1060/а# УЧИЛИЩНА СЛУЖБА ЗА МЕДИАЦИЯ И ВЪЗСТАНОВИТЕЛНА КУЛТУРА НА

               ВЗАИМООТНОШЕНИЯТА – УЧИЛИЩНА СЛУЖБА ЗА ПОМИРЯВАНЕ

                           (практическо ръководство – Антон Коновалов) част II

 

Забележка: Тук е представен превод от руски език на част II от практическото ръководство „Школьная служба примирения и восстановительная культура взаимоотношений“  на Антон Юрьевич Коновалов.

Практическото ръководство е предназначено за училищните психолози.

 

Част II. УЧИЛИЩНА СЛУЖБА ЗА ПОМИРЯВАНЕ.

Позволете ми да ви напомня, че мисията на училищната служба за помиряване (УСП) е да възстанови и консолидира в училищната среда способността за взаимно разбирателство като културна традиция. Тази традиция може да се нарече възстановителна култура на взаимоотношенията. Помирителната служба, в партньорство с директора и Сдружението (асоциацията) за възстановителна медиация[1], инициира следните три процеса в училище.

1.Формиране на нов тип реагиране при конфликтни ситуации.

Този процес става възможен благодарение на факта, че работата с конфликти, дисциплинарни нарушения и правонарушения се осъществява с помощта на различни видове възстановителни програми: медиация, “Кръг на общността“, „Училищни възстановителни конференции“, „Семейни конференции“. Такива програми се провеждат във всички предадени на Службата случаи, в които участниците в конфликта са известни и признават своето участие в събитието[2]. При провеждането на програми, медиаторите се ръководят от стандартите на възстановителното медиация[3] и реда на работа на медиатора.

 За да се гарантира тази работа са необходими:

-създаване на условия за получаване на информация за конфликта;

-информиране на педагогическия състав, учениците и родителите за резултатите от работата на Службата (при запазване на поверителността);

-провеждане мониторинг на предшестващите програми, както и анализ на промените в поведението на участниците в конфликтите и взаимоотношения в училището, настъпили в резултат на работата на Службата за помиряване.

Особено внимание трябва да се обърне на работата с онези, които повтарят правонарушения (рецидив), особено ако има вероятност да се изпрати информация  на Комисията по въпросите на малолетните и непълнолетните. В такива случаи работи възрастен медиатор с опит (куратор на службата), тъй като в срещите участват и  родителите.

 

2.Промяна в съществуващите нагласи на учителите, администрацията, учениците и родителите към начините за разрешаване на конфликтите, въвеждайки ценности на култура за взаимно разбирателство.

Това изисква не само използването на нови технологии (помирителни практики) за разрешаване на индивидуални конфликти, но и обучение на всички членове на училищния екип по основните методи на общуване за възстановяване, както и включването на принципите за възстановяване в различни аспекти на училищния живот. В това отношение е важно:

-обсъждане наличните в момента способи за реагиране при конфликт в училищната среда; разкриване последствията за всички участници, като резултат от тези способи;  запознаване с възможностите на възстановителния подход (като най „екологичен“ метод);

-провеждане на педагогически съвети, срещи и семинари за координиране на усилията за развитие на възстановителна култура в училището;

-изучаване на методически и други материали за възстановителни практики, разпространявани в рамките на специалистите (сдружение на медиаторите), занимаващи се с  възстановителна медиация;

-обучение и провеждане на информационни събития за учители, ученици, администрация и родители, с цел запознаване с ценностите на възстановителния подход; промяна  на отношението към конфликта и да увеличаване броят  на случаите, предоставени за разрешаване към службата за помирение;

-участия на конференции и в медиите с цел, популяризиране на възстановителните практики.

[1] Например, в лицето на регионалния или районен координатор, за който ще стане дума по-долу.

[2] Това не означава, че всички случаи завършват с помиряване или достигат до среща „лице в лице“, тъй като участниците в конфликта могат да откажат участие в предложените програми.  При всички положения обаче медиаторът е длъжен да поведе с участниците предварителна среща (виж „Ред за работа на медиатора“ в част IV).

[3] Виж Приложението.

