Влиянието на семейната история върху личната история на детето.

Мъри Боуен и концепцията за диференциацията.

В този текст са представени бележки на д-р Мъри Боуен (американски психиатър) по темата за ролята на диференциацията между емоционалната и рационалната същност на човек, като обвързва този феномен със семейната система, като среда, в която човек се учи да диференцира. Хората не се раждат с тази способност. Тя се формира впоследствие така, както у човек се възпитават навици.

Боуен твърди, че „колкото по-голяма е диференциацията, толкова по-добре функционират хората. Те са по-гъвкави, справят се по-добре със стреса и са свободни от различни проблеми“.

Накратко, диференциацията е умението на човек да прави разлика между своите чувства и мисли. Обикновено един добре диференциран човек, може да направи разлика между „това, което мисля“ и „това, което чувствам“. Трудността при усвояване на това умение идва от там, че емоциите и чувствата трудно се подлагат на управление, те са древен и енергийно много силен психичен конструкт, който взема превес във въздействието си върху мисленето.

Когато човек е в състояние, в което тревожността (по принцип всяка силна емоция) се увеличава (това може да бъде например в кризисна ситуация), емоционалната и интелектуалната система се сливат, губейки способността си да функционират автономно. Именно в тези ситуации човек не в състояние да мисли ясно и тогава действията му са импулсивни. И вместо да „мисли за утре“ (последствия, планове, стратегически цели), човек извършва необмислени действия, водени от силен първичен импулс.

От друга страна, има хора, чиито емоции и интелект са толкова слети, че животът им е подчинен предимно на емоционалната система. Тези личности може да имат мощен интелект, но колкото и висок да е техният интелект, той винаги ще бъде повлиян от емоциите, които в крайна сметка ще го подчинят. Те може да са отлични учени, но в междуличностните отношения, в личния им живот поведението им е изцяло контролирано от емоциите. Тъй като трудно се справят с емоциите си, те са по-малко гъвкави и адаптивни, по-емоционално зависими от всички и всичко, лесно изпадат в дисфункция и трудно се възстановяват. В нормална ситуация е невъзможно да се определи какво ниво на диференциация има конкретен човек. За да попаднат мисловните процеси под властта на емоциите, е необходима стресова ситуация. Само тогава, по реакцията на човек, по поведението му в стресова ситуация, може да се разбере доколко емоциите му влияят върху способността да вземе информирано решение и самият той може ли да функционира оптимално.

Понякога очевидната разлика в диференциацията между емоции и интелигентност се бърка с разлики в стиловете на справяне с емоциите. Например, човек може да изглежда оттеглен, затворен, изолиран и да не позволява изразяване на чувства; освен това изразяването на чувства според него може да е израз на слабост и недостойно поведение. Дори в речта си такива хора често се обръщат към неясни авторитети: „според правилата“, „научно е доказано“, „известно е от незапомнени времена“ и след това изваждат необходимата информация от контекста. Такива признаци свидетелстват, че човекът се чувства безпомощен, когато става въпрос за емоции. Той се страхува, че ако позволи на чувствата да се проявят, те могат да го „залеят“ и той вече няма да може да се справи със състоянието си. Другият краен вариант е открит изблик на всякакви чувства. И при този вариант човек отново не може да се справи с емоциите си и по-скоро те го контролират, отколкото той тях. Такива хора са открито емоционално зависими от друг, много чувствителни, влияят се от настроението, проявите и позицията на другия, без да ги разграничават от собствените си.

Боуен въвежда концепцията за скала на диференциацията на „Аз-а”.

Тази скала има чисто умозрителен и илюстративен характер, и е опит да се класифицират на една ос всички нива на човешкото функциониране от най-ниското до най-високото потенциално ниво. Скалата не корелира пряко с интелекта или социалния, икономически, или друг статус. Скалата за оценка на нивото на диференциация започва от най-ниското ниво на недиференциация, съответстващо на 0 и завършва с най-високото теоретично възможно ниво, съответстващо на 100 по скалата. Начинът на живот, мисленето и емоционалните модели на хората на различни нива на скалата са толкова различни, че съпрузите и близките приятели обикновено избират сходно ниво на диференциация.

