Проективна методика за диагностика на тревожност.

            Цел: Диагностика ниво на тревожност.

Описание: Методиката е предназначена за деца от 5 до 9 г. Методиката се прилага индивидуално. Преди прилагането водещият дава обща инструкция, а преди показването на всяка картинка и допълнителни указания.

Стимулен материал: За провеждане на теста се използват два набора по 12 картинки с размери 18х13 см. всяка. Набор „А” е предназначен за момичета, а набор „Б” – за момчета.  Всяка картинка се номерира на гърба.

Инструкция: „Сега ти ще трябва да помислиш върху няколко картички. Рисунките на картичките не са съвсем обикновени.  Разгледай ги внимателно. Виж и възрастните и децата, които са нарисувани без лица.  (Показва се картичка № 1.) Това художникът е направил нарочно, за да те накара да помислиш. Аз ще ти показвам картинките, които общо са 12 на брой, а ти ще трябва да помислиш и ми кажеш какво е настроението на момченцето (момиченцето) и защо точно това настроение.  Ти добре знаеш, че настроението на хората се познава по лицето. Когато човек има добро настроение, лицето му е радостно, весело, щастливо, а когато е лошо – тъжно, печално.  Аз ще ти показвам картинка, а ти ще ми кажеш какво е лицето на момченцето (момиченцето) – весело, загрижено, тъжно или каквото определиш ти и ще обясниш защо мислиш така”

След инструкцията екзаминаторът може да покаже картичка №1 на изследваното лице с цел тренировка.  В хода на работата може да се добавят и допълнителни инструкции, докато детето усвои задачата.

След това последователно се показват една след друга картички от 2 до 12.  Преди всяка картичка екзаминаторът повтаря въпросите: Какво настроение изразява лицето на момченцето (момиченцето)? И Защо лицето му е такова?

Преди да бъдат показани картички № 2, 3, 5, 6, 10, на които има нарисувани група деца, изследваното лице трябва да избере и посочи едно от децата, за което ще говори. 

Обработка и интерпретация на резултатите

Оценяват се отговорите на 10 картички (от №2 до 11) – картичка № 1 е тренировъчна, а картичка №12 изпълнява „буферна” функция и е предназначена за това, детето да завърши серията с позитивен отговор.  Паралелно с това, следва да се обръща внимание на един рядък случай (по данни на А.М.Прихожан, не повече от 5-7%), когато детето дава отрицателен отговор на картичка №12. Този случай следва да се анализира допълнително и разгледа отделно.

Общото ниво на тревожност се изчислява по „неблагополучните” отговори на ИЛ, характеризиращи настроението на детето на картинките, като сърдито, скучно, досадно, тъжно, ядосано, мъка. За тревожно се счита онова дете, което е дало 7 и повече подобни отговори от 10 (отрицателно настроение).

Съпоставяйки отговорите с интерпретациите, които прави детето за ситуацията на картинката, а също така и показателя „избор на персонаж” от няколко деца (например картинкаа № 6 – избира ли детето ученика на първата маса, решаващ задачи или ученика от последната маса, който не решава задачи), може да се получи богат материал за качествен анализ на данните.