Психологическа корекция на агресивното поведение при децата 
                                                                    (девета част)

                                       Установяване граници на позволеното.

                    (в помощ на училищните психолози, работещи със семейства)

Работата с родителите има смисъл да започне с установяване на единни правила и изисквания (граници на позволеното), поставени пред детето в семейството. В семейството се осъществява първичната социализация на детето, разбирането на правилата за взаимодействие с други хора: какво може и какво не може да се направи; създаването на социални норми на поведение както в рамките на семейството, така и извън него.

Правилата и изискванията се явяват своеобразна опора на социализацията. Където правилата не са ясно определени и очертани, липсва съгласуваност между родителите – там възпитанието на детето винаги има проблемен характер.

Противоречивостта на изискванията в семействата на агресивните деца показва, че липсва единство на възгледите за възпитанието на детето, а също така и наличието на значителни вътрешни противоречия между самите съпрузи.

Опитът в работата с родители на агресивни деца показва, че самостоятелното (само на единия родител) установяване на изисквания и граници на позволеното са обречени на провал. Именно пред психолога в училище стои нелеката и упорита работа за оказване помощ на родителите в сферата на изработване честни правила и изисквания, а също и задължения на родителите към своето дете.

За родителите е изключително важно да имат ясна и съгласувана възпитателна позиция, тъй като установените от родителите правила и изпълнението на тези правила от техните дежа се явява онази зона в психологическото пространство, където възникват конфликти, дори в най-благополучните семейства. В семействата на агресивни деца тази зона се явява „открит фронт“, зона на постоянни конфликти.

При установяване на изискванията и ограниченията, родителите трябва да знаят и да се придържат към определени правила.

Какво е нужно да знаят родителите при установяване граници на позволеното? (Д. и Дж. Елиум, 1996).

Правило 1. Установяването на границите на позволеното не е демократичен процес.

Една от класификациите на стиловете на възпитание определя 4 популярни вида:

-твърд авторитарен, при който родителите утвърждават своята власт, без да обръщат внимание на потребностите, чувствата, състоянието на детето, като нерядко могат да прибягнат до телесни наказания;

-благожелателно-авторитетен, когато родителите се грижат за детето с доброта и разбиране, но са достатъчно твърди при установяване на правилата на поведение, предоставят ограничени възможности за избор и очаквания (опазването на семейните традиции за тях е от особена важност) и с отговорности към семейния живот.

-демократичен, при който родителите се стараят да бъдат справедливи – във всяка ситуация предоставят възможност за избор и приемат решенията на основа правилото за болшинството (вишегласието);

-всепозволяващ,  родителите позволяват на детето да се държи като то иска, не регламентират никакви правила и ограничения; те считат, че „детето само знае какво му е нужно“; в училище тези родители често на предложения за включване на детето в дейности, отправени от учител, логопед, психолог и други специалисти, заявяват: „Ще го питам, ако той (тя) иска!“

Изследвания на деца от посочените 4 групи семейства, проведено по-късно, когато децата вече са пораснали, е дало поразителни резултати.

-Децата, възпитани в стил всепозволеност, като възрастни са изпитвали по-големи затруднения при нужда да работят заедно с други хора и да се сработват с тях.

-Демократичният стил е формирал възрастни, които трудно приемат решения.

-При твърдия авторитарен стил се наблюдавали психически нездрави възрастни.

-Най-продуктивен стил на възпитание се оказал благожелателно-авторитетния. Децата, чийто родители поддържали този стил на възпитание, се оказали най-приспособимите възрастни: те можели да взимат решения, да носят отговорност, да следват социалните норми и да сътрудничат с други хора.

Важно! На децата е необходимо многократно да се напомнят едни и същи правила доброжелателно и авторитетно. Правилата могат да се обсъждат в зависимост от възрастта на детето, но никога не се приемат чрез гласуване!

Правило 2. Ясните рамки на допустимото поведение на детето трябва да се базират на фундаментална сърдечна близост.

Не е достатъчно просто да се установят норми и правила на желано поведение. Ако се случи точно това, то тогава детето ще се съпротивява на тези правила и ще проявява отмъстително поведение. Само взаимното разбиране между детето и родителите дава възможност да се установят ефективни граници на позволеното.  Емоционалната свързаност между родителите и детето се образуват на основа, на която се базират родителските правила и ограничения.

