Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.09.2012 06:00 - Теоретични основи на системната семейна терапия - част 1
Автор: kunchev Категория: Други   
Прочетен: 4198 Коментари: 0 Гласове:
0



Теоретични основи на системната семейна терапия - част 1

 

Теоретична основа на системната семейна терапия е общата теория на системите.  Под система се разбира съвкупност от взаимодействащи си елементи (или обекти), реализиращи обща функция (функции). Главният постулат на този психотерапевтичен подход гласи:  семейството се явява вид социална система и по тази причина психологическата помощ за него е невъзможна без знание и отчитане законите за функциониране на системите, аналогично, както лечението на човек е невъзможно без знания и отчитане на анатомията и физиологията.
Развитието на системната семейна психотерапия не е свързано с развитието на индивидуалната психотерапия.  В своя монография Г.Ериксън и Т.Хоган (1972) твърдят, че при анализ на литературата не са установили никакви данни, че системната семейна психотерапия се „ражда и пораства” от която и да е по-ранни теоретични положения в психотерапията.
Системната семейна психотерапия е една от най-младите психотерапевтични школи. Този подход възниква след Втората световна война и се развива в тясна връзка с прогреса в кибернетиката и именно в това се изразява същественото различие от другите психотерапевтични подходи.
В основата на тази област от знания и практика стоят няколко базови идеи.
I.Контури на обратна връзка
Кибернетиката навлиза агресивно в живота на хората след Втората световна война. Американският математик Норберт Уинър по това време е работи за Пентагона. Той разработва теория, с помощта на която се създават механизми за съпровождане и унищожаване на летящи цели на противника. Един от ключовите аспекти на този проблем бил свързан със създаването на контур за обратна връзка: информацията изобразена върху екрана на радарите за прихванатата (засечена) цел, се използва за изчисление и насочване на съответните оръжия към тази цел. След произвеждане на стрелба, нивото на ефективност отново се въвежда с помощта на радара и тъй като целта е в движение, извършват се нужните поправки, отново следва изчисление и по този начин целта се съпровожда до нейното унищожение. Този механизъм работел съвършено еднакво и в случай, когато изчисленията се извършвали машинно, и в случаите, когато поправките се извършвали от хора.  Най-важното предположение на Уинър се състояло в това, че сходните механизми за обратна връзка се прилагат във всички видове целенасочена дейност: и тогава, когато човек взима от масата кутийка с кибрит, и тогава, когато питата на слънчогледа се върти по посока слънцето.  И така, обратната връзка – това е информация, за резултатите от функциониращи системи, постъпваща в тези системи.
Съществува отрицателна и положителна обратна връзка.  В първия случай информацията се използва за намаляване отклонението в резултата от определено зададени норми. Във втория случай информацията води до съществени изменения, т.е. до загуба на стабилност и равновесие.  Специален вид отрицателна обратна връзка се наблюдава в биологическите и социо-техническите системи и се нарича „хомеостаза”.  Хомеостазата е стремеж на системата да запази своите същностни свойства във взаимодействието си със средата, осигурявайки оцеляването (живота) на системата. Минимизацията на влиянието на външната среда е работа на закона за хомеостаза.  Системата се стреми да запази статуса си във всеки един момент от своето съществуване.