3.Развитие на форми за възпитание на база възстановителни практики.  

Към това направление на дейност могат да се отнесат следните задачи:

-Обучение на заинтересованите ученици и педагози и други лица от видовете възстановителни практики.  

-Провеждане на преговори за установяване на взаимно разбирателство между съществуващите в училището групи (възрастни и деца; отлични ученици и „изоставащи”; богати и бедни; с примерно и отклоняващо поведение и  т.н.), така че те да могат да се разбират помежду си и да видят всеки човек с неговия вътрешен свят и интереси, изхождайки от личностните, а не от ролевите отношения.  

-Провеждане на „училищни възстановителни конференции‘ и „кръгове на общността“ за разрешаване на важни за училищната общност проблеми.

-Използване на възстановителни практики в часовете на класния ръководител, родителски срещи, при подготовката на училищни мероприятия, в ученическото ръководене на класа, в педагогическите съвети, в методическите обединения, в профсъюзните организации на учителите като профилактика на професионалното изгаряне и за профилактика на стреса у учениците при подготовка за изпити.

- Идентифициране на потенциално конфликтни ситуации (пристигане на нови ученици в класовете; формиране на нов клас (смесване на класове); конфликти на рискови места (в столовата; физкултурния салон, тоалетни, коридори и др.) и работа за намаляване на риска от конфликти (водене на преговори, внасяне на предложения за мерки на администрацията и др.).

 

СТРУКТУРА И ОРГАНИЗАЦИЯ НА ДЕЙНОСТТА НА СЛУЖБАТА ЗА ПОМИРЯВАНЕ.

Най-често службата за помиряване се състои от екип куратори (обикновено заместник-директор по учебно-възпитателната работа, социален педагог, по-рядко психолог или някой от учителите) и около десет ученици от горен курс (11-12 клас). Всички те, включително кураторите, преминават обучение за медиатори. Възрастните членове на екипа участват в решаването на ситуации, които учениците не могат поради статута си. По-долу ще бъдат описани по-подробно етапите на създаване на службата.

В началния етап службата за помиряване може да се състои само от възрастни, преминали специално обучение за провеждане на възстановителни програми, но по-късно привличането на ученици е особено важно, тъй като:

-това позволява възможност за конструктивно разрешаване на конфликтни ситуации, които са неизвестни за възрастните или когато възрастните нямат достъп до тях;

-учениците по-лесно създават доверителни отношения помежду си – говорят „на един език“;

-самите ученици-медиатори, участващи в училищната служба за помиряване придобиват сериозен опит за конструктивна комуникация, който ще им е нужен по принцип в живота.

Сдружението (асоциацията) на медиаторите, например в лицето на треньора (или регионален координатор) по време на обучение и супервизия, предава принципите и технологията на възстановителните практики.

Информация за конфликти и криминални ситуации (като кражба, физически сблъсъци (побои), имуществени вреди) в началото на работата на службата обикновено постъпва от администрацията и учителите. По-късно, когато службата заработи и дейността й е известна, учениците и родителите започват да се обръщат директно към нея. Медиаторите провеждат предварителни срещи с конфликтуващите страни (отделно с всяка), а впоследствие и самите помирителни срещи.

Времето за достигане на нормален ход в работата на една училищна служба за помиряване, отнема приблизително  една година.

КУРАТОРИ (РЪКОВОДИТЕЛИ) В СЛУЖБАТА ЗА ПОМИРЯВАНЕ.

Кураторът (ръководител) в службата за помиряване е служебно лице, участващо в създаването на службата, ползващо се с доверието на учениците, способно е и има възможност да управлява процесите в службата не по-малко от една година. Кураторът е човекът, към който се насочва цялата информация, касаеща конфликти или предпоставки за конфликти в училището.

Кураторът задължително преминава обучение за медиатор (най-малко базов курс по  възстановителна медиация) и в своята дейност се ръководи от ценностите и стандартите на възстановителната медиация[1], като при работа по особено сложни случаи лично провежда медиация (или съвместно с учениците-медиатори).   

 

НАПРАВЛЕНИЯ ЗА РАБОТА НА КУРАТОРИТЕ (РЪКОВОДИТЕЛИТЕ) НА СЛУЖБАТА ЗА ПОМИРЯВАНЕ.

