Проективна методика „Вълшебен свят“

Предназначение: Изучаване на потребностите, значимите преживявания и проблемите на детето.  По съдържание представлява полустандартизирано интервю, в което е определена една обща „логика“ (платформа) на задаваните въпроси.

Област на прилагане: Психодиагностика в рамките на консултиране по проблеми, свързани с личностното развитие на деца и подрастващи.

В първата си част диагностичният комплекс може да се отнесе към методиките на катарзиса. В интервюто да детето се предлага да идентифицира себе си с всемогъщ вълшебник, който може да направи всичко, което поиска във вълшебна страна и в нашия реален свят:да се превърне в някакво същество, в някакво животно; да стане малък или възрастен; момчето да стане момиче и обратно и  т.н. В хода на интервюто постепенно идентификацията с всемогъщия вълшебни отслабва и в края на интервюто психологът извежда детето от ролята му на вълшебник.  

Препоръчва се изследването да бъде проведено само с детето – без присъствие на други лица. Отговорите следва да се записва дословно – най-добре е да се използва диктофон. Записването в бележник може да създаде напрежение в детето, да предизвика трудности в общуването, скованост на изследваното лице, разсейваме от същността на беседата. На свой ред емоционалния контакт с детето в хода на интервюто е особено важен за преход към следващ диагностичен етап или психокорекция.  След всеки отговор,  детето трябва да се попита защо ще направи едно или друго нещо, защо ще се превърне в един или друг персонаж.  

Съдържателната интерпретация на отговорите, невербалните прояви, анализът на формалните компоненти на реакциите на детето (лексика, граматическо построение на речта, дължина и разгъване на описанията и др.) съставляват диагностичната основа на методиката.

Методиката се явява удобно средство за установяване на контакт с детето и му помага да преживее чрез игра много значими за него моменти.  В това се изразява психотерапевтичния ефект на методиката.

Текст на методиката.

 Харесват ли ти приказките/ малките деца винаги обичат приказки. Ти, разбира се, вече не си малък (а), но, аз мисля, че на теб би ти харесала една малка приказна игра.

1.

— Представи си, че имаш вълшебна ракета, с която можеш да прелетиш до приказна страна. Там всичко, както е в приказките: и хората са приказни и ти също.  Можеш ли да си представиш това. Колко хубаво би било, нали?

а. — А сега ми кажи, какъв би искал (а) да бъдеш в тази приказна страна? Защо?

б. — А какъв не би искал да бъдеш в тази приказна страна? Защо?

— Нека още малко да се задържим тук.  Сега си представи, че си вълшебник (фея): ти си много силен (а), а с помощта на вълшебствата ти можеш всичко, което искаш. Ти можеш да създаваш, да променяш, да се преобразяваш, да правиш нещата невидими или да изчезват.

2.

— Кажи сега всесилни и могъщи вълшебнико (прекрасна и могъща фея), какво би направил (а)? И защо?  

— Ти си все още вълшебник (фея). Ти се намираш в своята ракета и пътуваш обратно към обикновения и реален свят. Хайде първото място, което ще посетиш да бъде твоя дом. Представи си това.

3.

— Ти вече си вкъщи. Ти си всемогъщ вълшебник, какво би направил сега? (тук се задават допълнителни въпроси за майката, таткото и другите членове на семейството). Защо?

4.

— Сега си на ново място – в училището. С твоите могъщи сили какво би направил (променил, премахнал, създал) така, както ти искаш да бъде. (тук се задават допълнителни въпроси за учителите, са съучениците, за отношенията в класа и пр.)  Защо?

5.

— Нека да се пренесем сега на по-интересно място. Да прелетим навън при твоите приятели, с които играеш. Какво би  направил за тях? Защо?

6.

Не забравяй и себе си.

а. — Какво би направил за себе си? Защо?

б. — Какво би искал да промениш? Защо?

7.

А за мен вълшебнико какво би направил? Защо?

— Благодаря ти. Ти си истински вълшебник!  

— Ако би могъл да станеш наистина вълшебник, ти би могъл да се преобразиш, да се превърнеш в друг образ, в нещо друго. Дори би могъл да станеш невидим. Би ли искал да станеш нещо друго?

8.

а. — Кажи ми, в кого или в какво би искал да се превърнеш? Защо?

б. — А в какво или в кого не би искал да се превърнеш? Защо?

— Ти би могъл да се преобразиш в някакво животно.

9.

а. — Какво животно би искал да станеш? Защо? ?

б. — А какви животни не би искал да се превърнеш? Защо?

Разбира се ти познаваш много животни. Аз ще ти казвам различни животни, а ти ще ми отговаряш дали искаш да се превърнеш в някое от тях или не искаш и защо.

10.

а) коте;

б) лъв;

в) малко козленце, сърничка;

г) змия;

д) орел;

е) мишка;

ж) маймуна;

з) тигър;

и) заек

к) куче;

л) птичка (например, гълъб, врабче врана).

— Ти се справи отлично със задачата!

— Ти си наистина вълшебник. Ти имаш огромна сила, ти можеш да избереш едно от три неща: да станеш малко момче (момиче), възрастен (голям човек) или да си останеш такъв, какъвто си.

11.

а. — Какъв би искал да бъдеш? — малък, възрастен или такъв, какъвто си? Защо?

б. — А защо не искаш да бъдеш ... (1предлага се първия неизбран вариант)?

в. — А защо... (предлага се втория неизбран вариант)?

12.

— А би ли искал да станеш момиче (момче) Защо?  

— Ти се справи отново отлично със задачата, но всяка игра има край, нашата също. И така, ти отново не си вълшебник, а си ………………. (назовава се името и фамилията на детето).  

13.

— А всъщност, харесваш ли името си?  Не ти харесва? Защо? А фамилията? Не ти харесва? Защо? Би ли искал да се наричаш по друг начин?  Защо?  А как те наричат твоята мама и татко? А съучениците как се обръщат към теб?  А приятелите?

— Много добре, хайде сега да си представим (вече извън приказната игра), че всички твои желания се изпълняват, но ти можеш да избереш само три от тях.

14.

а, б, в?

— А защо а, б, в?

— Отлично. А сега помисли:

15.

а. — От какво най-много се страхуват децата? Защо?

б. — Какво доставя на децата най-голяма радост? Защо?

в. — А какво им носи най-голямо огорчение и ги прави тъжни? Защо?

— Браво!! А сега ми кажи, какво най-много ти хареса от тази игра?

Интерпретация.

Интерпретацията на данните в значителна степен се базират на отговорите на детето на въпросите „Защо? и „За какво?“, тъй като детето говори за своите потребности и значими преживявания.

Друга основна интерпретация се явява съдържателни анализ на отговорите, които позволяват проникване в дълбочина на представите за преживяванията на детето и за реалната житейска ситуация.  Невербалното поведение също предоставя много информация. Именно по реакциите на детето може да се съди за дълбочината на преживяванията, за субективната значимост на едни или други проблеми, за които то говори.  Интересни резултати дава и формалният анализ на изказванията: продължителност на обясненията; разгръщане  на разказа; лексика, граматически строеж на речта, интонация, паузи – те могат да потвърдят или да поставят под съмнение предположения, възникнали в хода на интерпретацията на резултатите.

В заключение, при интерпретацията на резултатите следва да се отчита, че идентификацията на детето с вълшебника е зададена по инструкция, следователно тя е осъзната. В резултат на това, изказванията на детето могат да бъдат подложени на тенденция за социално одобряеми отговори, т.е. стремеж да се представи в най-добра светлина.

При отсъствие на близки доверителни отношения с детето, резултатите могат да бъдат недостоверни.