Какво е сепарация от родителите и защо е важно да се премине през това?

В психологията с понятието „сепарация“  се обозначава процесът на отделяне на детето от родителите му, когато то постепенно става самостоятелна и независима личност. При това неговите отношения с родителите се променят, като от йерархични се превръщат в равноправни отношения между възрастни и възрастен.

Всъщност, процесът на отделяне започва с раждането и в идеалния случай завършва до 18-20-годишна възраст. През това време детето трябва да премине от пълна зависимост от майка си до способността да осигурява собственото си съществуване и да управлява собствената си съдба. С всяка следваща година зоната на самостоятелност и отговорност на детето се разширява. То взема все повече решения само, изправя се пред последствията от тях, преминава през кризи, трупа опит и постепенно става независимо в различни аспекти от живота си.

Действията на родителите могат или да помогнат, или да навредят на този процес, така че тяхната подкрепа и разбиране на случващото се е много важно. Приема се, че процесът на сепарация може да протече успешно, ако бащата и майката имат достатъчна степен на автономност, поддържат надеждна връзка с детето, позволяват му открито да изразява чувствата си, насърчават неговите действия, създават безопасно обкръжение, обясняват забраните и т.н.

В този процес самите родители ще трябва да се адаптират към променящата се реалност и да търсят нови начини за взаимодействие с растящото си дете. Те постепенно трябва да променят взаимодействието с него, като от отношения с малко дете, започнат все повече да уважават правото му на собствени възгледи, мнения и желания, да му се доверяват, когато взема решения, дори и да не са съгласни с тях, и в крайна сметка да признаят, че детето знае по-добре какво да прави с живота си, и го освободят да плува свободно.

За младият човек сепарацията има четири компонента: функционален предполага способността да осигуриш съществуването си; емоционален – да вземаш решения въз основа на желанията си; ценностен – да имаш собствена картина за света; конфликтен – да не се чувстваш виновен и да отстояваш гледната си точка в случай на несъгласие с родителите. Завършената сепарация предполага, че всички тези компоненти са изпълнени.

Ако човек има дом, семейство и работа, но не може да откаже нищо на родителите си поради възникващото чувство за вина, той не се е разделил. Друг може напълно да изтрие родителите си от живота си, да не общува с тях, но в душата си да преживява детски обиди и да обвинява родителите за неуспехите си – в този случай сепарацията също не е настъпила.

Етапи на разделяне. През първите месеци от живота си, бебето е напълно зависимо от майката и не може да направи нищо само. Постепенно с времето започва сам да извършва прости действия: сяда, ходи, яде с лъжица, копира възрастни. Родителите трябва да го оставят да изследва света и възможностите си, а не да се опитват да правят всичко вместо него, за да може то да получи възможност да се отдели от майка си.

На тригодишна възраст детето осъзнава, че е отделен човек със собствени желания, които може да не съвпадат с желанията на родителите му. Основните думи на този период са „Не“ и „Аз самият“. Детето проявява своята воля, упорито е, възразява и не се подчинява. Ако на тази възраст се опитате да го принудите към подчинение и „добро поведение“ на всяка цена, можете да смажете тези кълнове на самостоятелност и то ще израсне като пасивен, безволеви човек, който не знае какво иска. Родителите трябва да подкрепят стремежите на детето за самостоятелност и да му позволяват да взема решения, подходящи за възрастта, като например избор на дрехи.

На възраст от 4 до 8 години започва социализацията: детето се научава да изгражда отношения с връстници, има свой собствен социален кръг. Родителите престават да бъдат единствен източник на информация за света. Детето трябва да научи основни умения за самообслужване, чрез труд и умения да организира дейността си – например,  да почиства стаята си, да помага в кухнята.

Между 8 и 12 години детето опознава училището, има съученици, учители и интереси извън дома. На тази възраст се развива волевата сфера на личността: това означава, че детето утвърждава уменията си  да се организира, усвоява нови правила и да прави това, което трябва да се направи. То вече трябва да има определени зони на отговорност: самостоятелно да се подготвя за училище, да има набор от домакински задължения. Това постепенно го подготвя за зряла възраст. Няма нужда да контролирате, напомняте или налагате помощ: детето трябва да има възможност да се учи от опита, да се изправи пред последствията от своя мързел или разсейване, и да направи изводи за бъдещето.