Ако проблемите с нежелано поведение на детето възникват поради факта на влошени отношения между детето и родителите или липса на такива отношения, то по-добре е временно да се отложи корекцията на поведението до възстановяване и укрепване на тези отношения като доверителни и близки.

Правило 3. Установяването на границите трябва да съответства на възрастта и не бива да влизат в противоречие с потребностите на детето.

Жан Пиаже (швейцарски психолог) е стигнал до извода, че рационалното мислене на детето все още не е напълно развито до 10-11 година, По тази причина малкото дете не трябва да се натоварва с извънредни обяснения и наставления, защото е безсмислено. „Малките деца не умеят да мислят рационално, а разумните доводи или извънредно обширните обяснения са малко ефективни в управлението на поведението им.“ (Д. и Дж. Елиум, 1996).

Във връзка с това, ето един пример:

По време на обучаващ тренинг за родителска ефективност, психологът е дал упражнение, което се е превърнало в експеримент: трябвало да накарат 4,5-5 годишно дете да заспи, но това трябвало така да стане, че при детето да не възникне вътрешно несъгласие с родителя.  Позволено било да се използват различни подходи: обяснения, уговорки, обсъждане, обещания, подаръци, заплахи.  Помогнал обаче само един способ, когато „майка – участник в групата, доброжелателно, но достатъчно твърдо помолила „детето“ да остави играчките си, да отиде да се измие, а след това да легне да спи. В хода на обсъждането на това упражнение, „детето“ (психолога), непрекъснато поддържало обратна връзка с „майката“, която споделила, че само в ситуация на сърдечна доброжелателност, но и твърдост (уверена интонация, недопускаща възможности за друго поведение), тя, както и „детето“, чувствали себе си емоционално комфортно, а „детето“ не изпитвало желание за съпротива. В резултат напълно изчезнало желанието да се манипулира „майката“, което възниквало в случаите на прилагани обяснително-разяснителни подходи и уговорки.  В случаите на твърда заповед в „детето“ възниквало чувство за обида, за самота и загуба на емоционалната връзка с майката.

Когато обаче трябва да се изгражда граница на позволеното с тийнейджър или по-висока възрастност, тогава правилата и изискванията следва да се установяват в диалог. Важно е да се помни, че правилата трябва да са адекватни на възрастта на детето. Например, ако изискването да се заспи не по-късно от 22.00 часа за дете на 8-12 г. е напълно нормално, то естествено, че подобно искане за 19-годишен юноша изглежда странно и влиза в противоречие с възрастовите му потребности.

Ограниченията, които влизат в противоречие с възрастовите потребности на детето винаги предизвикват открит протест и съпротиви срещи установените правила.

Пример: Дете (момче на 12г.) с различни поводи непрекъснато се отказвало от разходки: ту имало уроци, ту бил много уморен, ту искал да си поиграе само вкъщи. При консултация с психолог било установено, че за детето родителите били установили правило: „Разходките навън трябва да бъдат само с родител!“ – но вече за 12-годишното момче било неудобно, дори срамно да бъде съпровождано от своята майка.  В резултат било установено, но вече договорено ново правило: „Разрешено е да излизаш сам, но само в района на квартала!“ – момчето с удоволствие се придържало към тази нова граница на позволеното.

Границите на позволеното не са завинаги твърди и непропускливи. Те се  променят в зависимост от възрастта на детето и показват, колко адекватно родителите реагират на настъпилите промени, случващи се при самото дете.

Пример:  Дете (14-годишно момиче; едно в семейството; живеещо в малък провинциален град) е силно привързано, буквално „залепено“ за майка си, стриктно се придържа към правилото: „Когато посещаваш с група съученици по-големия град, стой винаги близо до своя учител. Не се отклонявай и не ходи никъде с децата.“  Стриктното съблюдаване на това правило въвело момичето в парадоксална ситуация, при която всеки път, когато участвало в подобна ситуация (в големия град), в емоционалното й състояние и поведение се наблюдавали неадекватни реакции:  нараствала тревожността и неувереността; многократно и без повод се обаждала на майка си по мобилни телефон; по време на почивките, когато на другите било позволено да се разходят и закусят, тя „не се отклонявала никъде и стояла близо до учителя си“.  При консултация на детето с училищния психолог, момичето споделило, че   наистина се чувства не на мястото си, защото „изпитвала страх, че нещо страшно и опасно може да й се случи в големия град“. Впоследствие, при среща с майката и детето,  и по предложение на психолога правилото било предоговорено.

