2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. kvg55
9. zaw12929
10. hadjito
11. sparotok
12. bosia
13. getmans1
14. rosiela
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
Прочетен: 1875 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 19.12.2018 03:52
1126# Невропсихологични изследвания. Изследване на соматични заболявания.
Тест „Хомункулус“ (А.Л.Сиротюк)
За изследване на соматични заболявания е необходимо първо да се проведе беседа с родителите и да се проучи медицинската документация (ако има такава). Освен това, може да се приложи теста „Хомункулус“, разработен от A.B. Семенович.
Тестът е предназначен за диагностициране на соматични нарушения. Използва се стандартна бланка „Хомункулус“ с формат А-4, като фигурата заема цялата страница. Тестът се провежда от водещата ръка. На детето се предлага да оцвети картинката.
Всичко, което актуално е свързано с него, то ще отбележи на фигурата. Важно е да се обърне внимание на това откъде ще започне оцветяването. В края на работата на детето се задават следните въпроси на рисунката:
Въпросник:
1.Кой си оцветил?
2.Как се казва той (тя, то)?
3.На колко е години?
4.Какво прави в този момент?
5.С какво въобще се занимава?
6.Има ли нещо което много харесва и нещо, което много мрази?
7.Страхува ли се от нещо?
8.Къде живее?
9.С кого?
10.Кой обича най-много той (тя, то)?
11.С кого (кои) е приятел (играе, разхожда се)?
12.Как се чувства (какво е настроението му сега)?
13.Кое е най-голямото му желание?
14.С какво и как ще се защити от неприятелите си?
15.Какво е неговото здраве. (той здрав ли е)?
16.Какво и колко често го боли (изпитва болка)?
17.Кое е доброто в него? Кое е лошото в него?
18.На кого ти напомня (на кого прилича) той (тя, то)?
Интерпретация по A.B. Семенович на някои елементи от теста.
-наличие на копчета, разделяне на тялото на половина – жлъчно-стомашни заболявания;
-изкривяване линията на копчетата – сколиоза на гръбначния стълб;
-копчета през цялото тяло (от горе до долу) – запек, енуреза, енкопреза;
-оцветяване на ръце – не е развита достатъчно фината моторика на ръцете;
- оцветяване на уши – недостатъчно развитие на фонемичен слух, слухови халюцинации;
-оцветяване на коса, наличие на шапка – вегетативно-съдова дистония, хидроцефалия;
- оцветяване на устни – астма, кашлица;
- оцветяване с вълнообразни линии – съдови нарушения;
-превръзка на гърлото, огърлица, яка – възпалени сливици; заплитане на пъпната връв около плода по време на бременността; дисфункция на щитовидната жлеза; тахикардия;
-зачервяване на врата – дисфункция на щитовидната жлеза;
-малка уста, отсъствие на уста – логопедични проблеми;
-неоцветена фигура – асоматогнозис (невъзприятие на собственото тяло);
-неоцветена долна част на тялото – енуреза, енкопреза;
-нос-фалос (в комбинация с оцветени устни и неоцветена долна част може да свидетелства за сексуални проблеми или мастурбация) (ситуативно – възможно гледане на порно-стимули няколко дни преди изследването – филми; снимки);
-силен натиск на молива върху фигурата – обозначено с болното място;
-петно върху тялото – хипертонус на определената част от тялото;
-затъмняване (сянка) от лявата страна – функционални нарушения на сърдечната дейност;
-маркирани стави – сублуксация при раждане, ставни болки;
-големи (удебелени или широки) щрихи на оцветяване – органични нарушения, еписидром;
В диагностичната практика тестът показа висока резултативност (при наличие на обективна интерпретация).
По-долу са представени два варианта на рисунки, Илюстрирани са два, които потвърждават официалната медицинска и невропсихологична диагноза.