Изброените по-долу направления се реализират от екип, състоящ се от няколко куратори и група активни ученици, като се преминава през етапи (например за 1-3 години), при пълната поддръжка на регионалния координатор на Училищните служби за помиряване или Сдружението (асоциацията) на медиаторите. 

1.Въвеждане на възстановителни практики в училището и формиране на възстановителна култура.

-Създаване на група за поддръжка на училищната служба за помиряване от педагози[2] и ученици.

-Анализ на доминиращите способи за реагиране при конфликтни ситуации в училището.

-Популяризиране (реклама) на възстановителните практики и възстановителната култура във взаимоотношенията.

-Работа с педагогическия колектив в училището, насочена за приемане на възстановителния подход при разрешаване на конфликти, криминални ситуации и напрежение във взаимоотношенията.

-Реализация (въвеждане и прилагане) на възстановителни програми.

-Информиране на училищната общност за резултатите от работата на службата за помиряване (отчита се изискването за конфиденциалност на данните за случилото се на срещите).

2.Организация на службата за помиряване.

-организиране обучението на училищни сътрудници и на ученици за прилагане на възстановителни практики с цел,  повишаване квалификацията им в тази област (обучението се провежда от треньори – практикуващи медиатори).

-подбор на ученици, членове на Службата за помирение.

-разработване и приемане на нормативен документ, легализиращ целите, съдържанието, реда за работа, правата и задълженията на службата[3].

-определяне категориите дела (случаи), по които Службата ще работи.

-разработване и съгласуване с администрацията на организационната схема за насочване на случаите към Службата.

-определяне времето и местата за провеждане на срещи и  други организационни въпроси.

-създаване на ученическа група (екип, отбор, команда) от медиатори, членове на Службата за помиряване.

-проследяване на предадените конфликти и криминални ситуации в службата за помиряване; намиране на по-ефективни начини за контакт и взаимодействие вътре в службата за помиряване; регистриране и анализ на статистически данни от мониторинга, които ежегодно се изпращат на Асоциацията на медиаторите.

-провеждане на занятия с учениците-медиатори (ръководене на Клуб на медиаторите)[4].

 

3. Организация на работата на службата по конкретни ситуации. 

-Регистриране за заявката, постъпила в службата.

-Оценка на заявката по всеки случай: вземане на решение, дали ще се работи по случая; определяне каква програма е подходяща да се приложи (медиация; „Кръг на общността“ или „Семейна конференция“); избор на медиатори.

-При сложни случаи (криминални ситуации; конфликти с участието на педагози и родители), провеждане на дейности по възстановителна програма.

-Поддръжка при провеждане на медиацията и „кръг на общността“ от ученици-медиатори.

-Работа със социалното обкръжение на ученици и родители.

-Описание на работата по случаи.

-Провеждане на супервизия на ученици-медиатори (анализ на работата на медиаторите в съответствие със стандартите на възстановителната медиация).

-Провеждане на аналитични срещи  със страните в конфликта (2 до 4 седмици след медиацията)[5].

4.Връзка с външни организации.

-Взаимодействие с КДН и ЗП по извършени правонарушения от малолетни и непълнолетни, в т.ч. рецидиви.

-Взаимодействие с регионални сдружения (асоциации) на медиаторите.

-Участие в конференции и медии.

5. Развитие на службата за помиряване.

-Повишаване квалификацията на медиаторите.

-Организиране и осигуряване подготовката на деца-медиатори, заместващи тези ученици, които завършват образованието си.

-Въвеждане на елементи на възстановителна култура и възстановителни практики в методическите групи (съвети), родителските събрания, педагогическите съвети, часовете на класните ръководители и др.

-Обсъждане на потенциални конфликтни ситуации (например, постъпване на нови ученици в класовете; оформяне на аутсайдери или групи от отстранени, изолирани, самоотстранени ученици и други предпоставки за вътрешно-групови кризи) и работа за намаляване броя и интензивността на конфликтите.

Кураторите наблюдават и контролират за своевременното изпълнение на необходимата работа.

