Наративен подход в училище.

                                 Наратив, дискурс и деконструкция на проблема[1]

Тук е преведен фрагмент от прегледа „Наративна практика в работата на училищния психолог“[2], подготвен от Даря Кутузова и публикуван в списание „Вестник за практическа психология в образованието“. Прегледът се основава на материали от книгата на Джон Уинслейд и Джералд Монк „Наративно консултиране в училище“, а също и на публикациии на Център „Дълвич“[3].

Какво е това „наратив“?

Наративният подход се основава на постмодернистични тенденции в областта на философията и науката, които оформят теоретичните положения, етичните принципи и основните методи на работа. В основата на наративния подхода стоя      т идеи, разработени в рамките на различни дисциплини: етнография (К.Гирц, Е.Брунер, В. ван Генеп, В. Тернер), психология (Дж.Брунер, Т.Сарбин, Л.С.Виготски и др.), теория на литературата (В.Проп, М.М.Бахтин, Н.Фрай), историята на системните на познания (М.Фуко, К.Герген), биология, както и теорията на системите (Г.Бейтсън, У.Матурана). Работата по обобщаване на тези идеи, наречени практики, в най-голяма степен, но но не само, е на  Майкъл Уайт и Дейвид Епстон.

Историите играят важна роля във всяка култура. Когато човек отива за помощ при психотерапевт или свещеник, последният му предлага да  разкаже това, за което човек се безпокои. Е.Брунер обаче посочва, че историите, които ние разказваме за себе си и за другите, и тези истории, които другите разказват за нас и за себе си, не толкова описват вече съществуващата реалност, колкото я формират.  В училище например историите за успех и още повече за неуспех,  и за „трудностите“ на ученика, не само описват децата „какви са“, но и активно повлияват на това, как децата възприемат себе си и училището.

Потенциалът на наративната метафора е огромен, особено в образователните ситуации. Тази метафора (идеята, че човешкият живот се развива под формата на истории; в рамките на истории) дава възможност на ученици, учители, родители и психолози да си сътрудничат, създавайки осмислени, изразителни предпочитани житейски истории, които да превърнат в реалност.

Наративният подход отчита по-широк контекст от непосредственото обкръжение на човека – цялата образователна институция, образователната система и нейната идеология,  тенденциите в развитието, културата и нейните изисквания. Хората, които работят с наративен подход, придобиват средства за промяна на ситуации, в които причината за появата и поддържането на проблема се явява дисбалансът на властта, например ситуацията на самоутвърждаване на един човек или група поради систематичното унижение на друго лице или група (с други думи, ситуацията на тормоз).

Наративният подход към работата с хората се основава на идеята, че ние изграждаме живота си според историите, които разказваме за себе си и за другите, и в съответствие с историите, които другите разказват за нас. Важно е да се отбележи, че самият човек не е единственият автор на историите за неговия живот. Много от доминиращите в живота ни истории идват от опита на взаимодействие в семейството, в детската градина и в училище, в двора, на улицата. Например, някои от историите на детето директно се вменяват от родителите им и те ги приемат за свои.

И тези взаимодействия дават на свой ред облик на истории, които се разпространяват в по-широки социални контексти. Историите, които се разпространяват в общността, са източници на норми и стандарти, с които човек непрекъснато се сравнява, и много често това сравнение е важен източник за появата и поддържането на проблеми. С други думи, може да се каже, че наративният подход „извлича“ проблемите на хората и ги поставя в културния ландшафт.

Дискурси[4] на общността и лични истории.

В историите намират отражение дискурси. Използваното тук разбиране за термина „дискурс“, означава набор от предполагаемо очевидни убеждения, които са в основата на множеството разговори в определен социален контекст – убеждения за това, което е „нормално“ или „прието“. Дискурсът не е само системата на вярвания или убеждения на индивида; той е социален феномен, съществуващ и възпроизведен в разговори, практики и текстове. Животът на учениците, учителите, родителите придобива облик под влиянието на дискурсите, които се разпространяват в училищните общности. Например, има убеждение, че „е нормално тийнейджърите да преживяват период на бунт и да се стремят да се отделят от родителите си“. Влиянието на това и подобни убеждения може да бъде проследено в специализираната литература за семейна психотерапия, в речите на политиците относно осигуряването на условия за развитието на младото поколение, в разговорите на учителите с родителите в училище или в разговорите на подрастващите помежду си. Влиянието на този дискурс върху живота на хората е съвсем осезаемо. Поради това понякога е трудно да се разбере, че бунтът и желанието на подрастващите към сепарация е твърдение транслирано в културата, а не нещо неотменно присъщо за подрастващите.

Единственият начин да се „разобличат“ очевидните позиции на дискурса е да ги погледнем от гледна точка на друга култура. „Тийнейджърството“ е период, който сравнително отскоро е определен като фаза в развитието на младите хора. В предишни исторически периоди хората са преминавали директно от детството към зряла възраст и без никакво отделяне от родителите си. Примери за други възрастови траектории могат да бъдат намерени и в корените на  народите, представители на неевропейски култури. При маорите, коренното население на Нова Зеландия, отделянето от фенуа (разширеното семейство) е абсолютно необичайно, неестествено явление на всяка възраст.

