ПСИХОЛОГИЧЕСКИ  ВАМПИРИЗЪМ НА СИНЯТА  БРАДА

Името е взето от едноименната приказка. Нека накратко си припомним съдържанието й. Сред хората се говорело, че на някакъв господин, по прякор Синята брада (без значение как се бръснел, брадата му винаги имала синкав оттенък), жените му често умирали. Но въпреки това, след известно време той успявал да се ожени отново. След като живя няколко дни след сватбата с новата си, тринадесета съпруга, той тръгнал на дълго пътуване, оставяйки жена си да управлява доста голямото домакинство. Той й предал ключовете от всички стаи на голямата си къща и я предупредил, че има право да отваря всяка врата, да влиза във всяка стая и изобщо да прави всичко. Единственото условие е да не влиза в малък килер. Нарушаването на това условие я застрашавало със смърт. Съпругът дори не я предупредил кога ще се върне. Всичко вървяло добре, но няколко дни преди завръщането му любопитството надделяло у нея. Тя отворила килера, видяла там окървавените трупове на дванадесетте си предшественички, затворила бързо вратата с ужас, но не могла да отмие капката кръв, попаднала върху ключа, който оставила в ключалката. Както се случва в приказките, тя успяла да избяга. Така злото било наказано, което не винаги се случва в живота. Така  тринадесетата съпруга на Синята брада попаднала в тази приказка.

Синята брада играе играта „Хванах те, копеле!“ Това е печеливша игра, защото се основава на законите на човешката психика. Отдавна е известно: забранете на човек нещо и той ще иска да направи точно това. Естествено съпругата от приказката се е поддала на тази провокация. Поради същите причини „сухият закон“ никога не е имал желания ефект и след неговата отмяна нивото на консумация на алкохол е стигнало епидемични размери.

Доста често към този тип вампиризъм прибягват шефове, които са достигнали своето ниво на некомпетентност и не могат да въведат нищо фундаментално ново в трудовия процес. Те започват да се „борят за дисциплина“, защото „редът“ започва с нея. Те зловещо заявяват, че вече няма да търпят закъснения (за работа, срещи, други събития, чиято целесъобразност обикновено е много съмнителна), ненавременно оформяне на документация, невнимателно отношение към клиента и т.н., и заплашват нарушителите с всички наказания. Естествено, животът е пъстър – забавяния се случват, документите не винаги се попълват навреме, а клиентите понякога са груби. Тези факти стават обект на дълги дискусии на различни срещи, където може да бъде трудно да се определи самият шеф за учтиво поведение. Невъзможно е да се обсъжда нещо важно. Няма нито време, нито сили! „И изобщо, възможно ли е да се направи нещо разумно с такива подчинени, когато такива прости неща...“

Антитезата на играта на Синята брада е учтивото поведение. Не се страхувайте от нейната буря. Дълбоко в себе си тя е благодарна на тези, които извършват нарушения. Най-важното е да не възразявате и да признаете грешките.

Пример (разказ на психотерапевта):

Един от моите пациенти, лекар, работещ в клиниката на медицински институт, попадна под натиска на Синя брада – ръководител на катедра. По време на своите обиколки той можеше да му се скара, ако намери малка дупка в чаршафа и не позволяваше на служител, който е закъснял с две минути, да присъства на сутрешния рапорт. Естествено, той проверяваше присъствието на студентите от лекциите, а изпитът за него беше почивка, където можеше да се отпусне. Самият Синя брада не беше известен с точност; той можеше да закъснее много за заседание и дори да го наруши, а след това да не се извини на сътрудниците. Моят пациент по едно време, когато започна работа, се възхищаваше на шефа си и дори се радваше на неговото благоволение. С нарастването на квалификацията си той скоро осъзна, че шефът живее със стар и недостатъчен багаж, но не разбра, че няма и не може да го попълни. Затова той се опита да поправи нещо, да го промени към по-добро и се възмущаваше, когато шефът му намираше грешка в него и в другите за дреболии.

Ще дам техния типичен диалог (моят пациент е донор).

Синята брада (с унизителна учтивост): Вижте, драги господине, какво сте написали тук!

Донор (с известно объркване и недоумение): Какво не е наред тук?

Синята брада (по позата и изражението на лицето си личи колко му е омръзнало да работи с глупави хора): Как можете с вашия стаж и опит да допускате такива вулгаризми?