Тъй като списъкът със задачи на куратора в помирителната служба е доста обширен, на тази позиция може да бъде само човек, който иска да се занимава с това и чийто ценности са съзвучни с възстановителната медиация. Противопоказно е да се определят административно такива лица.

Препоръчително е в тази дейност да бъдат включени двама или повече куратори.  Тук следва да се отбележи голямата роля на поддръжката, която училищната администрация трябва да оказва на кураторите.

Ако кураторът попадне на конфликтна или криминална ситуация, при която преди предаване на информацията на Службата за помиряване, администрацията вече е започнала работа по случая, то кураторът може да предложи на учителите и администрацията да обсъдят защо се е случило така: Какво е попречило или спряло директора и учителите да се обърнат към Службата – навик да се реагира незабавно ли, опасения за последиците от конфликта ли или нещо друго?  Какво още?  

Често могат да се чуят отговори, че „тази ситуация е прекалено проста за Службата за помиряване“. Тогава обаче възниква въпроса: „Защо тогава учителите не са позволили учениците сами да намерят решение?“  Възможен е и обратен отговор: „че  тази ситуация е твърде трудна за Службата за помиряване“. Тогава се пита:  „Защо не е било предложено на участниците в конфликта медиация в Службата за помиряване, преди да се приложат административни мерки?“

 

ЕКИП НА СЛУЖБАТА ЗА ПОМИРЯВАНЕ.  

Екипът на Службата за помиряване включва кураторите (ръководителите) на Службата и обучени ученици, които работят непосредствено в Службата и провеждат медиация (и други възстановителни програми).

Екипът на Службата за помиряване (при взаимодействие с администрацията и директора) допълва, променя, развива стандартните форми за възпитателна работа и реагира на конфликтите. Освен това,  предлага и въвежда нови форми за работа за осигуряване устойчивост и стабилност на постигнатите резултати.  Всичко това налага екипът да разполага с определени правомощия, позиции и управленски умения.

Отношения в екипа следва да бъдат „хоризонтални“, а не „вертикални“ – като общество от хора[6], заинтересувани от разрешаване на проблеми. Именно в подобни общества от доброволци, родените идеи винаги дават началото на много иновационни проекти. Участниците носят отговорност за реализацията им в една или друга сфера.

Фундамент на възстановителните практики се явяват такива ценности, като уважително отношение между хората, внимание един към друг, взаимно разбиране, стремеж към конструктивно разрешаване на конфликта. Тези нагласи могат да бъдат назовани с различни думи, но е особено важно екипът да обсъди своите ценности и да вземе за основа тези, за които всички дават съгласието и одобрението си. В основата стоят не натрапени, вменени или внушени лозунги, а собствените ценности на членовете.

Ще приведем пример за ценности, формирани в процеса на тренинги в две училища:

[1] Стандартите на възстановителната медиация са дадени в Приложението.

[2] Кураторът „трябва да бъде уважаван и да се ползва с доверието на педагозите.  Програмата за медиация за лица, с които кураторът е обтегнати отношенията е обречена на провал. Cohen R. Students Resolving Confl ict. Peer mediation in schools. Good Year Books. Arisona. 1995. Пер. Н. Силкина.

[3] Типово положение е представено в част VI от ръководството.

[4] Медиаторът може да посочи процедурата (ред) за медиация, тъй като тя е обобщена и не е тайна, а също и постигнатите и одобрени в договора споразумение (които участниците считат, че е възможно да се предаде на администрацията, учители, родители или други заинтересовани страни). Процесът на конкретна среща и това, което се случва на нея, е конфиденциално съгласно „Стандартите за възстановителна на медиация“.

[5] Виж „Ред за работа на медиатора“ в част IV.

[6] За значението на клубните отношения в училище и в Службата за помиряване виж: Максудов Р. Р. Программы восстановительного разрешения конфликтов и криминальных ситуаций: от уникальных эпизодов к заживлению социальной ткани. – М.: МОО, Центр «Судебно-правовая реформа», 2012.

