Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.12.2018 06:00 - 1046# Кинотренинг и кинотерапия – психологически методики за сеанси (част 1)
Автор: kunchev Категория: Други   
Прочетен: 577 Коментари: 0 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 


              1046# Кинотренинг и кинотерапия – психологически методики за сеанси
                                                                           (част 1)

 

Забележка: Тук са представени фрагменти от статии, публикувани в сайта  на  Олга Юнтунен (Румянцева): https://sites.google.com/site/olgajuntunen/po-russki, в превод от руски език.

 

Кинотерапията като терапевтично направление за въздействие върху личността на човека се оформя теоретично неотдавна, преди около 20 години. За официален родоначалник се считат лондонският психотерапевт Бърни Уудър, но други посочват по-голям период от 30 години с основатели италианеца Антонио Менегати, които предлага термина „синемалогия“ – това е логиката на последиците от кинематографичната действителност или Тев Спаркс, който говори за кинойога, а трети сочат  Хари Соломон.

Кинотерапията като психотерапевтично направление преследва същите цели като всяко едно друго психотерапевтично направление: самопознанието на човешката личност (академично и по-традиционно – самоанализ); познание за човекът до теб и взаимоотношенията между хората;  анализ на настъпилите ситуации; идентифициране на възникващи проблеми и техните причини; задължително търсене на инструменти и методи за преодоляването на тези проблеми  и регулиране на психичното състояние. Особеността на метода се състои в това, че въздействието (стимулния материал) се поднася визуално и слухово чрез филм, който се възприема като пример за жизнена история, а впоследствие под ръководството на психолога се извършва анализ в индивидуална или групова форма.

Кинотерапията не е просто емпирично наблюдение на това, което се случва, а е преди всичко изкуство да се задават въпроси и да се разсъждава върху отговорите въз основа на видяното на екрана и е преживяното в живота. Спонтанните впечатления и мисли, особено свързаните с катарзис, са важни, но те не винаги са в състояние да покажат пълната дълбочина както на гледания филм, така и на решаването на проблема.  Ето защо ролята на терапевта / фасилитатора, която разработва специална програма за сеанса и въпроси за последващия анализ, като взема предвид спецификата на конкретен пациент или група, е особено важна.

Тези, които се наемат да се занимават сами, могат да практикуват способностите си да задават въпроси. Между другото, ако човек се научи да формулира компетентни въпроси, тогава почти всеки, дори най-слабият и артистично неизразителен филм може да се превърне в източник на полезна информация Както казва руският философ Лев Шестов: „Няма лоши книги, има книги, непрочетени навреме“.

Основен принцип при използване на предложените методики е, че членовете на групата не анализират своята личност и поведение или това на свои близки, а само личността, чувствата, мислите и действията на героите на филма и представените във филма ситуации, като се вземат предвид дадените реалности: „Аз видях, че „Х“ почувства това и това или постъпи по този и този начин, на което „У“ отговори по следния начин …“ Всяко едно заключение, направено по един или друг повод е желателно да се съпровожда  от конкретна илюстрация от филма – непосредствения момент, обстановката, ситуацията.

            По отношение на техниките, то те все още не са стандартизирани. Обща препоръка при прилагането на методиките е следното указание:  преди да се предложи техниката на участниците в сесията, всички лични местоимения и обращения е необходимо да се заменят с имената  на героя, личността и поведението, който ще се анализира от групата.  Следователно, участниците трябва да бъдат предупредени, че получените резултати ще се различават от някои субективни оценки: тук ние само фантазираме, опирайки се на условията, зададени във филма, относно това, как е отговорил (реагирал) героят на един или друг въпрос от теста.

Основни психологически задачи, за решаването на които може да способстват тези методики са:

1.Възприемане и осмисляне на историята и обкръжаващата действителност във техните многообразни факти и прояви.

