Въпросник за суициден риск  (ВСР-29)

                                (модификация на Татяна Николаевна Разуваева)

Проблемът за диагностика на риска от самоубийство надхвърля пределите на медицинската психология и психиатрия, тъй както в нашето време, поради общото повишено ниво на психично напрежение на населението с проблемите на суицидни намерения може да се сблъска всеки психолог, работещи във всяка област на практическата психология. Очевидно е, че достъпен и икономически ефективен инструмент за експресна диагностика на риска от самоубийство е ненужен и на семейния консултант, и на училищния психолог, работещ с трудни тийнейджъри, и на психолога, работещ по въпросите на адаптацията към екстремални условия на живот и дейност, както и на тези, занимаващи се с посттравматичния стрес, и на всички онези, които осигуряват наблюдение и психологическа поддръжка на ръководители, призвани в работата си постоянно да решават трудни и отговорни проблеми, свързани със съдбата на хората.

Целта на измерването на риска за самоубийство се изразява в ранното откриване на нивото на сформираност на суицидни намерения за предотвратяване на сериозни опити и последващо насочване на клиента към институции за оказване професионална медико-психологическа помощ.

Какъв е смисълът за създаване на отделен въпросник за суициден риск?

Действително, ако приемем, че всеки клиент може винаги да бъде тестван с пълната версия на  методиката MMPI, включваща  566 пункта, с  нейните десетки допълнителни скали, то може да се приеме, че такъв въпросник не е необходим. Но опитът от психологическото консултиране показва, че много пъти в най-сложни ситуации клиентът може да е бъде толкова депресиран, че неговата психична изтощеност и изразена апатия да възпрепятстват всяко продължително външно въздействие, което няма видимо пряко отношение към основния проблем. Разбира се, че ако специалистът реши, че е приемливо използването на MMPI, то безусловно методиката ще му донесе много повече полезна информация за състоянието на клиента и това ще бъде напълно оправдано решение.  Въпросникът за суициден риск обаче е създаден не да се конкурира, а да допълва MMPI конкретно по проблемите на практическата суицидология.

В сравнение с други методики, които по някакъв начин измерват нивото на емоционална дезадаптация (въпросниците за тревожност, невротизъм и т.н.), въпросникът за суициден риск прави опит да квалифицира качествено симптоматиката - да идентифицира индивидуалния стил и съдържание на суицидните намерения на човека.

Предназначение: Експресна диагностика на суициден риск и установяване нивото на формиране на суицидни намерения, с цел да се предотвратят опити за самоубийство. Предназначен е за ученици от VII-IX клас. Съдържа 29 твърдения. Възможно е индивидуално и групово тестване. Време за тестиране – 10-15 мин.

Особеност на методиката е, че е тип „прозрачна“, т.е., ако бъдат изследвани ученици в по-висока възрастност, то в отговорите им може да се наблюдава ефекта „Пинокио“, т.е., да изследваните лица да разкрият целта на изследването и да изкривяват (прикрият) отговорите си, с което обективността, касаеща суицидните намерения ще бъде нарушена. По тази причина от особена важност е качествения анализ на резултатите.

Методиката се прилага в тези случай, при които психологът на основа предишни изследвания и наблюдения е установил признаци за висока вероятност за проява на суицидно поведение. Тестирането следва да се предшества от беседа, в която психологът трябва да прояви максимално внимание и съчувствие.

Инструкция:

Аз ще Ви чета списък с твърдения, а от Вас се иска да отбелязвате своя отговор на бланката за отговори. Ако сте съгласен с твърдението, поставете до неговия номер знак  „+“, а ако не сте съгласен – знак „–„

Въпросник

1.Вие преживявате всичко много по-дълбоко, отколкото другите хора.

2.Често ви обсебват мрачни мисли.

3.Сега вече не се надявате, че можете да постигнете желаното си положение в живота.

4.В случаите на неуспех, на вас ви е много трудно да се съвземете и започнете от начало.

5.Определено не ви върви в живота.

6.В сравнение преди, сега ви е много по-трудно да учите.

7.Повечето хора са по-доволни от живота си в сравнение вас.

8.Считате, че смъртта се явява начин за изкупване на греховете.

9.Само един зрял човек може да вземе решение да напусне този свят.

10.Имате периоди на пристъпи на неудържим плач или смях.

11.Обикновено сте много бдителен спрямо хора, които се държат с вас по-дружелюбно, отколкото сте очаквали.

12.Приемате себе си за обречен човек.

13.Малко са тези, които искрено биха помогнали да някой, ако това е свързано с някакво неудобство.

14.Имате усещането, че никой не Ви разбира.

15.Този, който оставя имуществото си без надзор (наблюдение, охрана) е толкова виновен, колкото този, който противозаконно отнеме това имущество.

16.В живота си не сте имали такива големи нещастия, които са ви карали да мислите, че всичко е свършило. 

17.Обикновено сте удовлетворен от своята съдба.

18.Считате, че по всяко време можете да поставите точка на това, което се случва с вас. 19.В живота Ви има хора към които сте толкова привързан, че те са в състояние да повлияят върху вашите решения и дори да ги променят.

