1164# Тревожността през различните възрастови периоди на

                                             доучилищно и училищното детство

Тук е представен кратък текст в превод от руски език на книгата „Школьная тревожность. Диагностика, коррекция, развитие“, на А.В.Микляева, П.В.Румянцева.

Тревожността, като психично свойство притежава ярко изразена възрастова спецификация, която се открива в нейното съдържание, източници, форми за проявление и компенсация. За отделните възрастови периоди съществуват определени области от действителността, които предизвикват повишена тревога при повечето деца, независимо от реалните заплахи и в резултат възниква тревожност като устойчиво образувание.  Тези „възрастови пикове на тревожност“ детерминират възрастовите задачи на развитие (Прихожан А. М., 1998).

Сред най-общите причини за възникване на тревожност у децата в доучилищна и начална училищна възраст се класират:

-вътрешно-личностни конфликти, свързани с оценката за собствената успеваемост в различни сфери на дейност  (Кочубей Б. И., Новикова Е. В., 1988 и др.);

-нарушения във вътрешно-семейното (или вътрешно-училищното) взаимодействие, а също и във взаимодействието със съучениците (За­харов А. И., 1988; Прихожан А. М., 1998; Спиваковская А. С, 1988 и др.);

-соматични нарушения (Щербатых Ю. В., Ивлева П. И., 1998 и др.).

Тревожността се развива преди всичко тогава, когато детето е поставено в условия на конфликт, предизвикващ:

-негативни потребности, поставящи го в условия на унижение или зависимо положение;

-неадекватни, най-често повишени изисквания от родители, понякога учители;

-противоречиви изисквания, които се поставят към детето от родителите / училището / връстниците (Кочу­бей Б. И., Новикова Е. В., 1988).

В съответствие с отногенетичните закономерности на психичното развитие, може да се опишат специфични причини за възникване и поддържане на тревожност на всеки от етапите на доучилищно и училищно детство.

Доучилищната и начална училищна тревожност се явява резултат от фрустрация на потребностите за надеждност, защитеност, сигурност от страна на близкото обкръжение (това са водещи потребности за тази възраст). На практика тревожността при тази възрастова група е функция на нарушени отношения с най-близките възрастни (семейството).  За разлика от децата в доучилищна възраст, тези в начален училищен етап могат да калкулират като фактор за тревожност и учителя си.

Устойчиви личностни образувания на тревожност се създават в подрастваща и юношеска възраст. На този етап тя е производна от широк кръг социално-психични нарушения, представляващи повече или по-малко генерализирани и типизирани ситуационни реакции.  В подрастваща възраст тревожността започва да опосредства (медиира) „Аз-концепцията“ на детето, като постепенно се превръща в личностно свойство (Прихожан А. М., 1998). „Аз-концепцията“ при подрастващите е противоречива и с това предизвиква  трудности във възприятието и адекватността на оценката за собствените успехи и провали, подкрепяйки най-отрицателния емоционален опит, и конституира тревожността като личностно свойство. На тази възраст тревожността възниква като последица от фрустрация на потребността от устойчиво удовлетворително отношение към себе си, преди всичко свързано с нарушения на отношенията със значимите други.

Съществено повишаване нивото на тревожността в подрастващата възраст може да бъде свързано с психастенични акцентуации на характера, отличителна особеност на които се явяват тревожно-мнителните черти. При хората с тези личностни особености може с лекота да възникнат опасения, вълнения и страхове.  Недостатъчната увереност в себе си заставя тийнейджърът да се откаже от дейности, които субективно оценява като трудни, непостижими, плашещи го. Това е причината за понижаване критерия за претенции и желанието за постигане на резултати.  При психастеничната акцентуация е затруднено вземането на решения, защото детето се фиксира извънредно върху неблагоприятните последици, до които може да доведе едно или друго решение. Поради ниската себеувереност често могат да се наблюдават трудности в общуването, особено при постъпване (включване)  в нов колектив (група, ученически клас).  Високата тревожност способства развитието на астения и поражда психосоматични заболявания  (Венгер А. Л., 2000).

Аналогични тенденции могат да се запазят и в периода на ранното юношество. В периода 13-16 години тревожността започва да се диференцира и локализира в отделни сфери на взаимодействие на човек със света:  училището, семейството, бъдещето, самооценката и пр. Нейното проявление (или закрепване) е свързано с развитието на рефлексията, с осъзнаване противоречията (несъответствието) между своите възможности и способности от една страна и  неопределеността на жизнените цели и социалното положение – от друга.

Важно е да се подчертае, че тревожността започва да проявява своето мобилизационно влияние едва в края на подрастващата възраст, когато може да се превърне в мотив за активна дейност, подменяйки едни или други потребности, мотиви и цели на дейност. В доучилищна и начална училищна възраст тревожността предизвиква само и единствено дезорганизиращ ефект (Прихожан А. М., 1998). Страхувайки се постоянно да не допусне грешка, детето се опитва да контролира себе си („тревожен хиперконтрол“), а това води до нарушения в актуалната дейност.

Необходимо е да се подчертае, че тревожност се наблюдава както при момчетата, така и при момичетата, но специалистите са на мнение, че в доучилищна възраст много по-тревожни са момчетата. Към 9-11 годишна възраст съотношението почти се изравнява, а след 12 години настъпва рязко повишаване на тревожността при момичетата. Освен това, при момичетата по своето съдържание тревожността се различава от тази при момчетата: момичетата се вълнуват повече от взаимоотношенията с другите хора, а момчетата – от насилието във всички негови аспекти  (Захаров А. И., 1997; Кочу­бей Б. И., Новикова Е. В., 1988; Макшанцева Л. В., 1998).

В заключение следва да се отбележи следното:

-Детската тревожност на всеки етап от възрастовото развитие е специфична и е свързана с решаването на една или друга възрастова задача на развитието.

-Тревожността, като устойчива личностна черта се формира само в подрастваща възраст. До тази възраст тя е само функция на ситуации.

-Тревожността може да изпълнява мобилизираща роля, свързана с повишена ефективност в дейността, като тази функция стартира в подрастваща възраст (не и преди това).  На децата в доучилищна възраст и в начален училищен етап, тревожността се проявява единствено  със своето дезорганизиращо влияние, понижавайки продуктивността. Това е едно от обясненията за феномена на рязката промяна в поведението и отношението на тийнейджърите към училищната дейност. Неочаквано за всички (родители, учители), „внезапно“ детето се променя и от ученик неглижиращ ученическите си задължения се превръща в ученик с чувство за отговорност, проявяващ прекалено старание и усърдие, спазващ изисквания и правила на поведение. За жалост, този позитивен скок се поддържа от тревожността за допускане на неуспех, която вече се е ситуирала като устойчива личностна черта.  На този възрастов етап и може би малко преди това изпъква важното мястото и роля  на училищния психолог, който единствен може да дешифрира причините за промяната и да се намеси за корекция на високата тревожност.

-В училищна възраст (среден етап на обучение) по-високо ниво на тревожност се наблюдава при момичетата в сравнение с момчетата.

Превод от руски, Кунчев.

: Микляева А. В., Румянцева П. В. Школьная тревожность: диагностика, профилактика, кор¬рекция. — СПб.: Речь, 2004.