Винаги има алтернативи, които са противоречиви на доминиращите дискурси и някои хора се равняват по тях. В нашата култура например, децата от семейства с един родител (най-често майката), наричаме деца от „непълни семейства“ (дори самият термин излъчва вярването, че има нещо нередно в тези семейства). На такива деца в училището, в рамките на училищните програми и по други поводи често се напомня за разликата им от така наречената „норма“, когато трябва да попълват различни форми и бланки, съставени с разчет за „правилно“ и „пълноценно“ семейство.

Доминиращите културни истории в много отношения ограничават възможностите на хората, които биха искали да променят нещо в живота си. Алтернативните способи на действие често остават невидими, незабелязани. Например, широко разпространен е дискурсът за това какво означава „да бъдеш мъж“ – да бъдеш силен, да се състезаваш с другите, да не показваш чувствата си, да не плачеш, да налагаш своята воля на другите – този дискурс може да създава проблеми на тийнейджър в отношенията им с възрастни и връстници, но той никога няма да се сети, че може да се държи по някакъв друг начин.

Социални норми, надзор и контрол.

Социалните норми в съвременния свят се подкрепят от практики за надзор и контрол. Според Мишел Фуко[5], в обществото има негласно изискване, хората да разглеждат себе си  от гледна точка на някакъв хипотетичен наблюдател-контрольор, който познава нормите и стандартите за външен вид, начин на живот и поведение. По време на обучението си в училище децата и юношите приемат този оценяващ, критичен поглед към себе си, като заемат външна позиция на оценител и контролиращ.  Това е обусловено и улеснено чрез сложна система от разнообразна училищна документация: дневник на класа, характеристика, лично дело (портфолио) и т.н. При много хора ситуацията на оценяване на техните способности и в по-широк смисъл на техните ценности като индивиди, предизвиква безпокойство, което не може да бъде преодоляно от съветите „бъди себе си“ или „разсъждавай логично“. И това се случва  точно защото всеки носи в себе си „вграден“ надзирател и неговите оценъчни инструменти. Например, ако външният ни вид не съответства на доминиращите в културата на общността идеи за това, какво е „красивото тяло“, ние започваме да се смятаме за непривлекателни. В рамките на западната култура такива стандарти за красота, с които постоянно се сравняваме в ежедневието, са фигурата на един спортист-плувец или фитнес-спортист, а при жените – фигурата на маникен.

Тиранията на тези стандарти ни кара да се смятаме за грозни, мързеливи, безволеви и нежелани. Дори тогава, когато такива проблеми не възникват, недоволството от собствения  външен вид може да попречи на младите мъже и жени да практикуват физическа култура и спорт, което оказва отрицателно влияние върху връзките им със своите връстници. Разбира се, въздействието на оценката и надзора надхвърля далеч рамките на външния вид и засяга всички области на живота. По тази причина наративните практики отделят голямо внимание на процеса на „разопаковането“ на това явление, „привеждайки го в чист вид“,  с други думи казано – внимателно извършване на деконструкция.

Деконструкция

Когато се извъшва деконструкция на доминиращите дискурси, винаги се откриват нови възможности. Тогава психологът може да се обърне към търсещия помощ със следните „деконструиращи въпроси":

-Има ли поведение, което изглежда много по-естествено и печалившо в тази ситуация?

-Какви са вашите представи за проблема/ситуацията, които биха могли да обяснят защо сте се държали точно по този начин?

-Според вас, имало ли е в тази и други пособни ситуации възможност за друго поведение (реакция)?

-Как стана така, че се научихте на това?

-Откъде дойдоха идеите, които ви накараха да направите това?

-Този начин (модел) на поведение как ви повлиява?

-Какво получавате като печалба при прилагането на този вид поведение?

-Досещате ли се за случай, при който това поведение ви е нанесло вреда?

-Има ли някой в живота ви, който подкрепя този начин на поведение?

След като се замисли над тези въпроси, човек често открива, че предишният му начин на действие изобщо не е неизбежен или единствено възможен. Откриват се нови възможности и психологът може отново да поиска от лицето, с когото се работи, да определи коя линия на поведение би избрал в бъдеще – старата или новооткритата (алтернативната).

(превод от руски език, Кирил Кунчев)

[1] Бел.прев. Източник: https://narrlibrus.wordpress.com/2009/02/04/narrative-discourse-deconstruction/

[2] Бел.прев. Източник: https://narrlibrus.wordpress.com/2009/02/04/externalization/

[3] Бел.прев. https://dulwichcentre.com.au/

[4] Бел. прев. https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D0%B8%D1%81%D0%BA%D1%83%D1%80%D1%81

[5] Бел.прев. https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B8%D1%88%D0%B5%D0%BB_%D0%A4%D1%83%D0%BA%D0%BE#%D0%98%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F_%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D0%B5%D0%BA%D1%81%D1%83%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%82%D0%B0