ВЪВЕДЕНИЕ

Програмата е препоръчителна за специалистите в системата за профилактиката на химически зависимости: психолози, учители, работещи в общообразователни институции, за учители от средни специализирани учебни заведения и висши учебни заведения, медицински психолози, психиатри-нарколози и други заинтересовани лица, работещи с юноши (14-17 години) и младежи (18-28 години), както и за доброволци, преминали обучение по програмата и желаещи да се занимават с профилактична дейност.

Поради спецификата на антинаркотичната профилактична дейност много специалисти в областта на профилактиката изпитват трудности при избора на тактика за провеждане на профилактичните занятия. Непознаването на възрастовата психология, липсата на знания за основите и съвременните тенденции в профилактичната работа с подрастващите и младежите, несистемният подход към проблема, всичко това може да доведе до „аматьорска” профилактика. И най-важното е, че този вид ефект е непредсказуем.

В помощ на специалистите в областта на превенцията е разработена програма за формиране на здравословен начин на живот „Първична положителна профилактика на химическата зависимост“. Целта на програмата е да се развие здравословен начин на живот сред обучаемите, както и да се развият умения за отговорно отношение към собственото им здраве, което предотвратява употребата на психоактивни вещества. Програмата е адаптирана за емоционалното възприятие на юноши и младежи на възраст 14-17 години (ученици от 9-12 клас на учебни заведения и студенти във висши учебни заведения.

 Програмата се състои от тренировъчни занятия, упражнения за активиране, мини-лекции, групови дискусии и  др. При провеждането на профилактичната работа се поставя акцент на диалоговите (интерактивни) методи на работа, с опора на нагледността и образността на стимули с използването на психологически техники от игровата терапия и арт терапията. Възприемането и осъзнаването на информация се усилва на емоционално ниво с помощта на тренингови занятия и демонстрация на положителни видеоклипове по конкретни теми. По този начин обучаемите развиват отговорност за собственото си здраве, развиват комуникативни навици, информират се за действията и последствията от употребата на психоактивни вещества (ПАВ), формират умения да се справяте със стреса, както и да се съпротивлявате на външни негативни влияния.

Програмата може да се използва като материал за подготовка на собствени занятия по първична профилактика на наркотици, алкохол и други психоактивни вещества или може да се използва комплексно – цялата програма, предназначена за 6 часа обучение.

Програмата е универсална и позволи на обучаемите да развият устойчива антинаркотична позиция въз основа на участието им в профилактична работа.

Овладяването и натрупването на опит при организирането на предложената методика може да стане основа за провеждане на подобни дейности за първична профилактика на зависимостите от наркотици, алкохол и други психоактивни вещества, насочени към насърчаване на здравословен начин на живот сред подрастващите и младите хора.

Ефективността на профилактичните мероприятия, насочени към намаляване на риска от употреба на вещества от по-младото поколение, до голяма степен се определя от системното въздействие и степента на ангажираност на педагогическия състав и обучаемите в тази работа.

В образователна институция е възможно да се организира работа по профилактика на употребата на наркотични и други психоактивни вещества в хода на учебния процес. Винаги е по-лесно да се предотврати нещо, отколкото да се коригират грешки, които вече са допуснати.

 

 

I. Препоръки за специалисти, занимаващи се с превантивна работа

 

Когато организирате превантивни дейности, трябва да се помни, че е по-лесно да се предотврати появата на зависимости от употребата на ПАВ, отколкото да се елиминират по-късно. Съдържанието, обемът и представянето на знанията по проблема с консумацията на алкохолни напитки и други психоактивни вещества трябва да съответстват на възрастовите, социално-икономическите и културните характеристики на подрастващите и младежите.

Когато работите с юноши и младежи, трябва да се има предвид, че те са склонни да се подчиняват само на тези, които обичат и уважават. Активността и ерудицията на учителя, както и умението му да предизвиква доверието, уважението и интереса на подрастващите и младежите, допринасят за повишаване на ефективността на превантивната антинаркотична работа. Когато се говори за наркотични вещества, трябва да се избягват ненужни подробности, не трябва да се дава подробна информация за техния външен вид, място на растеж, методи на приложение, действие и причинени усещания. Това често играе ролята на реклама, провокира пагубни, вредни експерименти. Трябва да се акцентира върху отрицателното въздействие на наркотиците върху тялото като цяло, върху духовното, емоционалното и физическото развитие и ако е необходимо, на разбираем език да се предостави информация за отрицателното въздействие върху различни органи и системи на тялото, отбелязват негативната роля на наркотиците във всички сфери на живота на подрастващите и младите хора. Необходимо е да се подчертае въз основа на конкретни примери непредсказуемостта на действието на наркотичните вещества, неизвестността на предстоящото и голямата опасност от възникване на необратими вреди.

Очертавайки проблемите, свързани с употребата на наркотични вещества, не трябва да му придаваме специално, първостепенно значение, да създаваме впечатлението, че за хората светът се е сбил като клин по тази тема. Напротив, необходимо е да се развенчае ролята на употребата на такива вещества в човешкия живот, да се покаже, че истинската им роля е да заменят пълноценния живот с жалкото му подобие. Не трябва безразборно, голословно и необосновано да се говори за употребяващите наркотици, трябва само да се подчертае, че те съставляват незначителна част от хората.

Необходимо е да се разобличат митовете, свързани с наркоманите и наркотиците, като се посочи каква непоправима вреда нанасят те на човешкото здраве. Представянето на материала трябва да се извършва без излишна драматизация, без много доклади за ужаси, опасности, връзката на употребата на наркотици с "греховност", "морална разпуснатост". Това не прави особено впечатление на подрастващите, тъй като повечето от тях са склонни да поемат рискове и са убедени, че „това няма да ми се случи”.

Понастоящем тийнейджърите и младите хора са доста добре информирани и ако учителят изкривява или преувеличава негативните последици от употребата на наркотици и други психоактивни вещества, тогава те могат да оценят такава информация като невярна, несъответстваща на действителността. В резултат на това рейтингът на учителя ще намалее. Много е важно самите обучаеми да участват в работата срещу наркотиците, преодолявайки вековното убеждение, че е „невъзможно или неморално да се докладва за другар“. Необходимо е да се обясни на подрастващите, че табуто за НЕ-информация не се прилага в този случай, тъй като укриването на такава важна информация може да причини непоправима вреда на здравето на техния другар. Очевидно в този случай обучаемите трябва да се доверят напълно на учителя, с когото възнамеряват да споделят информация.

