Психология :: Методика за диагностика на ниво на възприятието и въображението за деца на възраст 4-5г.

Човек притежава възможност чрез своята психика не само да създава образи при пряко въздействие на обектите, не само да ги репродуцира, но и да ги преработва с помоща на определени операции. Изменението на съдържанието на старите образи става чрез процеса въображение.

Въображението се отнася към т. нар. висши познавателни процеси и процеси на целеобразуване. То изпълнява функции за програмиране и прогнозиране дейността на субекта по пътя на създаване модели или промеждутъчни техни продукти. Това е възможно благодарение на предвидими средства и резултати от предметната дейност. Въображението е необходимо за създаването на програми за поведението на човек в условия на неопределени ситуации, за продуциране на образи, заменящи реалната действителност и за създаване на представи, съответстващи на описанието на обекти или отделни техни свойства.

Въображението се основава преди всичко върху образите на предмети и явления възприети в миналия опит на субекта и запомнени от него. Но паметта при представата за тези обекти се отличава от обикновеното паметово възпроизвеждане. Представата е продукт на вътрешен психологически източник с образ в миналото, но вече в една изменена форма, съдържание и връзки.

Преобразуването на образи се осъществяване във всяка една репрезентативна система на психиката с помощта на операции типични за въображението: аглутинация, типизация, схематизация, хиперболизация, заостряне, реконструкция.

(1) Цел: Диагностика на въображението при деца на възраст 4-5г.

Методиката позволява да се оценят характеристики на перцептивните процеси, способностите на детето да формира образи, да прави свързани с тях умозаключения и да ги представя в словесна форма.

(2) Описание: Методиката използва стимулен материал (в случая е представена картина на куче), който в рамките на четири картини представя търсен обект. При първата картинка обектът е най-силно редуциран – дадени са само някои детайли (обикновено периферни), при следващите две картинки броя на детайлите се увеличава, а последната картинка представя обекта в цялост. Извършващите диагностика с използване на тази методика могат сами да изработят стимулен материал, като изискването е обектите да са съобразени с жизнения опит на детето.

(3) Инструкция: „Ще ти показвам едно по едно няколко картинки. На първата картинка ще видиш само няколко неща, които принадлежат към нещо. От теб се иска да помислиш и да кажеш кое е това нещо, на което принадлежат тези неща. Когато ти покажа картинката от теб първо искам да кажеш какво виждаш, на какво ти приличат тези неща, а после да кажеш какво е това нещо”

(4) Процедура по прилагане: Преди да се приложи тази методика, на детето се обяснява, че на него ще му бъдат показани части (фрагменти) на рисунка, по които е необходимо да определи към какво цяло се отнасят тези части, т.е. по части или фрагменти да възстанови цялата картинка. По време на изследването се допуска само подсещане на детето да следва реда: първо да каже какво вижда и след това да назове цялостния обект.

Изследването се провежда при следния ред:

Първо, на детето се показва рисунка, на която на лист хартия са прикрити всички фрагменти (редуцирани са до няколко), с изключение на фрагмент „а”. На детето се предлага да каже по наличните детайли, към каква обща рисунка принадлежат тези части. За решение на задачата са определени 10 сек. Ако за това време детето не отговори правилно на дадения въпрос, изследователят преминава към следващата по-детайла картинка – „б”. Отново се инструктира и му се дават 10 секунди за решение на задачата. Процедурата се повтаря и за картинка „в”. За резултатите психологът води протокол.

(5) Обработка на резултатите

Отчита се времето, използвано от детето за решаване на задачата и количеството фрагменти на рисунката, които са му били показани за да вземе окончателно решение.

(6) Оценка на резултатите

# 10 бала – детето се е справило със задачата по фрагментите от картинка „а” за време по-малко от 10 сек.

# 7-9 бала – детето се е справило със задачата по фрагментите от картинка „а” + „б” за време от 11-20 сек.

# 4-6 бала – детето се е справило със задачата по фрагментите от картинка „а” + „б” + „в” за време от 21-30 сек.

# 2-3 бала – детето се е справило със задачата по фрагментите от картинка „а” + „б” + „в” за време от 30-40 сек.

# 0-1 бала – детето се е справило със задачата по фрагментите от картинка „а” + „б” + „в” за време повече от 50 сек.

(6) Изводи за ниво на развитие

# 10 бала – много високо;

# 8-9 бала – високо;

# 4-7 бала – средно;

# 2-3 бала – ниско;

# 0-1 бал – много ниско.