Известен е училищния пример за хомеостаза – как човешкият организъм поддържа температурата на кръвта.  В зависимост от изменението в температурата на средата, започва процес в тялото на човек, при който се променя честотата на сърдечните съкращения, стесняват се или се разширяват кръвоносните съдове, и той продължава до тогава, докато не бъде възстановена нужната температура на кръвта.  Ако по силата на някакви причини е невъзможно да се възстанови тази температура, то човек може да умре или от преохлаждане или от прегряване.  По същия начин действа и семейната система, например, процеса за поддържане на еднаква дистанция между членовете на семейството.  Да допуснем, че единият съпруг се е разположил не в центъра, а в периферията на семейната система. Какво означава това?  Когато един от двойката се намира в периферията, в поведението му могат да се забележат такива признаци, като: прекарва твърде малко време с членовете на своето семейство; когато се намира в къщи, той се държи незаинтересовано, невключено; възможно е останалите членове (или другият партньор) целенасочено да са го изолирали и иззели функциите му; същият е създал паралелна интимна връзка с друг човек и пр.  Тогава, някой от членовете на семейството е много вероятно да започне да развива симптоматично поведение, т.е. такова поведение, което изисква повече усилия за да участва в семейния живот, отколкото ако се намира в периферията му. Обикновено и за съжаление тази роля е достатъчна за началото на цикъл семейни конфликти.  По време на конфликтите дистанцията се съкращава. Всеки от конфликтуващите се концентрира върху другия, погълнат е от другия, изпитва силни преживявания по отношение на другия и то в едно и също време.  Скандалът от акта на любов се отличава само по знака на емоциите – плюс или минус.  Освен това, конфликтът е такъв, че помирението е много трудно да се осъществи без да премине през сблъсък.  Ако отчужденият (периферният) съпруг не влиза в конфликт, на молбата за помирение той казва: „Аз не се карам с никого!”, на въпроса: „Какво става?”, той отговаря: „А според вас какво се случва?”. Оказва се, че с това семейството навлиза в цикъл на сътресения и на разпад. Точно в този момент, системата реагира за да запази хомеостатично състояние (балансирано състояние на статуса си). Появява се симптома в поведението на някой от членовете на семейната система. Най-често симптоматично поведение развива най-слабия член на семейството, а това са децата.  Системата се стреми да удържи единството си и да не допусне разпадане, като активизира съпрузите към действия, за корекция на онези конструкти, които са нарушени. Ако дистанцията между майката и бащата е неестествено голяма (дадения по-горе пример), то тя трябва да бъде коригирана. Какъв по-добър повод за това от появата на симптом при детето, например: болест; ниски оценки в училище; асоциални прояви; проблеми с органите на реда; отдалечаване от родителите и включване в маргинални групи; бягство от дома и пр. При който и да било от тези симптоми, родителите със сигурност ще активизират комуникацията между  тях, ще се сближат и с това ще възстановят хомеостатичното състояние на системата.
Активност на системата – изразява се в разпространението на хомеостатична регулация от външната среда, дейност, насочена към изменение и организация на външната среда в съответствие с изискванията на своето вътрешно състояние.  Да се върнем към примера с поддържането на температурата в човешкото тяло. За да осигури необходимата температура човек се облича с дрехи, изгражда си жилище. Да допуснем, че тя е дървена къща. За тази цел, човек трябва да придобие дървен материал от природата (външната среда). По този начин той се намесва в екосистемата, променя природната среда. През последните триста години  външната среда просто изнемогва на вмешателствата на човек.
Семейната система също се характеризира с определена активност. Нормалната (обикновената) семейна система се състои от няколко подсистеми (субсистеми).  Това са формалните субсистеми: съпружеска двойка или съпружеска субсистема и деца – детска субсистема.  Всяка една от тези субсистеми се явява за другата външна среда.
Дисфункционалната съпружеска субсистема много често използва другите субсистеми (обикновено това е детската субсистема) за своята стабилизация.
Ето една схема за това, какво се случва, например при симптом „нощна енуреза при детето”.  В дисфункционалното семейство, в което съпрузите с усилия удържат съвместността си, се появява дете. Известно е, че труден брак означава винаги труден секс.  В нашата култура непроизволното нощно напикаване при децата се приема за норма до 2,5 – 3 годинки, не повече. В нашия пример се случва така, че през първите две години от началото на брака отношенията между съпрузите били неблагополучни и особено нехармонични в секса. Те нерядко избухвали в скандали и кавги, или просто взаимно се огорчавали и това обикновено се случвало в ранните часове на вечерта или нощем. Тогава майката и бащата отивали да видят любимото си дете в другата стая, за да се успокоят, за да открият смисъл в живота си, за да преживеят положителни – светли, радостни емоции заедно с детето. Тогава те установявали, че памперса на детето е мокър.  На фона на лошите взаимоотношения и в двамата съпрузи започнала да нараства тревогата (изпитват едни и същи емоции). В един момент, наред с другите безпокойства, в единият от двойката възниква мисълта за това, че детето може да се събуди през нощта и да поиска нещо.  Водени от тази мисъл единият или дори двамата съпрузи стигат до извода, че е добре за детето някой от тях да нощува заедно с него в детската стая.  Така в сферата на сексуалния живот на двойката настъпва разтоварване на напрежението – вече се е появила достойна причина за избягване на интимността. Безпокойството за детето, нарушения сън, свързан с необходимостта да се обкрижва наследника, общата умора и пр., са причини, много по-малко травмиращи самооценката, отколкото обвиненията в неопитност, неловкост, фригидност, импотенция, сексуална невъздържаност, склонност към насилие и т.н. За детето новото поведение на родителите се явява положително подкрепление, защото за него значим сигнал се явява всеки, дори негативно емоционално натоварения. Мократа постеля на детето се превръща в път към сърцата на родителите. Когато детето вече е по-голямо, а нощните напикавания продължават, тогава започва да се говори за енуреза. В семейната система подобен симптом се класифицира като регулатор на стабилността на тази система.