2.Самоанализ и анализ на случващите се събития и конфликти (причини, компоненти, психологически портрети, аспекти на взаимно влияние, типология и т.н.);

3.Преживяване и осъзнаване на емоции и импулси, споделяне на емоционалните преживявания на героите (например, преживяване на загуба, отчаяние, страх, стрес и т.н.).

4.Констатация на проблемите и възможност за откриване на скрити причини (личностни кризи, проблемни отношенията, конфликти, кариерни въпроси, травми и др.).

5.Идентифициране на личностни характеристики и модели на поведение, а също при необходимост и  способи за тяхното коригиране.

6.Повишаване на осъзнатостта на поведението и мотивация за решаване на възникващи проблеми.

7.Осъзнаване, формулиране, а при необходимост и преоценка на значения, ценности, принципи, цели и т.н.

8.Развитие на индивидуалната култура на възприятието, самоусещанията и самоидентификацията, самореализацията, способността да се разбират другите хора, да се общува, да се разрешават конфликти и др.

Примерен списък на въпроси, които могат да бъдат зададени при анализа на един  филм:

-Харесахте ли филма или не? Защо? Какво точно ви харесваше, какво не ви хареса, какво привлече вниманието ви?

-Какъв е сюжетът на филма, поредицата от събития, актьорите?

-Какъв е психологическият портрет на всеки герой: личностни характеристики; морални принципи; черти на характера; маниери на поведение; история на живота и т.н.?

-Какви са отношенията между героите, тяхната история и особености?

-Наблюдавали ли сте подобни ситуации и взаимоотношения в своя живота?

-Кой от героите ви харесва / не ви харесва и защо? На кого съчувствахте и защо? Кой от героите прилича най-много на вас или на някой от вашите приятели? Кой бихте искали да бъдете? 

-Какъв е стилът на общуване на героите? Как решават проблемите си?

-Какво бихте променили в ситуацията и как бихте действал на мястото на героя / героите? Какво трябва да направите? Какво бихте взели за себе си като модел за подражание? Какво считате за правилно и неправилно? Кой според вас е прав и не е прав; кой е виновен и кой невинен; кой е жертва и кой извършител?

-Какво би станало, ако даден герой действаше по различен начин?

-Открихте ли във филма нещо ново, нещо което не бяхте срещал преди? Открихте ли нещо ценно за себе си? 

-Какви емоции предизвика във вас филма? Какво ме забавляваше, направи щастлив, разстроен, раздразнен, разгневен, обиден, уплашен, отблъснат, разочарован, горд  и т.н.?

-На каква тема беше този филм? Какъв е основният проблем / конфликт и как го решава режисьорът? Какви художествени и технически техники му помагат в това? Какво е искал да ви каже?

-Защо филмът има такова име? Как заглавието разкрива смисъла на филма?

-Срещнахте ли във филма метафори, символи, архетипи?

-Какви изразителни средства се използваха във филма?

-По какъв начин биха се развили събитията, ако режисьорът снима втория епизод на филма?

-Какви психологически, морални, философски проблеми се засягат във филма? Кои от тях ви вълнуват в момента или са ви вълнували в миналото?

-Как този филм се преплита (проектира) с вашия живота? Какви уроци научихте за себе си и какви изводи направихте?

-Знаете ли други филми, които осветляват подобни проблеми?

-Как биха се отнесли към този филм (този проблем) вашите приятели, майка, баща, съпруга, съпруг, дете и т.н. и защо? На кого бихте препоръчал да гледа този филм и защо?

-Кои сцени бихте прегледал за втори път и защо?         

Формулираните въпроси пряко засягат способността за преодоляване на проблемите в личното развитие. Важно е да се знае, че всеки филм съдържа много психологически аспекти и житейски ситуации сам по себе си, той  разкрива и илюстрира множество психологически аспекти, в т.ч. основната психологическа тема. Най-важното е при възприемането и осмислянето на филма, участниците да открият това, което е необходимо за всеки от тях, т.е. да се опитат да гледат през призмата на своите проблеми.