За правилното формулиране на антинаркотичното възпитание на обучаемите е необходимо ясно да се разбере, че не е достатъчно да се постигне само усвояването на определено количество такива знания от тях (въпреки че тази задача, разбира се, е изключително важна). Тук специалното водещия на учителя изисква формирането на готовността на учениците да прилагат тези знания във всеки конкретен случай от ежедневието, разбирането, че няма „леки“, „силни“ и „слаби“ наркотици, че употребата на всякакви наркотични вещества е стъпка в бездната. Много е важно в антинаркотичното образование и обучение на подрастващите да се фокусира не върху страха, а върху чувството за дълг, достойнство, насърчаване на младите хора да се стремят към себеутвърждаване чрез преодоляване на негативни черти на личността, социално развитие в обучението и постижима работа.

 

Основната педагогическа цел на първичната положителна профилактика е да се постигне такъв резултат, че юношата да вземе сам решение да води здравословен начин на живот и да има категорична позиция срещу употребата на психоактивни вещества. Необходимо е също така да научим младите хора на правилата на поведение, които им позволяват да преодолеят натиска, причиняващ наркотици от другите.

Необходимо е да се провежда превантивна работа с обучаемите по такъв начин, че всеки от тях да формира собствено (емоционално) отношение към проблема на базата на пълната и обективна информация, която предоставяте на обучаемите.

Профилактиката на наркоманията в училище и други образователни институции трябва да бъде задължителна и да се извършва в достъпна за учениците форма.

Профилактиката на наркоманията трябва да предизвика отговор сред подрастващите и да формира у тях категорична непоклатима позиция за отказ от употреба на психоактивни вещества и стабилна активна гражданска позиция сред младите хора.

Профилактиката на зависимостта, извършвана по назидателен и плашещ начин, едва ли ще доведе до резултати.

Профилактиката на наркоманиите трябва да бъде системна, а не еднократна.

Независимо кой модел на профилактична работа бъде избран, трябва да избягвате използването на материали (принципи):

-които биха позволили да бъде оправдано поведението на човек, който употребява наркотици. Подрастващите трябва да разберат, че самите те са отговорни за вземането на решения;

-съдържащи информация или инструкции, чрез които обучаемите могат да научат как да прави или използва наркотик;

-в които се използват термините „социална консумация“, „отговорна консумация“, „контролирана консумация“ или където стимулантите се описват като повдигащи настроението вещества, които причиняват само временна вреда на здравето. Едно лекарство не може да бъде „лошо“, „добро“ или „злоупотребявано“. Не позволявайте такова противоречиво тълкуване;

-в който се представя лекуващ се наркоман като образец на поведение и начин на живот.

-които могат да носят информация, че този човек е успял да се „изчисти“ и дори да стане „известен“, „популярен“ благодарение на наркотика.

Превантивната дейност изисква спазване на всички горепосочени принципи и също така поставя няколко изисквания към специалистите, участващи в такава работа:

-да познавате добре митовете за наркотиците, които съществуват сред подрастващите и младежите;

-да разбирате психологическите характеристики на детството и юношеството;

-да умеете търпеливо да спечелите доверието на тийнейджърите.

Възприемането на здравословен начин на живот зависи от това колко силно е желанието на младия човек да промени поведението си. Силата на желанието зависи от положителното или отрицателното отношение на юношата към поведението и разбирането на резултата от него, както и от увереността му, че близки и приятели, чието мнение е важно за него, вярват в способността му да промени начина си на живот.

Въз основа на тази информация се изгражда модел на промяна на поведението - моделът "ЗНАМ - ИСКАМ - МОГА - ПРАВЯ".

Този модел отразява връзката между информацията, отношението на човека към информацията, поведенческите умения и поведението. Какво точно ще бъде неговото поведение зависи не само от това какви поведенчески умения притежава човек, но и от това какво иска да постигне човек с действията си, т.е. отношението му към случващото се.

Отношението е импулс, подбуда, който предизвиква дейността на човека и определя нейната посока. Отношението към определена дейност зависи от информацията, която човек притежава. Информацията в този случай е знания, личен опит и допълнителна информация за предмети или явления, които човек получава през живота си. Информацията, която човек притежава, може да го стимулира да придобие нови умения или да изостави вече използвани. Наличието на нова информация влияе и на човешкото поведение.

…

Три основни цели на превантивните програми, насочени към формирането на здравословен начин на живот:

-надеждна информация;

-формиране на положително отношение към поддържане на здравето и здравословен начин на живот;

-формиране на поведенчески умения.

За да може човек или общество в крайна сметка да промени определено поведение, първо трябва да повиши нивото си на познание за проблема. Придобиването на знания от своя страна трябва да доведе до промяна в отношението към проблема, а промяната в отношението трябва да служи като мотивация за изменения на поведението.

          …

Има редица благоприятни фактори, които помагат на хората да променят поведението си в дългосрочен план:

-ефективна предаване на информация, т.е. предоставяне на целевата група на ясна, достъпна езикова, визуална информация, която предава самата същност на проблема;

-създаване на подкрепяща среда, която би благоприятствала прилагането на нови умения в практиката и промяна на поведението.

Процесът на промяна на поведението и нагласите не винаги е последователно движение от първия етап на схемата до последния. Повечето хора ще преминат от един етап към следващия и ще се върнат назад, преди да успеят. Трябва също да се помни, че не трябва да си поставяте за цел да промените поведението на човек като цяло. Нашата цел е да променим онези елементи от човешкото поведение, които са свързани с риск за неговото здраве или здравето на хората около него.

…

Превантивните дейности трябва да бъдат изградени преди всичко, като се вземат предвид характеристиките на конкретен човек и ситуация, като се вземе предвид собственият опит, знания и умения на всеки специалист. По принцип говорим за формирането на основното ядро, което определя последващата позиция на човек в оценката на себе си, хората около него, случващите се събития, неговите действия и постъпки, както и активността и насочеността на усилията на подрастващите да работят за промяна на собственото си поведение. В допълнение към превантивните дейности за юноши и младежи се препоръчва включването на цикъл от занятия, насочени към развитие на ценностни структури, волеви качества и умения за целеполагане.

