Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.02.2017 16:40 - Методика скрининг за дислексия – текстове за писане под диктовка.
Автор: kunchev Категория: Други   
Прочетен: 1319 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 22.02.2017 16:41


 

Методика скрининг за дислексия – текстове за писане под диктовка.

Хипотеза

Количеството грешки, допускани при писане под диктовка, е показа­тел за нормалното и патологичното в развитието на уменията за писане и за скрининг на случаите извън нормата сред учениците в началното учили­ще, представляващи с висока вероятност случаи на дислексия.

Емпиричният материал е събран чрез диктовка на текст, написан от учениците след едно прослушване. За всеки клас е подбран текст с опреде­лена дължина и съдържание, подходящи за съответния етап на обучение.

За ІІ клас Лакомото куче

Било жарък летен ден. Лакомото куче Шаро носело парче месо. Ми­навало по едно мостче над реката и се загледало във водата. Там видяло друго куче. Гледай ти! То също носело парче месо в устата си. Лакомият Шаро се хвърлил бързо във водата. Приискало му се да вземе месото на другото куче. Но във водата нямало нито куче, нито месо. Шаро цамбур­нал в реката и загубил своето месо.

За ІІІ клас Костенурка и заек

Костенурката и заекът спорели кой от двамата е по-бърз. Решили да се надбягват. Определили мястото и разстоянието, което трябвало да пробягат и се разделили. Заекът поради това, че бил по природа по-бърз, се отнесъл нехайно и самоуверено към състезанието. Приел го на шега. Легнал край пътя и сладко заспал. А костенурката, като съзнавала, че е много по-бавна от заека, непрекъснато тичала. По този начин тя задминала заека, достигнала до определеното място и победила. Царят на животните, лъвът Леон, Ј дал награда. А заекът се събудил, разбрал какво се е случило и бил много нещастен. Защо ли всеки получава това, което заслужава?

За ІV клас Сняг

Когато навън завали първият сняг и всичко побелее, радостта на де­цата няма край. Те бързо изкарват своите шейни, за да се пързалят върху току-що падналия сняг. Петър и Нина първи хукват към пързалката и цял ден огласят въздуха със смях и викове. Къщите се гушат в снега като крис­тални палати, посипани с бял вълшебен прашец. Гората потъва в тишина и белота. Но щом пролетта изпрати вест, че идва, снегът започва да се топи. Задухват топли южни ветрове. Птиците запяват чудни песни, лястовците се връщат в родните си гнезда. Слънцето подава радостни лъчи иззад облаците. После светва в усмивка и засиява над цялата земя. Снежният човек, който е направен от Петър и Нина на двора, става все по-малък. Накрая съвсем се стопява, а на мястото на снега пониква трева и сред нея срамежливо подават главички

Обект на изследването са грешките при писане под диктовка. Основен ем­пиричен метод е анализът на продукцията на всяко дете, като грешките в нея са идентифицирани, изброени и описани. Създаден е модел на оценя­ване на грешките и са установени общо 43 вида грешки, описани надолу със съответното оценяване.

І. Грешки на макроравнището на писмения език. Те засягат трите по-големи лингвистични единици, представляващи и смислови цялости – текст, изречение, дума. Засегнати са директно смисълът на тези единици или структурата на текста и на изречението, което също рефлектира върху смисъла на написаното. Тези грешки предполагат лошо владеене не само на писмения, но и на устния език. Към тях спадат:

пропускане на думи;

добавяне на правилно или неправилно изписани думи и на безсмислени буквосъчетания, напомнящи думи;

разместване на думи и съчетания от думи;

граматични и семантични замени на думи;

сливане на думи;

разде­ляне на съседни думи;

контаминации;

сливане на изречения;

разделяне на изречения;

замени на части от текста с друг текст;

неправилна употреба на съюзите в и във, с и със;

неправилна употреба на главни букви.

Добавените думи биват три вида:

повторение на дума, която присъства в текста;

вмъкване на „външна“ дума, която не присъства в текста;

без­смислени буквени струпвания и неологизми, напомнящи думи.

Размества­нията на думи също са разнообразни: могат да бъдат разменени местата на две последователно следващи думи, както и няколко поредни думи да заемат по-предна или по-задна позиция в текста. Граматичните замени на думи са тези, при които една дума се замества от граматически неправилна нейна словоформа. Те издават неустойчива, колеблива граматика – във вре­мето на глагола, словоизменението, съгласуването на думите във фразата и др. При семантичните замени на думи вместо диктуваната дума е написана друга, близка или далечна по смисъл спрямо нея, която е граматически правилна, но не присъства в текста. За контаминации се приемат случаите, когато една дума е изписана разделно и някоя нейна част, предна или задна, е изписана слято със съседната дума.