При анализа могат да се приложат различни варианти за разбор – няма универсален подход.  По важно в случая е всеки участник в сесията да синтезира своя личен анализ, правейки изводи, извличайки поуки, трупайки опит, преживявайки катарзис или постигайки инсайт, върху които прозрения и разбирания и по-късно да действа самостоятелно.  Никой не може да принуди участниците да приемат една или друга гледна точка. Терапевтът може само да предложи своето виждане, но вземането на  решение остава в ръцете на участниците.

Общи препоръки за провеждане на сесии по кинотренинг.

1.Създаване на затворена група, която запазва своя състав по време на целия цикъл от сесии, като включва лица, които са пряко заинтересовани от решаването на проблем. Оптималният размер на групата е 8-12 души.

2.Един или двама постоянни водещи по време на всички сесии.

3.Броят на часовете е от 5 до 12, в зависимост от възможностите на организаторите и участниците. Периодичност на сесиите – от 1 път на седмица до 1 път на месец. Продължителността на сесията е 3-4 часа с една 15-минутна почивка.

4.В анонса на цикъл от сесии се препоръчва, да се  изброят задачите в най-общ вид, но заглавията на програмните филми не трябва да се посочват.

Списък с методики:

1.Асоциации с ключови понятия от филма.

Описание: Преди филма на участниците се показва за време от 2 мин. списък с 10 ключови понятия от филма, всяко от които е с определен номер (например, семейство, криза, дисоциация, гняв, дружба и др.), които трябва да запомнят. След това списъкът се закрива. Тяхната задача е след гледането на филма, на съответните места, съответстващи на номера на думата, да запишат дума-асоциация, която е възникнала след края на филма. След това трябва да възстановят оригиналната дума, използвайки думата-асоциация и да я обяснят (Методиката е аналог на известната „Пиктограма“).

2.Въпроси и отговори.

Описание: На участниците се поставя задача, гледайки филма да определят какви въпроси вълнуват главния герой (или определен герой) и по какъв начин самите те биха отговорили на тези въпроси, ако бяха на мястото на героя. Въпросите и отговорите се записват в таблица.

image

3.Оценка на нивото на социална фрустрираност (по Л.И.Васерман, модификация на В.В.Бойко)

Инструкция: Предлагаме Ви списък с твърдения, отнасящи се до основни аспекти на жизнена дейност. Прочетете всяко твърдение и отбележете степента, т.е. най-верния според вас отговор, който характеризира героя по съответния показател.

image

Обработка на данните

По всеки пункт се определя нивото на фрустрираност (неудовлетвореност). То може да варира от 0 до 4 бала.  На всеки вариант на отговор се записва определен бал, както следва: напълно съгласен – 0 бал; по-скоро съгласен – 1 бал; затруднявам се да отговоря – 2 бал; по-скоро несъгласен – 3 бал; напълно несъгласен – 4 бал.

Интерпретация на резултатите

Заключенията за нивото на социална неудовлетвореност се правят, като се вземе предвид големината на резултата (средната оценка) за всеки пункт. Колкото е по-висок  резултатът, толкова е по-високо нивото на социалната фрустрация:

-3,5 – 4 бала – много високо ниво на фрустрираност;

-3,0 – 3,4 – повишено ниво на фрустрираност;

-2,5 – 2,9 – умерено ниво на фрустрираност;

-2,0 – 2,4 – неопределено ниво на фрустрираност;

-1,5 – 1,9 – понижено ниво на фрустрираност;

-0,5 – 1,4 – много ниско ниво на фрустрираност;

-0 – 0,5 – отсъствие (почти отсъствие) на фрустрираност.

Дезорганизиращи емоционални състояния в режим на угнетена психика (депресия, потиснатост).

