1125# Кинотерапия и кинотрениг. Цел и правила на кинотерапевтичните групи.

                                                  (Сергей Викторович Березин)

Забележка: Тук е представен в превод от руски език фрагмент от книгата на Сергей Викторович Березин „Кинотерапия и кинотренинг – Практическое пособие для психологов и социальных работников“. Книгата е практическо ръководство по кинотрерапия и кинотренинг  за  психолози, психотерапевти, педагози, социални работници и социални педагози. Авторът е кандидат на психологическите науки, доцент, завеждащ катедра във факултета по психология към Самарския държавен университет.

Цели на кинотерапевтичните групи.  

Може да се говори за общи цели на групова работа и за индивидуалните цели на участниците в кинотерапевтичната група. Обща цел на кинотерапевтичната група е промяна на поведението за по-творчески, щастлив, успешен и здравословен начин на живот. Общата цел на кинотерапевтичната група реализира непосредствено съдържанието на психологическия модел на психотерапията.

Индивидуалните цели се формулират от самите членове на групата. Необходимо е в една или друга форма всеки участник да отговори на въпроса: „Защо съм тук?“ Ясните, реалистични и конкретни цели, са важен ориентир за всеки участник, за изграждане на собственото поведение в групата и за избор на средства за реализация на тези цели.

Осъзнаването на своите цели, съгласуването им с общите цели на групата и с целите на другите участници, допринася за появата на чувство за принадлежност към група, създава „собствена скорост в общото движение“.

Важно е членовете на групата да разберат, че както каза К. Роджърс, терапията – това е процес на израстване на личността, който няма край.

Кинотерапевтичната група не трябва да е твърде голяма. При групата повече от петнадесет човека се намалява възможността за непосредствен контакт „всеки с всеки“,  намалява времето, отделено на всеки член на групата, т.е. не всички в групата имат време да изразят своето разбиране за филма. Същевременно кинотерапевтичната група не трябва да бъде твърде малка. Когато размерът на групата е по-малък от осем души, не винаги има „критична маса“ на реакциите и отговорите на членовете на групата за филма, която принципно е необходима за пълноценна дискусия.

Правила за работа на кинотерапевтичната група.

Преди да се започне работа, е необходимо да се обсъдят с участниците правилата за общуване в кинотерапевтичната група. Не е нужно да се настоява за тяхното прилагане, много по-ефективно е постоянно да се напомня на участниците за тях. По този начин групата постепенно ще започне да спазва тези правила. Предложените правила за общуване са сходни  с тези, използвани при  други методи и техники на групова психотерапия.

1.Говорите от свое име.

Водещият призовава участниците да говорят в първо лице в единствено число. Такава конструкция на изявленията подчертава личната отговорност на участниците за своето мнение и оценка. Изказвания, съдържащи количествените данни за всеобщност, като: „всички“, „винаги“, „всеки“, „никой“, „никога“, „нито един“ и т.н. нерядко несъзнателно са използвани за прикриване на потенциалното несъгласие или за скриване на своята истинска позиция. Използването на изказвания от първо лице – „Аз“, създава условия за развитие на способността човек да разграничава възгледите, оценките и позициите си от тези на другите хора или от културните стереотипи на общността. Освен това, изказванията от първо лице разкриват проекцията на отношения и чувства към съдържанието на филма.

Трябва да се има предвид, че в кинотерапевтичната група прилагането на това правило се насърчава от факта, че участниците изграждат „Аз-изявления" за съдържанието на филма, като при това,  те винаги имат възможност да коментират своя собствен опит. От друга страна, използвайки въпросите „Какво видяхте в този филм?“ и  „Кое Ви кара да мислите, че сте видели точно това?“, водещият създава ситуация, насърчаваща „Аз-изказванията“.

2.Задавайки въпроси, Вие изразявате своята гледна точка.

Въпросите, зададени от участника, произтичащи от неговото Его-състояние на Възрастен са насочени изключително към получаване на информация. Когато участникът отговаря на тези въпроси открито и искрено, водещият получава възможност да му удостои искреността, като норма за общуване в групата. Освен това, той получава възможност да предложи на участниците и норма за откритост в групата. Заедно с това трябва да се има предвид, че въпросите позволяват да се избегне евентуален риск, свързан с изразяването на своите мисли.  Често такива въпроси се задават от позицията на Его-състоянието на Контролиращ Родител или Адаптивно Дете.  Ако участникът в кинотерапевтична група зададе въпрос, не е изключено той несъзнателно да маскира свое скрито твърдение или позиция. По тази причина е нужно водещият да насърчава членовете да задават въпроси, изказвайки своята гледна точка. Често този, който задава въпроса се стреми да не разкрива в изявлението си открито своята позиция, като с това се опитва да  обвързва казаното с общото мнение на групата или водещия. Ако такъв участник получи отговор, той най-често реагира с конструкцията: „Да, но …“, което означава, че авторът на въпроса има намерение да предложи на водещия играта „Да, но …“. Тук трябва да се има предвид, че игрите от този род като цяло намаляват потенциала на групата, ако разбира се те изрично не станат обект на последващ анализ.

3.Интерпретирайте това, което виждате във филма, а не изказванията на другите участници.

Изразявайки несъгласието си с изявлението или мнението на някой от участниците в групата, авторът на изявлението трябва да се въздържа от тълкуване позицията на опонента си (Той казва така, защото е мъж ...). Необходимо е участниците да се стремят към аргументиране на своята позиция. Водещият на кинотерапевтичната група може да насърчи участниците към по-сериозна аргументация, използвайки специалните въпроси: „Как видяхте това?“, „Кое Ви кара да мислите, че сте видели точно това?“, „Убеден ли сте, че това което сте видели, Ви позволява да говорите така (да твърдите това)?“

Минимизацията на личните оценки и интерпретации създава предпоставките за по-голяма откритост и автентичност на участниците. Интерпретирането често маскира критика и враждебно отношение към онзи, чието изказване се тълкува. Обикновено авторът на интерпретацията дори не осъзнава истинското си отношение към онзи член на групата, чието изявление той интерпретира.

4.Озъзнавайте субективността на своето възприятие.

Членовете на групата непрекъснато трябва да помнят, че техните възприятия и оценки са субективни, затова никой няма монопол върху истината. Реализацията на това правило се благоприятства от въпроса на водещия: „Има ли друга гледна точка?“ (вариант за отговор на този въпрос).  Откривайки различията във възприемането на един и същ сюжет, членовете на групата осъзнават по-добре субективността на своето виждане за света.

5.Изказвайте се в определен ред.

Когато няколко участници се опитат да говорят едновременно, това води до факта, че групата може да загуби нещо много важно за разбирането на филма, събитията и взаимоотношенията, показани в него. Водещият е длъжен непрекъснато да подчертава важността на всяко изказване и необходимостта да се говори в определения ред. Членовете на групата могат сами да определят реда на своите изказвания, което допринася за самоорганизацията на групата.

6.Вие сте отговорен за всичко, което правите в групата.

Участниците трябва да са наясно със своите мисли и чувства и отговорно да решават какво да говорят и какво да правят. Всеки носи глава на раменете си.