Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.09 09:00 - Пенитенциарна психология. Личностно-психологически особености на извършителите на измами
Автор: kunchev Категория: Други   
Прочетен: 104 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 29.09 17:25


 

                                                      Пенитенциарна психология

              Личностно-психологически особености на извършителите на измами

 

1. Характеристика на престъплението.

Психологическата същност на деянието се състои в потребност от демонстриране превъзходство над жертвата в процеса на мнимото удовлетворяване на нейна друга потребност, напр. материално облагодетелстване.

При това престъпление жертвата сама оказва съдействие на дееца, за да се реализира престъпния замисъл.

Измамникът за разлика от други правонарушители не противостои на жертвата, а привидно действа в синхрон с нейните интереси.

Измамата, според юридическите норми е престъпление срещу собствеността, но по начина на извършване, чрез участие на жертвата, то се явява и престъпление срещу личността, тъй като се гради на манипулации с нейното доверие и интерес.

2. Класификация на извършителите.

А). Измамник – фокусник.

-Ловки в ръцете, предпочитат действия с „двоен ход” (практиката с бягство от контакта, през втори изход).

-Разчитат на пристрастността на клиента и действията на измамника се строят на принципа „Сега и тук”, като се разчита на правилото „удавника и за сламка се хваща”.

-Тук извършителят е „ангел-спасител”, който снема вътрешното напрежение и критичността на жертвата в конкретната ситуация.

-Експлоатират се незнание, доверчивост и наивност, както и състоянието на дисбаланс и вътрешна ситуативна напрегнатост.

-Използва обстановката, в която човек бързо се поддава на внушение, приема предложения, особено в случаите, ако те са ефектни, респектиращи и ако са моментно изпълними.

-Има случаи, при които измамникът-фокусник си служи с бланки, печати и пр., с което манипулира уважението на клиента към легитимността и статуса.

-В случая е водещ користния мотив и стремежът към  бърза облага, като се използват възможностите на конкретната ситуация.

-Измамниците-фокусници принадлежат към по-примитивната част на това съсловие.

Б). Измамник – режисьор.

Тази група сама създава съответни ситуации. За тях користният мотив не е без значение, но приоритет има стремежът за доминиране в резултат на манипулацията на жертвата.

Те са с по-висок IQ. Измамата е интелектуално престъпление, тъй като деецът се аргументира рационално.

 

Схващане на Валтер Шиндердорф  

Първа теза:

„Ако крадецът се стреми да избяга от местопрестъплението, то измамникът търси контакт с жертвата и той се стреми към това, да му бъде оказано доверие. Следователно, осъществяването на деянието предполага добра рефлексивност по отношение на евентуалната жертва, точна оценка на конкретните и нужди, състояние и поведение”.

Втора теза:

„Измамникът трябва да притежава добре развити манипулативни, комуникативни умения, за да демонстрира атрактивност, емпатия, състрадание и отзивчивост. Същевременно той трябва да умее да нагнетява ситуацията в своя полза, убеждавайки жертвата, че той и само той е в състояние да я извади от това неприятно положение, поради  отрицателно стекли се обстоятелства. По своята психологическа природа измамата е комуникационно-манипулативно деяние, в което жертвата поради нарушен вътрешен комфорт съдейства на измамника за реализиране на собствения му замисъл”.  

3. Личностни особености на измамника.

-Повече себичен, отколкото меркантилен.

-Меркантилността му обаче детерминира поведението и ценностните му ориентации.

-Той има хистеричен тип личностна структура, която му позволява по-интензивно да развие и реализира манипулаторските си умения. Хистерията е царицата на голямата манипулация!

-Измамникът е добър актьор, който има високи способности за превъплъщение и сценична експресия. Без тях той не би могъл успешно да се справи с различни хора, които да убеди в достоверността на собствените си версии.

-Привидно дружелюбен, измамникът счита другите  за враждебно настроени и от тук следва механизма:

„Вие не ме приемате, но аз ви вземам парите и имуществото, затова защото вие сте глупави и некадърни. Щом сте такива, за мен вие не ме интересувате (не ми пука). И така, щом аз разполагам с вашите пари, аз ви превъзхождам”.

-Дефицитът от емпатия при измамника го подтиква непрекъснато да търси одобрението на другите. С тези свои действия обаче той предизвиква отрицателни реакции. Тези интеракции мотивират измамника към реализация на реванш, който се постига чрез самия акт на деянието.

-Измамникът е много контактен и комуникативен, но той притежава подчертан интровертизъм (по Айзенк и Гийзен).

Очевидно стремежът му да си осигури външна подкрепа и одобрение, компенсаторно го задължават да се проявява като общителен, без това качество да му е присъщо.  Тъй като той не е емпатиен, използва само манипулативни прийоми. Общителността на измамника е измамна!

-След като е останал без одобрението на другите, измамникът се налага с ирационалната си комуникация, присвоява средствата на жертвите и по такъв начин ги обезценява, като неспособни и некадърни.

-Измамникът не е в състояние да осъществява пълноценно общуване, поради факта, че му липсва нормална откритост. Ето защо той предпочита ролевия контакт. Последният се реализира в процеса на взаимоотношения с жертвата, над която трябва да упражни своята доминантност, тъй като е убеден в готовността и да  го отхвърли подобно на другите хора.

-Измамникът винаги доминира в контекста на реализирания от него акт, но тази доминантност е маскирана като сервилност.

-Тъй като е зависим от емоционалното одобрение на другите, което се стреми да заслужи чрез серия от превъплъщения, като всяко едно от тях допълнително го отдалечава от другите, то собственото му утвърждаване се хипертрофира и задължително се реализира чрез игнориране интересите на другите.

-Чрез превъплъщението си в различни роли измамникът винаги успява да стои на гребена на вълната, но вследствие на това той става социално импотентен, защото не може да осъществи нормални емпатийни контакти.

-Причината за отрицателния резонанс при измамника, са негативните, неадекватни, завишени претенции. Техният недостиг води до напрегнатост и недооценимост. Измамникът не желае да се  примири със слабото покритие на високите претенции, а и не е в състояние да ги коригира. Поради това той има само една възможност –  да манипулира.

4. Прийоми използвани от измамниците.

-ситуацията на неопределеност, в която се намира жертвата.

-позоваване на авторитети.

-скачане от тема на тема.

-„двойният изход”.

-усъвършенстване на манипулацията.

image




Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: kunchev
Категория: Други
Прочетен: 1497469
Постинги: 1670
Коментари: 116
Гласове: 1142
Календар
«  Декември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31