Правило 4. Установявайте граници, които позволяват малки победи.

Често родителите, обладани от стремеж детето им да постигне високи резултати в някаква област (учението, спорт, музика и пр.), установяват твърде висока „летва“, правейки с това постигането на тези резултати практически труднопостижими или недостижими за детето си. Тогава детето губи вярата в своите сили и се появява устойчиво желание за бягство от тези ситуации, в които то ще се окаже в несъстоятелност.  Детето може да се затвори и самоизолира, тъй като подобни ситуации предизвикват в него или емоционално потискане или  да започне открито да се съпротивява: да пропуска часовете в училище; да започне да „боледува“; да преустанови заниманията си в тази област. В по-ниска възрастност често реакциите по тази причина са: емоционални – страхове и агресия към другите деца.

Пример:

Момче А. (10г.) е получило строга забрана от родителите си за получаване на оценка по-малка от „шестица“ по английски език и математика, тъй като според тях, тези предмети са важни при избора на бъдещата професия. В случаите, когато детето получавало „четворка“, то яростно удряло стената с юмрук, а в случай на „тройка“ – разхвърлял кутиите с моливи на съучениците си в класната стая. За щастие, родителите преразгледали своята позиция, ориентирали се към възможностите на детето и в оказване на подкрепа в тези области, в които бил добър.

Реалистичните цели са ключ към сътрудничеството и самомотивацията.  Малкият успех, който може да се постигне, поражда вяра в себе си, настойчивост и дружелюбно отношение към дисциплината.

Правило 5. Всички правила, изисквания, ограничения, забрани, трябва да бъдат съгласувани между родителите и тези, които взимат участие във възпитанието на детето.

Това правило се явява основен проблем за семействата, в които растат агресивни деца.

Пример:

По молба на учителката,  родителите се обръщат за психологическа помощ по повод 7-годишното им дете (момче). Учителката се оплаква, че момченцето често се сбива със свои съученици от класа, настроен е агресивно и към самата нея, склонен е да не изпълнява исканията на педагога. Тук следва да се отбележи, че детето е в първи клас, но настоящото училище му е второто по ред, а преди това е сменил три детски градини.В процеса на консултиране било изяснено, че бащата е установил за детето следните правила:

-да не играе вкъщи шумни игри;

-да заспива в 21.00 часа – след 21.00 часа той все едно не е вкъщи; не трябва да се чува въобще;

-никога да не говори, че от нещо се страхува (при детето се наблюдавало високо ниво на страх и тревожност);

-да не се оплаква, че се бои да заспи сам в стаята си в пълна тъмнина;

-да не моли да му включват нощната лампа и сам да не я включва (по този начин се изковава силна воля и характер“);

При нарушение на правилата, бащата налагал наказания. Когато бащата не бил вкъщи или закъснявал от работа, майката разрешавала на детето абсолютно всичко – „нека да прави каквото иска и без това му забраняваме, когато баща му е вкъщи; нека се отпусне“).

Майката никога не се била опитвала открито да възрази на бащата за налаганите от него твърди правила. В резултат в 7-годишното дете била сформирана разбалансирана психика: страхът и сълзливостта се съчетавали с твърде безжалостно и агресивно отношение към съучениците (удрял в лицето; спъвал; унищожавал вещи). С други думи, в ситуациите, при които бащата отсъствал (аналогично на ситуациите в училище), се реализирала мамината програма – „прави каквото искаш“ (впрочем, момчето проявявало също доста твърдо отношение и към самата майка:  отмъщавал й за това, че тя нито веднъж не се била застъпила за него, а майката преживявала вина пред детето за това, че покорно търпяла всичко).

Ето това е един типичен пример, показващ как твърдите забрани и ограничения – от една страна (линията на бащата) и снемането на тези забрани – от друга (линията на майката), водят до невротизация на детето, провалят го и правят дезадаптивно.

Често родителите при съставяне на съгласувани правила на поведение на своите деца срещат извънредни затруднения. Тук е ролята на психолога, който може да им помогне за да систематизират тези изисквания, да внесат яснота в тях, да са обмислени и съобразени с възрастта и потребностите на детето, а също така да помогне за изработване на прецизна възпитателна позиция и съгласувано отношение към тази своя програма от страна на самите родители. 

(следва продължение)
Източник: