2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. rosiela
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
Разрешаване на вътрешен конфликт-Когнитивен дисонанс.
Теория за когнитивния дисонанс на Фестингер и Карлсмит (конспект)
1. Когнитивният дисонанс е състояние на вътрешно напрежение и дискомфорт, породени от противоречие между поведенческа постъпка (решение) и вътрешна нагласа и отношение.
Теорията приема личността, като рационализираща, а не като рационална.
Когнитивният дисонанс се реализира много ярко в областта на нравствените ценности.
Когнитивният дисонанс възниква тогава:
-когато има противоречиви идеи ;
-когато има нарушено определено очакване (оценяваш себе си като честен, а лъжеш; очакваш да се провалиш, а не се проваляш - отново дисонанс);
-не бива винаги да се бяга от дисонанса, защото това води до вечно самооправдаване за грешките си
2. Когнитивният дисонанс винаги поражда активност, насочена към преодоляване на дискомфорта и напрежението по посока оправдаване на поведението.
3. Когнитивният дисонанс е ефективно средство за промяна на поведението на лица, посредством външно влияние, но по начин, по който консонанса т.е. баланса, да се постигне от самата личност, като се самоубеди в целесъобразността на взетото решение, т.е. да самооправдае чрез рационализиране поведение.
Ефектът му се проявява във възпитанието на личността. В убеждаването към промяна, чрез самата личност.
4. Дисонансът води до реализиране на „плацебо ефекта”, т.е. до вътрешно самозаблуждаване, което отново има за цел, бягство от напрежението и дискомфорта. Например, зависимостта: „Колкото е по-скъпо едно лекарство, толкова е по- ефективно”.
5. Личността с дисонанс винаги търси рационализиране, т.е. оправдаване в името на някаква кауза, която е добре възприета от него или от другите, т.е. дори и да претърпи провал човек, той търси плюсове за другите, например: "Да загубих, но поне другите се възползваха от . . . ."
6. Зависимости и закономерности:
-Колкото е по-малък външния натиск (информация, наказание, заплаха за наказание, лъжа, стимул-заплащане и пр.), толкова по-голям диапазон е наличен за самооправдаване към промяна, т.е. рационализиране и обратно, успехът е по-малък, ако например наказанието е по-голямо.
-Дисонансът се свързва с преодоляването на чувството за вина и то отново, чрез рационализиране на постъпката с цел нормализиране вътрешното състояние. Например, лице заставено да извърши нещо не толкова желано, за да постигне желана от него цел, след като премине процедурата, респ. след като рационализира постъпката си и постигне консонанс – вътрешно стабилизиране, след това, вече е склонно да приема и други по-неприятни процедури посветени на същата тяхна цел.
-К.Д. винаги е свързан с Аз-образа на личността.
Източник:
„Наблюдение на психиката” – Ханс и Майкъл Айзенк, Лик, 2005, 293-307
Психодиагностика в училище. Диагностика ...
Психодиагностика в училище. Диагностика ...