяснения и да отговаря на въпроси. Времето за работа по въпросника заедно с прочитането на инструкцията е около 10-15 мин. В горната част на бланката учениците попълват своите данни: име и фамилия, възраст, клас, пол, дата и време на изследването.

Инструкция: На следващите страници са представени твърдения, които хората използват, за да разказват за себе си. Прочетете внимателно всяко изречение и обградете с кръгче едно от посочените под изречението числа, в зависимост от това какво обикновено е Вашето състояние по време на час в училище, как се чувствате обикновено в тази ситуация. Няма правилни или неправилни отговори.  Не губете време да разсъждавате върху едно или друго изречение, а се старайте колкото се може по-точно да отговорите как най-често се чувствате, Числата под изреченията означават следното: 1 – почти никога; 2 – понякога; 3 – често; 4 – почти винаги.

А сега вижте дадения пример.

Пример: Весело ми е. Отговорете, като използвате един от четирите възможни отговора.

Тестови материал (въпросник):

1.Спокоен съм.

Отговори: 1, 2, 3, 4.

2.Стремя се да науча, да разбера, да вникна в съдържанието.

Отговори: 1, 2, 3, 4.

3.Разярен съм.

Отговори: 1, 2, 3, 4.

4.Старая се да не допускам грешки.

Отговори: 1, 2, 3, 4.

5.Напрегнат съм.

Отговори: 1, 2, 3, 4.

7.Иска ми се да ударя с юмрук по чина (масата).

Отговори: 1, 2, 3, 4.

8.Стремя се да получа само много добри и отлични оценки.

Отговори: 1, 2, 3, 4.

9.Несигурен съм.

Отговори: 1, 2, 3, 4.

10.Интересно ми е.

Отговори: 1, 2, 3, 4.

11.Сърдит съм.

Отговори: 1, 2, 3, 4.

12.Полагам всички сили, за да не изоставам от другите.

Отговори: 1, 2, 3, 4.

13.Безпокоя се от евентуален неуспех.

Отговори: 1, 2, 3, 4.

14.Струва ми се, че този час никога няма да свърши.

Отговори: 1, 2, 3, 4.

15.Иска ми се да изкрещя на някой.

Отговори: 1, 2, 3, 4.

16.Харесва ми да получавам и решавам трудни задачи.

Отговори: 1, 2, 3, 4.

17.Чувствам се като неудачник.

Отговори: 1, 2, 3, 4.

18.Имам усещането, че съм изследовател.

Отговори: 1, 2, 3, 4.

19.Имам желание да счупя нещо.

Отговори: 1, 2, 3, 4.

20.Избягвам задачи, с които не мога да се справя.

Отговори: 1, 2, 3, 4.

21.Възбуден съм (разгорещен).

Отговори: 1, 2, 3, 4.

22.Енергичен съм.

Отговори: 1, 2, 3, 4.

23.Вбесен съм.

Отговори: 1, 2, 3, 4.

24.Стремя се да постигна успех.

Отговори: 1, 2, 3, 4.

25.Чувствам се напълно свободно.

Отговори: 1, 2, 3, 4.

26.Усещам, че главата ми работи пълноценно.

Отговори: 1, 2, 3, 4.

27.Раздразнен съм.

Отговори: 1, 2, 3, 4.

28.Недоволен съм.

Отговори: 1, 2, 3, 4.

29.Не ми достига увереност.

Отговори: 1, 2, 3, 4.

30.Скучно ми е.

Отговори: 1, 2, 3, 4.

31.Ядосан съм.

Отговори: 1, 2, 3, 4.

32.Старая се да не получа двойка (лоша оценка).

Отговори: 1, 2, 3, 4.

33.Напълно уравновесен съм.

Отговори: 1, 2, 3, 4.

34.Харесва ми да разсъждавам, да разрешавам нещо.

Отговори: 1, 2, 3, 4.

35.Чувствам се като излъган.

