Анкета за определяне ниво на импулсивност на детето на
П. Бейкър и М. Алворд

Анкетата е предложена от американските психолози П. Бейкър и М. Алворд, които извеждат точни критерии за импулсивност, като един от елементите на хиперактивността (схема за наблюдение на детето).

Много често педагозите си задават въпроса: „Какво следва да се прави, ако при детето се проявяват признаци за хиперактивност?”  Диагноза от медицинско лице не е поставена, а родителите не придават особено значение на възникналия проблем, надявайки се с възрастта той да отшуми.

При този случай, педагогът в тактична форма може да препоръча на родителите да се обърнат към специалист – психолог или невропатолог.  Окончателното поставяне на диагноза трябва да бъде направено задължително от лекар. Важно е да се убедят родителите, че на детето му е необходима специализирана помощ.

Много често се срещат и обратни случаи – родителите твърдят, че детето им е хиперактивно само защото то се движи изключително активно. Тази гледна точка също е погрешна, тъй като други признаци за хиперактивност не се наблюдават (дефицит на активно внимание и импулсивност).

Импулсивността е един от признаците за хиперактивност. В редица случаи и педагози и родители не винаги обръщат достатъчно внимание на този критерий.

Импулсивността е особено поведение на човек (в устойчива форма – черта на характера), проявяваща са като склонност да се действа автоматично, спонтанно, по първи подбуди, под влияние на външни емоционални стимули.  Импулсивната личност не обмисля своите постъпки, не отчита всички „за” и „против”, тя бързо и непосредствено (първосигнално) предприема действие (реагира) и нерядко твърде бързо съжалява и се разкайва за своите действия.

За установяване нивото на импулсивност при детето може да бъде използвана следната анкета:

Признаци за импулсивност

(1) Винаги бързо намира отговор когато го запитат (без значение за правилност и точност).

(2) Често променя настроението си.

(3) Много неща около него го дразнят (хора, предмети и пр.).

(4) Харесва му работа, която може да извърши (финализира) бързо.

(5) Обидчив, но не злопаметен (засяга се, но прощава бързо).

(6) Често чувства, че нещо не му достига.

(7) Бързо, без колебание взима решения.

(8) Може рязко да се откаже от някой, като обявява, че вече не обича.

(9) Често се разсейва по време на изпълнение на задачи (учебни занятия).

(10) Когато някое дете му крещи (кара му се), той отговаря по същи начин.

(11) Обикновено е уверен, че ще се справи с всяка задача.

(12) Може с лекота да нагруби възпитател, учител, родителя си.

(13) Понякога е преизпълнен с енергия.

(14) Това е човек на действието, да разсъждава не умее и не обича.

(15) Привлича върху себе си вниманието, не обича да чака.

(16) В игрите не се подчинява на общите правила.

(17) Разгорещява се по време на разговор, повишава глас.

(18) Лесно забравя инструкции (указания, забрани) на по-възрастните, обича да играе.

(19) Обича да организира и предводителства (управлява, ръководи, наставлява, лидира).

(20) Похвалата и наказанието му въздействат по-силно, от колкото на другите.

Прилагане на анкетата:

Приема се, че за получаване на обективни данни е необходимо анкетата да бъде попълнена най-малко от трима възрастни, които добре познават детето, като един от тях бъде родител на детето.  Всеки положителен отговор („да”) получава по 1 бал.  След сумиране на събрания общ бал, данните се отнасят към норми за определяне ниво на импулсивност.

Резултат

# от 15 до 20 бал – високо ниво на импулсивност;

# от 7 до 14 бал – средно ниво на импулсивност;

# от 1 до 6 бал – ниско ниво на импулсивност.

*   *   *

            За хиперактивното дете е необходимо да се полага постоянна психологическа поддръжка.  Както и другите деца, то иска да бъде успешно в дейността – усилия, които често не постигат добър резултат.  По тази причина родителите следва много внимателно да обмислят целите, които поставят пред детето си, както и да пренастроят своите собствени амбиции за детето си.  Трябва да се помни, че детето ще се занимава само с това, което му е интересно и ще се занимава с това до тогава, докато не му стане скучно.  Когато това се случи е необходимо детето да бъде насочено към друга дейност. Не бива детето да бъде пренатоварвано. Родителят (педагогът) трябва да знае, че по-късно отново може да върне детето върху старата задача.

            Важно е да се помисли също за работното място на детето. Атмосферата, при която следва да работи трябва да бъде тиха, спокойна, монотонна – лишена от външни активни и често променящи се стимули (Постоянното отваряне на врати, преминаване на хора през стаята, шум на телевизионен приемник или радио, говор н а други и пр. със сигурност ще го разсеят).  В домашни условия, при подготовката за училище е добре родителят да бъде до детето си и при необходимост да му помага и успокоява, както и да контролира самия процес на подготовка по график.

            При общуването, ако детето не е право за нещо, родителите не бива да влизат в дълговременни обяснения (да държат речи) – така или иначе, те няма да бъдат чути до край.  Добре е още в ранна възраст да бъдат установени ясни правила на поведение, система от поощрения и наказания (система за дисциплиниране). Всички инструкции, искания, задачи и пр., към детето трябва да бъдат кратки, ясни, изпълними. Задачи, изискващи повече време за изпълнение, да се разделят на подзадачи.

Не трябва да се принуждава детето да моли за награди и да дава обещания: „Аз ще се държа добре”, „Аз винаги ще те слушам”.  Препоръчва се  например да се влезе в договорка с детето като му се каже: „Занимавай се с тази задача до тогава, докато ти доскучае” или „Днес ще започнем с задачата, да се научиш къде се поставят обувките при влизане в къщи”.  За отработване на всяко едно такова елементарно изискване може да бъде необходимо много време (2-4 седмици и повече), но докато не бъде възприето и научено едно действие (навик, знание), не бива да се преминава към друго.  Необходимо е търпение и довеждане на всяка задача до край и едва след това може да се премине към друго конкретно изискване.

март 2011г.

С о ф и я