1085# Техники в семейната психотерапия – „Семейна хореография”

                                                       (Р. Шерман, Н. Фридман)

Техниката „Семейна хореография” се отнася към групата на социометричните техники. Позволява установяване на измененията във взаимоотношенията между две поколенчески субсистеми; разкриване на симптома при идентифицирания пациент и основните патерни на взаимодействие в семейството; регистриране циркулярната последователност на семейното взаимодействие с последващата дисфункционалност в цикличното поведение.

Историческа справка

Техниката „Семейна хореография” представлява модифициран вариант на техниката „Семейна скулптура”.  Подобна модификация е била предложена от Д. Кантор и Ф. Бал  (Бостънски институт за семейството), а също и от П. Пеп (Институт за семейството „Акерман”).  Докато семейното скулптуриране представлява своеобразен „срез” на семейната структура (статична картина), то техниката „Семейна хореография” преследва описание на динамичните аспекти във функционирането на семейството.

Процедура на провеждане

Психотерапевтът отправя молба към клиента, да размести в пространството всички присъстващи на сесията членове на семейството по такъв начин, че получената „картина” или сцена, да отразява вътрешносемейните отношения в контекста на даденото събитие или проблем, като след това тази сцена бъде разиграна.

Етапи на провеждане:

Първи етап – Изобразяване актуалната ситуация в семейството и нейното разиграване.

Инструкция: „Разместете членовете на семейството така, че по-най добрия начин да представите проблема в семейството. След това се опитайте да оживите сцената и разиграете  ситуацията без думи”.

Втори етап – Изобразяване на ситуацията в идеален вид, така, както си я представя клиента и нейното разиграване.

След като сцената от предишния етап бъде построена и разиграна, на членовете на семейството се предлага да изобразят идеална ситуация на взаимоотношенията, такава, каквато я виждат в дадения момент.  Идеалната ситуация също се разиграва от семейството.  При това, терапевтът работи с всеки от членовете на семейството, обръщайки се към него с молба да изобрази реалната и идеалната си позиция в семейната система.

Трети етап – Изобразяване и разиграване на сцена за преодоляване на проблемната ситуация.

Психотерапевтът се обръща с молба към членовете на семейството, да повторят няколко пъти сцената отразяваща дисфункционалните вътрешно-семейни поведенчески образци и веднага след това, сцената, изобразяваща тяхното преодоляване. В процеса на работа психологът съветва семейството да полагат все по-голямо старание при всеки един следващ дубъл, опитвайки се да направят ситуацията все по-добра и по-добра от тяхна гледна точка.

Четвърти етап – Обсъждане

Когато всички сцени бъдат изиграни, започва обсъждането. С цел по-ясно идентифициране на проблема, психотерапевтът може да помоли всеки член на семейството за кратка формулировка в какво се изразява съдържанието на актуалното състояние и положение в семейството.   Този порядък се следва за всеки член на семейството.  Задава се един и същ въпрос: „При това състояние на семейството, какви чувства възникват у Вас по отношение другите членове на семейството?”

Препоръки при използване на техниката

Техниката е изключително гъвкава: тя може да бъде променяна в зависимост от конкретните патерни на взаимодействие, характерни за даденото семейство.

Източник: Психология семейных кризисов. Олифирович Н. И., Зинкевич-Куземкина Т. А., Велента Т. Ф.

Превод от руски, Кунчев.