Всяко пропускане, добавка, разместване, замяна на дума, сливане, раз­деляне, неправилна употреба на съюз и на главна буква се оценява с една точка. При сливане на две изречения се присъжда една точка, въпреки че грешките в този случай са две – липса на точка в края на първото изречение и липса на главна буква в началото на второто, защото проблемът практи­чески е един – неосъзнаване на границите на изречението. По-особени са случаите на замени на текст – когато детето вместо да запише определена част от текста, който му се диктува, пише нещо друго, донякъде свърза­но или несвързано с оригинала. Понякога това са близки или по-далечни спрямо оригинала смислови цялости, които детето е измислило, вероятно защото е пропуснало да запише това, което му се диктува, като някои от тях издават доста развито въображение. Тук оценяването е по-сложно: замест­ващата цялост се сравнява с оригиналния текст и се изброяват пропусна­тите думи, заменените думи, добавените думи, което формира комплексно крайната оценка. Тя във всички случаи е по-висока, тъй като регистрира­ният проблем е по-голям.

ІІ. Грешки на микроравнището на писмения език.

Те се простират вътре в думата, нарушавайки звуко-буквения и сричковия състав или изопачавайки графичния образ на буквите. От гледна точка на равнищата на езика, засягат по-ниското равнище, малките лингвистични единици – фонема/графема и сричка. Голямото видово разнообразие и изобилието от микрогрешки свидетелстват за сериозни трудности в овладяването на ми­кроструктурата на писмения език и особено на съответствието между звук и буква. Те са три вида:

1. Структурни (фонологични) грешки – издават трудности във възпро­извеждането на фонологичната структура на писмения език, на линейния му строеж и буквения ред. Тъй като фонологията е един от компонентите на езика, тези видове грешки също са свързани с езиков проблем – недос­тиг във фонологичната и метафонологичната преработка на лингвистичен материал, в осъзнаването на линейната му организация и структура. Та­кива грешки са: пропускане на букви; разместване на букви; добавяне на букви; излишно удвояване (дублиране) на съседни букви; пропускане на срички; добавяне на срички.

Всяка грешка се оценява с една точка.

2. Графични грешки – показват, че детето няма достатъчно развит бу­квен гнозис и не е овладяло графичния компонент на писането. В повечето случаи те са следствие от недостатъчно опит и практика в писането, а при па­тология генезисът им може да е свързан със зрителната перцепция, при което е налице оптико-пространствен дефицит, с леворъчие и/или дефицит в ману­алната моторика. Графичните грешки са: замени на букви с други, графично сходни по елементи; огледално писане на букви; двойно изписване на букви; сливане на съседни букви; редуциране или добавяне на елементи на букви.

Под двойно изписване на букви се имат предвид случаите, когато на­пример малките ръкописни букви в и д се вплитат в едно, като детето пише кръгче и после поставя едно ченгелче отгоре вляво и още едно отдолу вдясно на кръгчето. При сливане на съседни букви става въпрос за две разполо­жени една до друга букви, които фактически се преплитат една в друга чрез крайния елемент на първата и началния на втората. Можем да видим, макар и рядко, написани по този начин малката ръкописна буква п и малката ръ­кописна буква а, малката ръкописна х и малката ръкописна о и пр.

Всяка грешка се оценява с една точка.

3. Фонетични грешки – в тях може да се отразяват артикулационни смущения и говорни, диалектни влияния – детето обикновено пише така, както говори. В тях често се отразяват и фонемо-перцептивни смущения (дефицити във фонемния гнозис), които задълго могат да останат скрити, особено ако детето говори правилно. Това поставя препятствие пред овла­дяването на правописните правила, изискващи фини слухови диференци­ровки. Тук спадат: замени на букви поради редукция на гласни; замени на букви поради обеззвучаване в края на думите; замени на букви поради регресивна асимилация на съгласни; замени на букви поради прогресивна асимилация на съгласни; замени на букви поради взаимно уподобяване А – между с, з и следходни ш, ж, ч (мошче вместо мостче); замени на букви поради взаимно уподобяване Б – между съскави и шушкави звукове (сапка вместо шапка); замени на букви поради взаимно уподобяване Б – между сонори и между сонори (либа вместо риба); замени на букви поради вза­имно уподобяване Б – между корелативни двойки звукове (между п-б, ф-в, т-д, к-г); замени на букви във връзка с означаването на палатализацията (пътиа вместо пътя, иужен вместо южен); замени на щ с други буквени знаци (добавяне на т след щ, писане шт или т вместо щ); отпадане на букви поради струпване на съгласни (радоста вместо радостта, весник вместо вестник); замени на я от е по диалектни причини (цел вместо цял); вмъкване на букви между струпани съгласни (епентеза); неясни фонетич­ни грешки – поради взаимно уподобяване или асимилация.