…

Възрастови особености

За подрастващата възраст е характерно господството на приятелския кръг връстници над възрастните. Общуването с връстниците е водещ вид дейност на тази възраст. Именно тук се овладяват отношенията на равнопоставеност и уважение един към друг. Тийнейджърите се стремят да знаят и да могат да направят нещо наистина. Това е благоприятно време за овладяване на умения за възрастни. Това е времето да бъдат включени тийнейджърите като помощници в подходящите дейности на възрастните. По този начин включването на учениците в превантивна работа за противодействие на употребата на психоактивни вещества и насърчаване на здравословен начин на живот е една от най-ефективните форми на превантивна работа сред подрастващите и младежите. Привързаността на обучаемите, провеждащи занятия с връстници, умението да говорят на един език, техният успех и привлекателен имидж, компетентност и достъпност - всичко това увеличава положителния ефект от превантивната работа.

…

II. Опасностите в превантивната работа.

Технологиите за профилактика срещу наркотици, изградени на базата на прекомерна информация и сплашване, все още са най-разпространени, въпреки факта, че са доказано неефективни. Те дават знания за психоактивните вещества, тяхната вреда и негативните последици от употребата, променят нагласите, но не предотвратяват или намаляват употребата на наркотични вещества. Напротив, прекомерното информиране на учениците за разрушителните последици от наркотиците, демонстрирането на изображения на атрибутите, свързани с употребата на наркотици, начините за употребата им, може да провокира нездравословен интерес на слушателите към сферата на живота, толкова забранена от възрастните, тъй като „забраненият плод“ е сладък”. Човек ирационално отрича самата връзка между първата (втората) „безобидна“ проба и далечните ужасни последици. Първата проба е като локва пред теб и те плашат с океана и казват: „Виж, ще умреш“.

Плашещата информация задейства психологически защитни механизми, по-специално отричане, които ви позволяват да игнорирате неприятни събития и информация. Вярата в собствената им уникалност и безстрашието, присъщи на подрастващите, обезсмислят плашещите превантивни въздействия. Между другото, търговската реклама отдавна научи: пастата за зъби не се продава с черни зъби, а с блестяща белота и здраве.

Защитавайки се от информационно претоварване, подрастващите и младежите „не чуват” не само шума, но и полезната информация, която се опитват да им предадат родители, учители и други специалисти, демонстрират съпротива, недоверие и негативизъм. Често такава реакция на младежката аудитория към превантивните мерки изпълнява защитна функция, като по този начин изравнява негативния ефект от погрешните действия на възрастни, които имат добри намерения, но нямат адекватни умения и знания за същността на превантивната работа. Таблица по-долу показва най-често срещаните методи за информационно въздействие върху слушателите, които имат нулев или обратен (пролекарствен) ефект.

В съвременните условия най-търсена и прилагана е позитивната антинаркотична профилактика, чиито основни средства са мобилизирането и развитието на личните ресурси на обучаемите чрез предоставяне на информация за положителни ценности, които могат да бъдат приети от тийнейджър, положителни ценности ​​в широк смисъл: толерантност, способност да слушате, да съчувствате и да чувствате болката на друг човек. Като се вземат предвид естествените възрастови потребности на подрастващите - търсенето на смисъла на живота, стремежът към идеал и самоутвърждаване, акцентът в превантивната работа за предотвратяване на формирането на зависимо поведение трябва да се направи върху актуализирането на ценностите във взаимоотношения с хората, своето съществуване и своята съдба, свободата и отговорността.

Принципите на положителната профилактика предполагат анализ и съгласуване на общите интереси на юношата и обществото, а не сплашване или насилствено въвеждане на ценностите на обществото, чрез отричане на ценностите на юношата. Основната задача е да бъдете чути и приети, за което на първо място е необходимо да се създадат условия, които да осигурят доверителни отношения, при които става възможно да се мобилизират личните ресурси на самия подрастващ и по този начин да се повлияе на неговия избор. Непрофесионалното и неумело деклариране на положителни ценности е много опасно, защото може да доведе до дискредитиране на самите тези ценности и дори да създаде основа за култивиране на антиценности. Съответствието на думи и дела е предпоставка за превантивни въздействия, това каза руският учител, публицист, писател Н. X. Весел „Въобще човек може да въздейства благотворно на другия само с това, което той наистина е, с делата си, а не с какво изглежда и какво казва”.

Важно е да се вземе предвид особеността на съзнанието на тийнейджърите. Съзнанието на подрастващите за разлика от това на възрастния не е в състояние да възприеме настоящето като основа на бъдещето. По тази причина бъдещето на един тийнейджър идва след последната дума, която е казал. Следователно настоящето за подрастващите е много по-значимо от това, което може да бъде в бъдещето. И всичко, което се случва днес, е от огромно значение за него. От тук един от основните психологически атрибути на младежката субкултура, в допълнение към ценностните ориентации, традиции, поведенчески стереотипи и очаквания се корени в настоящето. Във връзка с това всички форми на зависимост се въвеждат в тийнейджърската субкултура като специални атрибути на съвременността.

Друга особеност на юношеското самосъзнание е, че „животът“  има различен личен смисъл. Не винаги е доминиращата, абсолютна ценност за по-голямата част от възрастното население. Известно е, че колкото по-възрастен става човек, толкова по-ценни стават животът и здравето му.

Следователно първичната профилактика, основана на принципа на заплаха за живота, т.е. системата от забрани и сплашване не достига целта си. Разширяването на съдържателната страна на живота, което е насочено към стратегията за положителна профилактика, дава по-голям ефект, тъй като предоставя голям избор от алтернативи за организиране на живота на тийнейджър.

Изходът от тази ситуация е да се предложат на децата и техните родители алтернативни видове дейност и да се формира тяхната увереност в собствената им ценност и значимост.

Всеки човек е уникален и има цел. И задачата на човек през целия живот е да осъзнае и приеме идеята и смисъла на своето раждане. Едно от задължителните условия за изпълнение на тази задача е запазването на яснотата на съзнанието - уникален дар на човечеството.

 

III. Профилактични подходи

Профилактиката е система от мерки, насочени към предотвратяване на разпространението на негативни прояви в обществото и насърчаване на полезно поведение.

Традиционна класификация на профилактичните действия.

Първичната профилактика е предотвратяването на растежа и разпространението на явлението в обществото.

Основната цел на профилактичните мерки е да се промени поведението от рисково към безопасно, полезно поведение.