Кураторите са убедени и уверени в значението на възстановителните практики, които предават на екипа от ученици-медиатори, а последните „заразяват“ с тази увереност съучениците си и участниците в конфликтите, предлагайки им процедури за медиация.  Практиката показва, че от честотата и яркостта на срещите на кураторите с учениците-медиатори в голяма степен зависи разпространението на възстановителната култура в училището. В практиката има много случаи на създаден училищен или районен (градски) клуб на медиаторите.

На клубните си срещи ученици-медиатори могат да провеждат допълнително обучение по практична медиация; да водят супервизия на провежданите програми; да обсъждат конфликтни ситуации, взаимоотношения в училищата, резултатите от програми след аналитични разговори; да усвояват инструментите на възстановителната комуникации; да развиват умения за разбиране. Освен това, тук може да бъде обсъждана и психологическата ситуация в училище, както и възможността за разширяване използването на възстановителните практики. Например: „Кое е това, което може да се направи, за да се гарантира, че взаимното разбирателство в училище се случва по-често, а агресията намалява?"

И накрая, клубът на медиаторите представлява интерес за подрастващите, тъй като там могат да общуват неформално, а и там винаги „кипи живот“. Младите медиатори се включват в Службата за помиряване и заради интересното общуване и заради ярките преживявания (което е типично за тяхната възраст). Съществува обаче и опасност клубът на медиаторите да се превърне в място за един непрекъснат тренинг или в място за решаване на личните проблеми на участниците. Трябва да се помни, че основната дейност на Службата е да работи за разрешаване на конфликтите и за промяна на взаимоотношенията в училищната общност, а клубът е само средство за решаване на тези задачи.

 

Група за поддръжка

Групата за поддръжка включва лица, които доброволно посвещават своето време за да поддържат работата на службата за помиряване, без да са членове на тази служба. Например, ученици от тази група могат да препоръчат на свои връстници да се обърнат за помощ към службата за помиряване или да помогнат на съученици за да се срещнат и изслушат взаимно, както и да се помирят при някои съвсем леки случаи на конфликт или неприязън. Освен това, те могат да са първите, които научават за наличието на някакъв конфликт и сравнително лесно да се ориентират за причините или неговото категоризиране.  По този начин службата за помиряване ще бъде постоянно информирана за случващото се в училището.  Много често учениците от тази група подготвят и изнасят презентации, изготвят нагледна агитация, предоставят друга помощ в съответствие целите на службата.

Групата за подкрепа може да се състои от учители и представители на администрацията, които имат  готовност да предават различни случаи за разглеждане на Службата за помиряване; да канят службата при извършване на различни мероприятия (например, часовете на класния ръководител и др.), да подготвят и представят презентации и да оказват помощ на службата. Те не са медиатори, но не са безразлични към това, което се случва в училище,  а техните ценности са близки до ценностите на службата за помиряване.

Желателно е всички членове на групата за поддръжка да преминат тренинг по медиация и прилагане на възстановителни практики.  Членовете (ученици и възрастни) могат да изпълняват функцията на доброволци в състава на формата „Кръг на общността“ (разбира се, след съответен тренинг).

 

Кръг от лицата, заинтересувани от развитието на възстановителната култура в училището.  

В крайна сметка ценностите на възстановителната култура (култура на взаимното разбирателство) се предават на по-широк кръг хора (родители, ученици, учители). Те постепенно приемат идеите, които Службата за помиряване носи и разпространява. Те постепенно формират готовност, доколкото е възможно, да прилагат елементи на възстановителни практики в работата си и да поддържат контакт с Службата.

Например, някои започват да използват елементи от възстановителните практики в семейството, в общуване с ученици, в работата си, за личностно развитие. Тези хора имат потенциала да развият възстановителна култура и може би някои от тях постепенно ще станат по-активни в подкрепата на Службата за помиряване.

 

Службата за помиряване и нейното обкръжение.

Службата за помиряване е алтернатива на съществуващите стандартни практики за реагиране при конфликт. Дискусиите в педагогическия съвет и други начини за реагиране в училище остават, но, според нас, всички конфликти, на първо място, трябва да се изпратят първо до Службата за помиряване, така че хората да имат шанс да ги разрешат сами. Ако страните след предварителната среща с медиаторите са решили да не участват в медиация (или в други програми за рехабилитация) или страните не са постигнали съгласие, което отговаря на интересите на всички, тогава административните механизми за реагиране на конфликта започват да работят. Но ако участниците стигнаха до споразумение, което ги урежда и отпаднат оплакванията един към друг, не виждаме смисъл от административен отговор.