Скалата е разделена на четири области. В диапазона от 0 до 25% емоциите напълно доминират мисловните процеси. Съзнателните нагласи присъстват главно под формата на масови стереотипи на заобикалящото общество; човек практически няма индивидуален психичен живот. При стрес, който може да бъде причинен дори от малки промени в околната среда, такъв човек попада изцяло под властта на емоциите.

При хора със степен на диференциация от 25 до 50% емоциите също играят доминираща роля, но те са по-адаптивни, тъй като се определят не само от „твърдите параметри на околната среда“, но и от реакциите на обкръжението. В този диапазон присъства целенасочено поведение, но то се определя от търсене на одобрение от другите (Какво ще кажат другите?“)

В диапазона 50-75% хората попадат под властта на емоциите си само в резултат на силен стрес. Тяхното чувство за „Аз“ е достатъчно развито, а интелектуалните им функции са добре оформени, така че в повечето случаи те запазват способността да разделят емоциите и мисловните процеси. М. Боуен смята, че ниво на диференциация над 75% е доста рядко при хората. Тези редки индивиди, които са диференцирани с повече от 75%, лесно правят разлика между процеса на мислене и емоциите.

Личност с висок резултат по скалата реагира по-малко на похвала или критика и има по-реалистична оценка на собственото си „Аз“; същевременно при личности с ниски показатели, тази оценка се оказва значително по-висока или значително по-ниска от реалната. Много форми на житейски опит могат да повишат или понижат функционалното ниво на „Аз-а“, но малко могат да променят основното ниво на диференциация, придобито от човек в родителското семейство.

Какво определя базовото ниво на диференциация?

Почти всяка майка знае, че плачът на новородено бебе няма да е по-различен в ситуация, в която на детето е студено, гладно, боли го или изпитва друг вид дискомфорт от друг вид. Работата е там, че новороденото все още няма способността да различава собствените си чувства. Със своя плач то дава да се разбере за общия дискомфорт. Дете, което не може да разграничи не само собствените си усещания, но и вътрешните и външните си процеси, и което също все още няма памет, ще почувства например глада, като почти „разпадащ се свят“, „вселенска катастрофа“. Едва по-късно майката започва да забелязва, че в различни ситуации бебето плаче по различен начин. Това именно е сигнал, че бебето започва да различава собствените си чувства. И това е началото на диференциацията. Впоследствие майката вече може да определи чрез плач какъв дискомфорт изпитва детето в момента: дали е гладно, дали му е студено, дали нещо го боли или може би просто му е скучно. След това пред детето предстои дълъг път до второто си психологическо раждане. Психологическото раждане започва тогава, когато детето почувства сили да бъде независимо от майката и разчита на вътрешната си сила.

С други думи, то се заявява и не очаква някой да контролира поведението му. Човек прави избор, става отговорен за себе си и за последствията от действията си. Детето развива чувство за собственото си „Аз“, което му дава възможност да поема отговорност за действията си, да изгражда контакти с други хора, да взаимодейства ефективно с тях, да се отнася адекватно към авторитета на другите, да споделя чувствата си, да ги изразява, да сдържа агресивните импулси и ефективно да се справя със страха и тревожността.

Ако тази задача не е напълно решена, тогава детето става психологически зависимо от другите и няма свой собствен ясно усетен „Аз“. След като напредне във възрастта си, такъв човек няма да чувства в себе си вътрешни ресурси, за да се справя с трудностите. В бъдеще, за да се справи с преживяванията и да се чувства „добре“, той ще се нуждае от подкрепата на нещо външно. В резултат на това цялата енергия на такива хора се изразходва в търсене на любов, одобрение и поддържане на отношенията в хармония. По тази причина те са напълно ориентирани към отношенията и към това какво ще си помислят другите.  Самооценката им пряко зависи от другите. През целия си живот те ще се стремят да спечелят приятели и одобрение. Ако не намерят одобрение, те се затварят в себе си или се борят срещу системата от взаимоотношения, в която не са били обичани. По правило такива хора са зависими от родителите си, след което търсят същата система от взаимоотношения, в която могат да черпят достатъчно сила, за да функционират.