Има правила, които трябва да се спазват при организиране на профилактичните мероприятия. Тук всяка информация в профилактичните дейности трябва да бъде:

• достоверна;

• адекватна на реалността;

• пълна;

• достъпна;

• поставени в правилния контекст;

• систематизирана;

• дозирана;

• съответстваща на ситуация в обществото;

• насочена към постигане на максимална заинтересованост на адресатите.

Специалистите, работещи в областта на профилактиката, идентифицират няколко възможни профилактични подходи:

• положителен;

• заплашващ (сплашващ);

• морализаторски;

• отрицателен/осъдителен;

• логичен/рационален;

• емоционален;

• хумористичен.

Най-често се използва комбинация от няколко подхода за прилагане на профилактични мерки. В рамките на един или друг избран подход е необходимо да изберете подходящия стил. Стилът в този случай се отнася до единството на художествени средства и техники за оформяне и представяне на профилактичната информация и профилактичните действия. Стилът играе важна роля във възприятието и общуването, той привлича (или отблъсква) вниманието на участниците, мотивира ги да търсят допълнителна информация, да приемат насърчаваната норма на поведение.

Нека разгледаме по-подробно възможните подходи.

1.Позитивен подход

С този подход:

-признава се наличието на проблем, който се представя не като непреодолима пречка, а като отправна точка за започване на „нов живот”;

-подчертава личната отговорност и свободата на избор;

-нуждата от насърчаваната норма на поведение е логически обоснована и емоционално подчертана;

-отчитат се потребностите на аудиторията;

-показва действия, които могат да бъдат предприети;

-развенчава на митове и погрешни схващания;

-предлага се подкрепа, формира отношение към хората, употребяващи ПАВ.

Опитът от проведените мероприятия по профилактика показва, че въздействието, прилагано в рамките на положителен подход и насочеността към насърчаване на положителни действия, които могат да намалят риска от употреба на вещества, се проявява бавно, но в дългосрочен план води до стабилна консолидация на пропагандираната норма на поведение в целевата група. Препоръчително мероприятията по профилактика да се изграждат върху позитивния подход, комбинирайки го с друг подход. Този подход е най-ефективен, тъй като се прилага с помощта на дейности, които са предназначени да предизвикат положителни емоции и да покажат алтернатива на рисковото поведение.

 

2.Сплашващ подход

С този подход:

-подчертава ужасната, безпощадна, нелечима природа на алкохолизма и наркоманията;

-съобщенията вдъхват страх и ужас.

Опитът от превантивните мерки у нас и в чужбина показва, че почти всички превантивни мерки започват с опити за въздействие върху населението чрез страх. Отношението на специалистите към страха като елемент от профилактичните мерки е нееднозначно. Опитите за промяна на поведението чрез сплашване имат интуитивна основа – хората знаят колко силно е чувството на страх и се надяват бързо да повлияят на ситуацията с негова помощ. Страхът наистина може да действа много бързо. Но винаги ли е ефективен? Страхът е ефективен, но за много кратко време.

Поуки от сплашващия подход:

-дейностите по сплашване предизвикват протест;

-насаденият страх води до усещане за пълна безнадеждност и фатализъм и хората не искат да променят поведението си;

-в аудиторията се създава усещане за безпомощност и безсилие.

 

3.Морализиращ подход

С този подход:

-използва се авторитарен, менторски тон;

-осъжда се всяка форма на поведение, която се отклонява от нормите на обществения морал;

-привличат са религиозни дейци, цитират се свещени книги;

-приема се, че всички членове на обществото трябва да следват моралните стандарти и при никакви обстоятелства да не ги нарушават, не се предполага право на избор на един или друг модел на поведение за целевата група.

Поуки от морализиращия подход:

-морализирането може да предизвика отхвърляне в целевата аудитория, тъй като хората, особено младите, не обичат да бъдат поучавани;

-възможни са непрактични решения, като например да не приемате лекарства, съдържащи алкохол;

-апелацията към морални и религиозни норми е подходящо, когато се насърчава въздържание от употреба на ПАВ и безразборни полови връзки.

 

4. Осъждащ подход

С този подход:

-зависимостта се представя като частен проблем на социално слаби и маргинализирани групи;

-формира се и се утвърждава предубедено отношение към тези лица и групи;

-създава се погрешно впечатление за неуязвимостта на всички, които не принадлежат към тези групи на рисково поведение;

Превантивните действия, основани на обвинения и осъждане, насърчават предразсъдъците.

 

5.Логически/рационален подход

Пример за подход: Предоставяме ви надеждна и обективна информация, показваме причините и последствията от всякакви действия и вие можете да вземате решения и да правите изводи въз основа на нея.

С този подход:

-предоставя достоверна обективна информация за проблема;

-информацията не е емоционално оцветена, безпристрастно описва реалните последици от определен акт или тип поведение;

-информацията по проблема е добре структурирана, дават се логически обосновани заключения.

 

6.Емоционален подход

Пример за подход: Проблемът с наркоманията може да засегне всички нас, включително и вас. Но можете да защитите себе си и тези, на които държите.

С този подход:

-представя примери с герои, с които представителите на целевата група могат да се асоциират;

-използва ярки образи, въздействащи на чувствата;

-говори за конкретен човек, а не за хората като цяло.

Превантивните действия, изградени на емоционален подход, въздействат върху чувствата на целевата група и предизвикват у тях силна емоционална реакция. Чувствата, които са възникнали в хората, им позволяват да се доближат до проблема и да осъзнаят неговата реалност и значение за себе си лично. Емоционално оцветената информация е по-жива, по-лесно преминава през филтрите на възприятието и се запомня по-лесно.

 

7.Хумористичен подход

С хумористичен подход:

-използва образи, сюжети, лозунги, които предизвикват усмивка поради игра на думи, необичайни сравнения и контрасти;

-използва елементи, възприемани от целевата група като хумористични;

-благодарение на хумора психологическата защита е отслабена и човек може да мисли за проблема и да промени отношението си към предаваната информация.

Все още няма научни доказателства за ефективността на хумора като фактор за предизвикване на промяна в поведението, но има нарастващо използване на хумор в областта на профилактиката.

…

За постигане на целите на дейностите за първична профилактика се препоръчва да се използват няколко подхода наведнъж.

Първичната профилактика често изглежда така:

-осигуряване на подходящи средства за защита;

-предлагане на алтернативно поведение в дадена социална и културна среда;

-информационни кампании (включително в медиите).