От 12 до 18 години е най-трудният етап от израстването. Детето започва да забелязва недостатъците на родителите си, да ги сравнява с други родители и авторитетът им в очите му търпи корекции. На този фон влиянието на околната среда и връстниците, към които тийнейджърът е ориентиран се увеличава. Възниква „бунт“: децата спират да се подчиняват, започват да протестират срещу ограниченията, контрола, намесата в личния им живот и искат признаване на тяхната зрялост и независимост. Родителите преживяват шок на изненада, сякаш някой е сменил детето им с друго. През този период е важно родителите да бъдат търпеливи, да имат задължително време за общуване и чуване вълненията на тийнейджъра, и най-важното, да са склонни да намират компромиси. Тийнейджърът трябва да получи собствено пространство, където той определя правилата: не можете да влезете в стаята му без разрешение, той решава кога да я почисти. Родителите трябва да се научат да се доверяват на детето си, да му дават възможност да взема собствени решения и да носи отговорност за действията си.

Към 18 години, ако предишните етапи на раздяла са били успешни, някъде по това време зрялото дете е готово за раздяла. Процесът на израстване ще бъде напълно завършен едва на 24-25 години, но човек вече е в състояние да поеме отговорност за живота си.

Защо е необходимо отделяне? Сепарацията позволява на младия човек да стане господар на живота си, да го управлява свободно и да получава удовлетворение от него. Човек става независим и придобива самочувствие. Той може да съсредоточи енергията си върху постигането на истинските си цели, вместо да се опитва да оправдае очакванията на някой друг.

В процеса на сепарация човек се научава да изгражда лични граници. Това умение е необходимо за автономната личност, то позволява изграждането на здрави взаимоотношения в семейството, с приятели и с колеги на работа. В бъдеще човек ще може да уважава личните граници на собствените си деца и да ги подкрепя по време на израстване и сепарация.

В резултат на емоционалната сепарация личността получава свобода на поведение и вземане на решения. Между другото, раздялата с родителите не означава студенина или влошаване на отношенията с тях: напротив, именно след раздялата може да започне нов етап в отношенията между родителите и децата, но вече като независими възрастни, когато отношенията не се изграждат върху дълг или зависимост, а просто от факта, че хората се чувстват добре един с друг.

Кои са най-често срещаните трудности, които изправят пред риск оптималното отделяне на детето от родителите?

Раздялата е двустранен процес, в който участват и децата, и родителите. Задачата на детето е да се отдели, а на родителите е да го освободят. Понякога обаче или децата не искат да се отделят, или родителите съзнателно или несъзнателно възпрепятстват този процес.

От страна на децата възпрепятстващ фактор може да бъде навикът и удобството да живеят с родителите си и да използват техните ресурси, особено ако те насърчават подобно поведение и продължават да го обслужват. В атмосфера на комфорт е трудно да се формира импулс за отделяне. Понякога проблемните взаимоотношения в семейството или различни видове зависимости могат да послужат като пречка: децата сякаш сменят местата с родителите си и поемат отговорността да се грижат за тях. Пречка за сепарация може да бъде безпокойството и страхът на порасналото дете, че няма да се справи само, няма да намери любящ партньор или няма да успее.

Често самите родители всячески забавят за процеса на сепарация. Те са твърде притеснени и свръхпротективни, и не позволяват на детето само да се изправи пред проблемите. Някои възприемат детето като личен проект и се опитват да контролират всяка негова стъпка „по пътя към успеха“. Такова дете е обречено постоянно да „отговаря на очакванията“. Липсата на реализация на родителите също понякога забавя раздялата: най-често това се случва с майки, които нямат постижения извън семейството. Техният свят се съсредоточава около детето – като се грижат за него, те се чувстват необходими. Ако детето се опита да се отдели от майка си, то тя ще загуби смисъла на живота си, ще остане самотна и безполезно за никого. Следователно, такава майка ще се съпротивлява на сепарацията по всякакъв възможен начин, често манипулирайки с чувство за вина.

Има родители, които се страхуват от остаряването: струва им се, че докато детето стане възрастен, те самите вече няма да са млади. Също така емоционалната недостъпност, атмосферата на равнодушие в семейството, както и консервативните ценности, които предполагат властта на родителите дори над възрастните деца и уважението към по-възрастните, които априори „знаят по-добре“, могат да послужат като пречка.

Тези фактори могат да доведат до това, че човек „засяда“ на някакъв етап и не може да завърши сепарирането си.

Какви са опасностите от непълната раздяла? Последствията от непълната раздяла сериозно усложняват живота. Самочувствието на такъв човек е неустойчиво, защото се основава не на собствените му постижения и представи за себе си, а на мнението на някой друг. Младият човек зависи от оценките на другите, постоянно търси одобрение и е склонен към конформизъм. Той не прави това, което трябва или иска, а това, за което ще бъде похвален.