Тук трябва да се посочат такива състояния, като дистимия, депресия, апатия, хипотимия, тревожност, безпокойство, страх, бредово настроение. Тези емоционални състояния, които са много различни по съдържание, имат редица общи черти:

-личността практически не реагира на външно въздействие, освен с помощта на неорганизирано емоционално състояние. Тези симптоми могат да бъдат допълнително усилени под въздействието на много различни стимули – положителни или отрицателни;

-колкото повече се внушава смелост на онзи, който има постоянен страх, толкова по-ужасно става;

-в условията на възникнал енергиен режим интелектът не се справя със задачата си; неговата роля при оценката на външните влияния и личните преживявания е почти незначителна; във всеки случай, разумът и волята не помагат на човек бързо и успешно да преодолее неадекватността на емоционалните състояния и да им придаде комуникативна форма;

-за да се възстанови емоционалната норма е необходимо време, покой, спокойствие помощ на другите, включително медицинска.

Всяко от дезорганизирано емоционално състояние може да се прояви в рамките на нормата или да придобие размера на психическо разстройство, т.е. психопатологична форма. Последното се случва в присъствието на съпътстващи фактори.

Психопатологичните нарушения на състоянията се характеризират с обща промяна на невропсихичния тонус.

На свой ред устойчиви промени в невропсихичния тонус се предизвикват от:

-органични поражения на мозъка; в този случай разстройствата са най-обширни и дълбоки;

-дефекти на нервната система; обикновено те са отслабени от болестта, психични травми;

-външни причини; сред тях са тези, които причиняват психичен стрес, интоксикация, травми;

-соматични заболявания; болестта по един или друг орган причинява нарушения в свързаните области на мозъка, нервната система и обмяната на веществата, което води до промени в емоционалното и често интелектуално отразяване на действителността.

Различните по своето проявление разстройства на състоянието имат идентична механика – отсъства нормална връзка между интелекта и емоциите. По някаква причина интелектът (увреждане на мозъка в резултат на стрес, интоксикация, травма и т.н.) не оценява правилно външните и вътрешните влияния, не разкрива значението им за индивида. Неговите управляващи команди не включват адекватни емоционални програми и отработените стереотипи на емоционално поведение, придобити по време на живота. Вместо адекватни емоционални програми и стереотипи, през цялото време автоматично в действие стъпва един и същи стереотип, свойствен на личността.  Поведението става неадекватно, то не се обуславя от видими причини.

4.Задай въпрос на героя.

Описание: Участниците се разделят по двойки. Първоначално единият задава въпрос към избран от него герой от филма, а другият в ролята на този герой дава свой отговор. След това ролите се разменят. Водещият може да определи темите, по които да се задават въпроси.

5.Оценка на ригидността (скованост, нежелание за промяна).

Инструкция: Попълнете таблицата от гледна точка състоянието на свободно избран от вас герой.

Описание: Групата може да се раздели на няколко по-малки групи, като всяка работи върху определен герой.  Процедурата за определяне на наличието на ригидност принципно не представлява трудност. Въпросникът, който ще бъде предоставен на участниците може да включва една част от твърденията, например 5 или 10, в зависимост от съдържанието и темата на филма (стимулния материал). Отговора изисква недвусмислена реакция (да или не). Всеки отговор, съответстващ на ключа получава оценка 1 бал.

 

Съдържание на твърденията

Да

Не

1.

Полезно е да се запознавам с информация, в която мога да открия мисли, които са противоположни на моите.  

   

2.

Дразня се, когато ме разсейват и ми губят времето, в момент, в който съм зает с нещо мое (например, питат ме нещо; търсят от мен съвет).

   

3.

Празниците трябва да се празнуват с роднините.

   

4.

Способен съм да бъда в приятелски отношения с хора, чийто постъпки не одобрявам.

   

5.

В игрите обичам да печеля.  

   

6.

Когато се случи така, че закъснявам за някъде, аз не съм в състояние да мисля за нищо друго, освен за това – да пристигна колкото се може по-бързо на мястото.  

   

7.

В сравнение с другите хора, аз по-трудно се концентрирам.

   

8.

Отделям доста време, за да подредя всичко около мен по местата си.

   

9.

Работя с голямо напрежение..

   

10.

Неприличните шеги често предизвикват у мен смях.

   

11.