…

Как да започнем разговор с обучаеми по проблема с наркоманиите?

-изучете възрастовите характеристики и ясно да се определи структурата на разговора, темата, кръгът от въпроси;

-проучете психо-медико-социалната специфика на проблема;

-изразявайте собственото си мнение, но избягвайте да бъдете директивни и авторитарни, тъй като може да възникне мнение за вашата пристрастност;

-насърчавайте активното участие на подрастващите в диалога;

          -демонстрирайте уважение към мнението на обучаемите, позволявайте им да изказват дори погрешни твърдения – това ще ви даде възможност да разберете по-добре ситуацията и да реагирате правилно на нея;

-чувствайте се свободни да признаете, че не можете да отговорите на даден въпрос. Вие не сте всезнаещ – тийнейджърите наистина ценят искреността и добротата.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

IV. Особености на провежданите занятия по

Програмата за формиране на здравословен начин на живот

„Първична положителна профилактика на химическа зависимост“

 

Целта на програмата е да се развие здравословен стил на живот сред обучаемите, както и да се развият умения за отговорно отношение към собственото им здраве, което възпрепятства употребата на психоактивни вещества.

Задачи:

-въвеждане на универсални форми на превантивна работа с обучаващите образователни институции;

 -развитие на лични ресурси, способстващи за формирането на здравословен начин на живот и високоефективно поведение;

-повишаване на информираността за вредните ефекти от употребата на ПАВ;

-формиране на активисти (доброволческо движение) за превантивни дейности.

Обучението се извършва в тренировъчен режим. Интерактивните методи на обучение ви позволяват да развиете съществуващите комуникационни умения, както и да развиете негативно отношение към употребата на психоактивни вещества.

За провеждане на занятията е желателно броят на участниците в обучението да не надвишава 20-25 човека, но по преценка на преподавателя броят на участниците може да бъде увеличен.

Програма за формиране на здравословен начин на живот „Първичната положителна профилактика на химическата зависимост се препоръчва за възрастова категория 14-17 години, студенти от първа година на средни специализирани учебни заведения и висши учебни заведения и младежи до 28-30 г.

Принципи за изпълнение на програмата

Програмата за първична положителна превенция на химическа зависимост се изпълнява въз основа на следните принципи:

Всеобхватност – координирано взаимодействие на специалисти от образователна институция, междуведомствено взаимодействие и координация на различни превантивни мерки в съответствие с единна цялостна програма за цялостна превенция.

Доброволност – доброволно участие на обучаемите във всички дейности. Принудата може да доведе до напълно противоположни резултати.

Аксиологичност – формирането на мирогледни идеи за универсални ценности, здравословен начин на живот, спазване на закона, уважение към човека, държава и околната среда.

Позитивност и конструктивност – педагогическата превенция не трябва да бъде забранителна, а градивна и позитивна. Важно е да се формира у обучаемите идеята за недопустимостта на използването на ПАВ и да се покаже как да направят живота красив, интересен и щастлив без използването на ПАВ.

Последователност (етапност) – за да се гарантира последователността на прилагането на системната превенция, тя задължително трябва да включва социално-психологичен мониторинг, фокусиран не само върху оценката на субективните и обективни фактори на разпространението на наркотици, но и върху формирането на структури и елементи от система за ограничаване на разпространението и система за социално-психологическа подкрепа.

Хармонизиране на обществени, групови и лични интереси – процесът на провеждане на такава сложна работа предполага паритет на интересите на обществото и интересите на конкретен индивид.

Изисквания към организацията на занятията

1.Размерът на групата е 20-25 човека.

2.Място – помещение с най-малко мебели (по време на занятията са предвидени игри и тренинги).

3.Водещ организатор на заниманията може да бъде психолог, педагог-организатор, класен ръководител, медицински психолог, психиатър-нарколог, социален работник, както и доброволци, които са преминали обучение по тази програма и са изучили препоръките за специалисти, занимаващи се с превантивна работа. Превенцията на ПАВ не трябва да се ограничава само до групи от ученици, тя може да бъде насочена и към родителите и учителския колектив.

4.За занятието групата седи в кръг, така че всички участници да могат да се виждат. Обучаемите имат възможност да участват активно в работата на групата. Те могат да изразят собственото си мнение, без да бъдат критикувани, да участват в активна дискусия по въпросите, повдигнати в урока. Участието в работата на групата е доброволно. Водещият не принуждава участника да отговаря на въпроси или да прави упражнения, ако откаже, но насърчава активността му по всякакъв възможен начин.

5.За да изпълнение на задачите са необходими: нужда от дъска (флипчарт), големи листове хартия, флумастери, маркери, печатни материали (списания, вестници, листовки, ножици, лепило, тиксо).

Програмата се състои от 2 етапа.

Етап 1 - 3 дни обучение по теми. Една тренировка е с продължителност до 2 часа. Всяка форма на дейност се определя с приблизително време. Това време може да варира в зависимост от размера на групата, темпото на работа на участниците, степента на запознаване с конкретна ситуация.

Етап 2 се провежда една седмица след 3 дни тренировки, така че обучаемите да имат възможност да се подготвят. Те представят собствени проекти за превенция на социално негативни явления и насърчаване на здравословен начин на живот сред подрастващите и младежите.

Програмата може да се проведе в рамките на етап 1, като се преподават само всички теми, без да се засяга темата за създаване на проекти.

По преценка на водещия програмата може да се проведе в рамките на 6 дни (1 тема - 1 ден), часовете могат да бъдат намалени до 1 учебен час, всичко зависи от това колко време обучителят и групата са готови да отделят изучаване на материала. Програмата е добре трансформирана, всичко зависи от това как искате да организирате превантивните дейности.

Програма на занятията

Първият ден.

Тема №1 „Запознаване с групата“.

Тема №2 „Аз, моето здраве и моето отношение към тютюна“.

Втори ден.

Тема №3 „Аз, моето здраве и моето отношение към алкохола“.

Ден трети.

Тема №4 „Аз, моето здраве и моето отношение към наркотиците“.

Тема №5 „Отговорност за престъпления в областта на незаконния трафик на упойващи и психотропни вещества“.

Тема №6 „Подготовка за проекта“.

Ден четвърти.

- Защита на собствени проекти за превенция на употребата на вещества и насърчаване на здравословен начин на живот сред подрастващите и младежите.

