Техники в структурната семейна терапия.

                                             „Създаване на аналогични ситуации”

                                                 (Роберт Шерман, Норман Фредман)

                                   (през очите на психолога – прочетено в книгите)

Използването на метафорични интервенции може да помогне на клиентите  (семействата и лицата), да очертаят по-ясно проблема си и след това да го решат. Метафорите са ефективни начини за обсъждане на живия човешки опит и могат да символизират специфични комуникативни или поведенчески модели, предлагайки описание на тях, което отразява съвсем друго явление, заемаща място в друга система на взаимодействие в рамките на групата. Чрез аналогии положителните поведенчески изменения могат да се извършват спонтанно и в съответствие с общите цели на терапевтичния процес.

Техники, базирани на метафори, са предложени в школата на стратегическата семейна терапия, в частност в произведенията на Хейли (Haley,1973, 1976), Вацлавик, Викланд и Фиш (Watzlawick, Weakland, Fisch, 1974) и Ериксън (Zeig,1980), Августус Напиер и Карл Уитакър ( Napier, Whitaker,1978), които работейки в рамките на символичния подход, като семейни психотерапевти, са използвали в личния си опит метафори, за да проникнат ефективно в семейната система и в игрова форма да „отцепят“ от нея трайните дисфункционални модели.

Процедура

Веднага щом терапевтът ясно разбере трудностите на семейството, той може да избере за беседа ситуации или дейности, които отразяват проблемните области в даденото семейство, които същевременно относително свободни от прекалена тежест на безпокойство и напрежение.

Например, в семейство, чиито членове са в състояние на непрекъсната война, може да се окаже полезно обсъждане на преговорите между предприемачи и профсъюзи или темата за предотвратяване на ядрена война. Грижата за градината може да бъде добра аналогия с възпитанието на децата. Темата за обучение на домашни любимци за нови умения, може да бъде полезна в такава ситуация като съпружеските отношения, когато един партньор има намерение да промени другия по свой начин. Съвсем по друг начин метафорите могат да бъдат използвани за драматизиране на симптомите. Например, човек, който постоянно се оплаква, може да бъде наречен „Граховата принцеса“, а семейството, което винаги гледа назад и е насочено към миналото – „Съпругата на Лот“, детето, което не може да намери все още собствения си „Аз“ – „Червената шапчица“ и т.н.

При това, психотерапевтът никога не обяснява метафората във връзка с острата проблемна област на семейство. Съобщенията тук обикновено носят недирективен характер.

Пример

Типичен пример е случай от практиката на Милтън Екиксон, описан от Джей Хейли в книгата му „Необичайната терапия – психотерапевтичите техники на Милтън Ериксън“.

Съпружеска двойка се е обърнала към семейния терапевт по повод сексуални конфликти. Съпругата смятала, че съпругът й не обръщал достатъчно внимание на нейните потребности. Тя имала впечатлението, че била пренебрегната и определено не била доволна от сексуалните техники, които съпругът й използвал.

Терапевтът избрал аналогична ситуация, в която една двойка може да попадне и която включва в известна степен процес, отразяващ сексуалната активност, но същевременно се явявала не толкова болезнена и много по-лесна за обсъждане. Ериксон предлага аналогична ситуация, свързана със съвместно хранене, т.е. поставя за обсъждане темата „Предпочитанията на съпрузите при съвместен обяд“.  Ериксън обсъдил с двойката хипотезите, че може би преди вечеря съпругата би предпочитала да направи малка закуска, докато в същото време съпругът би искал да започне веднага от второто ястие - месо и картофи. Или съпругата може да иска да вечеря тихо, без да бърза, докато слуша музика, а за съпругът, бързото и все още топло ядене е най-важното, за да усети наслада от храната.  При обсъждането на тези аналогии, ако съпрузите започнат да свързват темата с храната с техния проблем, Ериксон предлага, терапевтът незабавно да смени темата с друг аналогичен случай. Целта тук е безсъзнателното да бъдат свързани тези явления - конфликтите в отношенията между съпрузите и кулинарна тема. В края на този разговор Ериксон предлага, на двойката да им бъде поставена задачата да вечерят заедно в определен ден и така заедно да преживеят удоволствие от съвместния обяд.  Ако способът проработи, те те биха могли да започнат да получават удоволствие не само от вечерите, но и от сексуалните отношения, при това без да осъзнават, че Ериксон умишлено си е поставил такава цел на терапията.

Прилагане

Тази техника може да служи в качеството на терапевтична интервенция и е предназначена да създаде нови начини за комуникация в семейството и между партньорите в брака. Тъй като няма директивен характер, вероятността тя да предизвика съпротива или да бъде възприета от клиентите като заплаха за съществуващото „статукво“ е много малка.

Друга употреба на метафората е за обща оценка и по-задълбочено разбиране на ситуацията в семейството или двойката, която е в настоящия момент. Типичен е филмът на Минухин – „Опитоменият изверг“. В този разказ Минухин показва как  опитоменият изверг се явява метафора на вътрешно-семейни трудности, когато всеки член на семейството гледа на другия като на чудовище, което не прави това, което е длъжен да направи.

Терапевтичната употреба на метафората е най-ефективна, когато тя се намира в съответствие с модалността на усещанията, които се явяват в даденото семейство водещи (визуални, слухови, кинестични и т.н.). В горния пример планирането на обяда и правилното съвместно хранене се използват като визуален и кинестичен аналог на метафората за съпружеска сексуална дисфункция.

Източник: