2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. rosiela
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
Методика „Торонтска алекситимична скала“ (TAS) на G. Taylor
1. Теоретични бележки
Алекситимия (Alexithimia) – от др.гръц. ἀ- – представка с отрицателно значение, lexis – дума, thymos – чувство, буквално „без думи за чувства” – психологическа характеристика на личността, включваща следните особености:
= затруднения при определяне и описание (вербализация) на собствените си емоции и емоциите на други хора;
= затруднения при различаване на емоциите и телесните усещания;
= ниска способност за символизация, в частност за създаване на фантазии и образи;
= преимуществено фокусиране върху външни събития, за сметка на вътрешните преживявания;
= склонност към конкретно, утилитарно, логическо мислене при дефицит на емоционални реакции.
Всеки един от изброените симптоматични признаци може да се срещне с еднаква степен на доминантност или един от тях да бъде водещ
Алекситимия се разглежда като рисков фактор за психосоматични заболявания. Установено е, че акекситимията от първи порядък (първична алекситимия) се поддава трудно на психотерапия (особено на психоанализ и въобще терапиите, основаващи се на инсайт). Същевременно е доказано, че психотерапията при алекситимия от втори порядък (вторична) е ефективна.
За първи път като дефиниран термин алекситимия е въведена от J. Nemiah и P. Sifnoes през 70-те години на XX век. В свои изследвания, публикувани през 1968г. Sifnoes е описал наблюдавани особености при пациенти, настанени в психосоматична клиника, които се изразяват в утилитарен начин на мислене, прилаган при конфликтни и стресови ситуации, лишен от фантазии живот, стесняване на афективния опит и особена трудност при определяне (описание) и назоваване на своите чувства. Разработването на концепция за алекситимия е предшествана от множество по-ранни наблюдения, установили, че много пациенти, имащи класически психосоматични страдания (характеризирани като „инфантилни личности”), изпитват затруднения при вербализиране символичното изразяване на емоции.
Няма единна концепция обясняваща развитието на алекситимия. Преди всичко феноменът се изследва като процес, в който водещата роля принадлежи на генетични механизми, дефекти или особен вариант в развитието на главния мозък. Първичната (конституционална) алекситимия се разглежда от някои автори (J. Nemiah и P. Sifnoes) в рамките на модел за дефицит на функции, свързани с изразяване на афекти и фантазии. Те свързват емпирически алекситимическото разстройство с нарушения в областта на палеостриалния тракт, в резултат на което се потискат импулсите от лимбичната система към кората на главния мозък. По-нататъшното развитие на схващанията за генезиса на алекситмията се свързва с проведени експерименти, при които е било установено, че лявото полукълбо не разпознава емоционалните преживявания, възникващи в дясното полукълбо, в резултат на нарушения във взаимодействието. Известно е, че съществува комисурални проводящи пътища, които преминават през мазолестото тяло и обединяват функциите на двете полукълба на главния мозък. Оказва се, че лица, които са били подложени на церебрална комисуротомия (прерязване на мазолестото тяло и прекъсване на комисурални проводящи пътища), се характеризират с потискане на способността към символизация, фантазиране и способността им да сънуват. На базата на тези данни се формулира хипотеза за възможно възникване при човека на „функционална комисуротомия”. Поради тази причина за алекситимия се говори като за синдром на „разцепения мозък”. До изложената невроанатомична и неврофизиологична хипотеза е близка друга, разглеждаща алекситимията като дефект в развитието на главния мозък. Тази хипотеза допуска дефект в мазолестото тяло или билатерална аномалия локализирана в центъра на речта в дясното полукълбо. Някои автори, основаващи изследванията си върху наблюдения на близнаци, отхвърлят генетичните фактори. Съществува и друго представяне на това явление, а именно, алекситимията като вторично разстройство. Този втори порядък на алекситимичното разстройство представлява състояние на глобално задържане на афекта или ступор, настъпващо в резултат на тежка психическа травма (модел на отрицание). В този случай разстройството може да се изразява в тежка патологична форма на мъка (страдание) или скрита депресия. Приема се, че вторичното разстройство на алекситимия е защитен механизъм, който не бива да се приема като защита в класическото разбиране за психологическите защити. Тук обаче следва да се има предвид една особеност на алекситимичната личност, а именно, че нея е характерна незрелия тип защити, особено при свръхсилни, непоносими за нея афекти. Подобна защита е описана в литературата през 1963г. от Марти и неговите френски съавтори, която получава наименованието „ la pensee operatoir”. Психотерапията при вторичната алекситимия в повечето случаи може да бъде успешна в посока, закрепване на положителните резултати, съпроводена с медикаментозна терапия. Така например, при депресия или посттравматично разстройство целта на терапията е снижаване нивото на тревожност и психоемоционално напрежение. Освен това е необходимо да се прилагат специални методи, помагащи на болния да се научи да разпознава и описва с думи своите емоции, да преодолява дефицита в емоционалните реакции, да развива връзката между двете полукълба и способностите си за включване на въображението. Проявата на алекситимия при маскираната депресия и неврози е дало основание на някои автори да я разглеждат от позиция на неврозата. Алекситимични черти често могат да се срещнат при пациенти с посттравматично стресово разстройство. При изследвания е доказана положителна връзка между граничното психично разстройство (border line) и нивото на алекситимия, депресия и тревожност. На тази база съществува допускането, че развитието на алекситимичните черти се предхождат от тревога и депресия. От неотдавна в научните среди се говори, че проблемът алекситимия има връзка с повишаване риска от смъртни случаи. Става дума за това, че наличието на алекситимични характеристики в структурата на личността, води до повишаване риска (от 2 до 3 пъти) от преждевременна смърт (изследвани са мъже на възраст 42-60 години) по различни причини, в т.ч. нещастни случаи, насилие и пр. редица социологически теории обясняват появата на синдрома алекситимия, чрез поведенчески, социални, културни фактори. Алекситимията при психически нормалните хора не означава безчувственост. По-скоро те изпитват затруднения при словесното описание на своите емоции и усещания. Дефицитът на външна проява на емоционалните реакции при алекситимиците се изразява в телесно-вегетативни реакции, т.е. в усещания, които обаче биват потискани и задържани, лишени от външно проявление. По този механизъм се извършва трансформация към вътрешните органи и там те се изразяват в психосоматични болести. При хората с аутизъм достъпът на интелекта до чувствата може напълно да бъде прекратен, като достигне до момент, при който те възприемат глаголите „мисля” и „чувствам” като синоними. H. Krystal счита, че емоционалното развитие на човек и съответно патологиите в емоционалната му сфера, имат пряка зависимост с характера на отношенията между майка и дете още в ранното детство. Има множество разработки, в които водеща роля за формиране на алекситимия (от втори порядък) има семейството: трудности при описание на своите емоции при възрастни се забелязват както при наличие на ниско ниво на майчина грижа, така и при наличие на хиперопека. В литературата могат да бъдат открити тези, според които се прави връзка между алекситимичното разстройство и редица демографски критерии: пол, възрастови особености, образование, вид занятие и ниво на социална култура. Отбелязва се, че алекситимия се среща по-често сред мъжете с нисък социален статус и доходи, а също и с ниско образователно ниво. На лице е тенденция към увеличаване броя на алекситимията (до 34%) в по-късна възрастност (Справка: при младите хора (студенти) случаите на алекситимия са 8,2% при мъжете и 1,8% при жените. При кроскултурални изследвания са получени резултати, според които, при англоезичните мъже в Европа се среща алекситимично разстройство под средното, в сравнение с неанглоезичните на Стария континент. Говорещите китайски език на свой ред отбелязват над средните показатели в сравнение, живеещите в Европа. Тези различия се обясняват с културални особености. Някои автори правят по-конкретна диференциация на симптомите, например: а/ трудностите при разграничаване на чувствата и телесните усещания, се свързват с общото количество образователни години на човек, с неговия социален статус и изразеност на депресията; б/ трудностите при вербализация на чувствата зависят от възрастта на човек, от неговото социално положение, от изразеността на депресията и минали заболявания; в/ бедността на фантазиите и въображението се свързва с възрастта на човек и неговата социална адаптация. Широко се обсъжда и въпроса, касаещ предразположеността на алекситимичните личности към патологични влечения – зависимост от алкохол, наркотици. Счита се обаче, че предразположеността към алекситимия играе незначителна роля по отношение никотиновата зависимост. Голямо клинично значение има въпроса за стабилността на алекситимичното разстройство. Според J. Salminen и съавтори, провели в течение на няколко години наблюдение в амбулаторни условия върху психично болни, алекситимията се явява особено устойчиво разстройство (касае се за алекситимия от първи порядък).