Донор: Къде?

Синята брада: Все още питате! Ето, вижте! Вие пишете: „дясна ръка“. Но това е официален медицински документ. Заминава за чужбина и аз го подписвам! Какво могат да си помислят за нас?!

Донор (нищо неразбиращ, вътрешно възмутен, което се вижда от лицето му): А как трябва?

Синята брада (разперва безнадеждно ръце): Десен горен крайник! (Между другото, ако беше написано: „десен горен крайник“, той щеше да обвини донора в научност или претенциозност.)

Донор: Каква е разликата?

Синята брада (крайно възмутено): Да, безразлично ви е, не ви пука, не ви пука за честта на екипа. Това сте вие! Но преди два дни...

Следва списък на всички грехове на донора. И колкото повече се оправдава, толкова повече получава. Ясно е, че ако това се случва доста често, донорът става пациент или клиент на психотерапевта.

По-късно, след като пациентът беше обучен в група за психологическо обучение, диалогът ще протече по следния начин:

Синята брада (с унизителна учтивост): Вижте, драги господине, какво сте написали тук!

Донор (съвсем спокойно): Сега ще погледна. Епикриза.

Синята брада (раздразнено): Аз самият знам, че е епикриза. Вижте тук!

Дарител: Дясната ръка...

Синята брада (с малко по-малко напрежение): Не виждате ли вулгаризма тук?

Донор: Не! И така, как трябва да бъде?

Синята брада: Десен горен крайник. Но това е сериозен документ! Подписвам го (и т.н.).

Донор: Добре! Сега ще го оправим.

Синята брада (успокоявайки се): Добре, нека този път остане така, но го имайте предвид за в бъдеще. Все пак това е документ, отива в чужбина...

Донор: Не, така или иначе ще го подготвя отново. Това е простимо за млад, неопитен специалист, но не и за мен. Да, и преди съм правил грешки (той повтаря всичко, което Синята брада каза за него по-рано).

Няколко минути по-късно Синята брада убеждава Донора да не преработва документа. Познавайки всички общо взето стереотипни модели на поведение на Синята брада и прилагайки антитезата на „учтивото поведение“, основен елемент от която беше техниката на обезценяване, моят пациент бързо установи връзка с шефа си. Но това беше най-малкото. Той обучи на тази техника на лекарите от отделението, след което рундовете започнаха да протичат изненадващо мирно. Синята брада на практика напълно спря да обикаля това отделение. Компетентен психолог може лесно да обясни това. Синята брада играеше играта „Хванах те, копеле!“ и там, където няма играчи (мазохисти), които да играят с него, той няма какво да прави.

Когато действате или говорите в рамките на мирогледа на Сивата брада, на лицето му се появява поощрително-снизходителна усмивка и ако преди сте имали някакъв ентусиазъм, той моментално изчезва. Освен това, особено е опасно да се флиртува със съпругата на Синята брада. Ако се прави бизнес със Синята брада, то трябва да се следва точно буквата на договора. Всеки опит за нарушаването му, особено когато е свързано с допълнителни разходи за Синята брада, може да предизвика гняв.

Ако Синята брада е началник, той винаги говори надуто, склонен е към морализиране и прекарва много време в срещи, обсъждайки формални недостатъци,  дреболии, допуснати при подготовката на документацията. Световна трагедия е, ако служител отпечата документ на хартия с грешен формат или го забави с един или два дни. Когато той донякъде се успокои и постави допълнителни строги срокове за коригиране на недостатъците, никой не иска да повдига наистина важни въпроси.

Синята брада винаги има изкупителни жертви. Обикновено това са доста умни служители, които искат да направят нещо значимо или се опитват да защитят достойнството си.

Ако Синята брада е в подчинена позиция и срещне достойна съпротива, той може да се скрие и, ако е необходимо, по-късно да отмъсти. Той никога не критикува директно началниците си, а изпълнява всичките заповеди безусловно. Тъй като документацията на Синята брада винаги е изрядна и отношенията му с началниците са добри, е почти невъзможно да бъде свален от стола чрез заговор на подчинените му – откажете се от този план.