Енурезата започва да се използва от семейната система като достоен способ без конфликти и тягостни обяснения, да се избягва половата близост и при това без двойката да стигне до развод.

II. "Черната кутия"
В края на 40-те години, когато под ръководството на Н. Уинър се формира новата наука кибернетика, се създава и новия пониятиен апарат – инструментите за анализ на системата.  По предложение на Уинър, един от тези инструменти става т. нар. „черна кутия”, като модел за анализ на системи.
Тук ще бъдат описани няколко опростени модела тип „черна кутия”, за анализ на открити социални системи, към които се отнася и семейството.
За да бъде описана една откритата система, то е необходимо да бъдат определени три набора нейни параметри:
= Набор от фактори, въздействащи върху семейната система;
= Набор от реакции на семейната система, спрямо всеки един от тези фактори;
= Набор от фактори, определящи желаното състояние на семейната система;
Да разгледаме първите два набора. „Погали кобилата по носа – тя ще помаха с опашка”. Тази шеговита кибернетична формула добре описва това, което се опитваме на кажем. Ние не разбираме как точно е устроена тази открита система, наречена „Кобилка”, но ние знаем добре, че при определено конкретно въздействие – „погалване по носа”, тази система дава регулярно повторяема реакция – „помахва с опашка”.
Моделът „черна кутия” по отношение на семейството се използва отдавна. Поговорката: „Ябълката не пада далеч от дървото” добре го илюстрира.  Ние не знаем какво конкретно се случва в „черната кутия” на семейството, но ние знаем, че  с появата в семейството на бебето („погалването по носа”), то ще придобие семейните свойства и черти („помахването с опашка”).
Съществуват няколко често срещани и типични набори от фактори, въздействащи на семейната система.  Всички те по един или друг начин структурират времето и съдържанието на жизнената дейност в семейството, могат да увеличават стреса и тревожността в семейството или да успокояват и снижават напрежението.  Разбираемо е, че с тях неразделно са свързани реакциите на системата.
1.Родствениците от страна на мъжа и от страна на жената. Това въздействие може да бъде организационно – да предоставят материална помощ или да получават материална помощ; да помагат в домакинството или сами да се нуждаят от такава помощ; да извършват регулярни посещения или не и пр. освен това, това въздействие може да бъде психологическо, например, общуването с родствениците увеличава напрежението и тревожността в семейството или обратно – намалява го.
2.Работа, колеги и началници. Въздействието на тези фактори е различно. Работата структурира времето за пребиваване на всички членове на семейството заедно (многото работа винаги води до по-малко съвместно време); определя материалното равнище в живота на семейството, а в някои случаи и кръга за общуване. Всичко това се съпровожда от определена динамика на тревожност и напрежение в семейната система. Премиите, процента от сделката и продажбата, веселата компания на приятелите-колеги, могат да намалят напрежението, а пиянството, конфликтите, агресията на началника – да внесат тревога в семейството.  Работата може да се яви и добър отдушник на домашните конфликти, от горчива раздяла с детето или от любимите домашни занимания.
3.Възпитателите в детската градина, учителите, съседите, познатите.
Възпитателите и учителите могат много силно да повлияват върху времето и самочувствието на семейството.  Ежедневните съобщения за лошо поведение, домашните задания, които следва да подготви детето с участието на цялото семейство са изключителни стресори.
За да се приложи модела „черна кутия”, е необходимо да се установят не само факторите на въздействие, но и пространството на границите на системата, където е насочено това въздействие – входа, а също така да се установи пространството на границите на системата, където се наблюдават реакции в резултат на фактора на въздействие – изхода.