Службата за помиряване е алтернатива на съществуващите способи за реагиране на конфликти. Обсъжданията пред педагогически съвет и другите способи за реагиране в училището се запазват, но според нас, на първо място всички конфликти трябва да се насочват към Службата за помиряване, за да се даде на участниците шанс сами да ги разрешават. Ако след предварителната среща с медиатора страните вземат решение да не участват в медиация (или в други възстановителни програми) или не са успели да постигнат договореност – начините за работа на административните механизми при реагиране на конфликт се задействат по стандартния ред. Ако участниците успеят да постигнат договореност и се споразумеят, като нямат повече претенции един към друг, ние не виждаме смисъл от административна реакция.

Въпреки че програмата за помиряване между участниците в конфликта се извършва само при доброволното им съгласие,  обикновено администрацията насочва страните към предварителната среща с медиатора, тъй като за да вземе решение за участие в програмата всеки от участниците трябва да има информация за нея.  Отказът от медиация в процеса на беседата, водена от който и да е друг, освен от медиатора, не може да се разглежда като окончателен, тъй като единствено медиаторът разполага с необходимите знания как да покани лицето за медиация.  На предварителната среща медиаторът обсъжда различни варианти за разрешаване на конфликта, включително чрез помирителна среща и едва след това  лицето прави информирано изявление за възможността си да участва в медиация.

Ако информацията се предава от администрацията или учителите, медиаторът или кураторът може да ги информира за резултата от срещата и за постигнатите споразумения между страните в конфликта, но не и за това какво се случва по време на процеса на медиация. Какъв вид информация ще бъде дадена на учителите и администрацията се обсъжда в края на самата медиация. По правило това са точки от помирителния договор.

Администрацията може също да бъде информирана за общата процедура за работа на медиатора.

Ричард Коен пише:

„Важно е да се изградят правилни взаимоотношения между „медиатиращите връстници“ и дисциплинарната система на училището. Изключително важно е участниците в училищната среда да възприемат тези две напълно различни функции на училището като две отделни категории! „Медиацията между връстници“ се провежда от учениците и служи на техните интереси.  Дисциплинарната система, без значение как тя се грижи за учениците, на първо място представя и защитава интересите на училището. Властта НАД подрастващите е ключовият момент в модерното училище. Медиацията, от друга страна, предлага да се увеличи усещането на учениците, че са „домакини“ в собственото си училище.“[1]

 

Директорът и Службата за помиряване. 

С какво Службата за помиряване може да помогне на директора на училището?

1.В училището се поставя началото на една иновационна практика за помиряване.

2.Рискът от жалби срещу управлението на училището ще се намали.  

3.Училището ще стане по-комфортно за учениците, а училищната среда по-привлекателна.   

4.Директорът ще губи по-малко време за разглеждане на конфликти и ще освободи време за ангажиране с други задачи.  

5.Ще се подобрят отношенията в училището.

6.Ценностите на възстановителната медиация ще станат достъпни за учениците и учителите, а след това ще се разпространят сред родителите.  

Какво е необходимо да направи директорът за създаване на Служба за помиряване и за формиране на възстановителна култура в училището?

1.Да способства създаването на Служба за помиряване.  

2.Да предоставя информация за налични конфликти на Службата за помиряване, по  възможност до началото на административния анализ на ситуацията.

3.Да споделя и да е съгласен с мнението, че:  

-конфликтите – това са нормални явления в училищната среда и те дори могат да бъдат ресурс за развитие на участващите в тях;

-децата (учениците) могат не само да играят на самоуправление, а реално да поемат част от отговорността, например, да разрешат конфликтна ситуация със свои сили;

-„възпитаното“ дете не означава то да е само „послушно“ и „дисциплинирано“;

-воденето на преговори между учители и ученици е нещо нормално;

-педагозите трябва да предават бъдещите конфликтни ситуации на Службата;

-най-важното е, децата (учениците) да развиват в практиката способности за разрешаване на конфликти;

-провеждането на медиация отнема определено време; силното или натрупваното с години напрежение може да „заглушава“, но не бива да „прекратява“ даването на бърз, но многовариантен отговор.