Свръхпротекцията или обратно, диктатът в семейството не позволява на човек да се научи на самостоятелност. Развива се заучена безпомощност: младият човек не е в състояние да взема решения, пасивен е, не е уверен в себе си, съмнява се в силата и способността си да промени нещо.

Такива хора е трудно да се самореализират и да изградят кариера. Те нямат разбиране за своите цели и желания, те могат безкрайно и безплодно да „търсят себе си“. Дори ако такъв човек по указание и с помощта на родителите си получи търсена професия, той няма да има вътрешна мотивация, така че винаги ще губи от колеги, които са мотивирани и знаят точно какво правят и защо.

И накрая, непълната сепарация води до проблеми в личния живот. Намесата на родителите в делата на брачната двойка може да навреди и на най-силните чувства. Липсата на лични граници не позволява да се изградят здрави отношения: човек може да се разтвори в партньора, да започне да живее според неговите интересите и в крайна сметка да загуби себе си. Хората с незавършена сепарация често повтарят родителски сценарии в отношенията, като развод, изневяра или домашно насилие.

По какво може да съдим, че сепарацията не е била завършена?

-Материална зависимост. Говорим не само за пари, но и за безплатно използване на всякакви ресурси и услуги, които струват пари извън дома: живеене в жилищното пространство на родителите, домакински услуги като готвене, пране, чистене, редовна помощ от баба и дядо в грижите за деца. Такава „безплатна“ помощ превръща човек в длъжник и го кара да се чувства задължен. Родителите получават лостове за влияние и натиск, правото да изискват участие във вземането на решения.

-Неспособност да се скъса с миналото и да се приеме настоящето. Човек изпитва неприязън към родителите си и очаква от тях покаяние, извинение и поправяне, или се опитва да докаже, че са сгрешили, като са го подценили. В този случай отношенията със семейството и свързаните с тях преживявания заемат непропорционално голямо място в живота на възрастния.

-Чувство за вина и страх от разочарование. Емоциите и настроението на родителите имат много голяма власт над порасналото дете: дори недоволният глас и укорителният поглед го карат да страда от чувство за вина. Човек толкова се страхува да не разстрои родителите си, да ги обиди с отказ или да не оправдае очакванията, че е готов да пожертва собствените си интереси в тяхна полза. Например, детето отменя плановете за вечерта и се втурва да им помогне да окачат картина; в тежки случаи избира професия, която те одобряват, вместо тази, към която има сърце, или порасналата дъщеря никога не се омъжва защото не може да остави майка си сама.

-Нарушаване на личните граници на детето. Родителите не забелязват, че детето отдавна е пораснало и продължават да се намесват в живота му. Те могат да изискват сметка за поведението и решенията му, да контролират, да дават непоискани съвети, да задават нетактични въпроси за личния живот, да коментират външния вид, теглото, начина на живот – и всичко това се прави, „с най-добри подбуди“ и „с най-добри намерения“.

Препоръки за ефективна сепарация.

Първата стъпка е човек да осъзнае, че незавършеният процес на сепарация прави живота му по-труден. Тогава вероятността да потърси професионална подкрепа е по-голяма. Психологът ще помогне процеса на сепарация да стане по-бърз, възможно най-прост и безболезнен както за сепариращият, така и за родителите му. Има няколко важни препоръки:

1.Финансова независимост: започнете да печелите парите си сами, живейте отделно, спрете да разчитате на помощта на родителите си, тогава можете да установите свои собствени правила в общуването с тях.

2.Работете с оплакванията и приемайте родителите такива, каквито са. Миналото не може да бъде променено, но настоящето и бъдещето може. Родителите са зрели хора, те имат право да живеят както искат. По-добре е да се откажете от опитите да ги промените и вместо това, съсредоточете енергията си върху извършването на положителни промени в собствения си живот.

3.Установете здрави лични граници. Говорете директно, когато нещо не ви харесва, уважавайте не само вашите нужди и ограничения, но и тези на другите. Установете правила за общуване: говорете когато и колкото е удобно лично за вас, посочвайте теми, които няма да обсъждате, ограничете потока от инструкции и ценни съвети.

4.Освободете се от чувството за вина към родителите си и спрете да им угаждате. Вие не сте отговорни за техните чувства и не трябва да се обвинявате, ако те са нещастни. Причината за негативните им емоции са техните собствени прогнози и очаквания, които не е нужно да оправдавате, защото имате свой собствен живот. Те трябва да спрат да ви държат отговорни за емоциите си и да се научат да се справят сами с тях.

5.Определете и осъзнайте вашите житейски ценности и цели в живота, без да гледате на мнението на родителите си. Разработете план как да постигнете това, което искате, започнете да го изпълнявате, бъдете последователни и устойчиви.