Диагностика на мотивация за учебна дейност

                                   Тест „Незавършени изречения” (А.Б.Орлов)

Младшата училищна възраст или периода от I до IV клас е важен етап от развитието на личностни качества на детето, период на развитие на интелектуалния, социален, психологически и физически потенциал,  с който детето се отправя към периода на подрастващата възраст. Ярка потребност на детето в тази възраст е жаждата за опознаване на обкръжаващия свят, натрупване на нови впечатления и заедно с това емоциите остават определящи мотиви за активността.

Методиката позволява на педагозите да проникнат дълбоко в душевния свят на децата, като разберат механизмите и реакциите на детското поведение

Описание и цел на методиката

Методиката се отнася към групата проективни методи. На детето се предлага набор от незавършени изречения и му се предлага да ги завърши. В своите спонтанни отговори тестираният проектира вътрешните си качества под въздействието на провокационното начало (началната фраза) – по този начин възниква своеобразен ефект на проекция върху екран, които изобразява:

-скрити преживявания;

-дълбоки мотиви;

-отношението с към себе си и към близки хора;

-възприятието на значими събития в живота;

-преживявани страхове, чувство за вина.

Целта е диагностика на отношението към социално-значими обекти, на своите способности и разкриване на йерархията от ценности. Резултатите от изследването задължително следва да се потвърдят от други методики, тъй като надеждността и точността й не са високи – това се дължи да ограничения брой изречения, ориентирани  към една скала.

Характеристика на метода

-Методиката позволява да се избегнат преките въпроси, които по правило създават тесни рамки и изискват точно определен отговор. Непринудената форма на изразяване на своето мнение в много по-голяма пълнота и обективност картината на личността на изследваното лице.

-Използваните стимули минимално ограничават свободата на реакциите на детето и осигуряват разкрепостяване – свобода на мисълта;

-Детето възприема изследването като свобода да изразява мнението си така, както намери за добре и най-често проявява активност, като се включва с желание в процедурата, стремейки се да направи впечатление.

Особености в процедурата

Изследването може да се проведе както индивидуално, така и в група, в писмена или в устна форма.  Отговорите в устна форма се допускат само при индивидуално тестиране; при писмения вариант първата част на изреченията или се озвучават (подават от изследващият) или се предоставя бланка с текста на изреченията с възможност за добавяне от изследваните лица. Тестирането започва с постигане на взаимно разбиране с детето за получаване на искрени отговори.

Целта на изследването като правило остава скрита за тестирания, като основните мотиви за прилагане на методиката са свързани с диагностика на паметта и вниманието. От изследваното лице се иска с бързи (спонтанни) отговори да продължи фразата с думите, които първи нахлуят в главата му. За децата, които все още не са овладели техника за писане, тестът се прилага в устен вариант. Тогава психологът записва подробно всеки отговор върху бланка или  регистрира отговорите със запис на диктофон. Писмено тестиране се препоръчва при подрастващи на възраст 10-12 години. За фиксиране на отговорите се прилагат два варианта: а) върху бланка, на която са записани първите фрази на изреченията или б) на отделни картички (листчета, предварително подготвени от психолога), на които записва само допълнителната (своята) фраза (в този случай картичките са номерирани), а първата част се подава устно от изследователя.

Предложената методика включва 25 незавършени изречения.

Инструкция: Предлагам ти една игра. Правилата са лесни: аз ще започвам началото на едно изречение, а ти ще го довършваш.  От теб се иска да отговаряш бързо, но изречението трябва да завърши с някакъв смисъл. Нека да направим една тренировка сега. Например, аз започвам с фразата „Моят приятел (приятелка) …”

Ако детето обмисля дълго своя отговор, то следва да му се напомни правилото още веднъж и са се направи нов опит: „Аз много бих искал …”

При необходимост отново може да се повтори инструкцията и да се дадат примери.

Стимулен материал:

1.Аз мисля, че добър ученик е този, който …

2. Аз мисля, че лош ученик е този, който …

3.Най-много обичам, когато учителят …

4.Най-много не обичам, когато учителят …

5.Най-много училището ми харесва заради това, че …

6.Аз не обичам училището, защото …

7.Радостно ми е, когато в училище …

8.Аз се страхувам, когато в училище …

9.Бих искал в училището да …

10.Не искам в училището да …

11.Когато бях по-малък (а), си мислех, че в училището …

12.Ако съм невнимателен (а) по време на час, аз …

13.Когато не разбирам нищо по време на час, аз …

14.Когато не ми е ясно нещо при изпълнението на домашната работа, аз …

15.Аз винаги мога да проверя дали правилно съм …

16.Аз никога не мога да проверя дали правилно съм …

17.Ако трябва да запомня нещо, аз …

18.Когато по време на час нещо ми е много интересно, аз …

19.Винаги ми е много интересно в час, когато …

20.На мен винаги ни е безинтересно, когато по време на час …  

21.Когато не ми дадат домашна работа, аз обикновено …

22.Ако не зная как да реша определена задача, аз …

23.Ако не зная как да напиша определен текст, аз обикновено …

24.Най-добре разбирам, когато по време на час …

25.Бих искал винаги в училището …

Обработка и анализ на резултатите

Оценява се всяко завършено изречение от позиция на изразеното от детето отношение  - положително или отрицателно и се отнася към един от четирите показателя за мотивация за учене:

1.Вид личностно значима дейност на ученика (учение, игра, труд и пр.).

2.Личностно значими за ученика субекти (учители, съученици, родители, които влияят върху отношението на детето към учебния процес.

3.Знак на отношение на ученика към ученето (положително; неутрално; отрицателно) съотношение между социалните и познавателните мотиви в ученето и тяхната йерархия.

4.Отношение на ученика към конкретни учебни предмети и тяхното съдържание.

Ако изреченията не съдържат изразено емоционално отношение към показателите за учебна мотивация, то те не се отразяват при анализа.

По-нататък се изчислява сумата от положителни и отрицателни оценки по даден вид показател за мотивация. Сравняват се и се прави окончателен извод по дадения показател, който е водещ. 

Източник:

Александр Борисович Орлов