Уверен съм, че другите говорят зад гърба ми.

   

12.

Мога лесно да се аргументирам.

   

13.

Предпочитам да преминавам по познати маршрути.

   

14.

В своя живот се стремя да следвам принципи, основаващи се на чувството ми за дълг.

   

15.

Често мислите ми възникват по-бързо, отколкото мога да ги изговарям.

   

16.

Случвало се е някаква банална, нелепа грешка да предизвика у мен невъздържан смях.

   

17.

Случвало се е в главата ми да нахлуят неприлични мисли, често дори грубости и ругатни и аз да не мога да се освободя от тях дълго време.

   

18.

Уверен съм, че в мое отсъствие другите говорят за мен.

   

19.

Спокойно излизам от къщи, без да се сещам дали съм заключил вратата, дали съм изключил печката или ютията и т.н.

   

20.

За мен най-трудното във всяка една работа е самото начало.

   

21.

Практически винаги удържам обещанията си.

   

22.

Мисля, че не трябва строго да се съди човек, който е нарушил формалните правила.

   

23.

Често трябва да изпълнявам разпореждания на хора, които знаят много по-малко от мен.

   

24.

Понякога не казвам истината.

   

25.

Трудно ми е да се съсредоточавам върху каквато и да е била задача или работа.

   

26.

Зная, че някои хора са против мен.

   

27.

Обичам да завършвам нещо, което съм започнал.

   

28.

Винаги се старая да не отлагам за утре това, какво може да се направи днес.

   

29.

Когато ходя или преминавам с превозно средство по улицата, често забелязвам настъпилите промени в обкръжението ми – изрязани храсти, нови билбордове, нови цветове и т.н.

   

30.

Понякога толкова настоявам на моето, че другите губят търпение.

   

31.

Понякога приятелите ми се забавляват с моята прецизност и педантичност.

   

32.

Ако другите ми кажат, че греша, не им се сърдя.   

   

33.

Обикновено се притеснявам за хора, които се държат с мен по-приятелски отколкото очаквам.

   

34.

Трудно ми е да изоставя дори временно започната работа, дори за кратко време.

   

35.

Когато виждам, че не ме разбират, аз лесно се отказвам да доказвам на когото и да било каквото и да било.

   

36.

В трудни моменти мога да се погрижа за другите.

   

37.

Имам нужда да променям местата, на които съм щастлив, когато се скитам някъде или пътешествам.

   

38.

Не ми е лесно да превключа от една към друга, нова дейност, но след това бързо започвам да се справям с нея дори по-добре от другите. 

   

39.

Стремя се детайлно да изучавам и опознавам това, с което се занимавам.

   

40.

Майка ми или баща ми са ме принуждавали да им се подчинявам, дори когато считах това за неразумно.

   

41.

Способен съм да запазя самообладание, дори да съм спокоен, при вида на чуждо нещастие.

   

42.

С лекота мога да превключа от една работа към друга.

   

43.

От всички мнения по спорен въпрос, само едно наистина е вярно.

   

44.

Харесва ми и се стремя да довеждам своите навици и умения до автоматизъм.

   

45.

Лесно се увличам по нови идеи. 

   

46.

Опитвам се да отстоявам и държа на своето, въпреки обстоятелствата. 

   

47.

По време на монотонна работа, неволно започвам да променям начина си на действие, дори понякога това влошава резултата.

   

48.

Хората понякога ми завиждат на търпението и на педантичността ми.

   

49.

На улицата, в транспорта и на други места често разглеждам другите хора.

   

50.

Ако хората не бяха против мен, аз щях да постигна много повече в живота.

   

 

Ключ към методиката за оценка на ригидност:

Ригидността е личностна черта, единодушно определяна от психолозите като особено важна. Тя се изразява в трудност (до пълна неспособност) на личността да променя себе си, дейностите, в които участва, своите мисли и убеждения, поведенческите модели и т.н. Ригидността е тенденция да се запазят нагласите, стереотипите, начините на мислене, това е неспособност да се промени личната гледна точка.

