2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. hadjito
10. sparotok
11. zaw12929
12. getmans1
13. bosia
14. rosiela
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
Рамкова учебна програма по български език и литература
(език и комуникация) за изготвяне на индивидуални образователни програми
за деца и ученици с нарушено зрение и с множество увреждания
(I – IV клас)
1. Общо представяне на програмата
В работата с деца със специални образователни потребности важно място заема обучението по комуникация. За деца, при които освен зрителния проблем се наблюдава и липса на реч, е изключително важно още в самото начало да се обърне внимание на начина, по който общуват с околните. Всички деца имат нужда да изразят желанията и емоциите си, да покажат какво им харесва и какво не им харесва. Когато обаче липсва реч околните в повечето случаи не ги разбират и не реагират адекватно на информацията, която детето им подава. Не е задължително да се използва говор, за да се осъществи комуникация. Децата, които имат проблеми в тази област, могат да изразяват желанията си по най-различни начини – чрез вокализиране, поведенчески реакции, жестове и т.н.
Обучението по комуникация се изгражда в три основни направления: комуникация чрез 1) реални предмети, тактилни символи или картинки за деца с подходящо зрение за това; 2) комуникация чрез жестомимична реч; 3) развитие на устната реч при деца, които имат тази възможност.
Обучението се извършва първо в специализирани индивидуални часове, като уменията се затвърждават в клас и в естествени условия, което означава, че обучението протича през цялото време, през което детето се намира вкъщи и в училище.
Програмата е насочена към две основни групи зрително затруднени ученици с множество увреждания, а именно:
Модул 1 включва зрително затруднени ученици със сериозни обучителни трудности, тежка и дълбока степен на умствена изостаналост, със заболявания на централната и/или периферна нервна система (тежки форми), определени синдроми, сляпоглухи с тежка степен на зрителна и слухова загуба и др.
Модул 2 включва зрително затруднени ученици с умерена степен на умствена изостаналост, аутизъм, със заболявания на централната и/или периферна нервна система, хиперактивност, сляпоглухи с умерена степен на зрителна и слухова загуба и др.
Обучението е до 5 часа седмично.
2. Цел на обучението
Основната цел е да се изгради такава система за общуване, която да помага на детето и на хората около него да общуват равноправно. Така може да се поставят основите за развитие на реч – устна, жестомимична или символна.
4. Специфични форми и методи за оценяване
Важно е да се отбележи, че не се очаква от всяко дете и всеки ученик да овладее всички начини за комуникация, описани по-горе. Всеки ученик ще достигне до максималното ниво, което позволяват неговите нарушения. Например, ученик с ДЦП – квадрипареза, не може да изпълнява инструкции като „ела”, „стани”. Тотално слепият ученик не може да работи с картинки, но може да работи с тактилни символи. Ученик с аутизъм може и да не проговори, а да остане на ниво работа с картини и жестове.
Формите на оценка включват:
-екипна оценка на резултатите в края на всеки учебен срок;
-педагогическо наблюдение;
-оценяване на справянето с поставената задача;
-неформални тестове и чек-листове.
Оценяването ще бъде основата за даване на крайна качествена оценка в следните нива:
1.Постига целта/задачата.
2.Справя се със задачата.
3.Среща трудности в постигането на целта/задачата.
5. Общи методически указания
Изборът на система за комуникация ще се избере поотделно за всяко едно дете и за всеки ученик – картинки, тактилни символи, жестове или устна реч, като това ще зависи изцяло от индивидуалните способности. За някой ученик може да е по-лесно и по-подходящо да се използват картинки, за друг – жестове. Важно е да се даде на детето и на ученика възможност да се запознае с всички алтернативи за общуване – реални предмети за асоциация, тактилни символи, картинки, жестове, устна реч, чрез което се постига т.нар. „тотална комуникация”. Всяко дете или ученик само ще подскаже кое е най-добро за него. Тоталната комуникация предлага повече възможности, като включва комбинации от средства за общуване.
Тагове:
Рамкова учебна програма по български ези...
Тест за експресна диагностика на склонно...