Ако сте подчинен на Синята брада и няма къде да отидете, по-добре е да се примирите и да се сближите с него. Този подход не го считайте за раболепие.  За да направите това, е необходимо да предавате всички доклади навреме и да изпълнявате всички заповеди, без да влизате в никакви дискусии. Ако все пак вятърът на гнева на Синята брада ви задуха, понесете го спокойно, за да не предизвикате буря. Не бива да си подавате главата навън с каквато и да е инициатива. Но ако искате да направите нещо полезно и принципно ново, действайте тихо и за предпочитане отстрани – не го уведомявайте.  Ако Синята брада внезапно разбере за тази дейност и я оцени положително, ще бъде възможно „с наведени очи“ скромно да кажете, че не сте искал да го притеснявате с дреболии.

Синята брада винаги има своите любимци. Те не са за завиждане. Не е трудно всеки да стане такъв. Необходимо е стриктно да следвате всички ритуали, да бъдете изключително учтиви, когато са ви ядосани и да не възразявате, да не възразявате и пак да не възразявате. В сърцето си Синята брада презира такъв служител, въпреки че на срещи го възнаграждава за усърдието му. Ставайки негов любим, този служител на първо място губи уважението на всички, които са независими от Синята брада и са на едно стъпало на кариерната стълбица с него, но не се разбират с него. Когато нещо се случи със Синята брада, тайните недоброжелатели веднага може да станат явни. Ако любимецът внезапно реши, че му е позволено много и извърши и най-малкото нарушение, което по някакъв начин да обижда Синята брада, годините на ласкателство, унижение и сервилност няма да го спасят.

Възможно ли е да се заобиколи Синята брада, без да се претърпи унижение на собственото достойнство и без да губи уважението на екипа? Възможно е, ако се приложат техниките на психологическото айкидо.

Пример (разказ на психотерапевта):

Мой ученик, лекар по професия, работеше като ординатор в една от големите болници и в същото време беше профсъюзен член на отделението. Висши обществени организации (профкомитет) му поръчаха да състави график на дежурните лекари на автобусната спирка. Те трябваше да запишат номерата на автобусите, които минаваха през тази спирка. Целта на мероприятието беше да се установят онези водачи, които хитреят и не са преминават по линията, т.е. връщат се преди спирката на болницата. 

Моят ученик докладва на своя шеф – Синя брада, за тази задача и чува гневна тирада: „Не разбирам какво правите във вашите обществени организации! Лекарят трябва да е до леглото на болния, а не да дежури по спирките! Отидете и откажете това разпореждане!“

Сега чуйте историята от устата на лекаря:

„Преди, след такава атака, или щях да се объркам, или щях да вляза в конфликт с него, или щях да отида при приятелите си да плача. Но след като преминах психологически тренинг по борба с психологическия вампиризъм, спокойно излязох от кабинета и подготвих ръкописен текст на два листа. Доклад, адресиран до главния лекар на болницата, в която се посочва, че нашето отделение няма възможност да изпрати дежурни лекари на спирката, защото те трябва да са до леглото на пациента. Докладът беше с два подписа: моя и моя шеф. Другият лист беше график на дежурствата. С тези документи влязох обратно в кабинета на шефа и казах следното: „Бях в профкомитета. Те споделят вашето възмущение и поискаха да изготвят съответните разпореждания до отделението. Ще изпратят документите до по-висша институция, откъдето е заповедта и се надяват тя да бъде отменена“. Естествено, документите не отидоха никъде.

След това му подадох докладите. Той дълго ги гледаше на масата, после отиде до прозореца, оправи вратовръзката си и попита: „Какво ще правим?“ Аз спокойно отговорих: „Трябва да бъдем принципни. Не е работа на лекарите да дежурят по спирките. Подпишете доклада и ще го изпратим. Но те нямат нищо общо с това, чух, че „те са принудени“. Какво да правя?. Тогава може би ще е добре да подпишете графика на дежурствата и с това да приключим?“, казах аз, подавайки му графика. Той го подписа, като според мен беше в състояние на леко променено съзнание.

Подчиненият на Синята брада има същия стил на поведение като началника си. Позовавайки се на правилата, изисквайки тяхното стриктно прилагане, той може да парализира дейността на институцията и да предизвика дълготрайно чувство на дискомфорт у шефа си, който се опитва да установи топли и делови отношения в колектива.

Пример (разказ на психотерапевта):

Моя колежка, началник на голям клинично отделение, се оплака от свой подчинен – лекар, който беше Синя брада. Започвайки със сутрешния рапорт, той съсипвал живота й, поставяйки принципно правилни искания, които са невъзможни за изпълнение предвид наличната материална база на болницата.