Повечето от тези видове грешки се обсъждат във фонетиката, изклю­чение правят взаимните уподобявания Б, които се приемат за следствие от паотгенетични процеси и са обект на внимание главно в логопедията. Не всички фонетични грешки могат да бъдат уточнени – неясна фонетична грешка има например ако детето пише ношеше вместо носеше, защото не е ясно дали то има проблем с различаването на с и ш или следходният ш е асимилирал предходния с и затова е възникнала грешката.

Всяка грешка се оценява с една точка.

На микроравнище съществуват още три особени видове грешки.

Неясни грешки с възможен фонетичен, графичен, случаен произход (напр. замени между и-й, ш-щ, добавяне на Ј след и, излишно озвучаване в средата или в края на думи и др.). Ако детето пише ш вместо щ или об­ратно, не се знае дали грешката е графична (пропускане или добавяне на елемент на буква) или фонетична (на базата на сходството между акустич­ните характеристика, корелиращи с ш и с щ).

Всяка грешка от този вид също се оценява с една точка.

Случайни грешки – които явно са следствие само от недоизградени навици за писане – например замени между е-у, р-з, м-к не подсказват при­съствието на определена причина за появата им и затова грешите от този вид не могат да се причислят към нито един от гореизброените видове.

Всяка грешка от този вид също се оценява с една точка.

Непоправими думи – вид грешка, изискваща специално пояснение. Ко­гато писането не е добре усвоено, в писмената продукция на някои деца се явяват груби грешки – силно деформирани думи, по-скоро следи от такива. По подобен начин обикновено са написани по-дълги и структурно сложни думи, чийто състав е много труден за възпроизвеждане от детето. В опитите си все пак да напише тази дума, то допуска толкова много грешки, че резул­татът е нещо силно изопачено, което далечно напомня оригинала. Непопра­вимата дума свидетелства за много сериозни трудности при писане, поради това се оценява по по-сложен начин. Отчитат се буквите, които личи, че са написани, независимо дали са в адекватна позиция или не (напр. първата буква е написана пета поред); изброяват се липсващите и добавените букви.

ІІІ. Неопределими грешки също особен вид грешки, чието естество не позволява да се определи на макро- или на микроравнище се простират. Например, ако детето напише носило вместо носело, не е ясно дали е на­лице граматична замяна поради колебливо владеене на глаголните времена или редукция и преминаване на е в и. Всяка неопределима грешка се оце­нява с една точка.

Не се регистрират и точкуват три вида грешки:

1. Пунктуационни – правилната или неправилната употреба на запетаи и подмяната на удивителен знак с въпросителен (последното – в текста за ІІ клас) не се вземат предвид.

2. Свързани с членуването на съществителните и прилагателните от мъжки род, единствено число с пълен и непълен член.

3. Свързани с пренасянето на думата на нов ред.

За решението тези грешки да се елиминират се стигна след първонача­лен оглед на диктовките на децата, което остави впечатлението, че те са от една страна с много висока честота, а от друга не са информативни в конте­кста на целите и хипотезите на изследването. Включването им в анализа би довело до излишно нарастване на броя на грешките, без това да съдейства за изясняване на конкретни въпроси. Освен това, те са свързани с трудни правописни правила, които бегло се усвояват не в началното училище, а се­риозните изисквания за тяхното прилагане се въвеждат след ІІІ-ІV клас.

Оценяването на грешките при писане следва традиционно прилагания в училище начин на оценяване само в основни линии, но не се препокрива с него. В някои пунктове дори съществено се различава от него, защото не се гледа по един и същ начин на писмените грешки и съответно те не се оценяват еднакво.

Ако например, детето слее две изречения, учителят маркира две греш­ки: липса на точка в края на първото и липса на главна буква в началото на второто. Тук обаче това се отчита като една грешка, защото проблемът е един – недостиг на знания за макроструктурата на езика, макар това да се обективизира чрез липсата на два знака. Когато вместо мостче е написано мошче, за учителя това са две грешки – липса на с и на т, а всъщност е една – взаимно уподобяване тип А. Главното е да се разкрие и регистрира трудността, с която се сблъсква малкият ученик, т. е. проблемът, който стои зад грешката. Този поглед оформя специфичния патопсихологичен подход, приложен при отчитането и оценяването на грешките.

От броя на точките се образуват груповите балове и се определят сред­ните аритметични величини и стандартните отклонения във всяка от шест­те групи. Статистическата значимост на резултатите е проверена с няколко метода – Т-критерий на Стюдънт, еднофакторен дисперсионен анализ, ме­дианен тест.




Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: kunchev
Категория: Други
Прочетен: 1443358
Постинги: 1629
Коментари: 116
Гласове: 1131
Календар
«  Октомври, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031