Ригидност:

„не“ – 1, 4, 6, 8, 9, 11, 13, 14, 18, 20, 23, 26, 27, 30, 31, 33, 34, 38, 39, 40, 43, 44, 46, 48, 50.

„да“ – 2, 3, 5, 7, 10, 12,15, 16, 17, 19, 21, 22, 24, 25, 28, 29, 32, 35, 36, 37, 41, 42, 45, 47, 49.

-от 0 до 13 бала – мобилен, гъвкав;

-от 14 до 27 бала – проявява смесени черти;

-от 28 до 40 бала – ригиден.

6.Илюстрация на ключови понятия от филма.

Описание: След приключване на прожекцията, водещият написва на дъската от 5 до 10 ключови понятия от филма (в зависимост от броя на участниците в тренинга), които задължително са по двойки и са противоположни. На участниците се предлага да направят избор на едно от състоянията (чертите) от всяка двойка и да обяснят своя избор, като го свържат със сценария.   Такива двойки от думи може да предложат и самите участници.

Освен това, друг вариант за работа включва ранжиране на предложените от участниците ключовите понятия по значимост от най-важното към най-маловажното. След съставянето на списъка следва дискусия.  Когато тези списъци се изготвят индивидуално, тогава водещият съставя цялостен списък на дъската, като отбелязва на него броя на повторенията на всяко ключово понятие и след това на тази основа се извършва ранжирането.

7.Колелото на живота

image

„Колелото на живота“ е методика за комплексна субективна оценка на качеството и равновесието в живота. Оценяват се основни сегменти, които съставляват жизнената дейност на човек в балове от 1 до 10 (лоши – добри). Според теорията, колкото по-високи са оценките и колкото по-балансирана е връзката между сегментите, т.е. между отделните сегменти разликите не са големи, толкова по-положително човек оценява своя живот като цяло. Общите резултати достатъчно нагледно показват не само общия баланс-дисбаланс, но и най-много и най-малко успешните сегменти, т.е. става ясно кои области от живота се нуждаят от внимание и корекция. Сферите за оценяване могат да бъдат предложени и от самите участници. Те могат да бъдат например: здраве, семейство, работа, общуване, развитие, отдих, хоби, храна и др. По правило сегментите се избират, като се държи сметка за водещите потребности и ценности на участниците.

Вариантите за използване на техниката могат да са различни. Например, може да се предложи да бъдат направени три оценки на героя, като се проследи сценария – в началото, в средата и на финала на филма, като се разгледа какви промени са настъпили и защо: какви показатели са се подобрили и поради какви причини; какви показатели са се влошили и защо; какво е способствало за положителната динамика в баланса.  Друг вариант е да се сравняват два персонажа от филма или избраният герой с идеалния му образ.

Инструкция: Оценете всеки сегмент по скала от 1 до 10 и оцветете (щриховайте)  зоната.

8.Кой съм аз във филма?

Описание: Участниците в свободна форма отговарят на въпросите:  На кой от героите във филма най-много приличате? Защо мислите така? На кого бихте искали да приличате? Защо?

Може да се състави следната таблица:

image

9.Любим/нелюбим персонаж.

Инструкция: Изберете и посочете персонаж от филма, който най-много ви харесва. Разкажете неговата история във филма. Какъв е бил образът в началото на филма? Какво се е случило при развитие на сценария с героя?  Какъв е героят? Защо ви харесва точно той? Какво не ви харесва в него? Какво е общото и различното между героя и вас?  (участниците отговарят на въпросите в свободна форма).

10.Методика за оценка степента на стресоустойчивост и социална адаптация (на Холмс и Реге).

Инструкция: Моля, запознайте се със списъка със събития от таблицата и отбележете (маркирайте с кръгче поредния номер) онези от тях, които според вас е преживял героят от филма.

 

Житейско събитие

бал

1.

Смърт на брачен партньор.

100

2.

Развод.

73

3.