2. Торонтска алекситимическа скала (TAS)
За определяне степента на изразеност на алекситимия се прилагат различни диагностични техники, но най-разпространена е Торонтска алекситимическа скала (TAS) на G. Taylor и съавтори, която включва 26 пункта за оценка. При попълване на анкетната карта (бланка за отговори) изследваните лица характеризират (самооценяват) себе си, използвайки скалата за отговори на Ликерт – от „съвършено несъгласен” до „съвършено съгласен”. Едната половина от пунктовете имат положителен код, а другата – отрицателен. За алекситимични се приемат тези лица, които по скалата TAS събират 74 и повече бал, а за онези, които са с бал 62 и по-малко се приема, че отсъства алекситимия.
В практиката се прилага и по-кратък вариант на TAS, която съдържа 20 пункта – TAS-20. По тази скала се оценяват три важни аспекта на алекситимия:
а/ трудност при идентификация на чувствата;
б/ трудности при вербализация;
в/ степен на фокусиране върху външни събития.
Проведени са редица изследвания с прилагане на TAS-20, които свидетелстват за нейната научна и практическа ценност. Пълният вариант на Тейлър също широко се прилага в научните и клинични изследвания. Изследванията дават основание да се приеме, че от 5 до 23% от здравото възрастно население е носител на алекситимични черти. Алекситимия се среща при значителна част от хората (до 85%), страдащи от аутистично разстройство.
Описание: TAS е създадена от G.J.Taylor и съавтори през 1985г. Съдържа 26 позиции. На всяка позиция изследваното лице може да даде 5 отговора, съответно:
= съвършено несъгласен (а);
= по-скоро несъгласен (а);
= нито едното, нито другото;
= по-скоро съгласен (а);
= съвършено съгласен (а);
Пунктове по скалата:
1. Когато плача, винаги зная защо.
2. Да мечтаеш – това е загуба на време.
3. Бих искал (а) да не бъда толкова срамежлив.
4. Често се затруднявам да определя, точно какви чувства изпитвам
5. Често мечтая за бъдещето.
6. Струва ми се, че съм човек, който лесно се сприятелява с другите.
7. По-важно е да се разбере как да се разреши определен проблем, отколкото мотивите за неговото разрешаване.
8. Трудно ми е да намеря точните думи за да определя моите чувства.
9. Харесва ми да поставям хората в яснота за моята позиция по един или друг въпрос.
10. Имам физически усещания, които са неразбираеми дори за лекарите.
11.Не е достатъчно да знам, че нещо е довело до даден резултат, нужно ми е да зная как и защо това се е случило.
12. Способен (а) съм с лекота да опиша своите чувства.
13. Предпочитам да анализирам проблемите, а не просто да ги описвам.
14. Когато съм разстроен (а), не зная дали съм тъжен (а), уплашен (а) или ядосан (а).
15. Често давам воля на въображението си.
16. Когато не съм зает (а) с нещо друго, прекарвам много време да мечтая.
17. Често съм озадачен (а) от усещания, появяващи се в тялото ми.
18. Рядко ми се случва да мечтая.
19. Предпочитам да приема, че всичко се случва от самосебе си, отколкото да търся защо се е случило нещо именно по този начин.
20. Имам чувства, които не мога точно да определя какви са.