4. Директорът е длъжен:

-да участва в разработването и поддръжката на плана за създаване на Служба за помиряване и възстановителна култура на взаимоотношенията, да назначава и подкрепя кураторите и ръководителите на Службата;

-да предоставя възможности на кураторите, на ръководителите на УСП и на учениците-кандидати за медиатори, да преминат най-малко 24-часов базов тренинг по медиация;

Директорът не е длъжен да пристъпва към разглеждане на конфликти, ако те не са преминали през Службата за помиряване (освен във форс-мажорни ситуации).

Усилия за създаването на Службата винаги са значителни. Необходима е огромна разяснителна работа сред учителите, методистите и родителите. Понякога дори се налага да се защитава идеята за създаване на Служба за помиряване дори пред висшестоящите ръководители.  

Трудности, които директорът може да срещне при създаването на Службата за помиряване:  

-необходимост да се осигури на учениците и учителите пространство и време за участие в тренинги по усвояване на възстановителни програми за провеждане на медиация (вкл. в учебно време).

-заместване на учителите, участващи в тренингите;  

-поддържане дейността и идеите на кураторите на Службата;

-осигуряване отделно помещение за провеждане на медиация;

-изисква по-нататъшно повишаване квалификацията на медиаторите и кураторите;

-провеждане на мероприятия с персонала, родителите и учениците за целите на поддръжката на Службата за помиряване и възстановителната култура;

Ако директорът приема ценностите и принципите на Службата за помиряване, и я счита за важна възпитателна практика, то той ще е готов да я развива и да поема всякакви рискове, свързани с това (понякога дори без поддръжка „отгоре“). Участието на самият директор в тренингите и медиациите в случаите на конфликт, позволява на учениците и на педагозите да се убедят, че той реално поддържа Службата и приема нейните ценности.

 

Родителите и Службата за помиряване.  

С какво Службата за помиряване може да помогне на родителите?

-родителите могат да се обръщат към Службата в случаи на конфликти със своите деца, с цел постигане на по-добро разбиране и научаване да се договарят с тях[2];

-родителите могат да се обръщат към Службата в случаи на конфликти с учителите;

-родителите и родителският комитет могат да се обръщат към Службата при конфликти с администрацията;  

-родителите могат да усвоят навици за разрешаване на конфликти, чрез прилагане на възстановителни подходи в различни ситуации[3].

 

Какво могат да направят родителите за поддръжка на възстановителната култура?

На първо място, родителите трябва да поддържат своите деца в стремежа им да се научат да разрешават конфликти с конструктивни способи; могат да поддържат положителните промени, настъпили с децата им след проведена медиация, в класа и училището в резултат на активността на Службата. 

Родителите задължително трябва да са информирани за това, в каква дейност участват техните деца и какви ще са последиците от нея. По тази причина Службата за помиряване задължително провежда беседи, представя презентации по време на организираните родителски събрания. Още по-голямо внимание се отделя на родителите, чийто деца са медиатори. За тази цел с тях лично кураторите провеждат разговор и получават писмено разрешение за участие на детето в дейностите на Службата.  Кураторът може да напише и писмо до родителите, да ги поздрави с избора на детето им, да обясни смисъла и да разкаже за преимуществата, които детето може да извлече, както като принос за училището, така и участвайки като медиатор.

 

Училищния психолог и Службата за помиряване. 

С какво Службата за помиряване може да помогне на училищния психолог?

В резултат на проведените медиации с ученици, в тях е възможно да се формира стремеж  за промяна на поведението или желание да усвоят нови навици (умение да казва „не“ на съмнително предложение; способност да контролират своята импулсивност и агресивност; навици за планиране на своето време; умение да предвиждат резултатите от своята дейност и пр.), като след направена заявка те могат да посетят училищния психолог.

Какво може да направи психологът за поддръжка на Службата за помиряване?