Раздяла с брачния партньор, конфликт между партньорите.

65

4.

Осъждане на затвор /лишаване от свобода.

63

5.

Смърт на близък роднина/член на семейство.

63

6.

Лично нараняване/травма или болест.

53

7.

Брак.

50

8.

Уволнение от работа.

47

9.

Брачни проблеми.

45

10.

Пенсиониране.

45

11.

Промяна в здравето на член от семейството.

44

12.

Бременност.

40

13.

Сексуални проблеми.

39

14.

Поява на нов член на семейството, раждане на дете (довеждане на дете) / друг брак/връзка.

39

15.

Реорганизация в работата / преместване на друга длъжност.

39

16.

Рязка промяна във финансовото състояние.

38

17.

Смърт на близък приятел.

37

18.

Промяна в професионалната ориентация, смяна на месторабота.

36

19.

Усилване конфликтните отношения с партньора.

35

20.

Ипотека или заем за важна покупка (като дом, автомобил и др.).

31

21.

Просрочване на ипотека или заем, нарастване на дълговете.

30

22.

Промяна в заеманата длъжност в работата, повишаване служебната отговорност.

29

23.

Синът или дъщерята напуска дома.

29

24.

Проблеми (конфликти) с роднини на партньора.

29

25.

Забележително лично постижение.

28

26.

Партньорът напуска работа (или постъпва на нова работа).

26

27.

Начало или финал на обучение в учебно заведение.  

26

28.

Промяна на условията на живот.

25

29.

Отказ от индивидуални привички, промени в стереотипите на поведение.

24

30.

Проблеми с ръководителите (администрацията) в работата, конфликти.

23

31.

Изменение в условията или времетраенето за работа.  

20

32.

Промяна на местоживеенето.

20

33.

Смяна на мястото за обучение/образование.

20

34.

Промяна на навици, свързани с отдих и почивка (свободно време).

19

35.

Промяна на навици, свързани с вероизповеданието.

19

36.

Промени в социалната активност.

18

37.

Ипотека или заем за по-дребна покупка (като например битова техника).

17

38.

Промени в индивидуалните навици, свързани със сън / нарушения на съня.

16

39.

Промяна в броя на живеещите в семейството членове, промяна в характера и честотата за срещи с други членове на семейството.  

15

40.

Промяна на привички, свързани с храненето (количество храна, диета, отсъствие на апетит).

15

41.

Отпуск.

13

42.

посрещане на Коледа, Нова година, рожден ден и други значими празници.

12

43.

Незначително нарушение на правопорядъка (напр. глоба за нарушение правилата за улично движение)

11

 

Интерпретация на резултатите

Холмс и Раге (САЩ)  изучават зависимостта на заболяванията (в това число инфекциозни болести и травми) от различни стресогенни жизнени събития при 5000 пациенти.  Изследването извежда извода, че психичните и физически болести обикновено се предшестват от сериозни промени в живота на човека.  На основание това изследване те създават скала, в която отразяват важни за личността жизнени събития , съответстващи на определен бал в зависимост от степента на стресогенност.

Изследванията са установили, че 150 бал и нагоре означава вероятност за възникване на някакво заболяване, а при бал 300 тази вероятност се увеличава до 90 %.

Прочетете внимателно всички посочени събития, за да получите обща представа. След това повторно прочетете всеки пункт, обръщайки внимание на количеството бал, който носи всяко събитие. Опитайте се да откриете и да отбележите  онези събития и ситуации, които са се случили на вас през последните две години. Изчислете средно аритметично броя на ситуации за една година. Ако дадена ситуация е възникнала повече от веднъж, то средноаритметичният резултат следва да го умножите по толкова, колкото пъти е възникнала тази ситуация.

Например, ако сте се оженили, започнали сте нов вид работа, променили сте местожителството си и сте си взели две отпуски, средният ви стресов резултат ще бъде 50+36+20 + 13 + 13=132.