Отговори: 1, 2, 3, 4.

36.Правя всичко, за да бъда сред добрите и отлични ученици.

Отговори: 1, 2, 3, 4.

37.Изпитвам страх.

Отговори: 1, 2, 3, 4.

38.Чувствам се отчаян и потиснат.

Отговори: 1, 2, 3, 4.

39.Много неща ме правят яростен.

Отговори: 1, 2, 3, 4.

40.Стремя се да покажа своите способности и ум.

Отговори: 1, 2, 3, 4.

 

3.Обработка и оценка на получените резултати.

Скалите за познавателна активност, стремеж за успех (мотивация за постижение), тревожност и гняв, включени във въпросника, се състоят от 10 пункта всяка, както следва (виж таблица 1):

Някои от твърденията във въпросника са формулирани по такъв начин, че оценка „4“ отразява високо ниво на познавателна активност, тревожност или гняв (например, „Сърдит съм“. При други, (например “Спокоен съм“, „Скучно ми е“) високата оценка показва отсъствие на тревожност или познавателна активност.

Баловата стойност за пунктовете от скалите, в които високата оценка свидетелства за наличието на високо емоционално ниво, се изчислява в зависимост от дадените отговори в бланката:

-на бланката са обградени: 1, 2, 3 или 4.

-стойностите са съответно: 1, 2, 3 или 4 бала.

За пунктовете, при които високата оценка отразява отсъствие на емоции, стойността на отговорите се изчислява в обратен ред:

-на бланката са обградени: 1, 2, 3 или 4.

-стойностите са съответно: 4, 3, 2, или 1 бал.

„Обратните“ пунктове (твърдения) се разпределят по скалите както следва:

-за скала познавателна активност: 14, 30, 38;

-за скала тревожност: 1, 9, 25, 33;

-за скала гняв – няма;

-за скала мотивация за постижения: 4, 12, 20, 28, 32 (по тази скала обратните пунктове показват тенденция за избягване на неуспехи, а  „правите“ – тенденция към постигане на успех).

За изчисляване баловете по скалите се събира сумата от всичките 10 твърдения на всяка скала. Минималната оценка по всяка скала е 10, а максималната – 40 бала.

Ако изследваното лице е пропуснало да даде отговор на един пункт от десетте по скалата, се прави следното: изчислява се средната оценка по деветте пункта, на които е даден отговор, след това полученото число се умножава по 10. Общият резултат по скалата трябва да бъде цяло число. Например, ако средния бал по скалата е 2,73 х 10 = 27,3, то резултатът се закръгля на 28 бала.

Ако изследваното лице е пропуснало два пункта, изчисления не се правят.

Непосредствена оценка и интерпретация на резултатите се извършват по следния начин:

1.Изчислява се сумарния бал по целия въпросник по формулата:

-ПА – бал по скала познавателна активност;

-МД – бал по скала мотивация за постижение;

-Т – бал по скала тревожност;

-Г – бал по скала гняв.

Сумарният бал може да бъде в интервала от – 60 до +60.

Диференцирани са следните нива на мотивация за учене:

(по тази скала липсват норми за полово-възрастовите различия)

-I-ниво – продуктивна мотивация с преобладаване на познавателните мотиви за учене и положително емоционално отношение към обучението;

-II-ниво – продуктивна мотивация, позитивно отношение към обучението в съответствие със социалните норми;

-III-ниво – средно ниво с известно намаляване на познавателната мотивация;

-IV-ниво – ниска мотивация, преживяване на „училищна скука“, отрицателно емоционално отношение към обучението;

 

-V-ниво – изключително отрицателно отношение към обучението.

2.Идентифицират се данни по отделните показатели за емоционално отношение към ученето и училището. За тази цел данните на изследваното лице по всяка скала се сравняват с нормативното им значение (виж таблица 3):

Превод от руски, Кунчев.

Източник: Прихожан А.М., Психология тревожности. Дошкольный и школьный возраст.