-Обсъждане на проекти.

-Рефлексия.

-Връчване на сертификати за завършена програма за формиране на здравословен начин на живот "Първична положителна профилактика на химическа зависимост". По преценка на водещия и на обучаемите може да бъде предложено да проведат заключително събитие, например превантивно действие (дискусия, кръгла маса, игра и др.), Което обучаемите да подготвят и провеждат в своите образователни институции с участието на други участници, които не са преминали през обучителната програма.

 

V. Тема №1 Запознаване в групата

 

Първият ден от обучението включва 2 теми:

-„Запознаване с групата“

-„Аз, моето здраве и връзката ми с тютюна“.

Цел: Създаване на атмосфера, благоприятна за самопознание и самопроява, формиране на отношение към взаимно разбиране и създаване на климат на психологическа сигурност.

Описание на работата: Запознаване с участниците, правила за поведение на обучения и последващи занятия. Формиране на положително отношение към работата по първична положителна профилактика, формиране на чувство за единна група сред учениците. Изучаване на основните понятия и функции на участниците в превантивната дейност.

Съдържание на занятието

Блок за запознаване, комуникация и активиране

 

Упражнение „Имена“ (3 мин.)

Участниците се представят по начина, по който биха искали да се обръщат към тях по време на занятието.

Инструкция на водещия (за група хора, които не са много запознати помежду си):

„Имаме много съвместна работа и затова трябва да се опознаем и да запомним имената си. Обучението дава възможност, която обикновено не е достъпна в реалния живот - да изберете име за себе си. В крайна сметка често се случва така, че някой не харесва името, дадено му от родителите му; някой не е доволен от формата на обръщение, която е позната на другите. Да кажем, че всички наоколо наричат момичето Еленка и тя иска да бъде адресирана като "Елена" или "Ели" или особено необичайно и нежно, както майката се обръщаше в детството. Някои харесват, ако се наричат по фамилно или бащино име, трети предпочитат някакъв прякор. Имате тридесет секунди да помислите и да изберете име за себе си. Всички останали членове на групата - както и водещият ще се обръщат към вас само с това име по време на цялото обучение“.

Подобно предложение предизвиква оживление и усмивки. Някои веднага задават въпроса дали е възможно да оставят собственото си име, което много подхожда на неговия носител. Разбира се, човек има право да запази всяко име. Опитът показва, че ако всички останали участници изберат не съвсем обикновени имена за себе си, тогава участникът, към когото всички са принудени да се обръщат официално, скоро започва да изпитва известен дискомфорт. Понякога в края на първия работен ден той се обръща към лидера и групата с предложение да промени името си. Това право е запазено за всички участници.

Интересно е, че използването на игрово име в обучението не само веднага задава определена игрова условност за случващото се в групата и подготвя участниците да надхвърлят границите на ежедневната ограничена реалност, но също така допринася за развитието на рефлексивни процеси. Има случаи на признания от участниците в групите, че самото тестването на „чуждо“ име им позволява да осъзнаят важността и да приемат напълно собственото си име, което до този момент е предизвиквало неприязън.

 

Упражнение „Хайде да се запознаем“ (5 мин.)

Членовете на групата се насърчават да се опознаят. Ритуалът за запознанство се организира по следния начин. Всеки от участниците трябва да се приближи до приятеля си, като го поздрави с определена формулировка: „Здравей, аз съм най-интересният човек, защото аз ...“ (назовава своето хоби или увлечения (интереси): „Аз бродирам“, „Уча японски“, „Сутрин стоя на главата си“ и др.). На лист хартия се изписва името на човека, с когото се среща участникът и назованото хоби. Победител е този, който срещне най-голям брой хора, които също поздравява със същата формулировка.

Обобщаване. Определя се най-интересното, екзотично хоби.

Водещият говори за предстоящата работа, съдържание, форма на провеждане на занятията (5 мин.)

„Вие участвате в програмата за формиране на здравословен начин на живот „Първична позитивна профилактика на химически зависимости“. Програмата се състои от следните теми:

1."Аз, моето здраве и отношението ми към тютюнопушенето."

2."Аз, моето здраве и отношението ми към алкохола."

3."Аз, моето здраве и отношението ми към наркотиците."

 4.„Подготовка на проект“.

След като преминете всички теми, ще трябва да подготвите и представите проект за профилактика на употребата на вещества и насърчаване на здравословен начин на живот сред подрастващите и младежите.

Примерни теми:

"Уча се от грешките на другите."

„Водя здравословен начин на живот, ти си с мен.

"Благодаря, не!".

Проектите, които разработвате, можете да реализирате във вашето учебно заведение за вашите връстници.

 

Запознаване на участниците с правилата за работа в група (5 мин.)

Необходимо е да предложите на участниците да измислят правилата за работа в група, например:

1.Активност.

2.Взаимно уважение.

3.Говорете един по един.

4.Доброволно участие в упражненията.

5.Всеки може да изрази мнението си, без да бъде обиждан или критикуван.

6.Възможността за изказване е предоставена на всеки.

7.Конфиденциалност: получената в групата лична информация за някой от участниците извън групата не се изнася.

8.Стремеж да се разбере мнението на другия.

 

Упражнение „Интервю“ (15 мин.)

Участниците се разделят на двойки, избират човека, когото биха искали да опознаят по-добре и го интервюират. Целта е да научим колкото се може повече един за друг. След това на свой ред участниците се представят един друг в кръга от първо лице.

 

Игра „Въртележка на контактите“ (5 мин.)

Ход на играта: членовете на групата стоят един срещу друг и образуват два кръга: вътрешен, неподвижен (те стоят с гръб към центъра на кръга) и външен, подвижен (с лице към центъра на кръга). Участниците, застанали един срещу друг, общуват на определена тема, например:

-„Моите житейски цели”

-„Какво обичам да правя в свободното си време”,

-„Как мога да се справя с негативните емоции” и др.

По сигнал на водещия всички участници във външния кръг правят крачка надясно и се оказват пред нов партньор, следва нова крачка в същата посока и така в кръг. Играта продължава, докато всеки участник завърши пълния кръг. На всеки участник трябва да се даде възможност да се изкаже.

 

 

Теоретичен блок (5 мин.)

Изучаване на основните понятия и функции на участниците в профилактичната работа.

Профилактиката е система от мерки, насочени към предотвратяване на разпространението на негативни прояви в обществото и насърчаване на здравословно поведение.