Например, на пациент е предписана бронхоскопия, защото има съмнение за рак на белия дроб. Такъв преглед можеше да се направи едва след седмица, поради факта, че имаше списък на чакащите. Опитът й да обясни това на Синята брада, се оказал в задънена улица. Той се възмутил от факта, че в очакване на преглед нивото на тревожност на пациента ще се увеличи, че това ще се отрази негативно на състоянието му, че би било нечовешко да се измъчва пациентът и т.н. Завеждащата отделението се оказала без правилен избор. Нарушаването на графика в полза на Синята брада е щяло да доведе до недоволство на другите лекари. От друга страна искане до ръководството да разшири материалната база също няма да доведе до нищо добро. Въздействията с волеви методи върху Синята брада не дали никакъв ефект. Разбира се, тя успяла да настоява на мнението си, но психологическото й състояние не било за завиждане.

След като колежката ми се запозна с методите за борба с психологическия вампиризъм, нейните действия бяха следните. Когато Синята брада започвал да настоява пациентът му незабавно да се подложи на някакъв преглед, тя, показвайки му графика на чакащите, предложила да направи промени. Щом той се опитал да направи някакви промени, веднага срещнал съпротивата на лекарите, чиито пациенти на практика пререждал. Така, без да води изнервящи разговори със Синята брада, завеждащата настроила по косвен път целия екип срещу Синята брада и така да се справи с проявите на психологическия му вампиризъм.

Как да разкрием и неутрализираме Синя брада?

Ако общувате със Синя брада за кратко време (педагози, лектори и други, излизащи пред публика), преходността на срещите изисква бързо разкриване наличието на Синя брада. Слушателите, които се интересуват от вашата лекция, обикновено седят леко напред, гледат към вас, с широко отворени или леко присвити очи. Понякога са толкова увлечени, че забравят да пишат, докато ръцете им лежат на масата. Синята брада обаче седи леко облегнат назад, ръцете му често са скръстени на гърдите, главата му е леко наведена надолу, на лицето му има изражение на лек скептицизъм, погледът му е прикован във вас и сякаш казва: „Не ме учи как да живея." Той слуша внимателно, но не толкова, за да усвои информацията, а за да ви хване в противоречие. Веднага щом му се стори, че му е дошло времето, той веднага ще каже: „Категорично не съм съгласен с вас, уважаеми …“ или „Моля, не говорете глупости“.

При такива случаи Синята брада трябва незабавно да бъде „нокаутиран“. С правилната техника той спира „изявите“ си след една или две забележки. Така че на фразата „Не съм съгласен с вас“, без да влизате в дискусия, трябва да отговорите: „И така трябва да бъде! Може би говоря глупости. Вижте колко бързо го разбрахте. Вече няколко години не мога да разбера всичко това и обърквам себе си и слушателите си. И на вас не ви се отдава да…!“ Не е нужно да казвате цялата тази фраза. Често първото изречение е достатъчно. Това е идеален способ за обединяване на слушателите (останалите) срещу Синята брада. Ако той упорства, то поне един от слушателите ще го „ужили“ с нещо от рода на: „Ако не ви харесва, тогава напуснете и не се намесвайте в слушането!“

Ако трябва да общувате със Синя брада дълго време, тогава не трябва да действате толкова рязко. Между другото, ако успеете да привлечете Синята брада на ваша страна, той може да стане надежден и лоялен служител, който пръв ще посочи вашите грешки. Във всички случаи е по-добре да го слушате, може би той е прав в някои отношения, но ако той е просто анти-лидер, след известно време самата група ще го постави на мястото му.

Ако искате да разпознаете Синята брада рано, провокирайте го да се изяви. За да направите това, трябва да говорите за вашите успехи. Човек, който не ги е постигнал, ще възприеме това като самохвалство, ще изрази съмнения относно постигнатите резултати, ще започне да установява дали правите това, което казвате, ще започне да се интересува не толкова от идеите, които изразявате, а от вашата личност (т.е. не от качеството на водата, а от това, как е конструиран съдът, от който той пие). В такива случаи е по-добре да не се оправдавате и да кажете истината или да не казвате нищо.