По този начин се оказва, че основното ниво на диференциация на личността се определя от предишните поколения и родителите, с които човекът е израснал. Детето не знае как да се справи със силните си чувства и се опитва да се справи с тях по образ и подобие на това как родителите са се справяли със същите чувства. Например, родител, уморен от „капризите“ на дете на година и половина, изкарва раздразнението си върху него. В този момент той „преподава урок“ на детето за това „как да се справи с раздразнението си“. Може да се предположи, че това е урокът, който ще бъде научен. Това напълно обяснява оплакванията: „Защо взема всички най-лоши неща от мен!?“ Да, защото децата по правило „копират“ как се държим, а не как искаме да се държим. Или например, по някаква причина детето е разстроено и не може да се справи с чувствата си. Ако му повтаряте със завидна последователност: „Дръж се! Бъди силен! Не показвайте чувствата си!”, тогава е напълно възможно да възпитате човек, който не е в състояние да сподели пълнотата на емоционалната интимност с другите, който се страхува да покаже чувствата си.

По този начин недиференциацията на ниво индивид ще се прояви в ниска устойчивост на стрес, неадекватна самооценка, зависимост от одобрението на други хора, от техните мнения и взаимоотношения с тях. В същото време интелигентността, когато се прилага към неща, които не засягат човек, неговата личност, взаимоотношения и т.н., може да е добре развита, но когато се прилага към отношенията, в личния им живот цари хаос. Способността да се разделя интелектуалното и емоционалното е относителна. След като тревожността достигне определено ниво, започват да се появяват автоматични реакции на емоционалната система, независимо от когнитивната активност.

Дори силно диференцирана личност с достатъчно високо ниво на тревожност изпитва трудности в мислителния контрол на поведението. От друга страна, човек с ниско базисно ниво на диференциация може да загуби когнитивно функциониране дори при лека тревожност. Трябва да се отбележи, че колкото по-висока е тревожността, толкова повече поведението става автоматично или инстинктивно.

Как всичко това е свързано със семейството?

Човек, чиито емоции силно влияят върху способността за вземане на информирано решение, има способността да се „заразява“ от емоциите на други хора – особено близки и значими. В такива семейства съпрузите „телепатично“ четат чувствата си един на друг. Ако единият е в беда и е завладян от чувствата си, то другият автоматично се потапя в чувствата на партньора си. Преживяванията на скръбта и радостта на другия човек се приемат като свои собствени чувства, тъй като е невъзможно в този момент вторият партньор да раздели къде са неговите чувства и къде са чувствата на партньора. Именно тази симбиоза се приема за специална форма на близост в двойката. Пример е любовта – всеки се опитва да бъде това, което другият иска да види и на свой ред изисква подобни промени от партньора си. „Ще бъда такъв, какъвто искаш да бъда: ще изглеждам така, както искаш, ще мисля, чувствам и ще правя каквото поискаш.“ Сливане до степен на загуба на себе си, заличаване на границите на собствената личност. Такова сливане е подобно на изчезването на личността като такава (подобно на смъртта). Това неизбежно увеличава тревожността. В резултат на това се изисква нещо, което да отслаби такова интензивно сливане. Има хора, които могат да се чувстват „добре“ само ако са „във връзка“ с някого. Те много остро усещат собствената си самота. Страхът от самотата е почти непоносим за тях. Така такива хора прекарват целия си живот в търсене на идеални близки отношения. Когато намерят такъв партньор, те се сливат, практически се разтварят в него. Възниква тревожност, свързана със страха от изчезване, следователно е необходимо да се реагира с дистанциране и отчуждение, което след това стимулира следващия цикъл на търсене на интимност или депресия и отчуждение, или търсене на нови системи на взаимоотношения.