Получената сума определя степента Ви на устойчивост на стрес.  По-високия  бал е тревожен сигнал за опасност.  Вие трябва спешно да предприемете мерки за ликвидиране на стреса.  Получената сума има още едно важно значение – тя показва степента на натрупан (акумулиран) стрес.

image

Ако средният ви стресов резултат е под 150, има по-малка вероятност да страдате от последствията на натрупан стрес. Ако е между 150 и 300, може би страдате от хроничен стрес в зависимост от това как сте възприели и сте се справили с дадените житейски събития. Ако сумарният бал е по-голям от 300, това означава реална опасност – грози Ви психично заболяване, намирате се във фазата на нервно изтощение и вероятно изпитвате пагубни последствия от натрупания стрес.

Резултатът дава възможност да се види, че отделните събития са незначителни, те носят малък брой точки, но оценени комплексно разкриват своят стресогенност, благодарение на способността за акумулация на стреса.

Моля, имайте предвид, че оценките на стреса в горното изследване са усреднени. В каква степен дадено събитие ще бъде стресиращо за вас зависи от това как го възприемате.

11.Мислите и чувствата на герой от филма.

Описание: На участниците се предлага след филма да определят и да обсъдят преживяванията на героите, участващи в определена ситуация, техните чувства и мисли – как всеки възприема случващото се, какво чувстват, какво мислят, защо реагират по определен начин и какви са последиците от тези процеси.

След това може да се направи драматизация на желани/нежелани варианти за развитие на събитията и да се отговори на въпроса: „Какво би могло да помогне на героя, за да предотврати възникващите проблеми?“

12.Избор на подходяща пословица.

Описание: На участниците се предлага да си припомнят или от списък да подберат една пословица, която най-успешно и най-точно разкрива смисъла на случващото се във филма (определена сцена) и след това да обяснят своя избор.

13.Позитивни и негативни нагласи.

Описание: На участниците се предлага да запишат с кратки фрази позитивни и негативни нагласи на определен персонаж от филма, например: „Аз съм пълен неудачник“,  „Аз съм катастрофа“, „Аз съм най-очарователната и привлекателна блондинка“, „Успехът – това е кариера“, „Несъгласните трябва да замлъкнат“, „Всички блондинки са глупачки“ и т.н. които определят поведението и постъпките на определен герой или развитие на събитие във филма.

Възможни варианти за работа / въпроси след финала на филма:

1. Как една или друга нагласа е повлияла върху живота на героя и върху събитията, които му се случват?

2. Кой и какво влияние е оказал за формиране на определена нагласа в героя?

3. Настъпила ли е по време на филма трансформация в нагласите на героя, защо и по какъв начин е повлияла живота му? 

4. Коя нагласа, ако можеше да бъде променена би довела до по-оптимално и успешно развитие в живота на героя?

5. Изберете тези нагласи, с които се съгласявате и тези, с които не сте съгласни, и обяснете защо.

14.Помогни на герой да разреши проблем.

Описание: На участниците се предлага да определят няколко проблема, стоящи пред главния герой  на филма, а след това да предложат способ за решение: „Как бихте действали, ако бяхте на мястото на главния герой?“

Възможен алгоритъм:

image

15.Приоритети и нагласи на герой от филма.

Описание: Водещият предлага на участниците да формулират и обяснят приоритетите и/или нагласите на един или друг герой; да определят основната линия и причини на поведение; да направят препоръки за промяна на това поведение; в случай на необходимост да прогнозират възможни резултати от тази промяна.

Може да се използва следната таблица:

image

 16.Тълкуване на пословици.

Описание: Водещият предлага на участниците да обяснят смисъла на набор от предварително тематично подбрани пословици, илюстриращи различни сцени (събития) във филма. Например: Как ще обясните смисъла на пословицата „Приятел в нужда се познава“, след като гледахте филма.

Следва продължение - 2 част.

image

 

 

 




Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: kunchev
Категория: Други
Прочетен: 3875630
Постинги: 2192
Коментари: 116
Гласове: 1328
Календар
«  Април, 2024  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930