Пример (разказ на психотерапевта):

Един ден по време на едно от занятията в първите дни на семестъра говорих за успехите, които постигнахме в клиниката с въвеждането на нашите методи на психотерапия и психокорекция в практиката за лечение и профилактика на неврози. Това предизвика ентусиазъм сред мнозинството, тъй като тези методи са лесни за научаване. Синята брада, който все още не се беше показал, но беше установен от мен, ме изслуша внимателно и щом казах фразата: „Психологическата подготовка без добра физическа подготовка няма смисъл, защото за да срещнеш щастието и да се възползваш от него, е необходимо добро здраве.“, веднага ме попита: „Правите ли сутрешна гимнастика?“ Отговорих честно: „Не!“ На лицето му се изписа задоволство и погледна триумфално групата. Изчаках, докато той се наслади напълно на победата си и казах: „Като дете не ме учеха да правя сутрешни упражнения. Опитах се да развия този навик в себе си, но засега не успявам. Въпреки това всеки ден ходя пеша до работа, а понякога и обратно, събират се пет или десет километра. Освен това играя тенис на маса два-три пъти седмично, а понякога ходя и на басейн. По време на заниманията със студентите показвам упражнения от гимнастиката тай дзи чуан (един от стиловете на ушу). Това ми е достатъчно“. Синята брада беше някак смутен. Бях разбира се наясно, че това няма да свърши дотук.

Веднъж провеждахме занятия в болницата. След края трябваше да се върна в института. Групата вече беше тръгнала, а аз се забавих. Тъй като бързах, вървях скоростно и когато видях трамвая, започнах да бягам, изпреварвайки група, която вървеше бавно. И изведнъж чувам отзад: „Но вие казаха, че ходите през цялото време!“ – това беше Синята брада. Веднага му отговорих, докато бягах: „Да, просто те заблуждавах!“ (не трябва да се забравя, че спорът със Синя брада е безполезен). Всяко правило има изключения“. Синята брада разбираше това дълбоко в себе си, но вампирската му природа го принуждаваше да изисква от донорите си 100% спазване на правилата.

По време на следващите занятия Синята брада продължи да ме „хваща“. Понякога забележките му имаха смисъл, понякога бяха нелепи. В такива случаи казвах нещо подобно: „Може да сте прав, но не мога да разбера линията на вашите разсъждения, така че оставам на моето мнение. Ако ми бяхте началник, бих изпълнявал вашите разпореждания. В този случай отговорността за изхода на нещата е моя и ще бъде изпълнено моето решение. Ако не се получи, тогава ще преминем към вашия вариант“.

Постоянното ми избягване на конфликти даде положителни резултати. Месец след началото на занятията той ме помоли да говоря с него индивидуално. Той сподели за своя провален живот поради неспособността му да отстъпва, когато греши, да не говорим за случаите, когато е прав (между другото, да отстъпиш, когато си прав, е високо ниво на психологическа подготовка!). Това изиграло фатална роля в живота му, където се сринали и кариерата, и личните му отношения. Не успял да реализира способностите си. В резултат на това откровение се разделихме като приятели.

Този пример ясно показва защо хората се превръщат в психологически вампири. Защото губят смисъла на собствения си живот. Привързват се към донори и често и при тях нещата не вървят добре. Ясно е, че в тези случай вампирите изсмукват празнотата.

Как да възпитате Синята брада?

Няма нищо по-просто. Има два варианта. Първият вариант изисква да възпитавате детето си в стил „Избавител“ (вариант на стил „кумир в семейството“). Достатъчно е да задоволявате всичките му капризи и рано или късно, но най-вероятно рано, то ще повярва в своята непогрешимост. Ако е умно, то бързо ще намири недостатъци в същността на нещата, предизвиквайки раздразнение сред близките си. Напускайки семейството, то ще започне да сее конфликти и раздори около себе си. Само в онези моменти, когато предизвиква възмущение сред другите, то ще чувства, че живее. В бъдеще, когато силите му са изчерпани, го очаква пълна самота, въпреки че чувството за самота никога не го напуска.

Вторият начин за възпитание на Синя брада е отглеждането на дете с холеричен темперамент в стила „Преследвач“ (вариант на стил „таралежена ръкавица“), като се толерират неговите сблъсъци (недоволство, претенции и пр.) спрямо учителите (и други възрастни).  Постоянното му заяждане ще предизвика чувство на протест сред учителите. То ще започне да търси противоречия в действията им, а когато постигнал независимост, то ще започне да търси грешки в хората, които зависят от него, тоест ще стане Синята брада.

(превод от руски_Литвак)