По този начин недиференциацията на семейно ниво ще се прояви в свръхблизост или отчуждение между членовете на семейството, зависимостта на емоционалното състояние на всеки член от семейството от емоционалното състояние на другия и слабата способност за адаптиране към промените.

Хората встъпват в брак, избирайки партньор с приблизително еднаква способност да реагира на ниво емоции или разум. В същото време единият съпруг може да изглежда по-импулсивен, докато другият може да изглежда по-сдържан в изразяването на чувствата си – става дума за различие в стиловете за справяне с емоциите. Например, една много импулсивна, „съпруга, водена от чувства“ и рационален, „държащ всичко под контрол“ съпруг е вероятно да имат сходни нива на диференциация. При благоприятна ситуация партньорите могат да се чувстват удобно един с друг. Рано или късно обаче възниква напрежение между партньорите. Източникът на това напрежение може да бъде или външна ситуация (стрес) или прекалено голяма, или твърде малка дистанция между съпрузите. В този момент, за да намали ​​напрежението, на сцената излиза нещо трето или някой трети, чиято цел е да разреди ​​ситуацията. При това третият може да бъде не само отделна личност, но и предмети, проблеми, хоби, работа, групи хора, домашни любимци, религиозна дейност и т.н. Например, жена, която седи у дома „с дете“, която е натрупала голям брой претенции към съпруга си и работещ съпруг, изпитващ ответно раздразнение, могат да изпитат „непреодолимо желание“ да гледат филмова касета вечер, да играят компютърни игри или просто четат и изобщо да не общуват помежду си. В тази ситуация книгата, компютърът и телевизорът само ще помогнат за безконфликтното канализиране на натрупаното напрежение. Какво се случва с детето в такава ситуация. Аналогично на горния пример, в ролята на трети може да встъпи детето в семейството, което е призовано да „обезвреди” ситуацията. Следва да се има предвид, че в подобни ситуации детето е много по-чувствително към родителското състояние, отколкото ние забелязваме. Усещайки напрежението между родителите си, то започва да се държи така, че вниманието им неизбежно се насочва към него. Освен това, то дава възможност на родителите да получат емоционално освобождаване, без да навреди на отношенията им. Наистина, много по-безопасно за семейните отношения е родителите да се ядосват на детето заради лошото му поведение, отколкото на партньора заради натрупани обиди. Аналог на този вариант е, съпругата да е обидена от свекърва, която има „лошо влияние“ върху мъжът й, но най-често срещаният вариант е с въвличането на детето. Много детски проблеми – страхове, психосоматични заболявания, трудности в ученето, поведението и др., са проява на участието на детето в протичащия между родителите процес. То (детето) е един стабилен канал за изразяване на емоции и тема за безопасни родителски разговори.

Съпрузите влизат в брак с нива на диференциация, наследени от техните родителски семейства. Ухажването, бракът и раждането на деца до голяма степен се управляват от емоционално-инстинктивни сили. Повечето съпрузи отбелязват най-висока степен на близост и откритост на отношения по време на периода на ухажване. Това е времето, в което съпрузите буквално са погълнати в отношенията си. От една страна се създава нещо ново, което не е съществувало преди – усещане за себе си като двойка, от друга страна съпрузите не престават да бъдат индивидуални личности. От това, как бъдещите съпрузи се срещат, ухажват и планират брак, може да се съди за тяхната диференциация.

Опитът показва, че хората избират партньори, които имат сходно ниво на диференциация. Колкото по-ниски са техните нива на диференциация, толкова по-интензивно (бурно) е емоционалното сливане в брака. За справяне с напрежението, което възниква в резултат на сливането, са необходими някакви механизми, които да помогнат на двойката. Обикновено партньорите взимат тези механизми от своите родителски семейства. Традиционно се разграничават четири механизма на „защита от прекомерна близост“:

-емоционално дистанциране;

-съпружески конфликт;

-прехвърляне на проблемите върху децата;

-заболяване или дисфункция на един от съпрузите.

.