Забележка:
„Хомункулус“ (от лат. homunculus - човек) – в представите на средновековните алхимици хомункулус е същество, подобно на човек, което може да бъде получено по изкуствен път. Дълго време за автор на наименованието се сочи Алфред де Вилан, живял през XIII век. Една от най-известните „рецепти“ за получаване на хомункулус е предложена през XVI век от Парацела – учен, който считал, че поставена в специален съд човешка сперма при загряване и някои други манипулации (зариване в конска тор, „магнетизация“, която не е ясно как се постига) се получава хомункулус. „Изхранването“ на хомункулус се извършва чрез периодично добавяне в специалния съд (колба) на човешка кръв. Според Парацела, времето за порастването („зреенето“) на хоункулус е една седмица. Ръстът на хомункулус достига 25-30 см.
През XVII—XVIII век учените поддържат теорията, че хомункулус се съдържа в сперматозоидите, а при попадане в майчините органи, той се преобразува в човек; други смятат, че самият сперматозоид е хомункулус. Тези възгледи са получили названието „анималкулизъм“. Един от последователите на анималкулизмът е холандецът Антони ван Льовенхук – един от първите конструктори на „увеличителни стъкла“.
Представите на хората за хумункулус могат да бъдат открити в много средновековни рисунки. Най-честото изображение на хумункулус е малък човек, попаднал в женския организъм, който по-късно започва да увеличава размерите си. Едва в края на XVIII век, основателят на епигенеза Каспар Фридрих Волф, рязко се противопоставя на тези преформистки идеи.
Хората в нашия мозък
(https://www.beloveshkin.com/2014/11/blog-post_52.html)
В главата на човек живеят две малки човечета: първото е проекция на нашите чувства, а второто е проекция на нашите движения. Те са еднакви като братя, но същевременно са различни. Всеки има свой собствен дом – кората на мозъчните полукълба.
В нашата мозъчна (церебрална) кора има прецентрален и постцентрален гирус (гънка). Постцентралният гирус е участък (зона) от теменната част на мозъка, където завършват пътеките на повърхностната и дълбока чувствителност, т.е. благодарение на тези клетки ние чувстваме докосване, болка, натиск, вибрации и т.н. Прецентралният гирус е участък на челната част. От него започва пирамидалния път и завършва с моторните неврони на гръбначния мозък и на двигателните ядра на черепно-мозъчните нерви, т.е. активността на тези клетки осигуряват съзнателни движения.
Известният учен Уайлдър Пенфийлд използва информацията, получена по време на стотици операции върху мозъка, за да създаде функционални карти на кората (повърхността) на мозъка. Той обобщава резултатите от картографирането на основните моторна и сензорна области на кората и за първи път точно нанася на картата коровите области, свързани с речта.
Използвайки метода на електрическа стимулация на отделните части на мозъка, Пенфийлд установява точното представяне в церебралната кора на различните мускули и органи на човешкото тяло.
Той схематично изобразява като „хомонкулус“ (малки човечета), части от тялото, които са пропорционални по обхват в областите на мозъка, в които са представени. Пропорциите на „хомункулус“ съответстват на представянето на нашето тяло в мозъчната кора. Около една трета е заета от ръката, друга трета от устните, езика, ларинкса, т.е. от речевия апарат, останалата част от тялото е непропорционално малка. Поради това пръстите, устните и езика с голям брой нервни окончания са изобразени по-големи от торса и краката. Фигурата на сензорния (чувствителен) хомункулус е изложен в Британския музей заедно с моторния (двигателен).
Превод от руски, Кунчев.
Източници:
https://www.pinterest.at/pin/56224695332160065/?lp=true
https://www.beloveshkin.com/2014/11/blog-post_52.html
https://www.b17.ru/article/test_gomunkulys/
https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D0%BE%D0%BC%D1%83%D0%BD%D0%BA%D1%83%D0%BB
http://lifecity.com.ua/?l=knowledge&mod=view&id=5785
Сиротюк А.Л., Нейропсихологическое и психофизиологическое сопровождение обучения.
Семенович А.В. Нейропсихологическая диагностика и коррекция в детском возрасте. М.: Академия, 2002. - 232 с