21. Много е важно човек да умее да разбира емоциите си.
22. Трудно ми е да описвам своите чувства по отношение на хората.
23. Другите ми казват, че аз вече не изразявам чувствата си.
24. Трябва да се търси винаги по-дълбоко обяснение за случващото се.
25. Не зная точно какво се случва вътре в душата ми.
26. Често ми се случва да не зная защо точно съм ядосан (а) (сърдит/а).
Ключ:
Изчисляването на бала става по ключ:
Положителен код имат следните пунктове: 2, 3, 4, 7, 8, 10, 14, 16, 17, 18, 19, 20, 22, 23, 25, 26 и на тях се дава:
= оценка 1, отговор „съвършено несъгласен (а)” се оценява с 1 бал;
= оценка 2, отговор „по-скоро несъгласен (а)” се оценява с 2 бала;
= оценка 3, отговор „нито едното, нито другото” се оценява с 3 бала;
= оценка 4, отговор „по-скоро съгласен (а)” се оценява с 4 бала;
= оценка 5, отговор „съвършено съгласен (а)” се оценява с 5 бала;
Отрицателен код имат следните пунктове: 1 5 6 9 11 12 13 15 21 24, т.е. по-тези пунктове следва да се постави противоположна оценка:
= оценка 1 получава 5 бала;
= оценка 2 получава 4 бала;
= оценка 3 получава 3 бала;
= оценка 4 получава 2 бала;
= оценка 5 получава 1 бал;
Сумата от всички пунктове образуват общия бал по скалата и е показател за алекситимия.
Норми и нива на алекситимия при болни с психосоматични разстройства, неврози и здрави лица:
а/ психосоматични заболявания: 72.09+0.82
= бронхиална астма: 71.84+1.40
= хипертонична болест: 72.62+1.42
= язвена болест: 71.11+1.40
б/ неврози: 70.1+1.3
в/ контролна група здрави лица: 59.3+1.3 при р< 0.01
Теоретично разпределение на резултатите е възможно от 26 до 130 бала. По данни на някои автори „алекситимичен” тип личност е тази, която получава 74 и повече бал. Групата от 62 до 74 бала е „рискова’, а „неалекситимичната” личност събира 62 и по-малко бал.
Алекситимичната личност
При алекситимиците често се наблюдава повишена личностна тревожност. Намирайки се под силното въздействие на емоциите, алекситимикът действа (особено в критична ситуация) импулсивно, като не е в състояние да оцени и разграничи емоцията от мисълта, губи способност за анализ и критика. Това състояние още повече затруднява осъзнаването и способността за описание на собствените емоции и разбирането на емоциите на другия човек, както и да разграничи усещанията от емоциите.
Освен повишената личностна тревожност, алекситимията способства за особено възприемане на света. Повечето алекситимици са склонни да възприемат света чрез усещанията си, при тях има затруднения в развитието на зрителната (видео) и слуховата (аудио) система при декодиране на сигнала.
Доказано е, че психосоматичните пациенти често игнорират сигналите за соматично или психично неблагополучие, като външно този резултат се проявява в стоицизъм, съчетан със застинала поза и каменно лице. Адиктивно болните например изпитват страх от соматичните симптоми и се стараят да ги блокират с помощта на химически вещества, а пациентите с посттравматично разстройство много често не са способни да изпитат чувство на радост (състояние, известно като анхедония).
За алекситимиците е свойствена висока степен на конкретно мислене. По време на терапия когнитивните нарушения стават много очевидни: пациентите монотонно и подробно излагат тривиални, хронологически подредени постъпки, реакции, събития. Като цяло изпитват недостиг на въображение, интуиция, емпатия и неудовлетвореност на влеченията. Те са ориентирани преди всичко към веществения свят, а към себе си се отнасят като към роботи. Поради изброените причини психоаналитичната терапия се натъква да непреодолими трудности. С по-голям успех се ползват техниките на когнитивно-поведенческата психотерапия.
.jpg)
1021# Анкета за родители „Признаци за им...
245# Методика „Лична професионална персп...