20.Когато някой Ви обиди, Вие се стремите на всяка цена да му докажете че не е постъпил несправедливо.

21.Често толкова много се притеснявате, че дори ви е трудно да говорите.

22.Често ви се струва, че обстоятелствата, в които сте попаднали се характеризират с особена несправедливост.

23.Понякога имате усещането, че сте направили на някого нещо лошо, дори ужасно.

24.Бъдещето изглежда доста безнадеждно за вас.

25.Повечето хора са способни да извличат изгода по нечестен начин.

26.Струва ви се, че бъдещето е твърде неясно, за да градите сериозни планове.

27.Малко хора са преживели в живота си това, което неотдавна сте изпитали вие.

28.Склонен сте да преживявате неприятностите толкова остро, че не може да ги изхвърлите от главата си.

29.Вие сте човек на първия порив, важно е да  действате веднага, без да мислите.

Обработка на резултатите

По всяка субскала се изчислява сумата от положителни балове и се привежда в проценти. Всяко твърдение, получило положителен отговор се оценява с 1 бал. Количеството твърдения по всеки фактор се приемат за 100 %. Прави се извод за нивото на сформираност на суицидни намерения и на конкретните фактори на суицидния риск. По процентното съотношение се определя индивидуалния стил на суицидна динамика, т.е., кои са водещите субскали (фактори). На тази база се правят изводи за насочеността и съдържанието на корекционната интервенция.

Приети са следните нива за изразеност на суицидния риск:

-0%  отсъства тенденция;                                   

-1% -  20%  ниско ниво;  

-21% -  40%  понижено ниво; 

-41% -  60%  средно ниво; 

-61% -  80%  повишено ниво; 

-81% - 100%  високо ниво.

Cъдържание на субскалите

1.Демонстративност.

Желание да привлече вниманието на другите към своето нещастие, да постигне съчувствие и разбиране. Често другите хора го определят като „шантаж“ (изнудване), „хистероиден парад на трудностите“, като същевременно демонстративното суицидно поведение се преживява вътрешно като „вик за помощ“. Най-висока степен на опасност се постига при комбиниране на демонстративността с емоционална ригидност, когато „диалога със света“ може да стигне твърде далеч.

2.Афективност.

Доминиране на емоциите над интелектуалния контрол при оценката на ситуациите. Готовност да реагира емоционално непосредствено на травматична ситуация. В екстремната си версия може да се прояви като афективна блокада на интелекта.

3.Уникалност.

Възприемането на себе си, ситуацията и възможно целия си живот като изключителни, неповторими, несравними с тези на другите и следователно, предполага изключителни възможности за изход, в частност самоубийство. Има наличие на тясна свързаност с явлението „непроницаемост“ за опита, т.е. с недостатъчна способност да използва собствения и чуждия опит.

4.Несъстоятелност.

Отрицателна концепция за себе си. Наличие на представи за своята несъстоятелност, некомпетентност, безполезност, „изключеност“ от света. Тази субскала може да бъде свързан с представите за физическа, интелектуална, морална и друга несъответствие. Принципно несъстоятелността разкрива личността като интропунитивен радикал. Базово убеждение на вътрешния монолог: „Аз съм лош!“

5.Социален песимизъм.

Отрицателна концепция за околния свят. Възприемането на света като враждебен, наличие на  неадекватни представи за нормални или удовлетворяващи човек отношения с обкръжаващите. Социалният песимизъм е тясно свързан с екстрапунитивност на каузалните атрибуции. При отсъстващ „Аз“ се наблюдава базово убеждение: „Вие всички сте недостойни за мен!“.

6.Преодоляване на културни бариери.

Култ на самоубийството. Показва стремеж за търсене на културни ценности и стандарти, които оправдават самоубийството или дори в известен смисъл представящи го като привлекателно или морално (достойно) поведение.  Често се наблюдават намерения за търсене, откриване и заимстване на такива модели, показани в киното или литературата. В крайните варианти – инверсия на ценността на смъртта и живота. При отсъствие на изразен пик по тази скала, може да се говори за „екзистенция на смъртта“.  Една от възможните вътрешни причини за култа към смъртта е дове3дена до патологичен максимализъм смислова нагласа за самостоятелно вземане на това крайно решение: „Сам ще определя края на своето съществуване".

7.Максимализъм.

Инфантилен максимализъм на ценностните нагласи. Конфликтът в една жизнена сфера се разпространява във всички сфери – генерализира се. Неспособност за компенсиране. Наличието на афективна фиксация върху неуспехите отключва негативни преживявания и самооценъчни мисли.  

8.Временна перспектива.

Невъзможност за конструктивно планиране на бъдещето. Това може да е резултат от силно потапяне в сегашната ситуация, трансформиране на чувството за неразрешимост (безизходност) на настоящия проблем в глобален страх от провал и поражение в бъдеще.

9.Антисуициден фактор.

Дори и при висока изразеност на всички други фактори, този фактор намалява глобалния риск от самоубийство. Това е дълбоко разбиране на чувството за отговорност към близките и чувството за дълг. Това е представата  за греховността на самоубийството, неговата антиестетика, страхът от болка и физическо страдание. В известен смисъл този фактор се явява показател за наличното ниво от предпоставки за психокорекционна работа.