В зависимост от нивото на проблема, според класификацията на Световната здравна организация, профилактиката се разделя на следните видове:

Първичната (предупредителна) профилактика включва предотвратяване на започване на употреба на вещества от млади хора, като се въздържат от употреба, както и спиране на случайна или експериментална употреба. Първичната профилактика е насочена към съхраняване или укрепване на здравето.

Вторичната (селективна) профилактика е насочена към хора, които редовно употребяват ПАВ без прояви на зависимост, но в същото време с висока вероятност от развитие на заболяването.

Третичната профилактика (модифицирана) е медицинска, индивидуална и е насочена към лица с формирана зависимост от ПАВ. Тази профилактика е насочена към предотвратяване на по-нататъшното развитие на болестта, намаляване на вредните ефекти и предотвратяване на рецидив.

Ние се занимаваме с първична профилактика, лекарите се занимават с вторичната и третична.

Основните функции на участниците в профилактичната дейност

Като начало е необходимо да поканите участниците да помислят сами какви функции могат да имат участниците в профилактични дейности.

Функции:

-участие в дейности, насочени към профилактика на наркоманиите и други асоциални явления, насърчаване на здравословен начин на живот сред децата, юношите и младежите;

-творческа дейност (разработване на игри, масови действия, създаване на плакати, брошури, видеоклипове);

-разпространение на информация (печат на продукти, поставяне на плакати, дипляни и пр.);

-събиране и обработка на информация (анкетни карти, тестване, анкети);

-наличието на собствена стабилна, отрицателна позиция към употребата на ПАВ и други асоциални явления, а при необходимост, умения да се транслира и доказва нейната значимост.

 

VI. Тема №2 „Аз, моето здраве и моето отношение към тютюна"

 

Цел: Ориентиране на обучаемите към здравословен начин на живот, развитие и формиране на негативно отношение към употребата на тютюн.

Забележка: Преди провеждане на занятия е необходимо да се запознаете с информационния материал за провеждане на лекционна и семинарна превантивна работа с юноши и младежи за превенция на тютюнопушенето и други никотин-съдържащи вещества (Приложение 1).

Съдържание на занятието

Упражнение „Познай кой?“ (5-10 мин.)

-един от членовете на групата напуска залата, останалите избират един от седящите;

-напусналият влиза и с помощта на въпроси, на които може да се отговори само с „да“ или „не“, той трябва да познае лицето, което  е избрало групата (не може да се пита за пола на седналия).

Разговор с обучаемите (10-15 мин.)

-Какво е за теб приятелството?

-Истинският приятел ще ти предложи ли цигара или някакво психоактивно вещество?

-Какви са вашите ценности?

Покажете снимка (Приложение 2). Обсъдете ценностите в живота на човека. Изведете изводи.

Изводи: Всеки човек решава какви ценности ще има в живота си. Всеки сам избира приятелите си, каква среда ще има около него – хора, които водят здравословен начин на живот или среда, която му влияе негативно.

Показвайте социални видеоклипове „Погрижете се за себе си“  или други видеоклипове, които ви мотивират да водите здравословен начин на живот (5-10 мин.)

Теоретичен блок (5 мин.)

Никотиновата зависимост или просто пушенето също се счита за най-често срещаната зависимост на земята. Особената опасност от никотиновата зависимост е, че тя пречи на пушача да се откаже от употребата на тютюн, което причинява катастрофална вреда на здравето.

Никотинът е тютюнева отрова, притежаваща наркотични свойства.

Тютюнът е род едногодишни и многогодишни треви и храсти от семейство картофови. Съставът на тютюневия дим, образуван по време на пушене, включва повече от 4000 компонента, сред които - никотин, въглероден оксид, катран.

Редовната употреба на тютюн причинява болестна привързаност на пушачите на психическо и физическо ниво.

Психологическата зависимост от тютюна възниква поради факта, че пушенето става навик, а понякога и единственият метод за психическа саморегулация. Пушачът прибягва до цигара при пренапрежение, при нужда от разсейване в условия на емоционален стрес. По този начин има условна рефлексна връзка между тютюнопушенето и психологическото състояние. Въпреки че психологическото пристрастяване към тютюна се развива постепенно, то прави отказването от цигарите много по-трудно.

Физическата зависимост от тютюна се формира с увеличаване на продължителността на тютюнопушенето и увеличаване на интензивността му. Интервалът между пушенето на цигари става все по-къс, броят им расте. Такова интензивно пушене води до смущения в работата на много системи на организма – дихателна, храносмилателна, сърдечно-съдова, както и до множество хронични заболявания. Човек, който е бил дългогодишен пушач, се стреми да намали броя на изпушените цигари, но не може да го направи, защото е развил никотинова зависимост.

Никотинът, попаднал в тялото по време на пушене, бързо навлиза в кръвта и за 15 секунди достига до мозъка. По този начин, по отношение на скоростта на действие върху мозъка, никотинът е сравним с лекарствата, прилагани интравенозно. Една от характеристиките, които причиняват пристрастяване към тютюна, е бързото унищожаване на никотина в тялото (половината от никотина, който влиза в кръвта, се унищожава за 2 часа) и бързото възникване на желание за пушене отново, което подпомага образуването на болезнени зависимост. Никотинът, подобно на други наркотици, причинява пристрастяване, като действа върху допаминовите структури на мозъка, в резултат на което се фиксира възприятието за „положителен“ ефект и се формира желание да се повтори този ефект. Допаминът е вещество, участващо във формирането на поведенческа мотивация. Активиращият ефект на никотина върху централната нервна система е свързан и с повишаване на концентрацията на адреналин и норепинефрин - хормоните на стреса. Така на физиологично ниво употребата на никотин за тялото прилича на състояние на хроничен стрес.

Само факти:

-Средно пушачите живеят с 14 години по-малко от непушачите.

-Пушачите са 20 пъти по-склонни да развият рак, отколкото непушачите.

-Пушачът унищожава здравето си и здравето на близките си.

-Горящата цигара е химическа фабрика, произвеждаща повече от 40 канцерогенна (причинители на ракови тумори).

-Повече от 400 000 души умират всяка година от причини, свързани с тютюнопушенето!