Да допуснем, че майката на съпругата (тъщата) е стресогенен фактор. Тя обвинява, натоварва, изисква, въвлича дъщеря си в ситуации с негативно емоционално натоварване всеки път при общуване с нея.  Дъщерята всеки път след контакт (дори кратък разговор по телефона) с майка си, плаче, развива чувство за вина, изпитва безпокойство и дори гняв.  В дадения случай съпругата се оказва „вход”, чрез която в системата попада напрежение. След това в „черната кутия” се случват определени съпружески, конфликтни взаимодействия. След това съпругът излиза навън и се напива с приятели. В случая съпругът застава на „изхода”.  Между впрочем дадения пример с пиянството на съпруга е универсален – това е ситуация, при която и съпругата и тъщата са в пълно съгласие по отношение заклеймяването на пияницата.
Когато се говори за отворени системи, то задължително следва да се обърне внимание на въздействието на системата и самото състояние на тази система. Например, появата на дете означава въздействие на семейната система, т.е. неизбежно настъпват изменения в нейното състояние.  Хората, които до момента са изпълнявали функциите на съпруг и съпруга по отношение един към друг, сега започват да изпълняват функции на родители по отношение на новия член – детето и по отношение един към друг.  Понякога това състояние на системата се задържа задълго: децата вече са пораснали, а родителите продължават да се обръщат един към друг с: той към нея с „Мам”, „Мами”, а тя към него с: „Тати”, „Папи” и пр.  Това показва, че родителските функции са много по-привлекателни отколкото съпружеските. Няма спор в това, че действително когато човек назовава другия партньор с гальовното „Мами”, то той изпитва към него любов, признателност, уважение, отколкото,  ако се общува просто с име.
Принципно при психологическата консултация установяването на формите на обръщение между съпрузите се явява добър диагностичен маркер за взаимоотношенията между тях. Те говорят много за емоционалната атмосфера при общуването между съпрузите. Аналогична е ролята и на обръщенията към децата. Съгласете се, че обръщения от типа, например: „Адриано!”, „Камелияне!”, „Дафинке!”, „Габриело”, „Димитричке!”, „Александре”, „Миглено” и пр., звучат много по-различно от например, „Миличък!”, „Скъпа!”, „Мами”, „Мечо”, „Мила”, „Пухчо” и пр.  Първите форми на обръщение по съдържание не се различават от тези, които се използват към други хора – колеги, съседи, познати. 
Факторите, определящи желаното състояние на системата са много разнообразни. Схематично това са представите за добро семейство. Тези представи се произхождат от културата на обществото, възприетия обществен модел на семейство, семейните митове, актуалното състояние на системата и са верни за текущия момент.
„Черната кутия” позволява да бъде описан още един принцип. Ако системата се намира в управляемо състояние, то каквото и да е външното въздействие (смущение), то членовете на семейството се стремят да удържат системата на границата на допусканото от тях състояние, посредством такава реакция, че след нейното осъществяване системата да постигне желаното състояние.  Този принцип е разработен от английския кибернетик Робърт Ешби и се нарича „Закон за необходимото многообразие”. Обикновено се формулира по следния начин: „само многообразието е способно да погълне многообразие”.
Това са такива желани състояния, които могат да се нарекат „резерв за оцеляване”. На практика външната среда за семейството винаги е била небезопасна, заплашваща. По тази причина семейната система изработва различни сценарии за оцеляване в случай на различни външни въздействия, например сценарии за финансово поведение. Преди т. нар. „демокрацията” семейството масово спестяваха и се доверяваха на държавата. В началото на „демокрацията” се случва обратното, да не  доверяват на частните банки спестяванията си. Ако парите са много, то по-добре е да бъдат внесени в чуждестранна банка, да бъдат инвестирани в недвижимости. Ако парите не са така много, то е по-добре да се държат в „чувал” или да се инвестират. Съвсем разбираемо е, че изборите и реализацията на тези сценарии от възрастните се отразява върху младото поколение, като оценка за крайната опасност на външния свят. По този начин, желаното състояние на системата като резерв за оцеляване се възпроизвежда и предава от поколение на поколение.


Следва продължение - част 2




Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: kunchev
Категория: Други
Прочетен: 2439419
Постинги: 1922
Коментари: 115
Гласове: 1214
Календар
«  Януари, 2021  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031