Пасивно пушене. А сега нека да разберем как и до каква степен димът на пушачите засяга другите. Установено е, че пасивното пушене е по-вредно от самото пушене. Втората фаза на дима съдържа два пъти повече никотин и въглерод, три до четири пъти повече от канцерогена бензпирен, които замърсяват въздуха и също водят до рак. Освен това задимени помещения, така наречените стаи за пушене, тоалетни също съдържат бензпирен, което означава, че не е безопасно да се стои дълго време в тези помещения, дори и проветриви.

Беседа с обучаемите (5 мин.)

Необходимо е да се осигури възможност на обучаемите да задават въпроси, свързани с употребата на наргиле, електронни цигари, насвай, снус.

Забележка: Цялата необходима информация за опасностите от консумацията на насвай, наргиле, електронни цигари, снус в Приложение 1.

…

Показване на социални видеоклипове, които мотивират да водят здравословен начин на живот (5-10 мин.)

…

Беседа: „Аз, моето здраве и моето отношение към употребата на тютюн“ (5 мин.)

Обучаемите трябва да споделят своята гледна точка, как се чувстват относно употребата на тютюн.

…

Упражнение "Приятелство" (5-10 мин.)

Обучаемите трябва да изпълнят следните задачи:

-опишете вашия "идеален" приятел, какви качества трябва да притежава;

-помислете и запишете действия, как можете да се държите един друг в трудна ситуация (обаждайте се всеки ден, попитайте как се чувства приятел, поканете на разходка);

-помислете и напишете как бихте искали вашият приятел да ви подкрепя, какво трябва да направи за вас в трудни моменти (да се обади, да ви изслуша и т.н.)

Заключение

Упражнение за обратна връзка (10 мин.)

Отговорите на участниците на въпросите:

1. Какво научихте днес?

2. Какво научихте, че беше полезно за урока днес?

3. Какво си спомняте за деня на обучението?

4. Как се чувствахте по време на нашата работа днес?

Водещият обобщава накратко деня.

VII. Тема № 3 "Аз, моето здраве и моето отношение към алкохола"

 

Цел: Ориентиране на обучаемите към здравословен начин на живот, развитие и формиране на негативно отношение към консумацията на алкохол.

Забележка: Преди провеждане на урока е необходимо да се запознаете с информационния материал за провеждане на лекционна и семинарна профилактична работа с юноши и младежи за профилактика на употребата на алкохол (Приложение 3).

 

Съдържание на занятието

Упражнение-активатор "Активния Александър, Гениалния Григорий" (10 мин.)

Всеки от участниците е поканен да измисли подходящ епитет за себе си, започвайки със същата буква като името му. Първият участник казва следната фраза: „Здравей, аз съм гениалния Григорий“, следващият участник назовава съседа отляво и след това се представя сам:  „Здравей, гениален Григорий“, аз съм Активната Анна“ и така нататък, докато всички участниците се представят, най-трудно ще е на последните участници – те ще трябва да представляват всички участници от самото начало (или поне тези, които са запомнили).

 

Упражнение-активатор "Игра с топка" (5 мин.)

Домакинът хвърля топката на един от членовете на групата и задава въпрос. Този, който е хванал топката, трябва да отговори и след това да хвърли топката на някой друг, задавайки на свой ред друг въпрос. (Пример: Кой е любимият ви сезон? Къде сте пътували? Какви са вашите хобита? Как прекарвате свободното си време? Имате ли любима книга, филм? и т.н.)

 

Разглеждане на снимки "Какъв да бъдеш, ти избираш!" (10 мин.)

Гледайте (Приложение 4).

Целта на упражнението е тийнейджърите да формират колкото се може повече умения за позитивно мислене, да могат да преосмислят негативното си мислене. Идеята е да се стигне до извода, че човек сам избира отношението си към света около него. Какъв човек искаме да бъдем с позитивно или негативно мислене, всеки избира сам.

Картините изобразяват различни житейски ситуации, които представят позитивно и негативно мислене. Разгледайте картичките и изпробвайте себе си какво положително или отрицателно мислене имате в различни ситуации. Направете избор за себе си какъв човек искате да бъдете.

Забележка: Последните 2 снимки (Какво друго?) отразяват какво прави в живота човек с негативно и позитивно мислене.

Не забравяйте да попитате момчетата при кой какво мислене преобладава. Поканете ги да преразгледат негативното си мислене и да преминат към положително.

 

Упражнение (5 мин.)

Запишете отговорите на следните въпроси на листове хартия.

-Как се отнасям към хората?

-Как искам другите да се отнасят към мен?

Не забравяйте да помолите участниците да споделят своите отговори, ако желаят.

 

Беседа с обучаемите(5 мин.)

Забележка: За активизиране на участниците, всеки мит може да бъде напечатан на картички, които да им се раздадат. След това всеки получава думата да изрази своята позиция, респ. самият той да обори твърдението.

Защо хората започват да пият алкохол?

- Какви митове за алкохола знаете?

Задачата на водещия е да развенчава митовете.

Примери: митове и илюзии за алкохола.

- Твърди се, че алкохолът е хранителен продукт.

- Твърди се, че подобрява усвояването на храната.

- Твърди се, че стимулира креативността.

- Твърди се, че облекчава стреса и умората.

- Твърди се, че лекува настинка.

- Твърди се, че забавлява и добавя остроумие.

- Твърди се, че облекчава сковаността и дава увереност.

- Твърди се, че дава допълнителна топлина в студено време.

- Твърди се, че насърчава здравия сън.

- Твърди се, че това е причината за дълголетие.

- Твърди се, че разтваря холестеролните плаки.

- Твърди се, че „хората пият, защото живеят бедно“.

- Твърди се, че само злоупотребата е вредна, но в умерени количества е уж безвредна.

- Твърди се, че „сухите закони“ имат повече минуси, отколкото плюсове.

- Твърди се, че ако премахнете алкохола, хората ще бъдат отровени от сурогати.

- Твърди се, че водката преди битка е помогнала в боя.

- Твърди се, че червеното вино укрепва сърцето (уж безспорно доказано от учените).

- Твърди се, че във Франция се пие от векове, а на французите им върви.

- Твърди се, че алкохолът и пушенето повишават нивата на удоволствие и щастие.

- Твърди се, че бирата, виното и коктейлите са по-малко вредни от твърдия алкохол.

- Твърди се, че алкохолът по празниците и помените е традиция.

- Твърди се, че хвалещите трезвеността са бивши алкохолици.
(следва втора част)

 

Показван