-да насочи за медиация случаи на конфликт, ако счита, че страните сами могат и трябва да намерят решение;

-да помогне на медиаторите при усвояване на навици за комуникация;

В какво се изразяват особеностите в работата на психолога и Службата за помиряване[4]?

В работата на психолога и медиатора има много общо. Вярно е, че най-често виждаме психологът да провежда изследвания (тестване) и социометрия на ученици, да консултира, да провежда тренинги и игри, да подпомага професионалното ориентиране, да пише заключения и препоръки за други специалисти и пр. Много криминални ситуации обаче се приемат от специалистите (включително от някои психолози) не като конфликт, при който медиацията е възможна, а като нарушение на дисциплината, некоректно поведение, акцентуации на характера, нарушение на отношенията родител-дете и т.н.

Обикновено в случаите на физически сблъсък или кражба, психологът не използва такава възможност като покана към участниците да седнат на масата за преговори и да намерят изход от ситуацията. В най-добрия случай той комуникира с всеки поотделно, интересувайки се  как се чувства едната и другата страна и разказвайки им какво трябва да правят (например да се извинят). Оказва се, че след думите на психолога детето-нарушител трябва да „чуе“ преживяванията на втората страна и въз основа на това да вземе решение за ситуацията. Това обаче не е лесна работа.

Какво прави медиаторът? Той предлага на страните в конфликта да съставят въпроси към другата страна, които всеки от тях иска да си изясни, и да им помогне всеки от тях да разкаже на другата страна в какво се изразява причинената вреда. Без да чуете история за причинената вреда от устата на засегнатото лице, за един тийнейджър е трудно да се иска да вземе адекватно решение.

Ако при конфликтна или криминална ситуация психологът организира диалог между участниците, по време на който те сами поемат отговорността за решаване на ситуацията, всъщност той заема позицията на медиатор.

Има направление в психологията, което е много близко до духа на възстановителните ценности. Например, това са наративните практики[5], които могат да бъдат добро допълнение в работата на медиатора.

 

Педагозите и Службата за помиряване. 

С какво Службата може да помогне на педагозите?

-появява се възможност за конструктивно управление на училищните конфликти;

-конфликтите се използват в качеството на възпитателна ситуация, която при правилна организация може да помогне за позитивното развитие на учениците;

-настъпва възстановяване на психичното равновесие в процеса на провеждане на „кръговете на общността“, които с успех се прилагат и спрямо професионалното прегаряне на учителите;

-придобиване на нови знания и формиране на практически навици в областта на помиряването, нормализиране на междуличностните отношения между учениците и между учениците и възрастните;  разработване на методи и форми на гражданско образование и възпитание, социализация на учениците.

-усвояване на нови педагогически инструменти за разрешаване на трудни ситуации и конфликти;

-усвоява се възстановителния подход, като инструмент за поддържане на ред в детската среда;

-укрепва на училищното самоуправление;

 

Споделени опасения на учителите.

1) Децата не могат сами да разрешават конфликти. 

Наистина, без подготовка не могат, но както показва нашата практика, преминалите през обучение подрастващи, твърде добре се справят в ролята на медиатори – разбират отлично своите връстници и се справят с много сложни ситуации (конфликти между деца с различна националност; конфликти между ученици и учители; продължителни неизвинени отсъствия на ученици и др.).

2) Програмите за помиряване учат нарушителите на безотговорност.

Основният въпрос на всяка програма е личната отговорност на извършителя пред жертвата. Ако конфликтуващите страни сами постигнат съгласие по този въпрос, то много скоро те ще започнат да се придържат към него. Обратното – в случай на отказ на нарушителят да понесе отговорността, да признае нанесената вреда спрямо жертвата или в случай на неудовлетвореност на самата жертва, то случая (делото) се предава за разглеждане от традиционните структури (педагогически съвет; съвет по профилактика на правонарушенията и др.). С други думи. Програмите за помиряване се явяват алтернатива на съществуващите способи за реагиране.

3) Опасно е да се дава власт в ръцете на учениците. Те ще я използват за свои цели.

Всеки подрастващ се стреми с магнетична сила към самоутвърждаване, което е едно напълно естествено желание. За да не излезе обаче този стремеж извън етичните граници, Службата, ръководена от възрастен (например, зам. Директорът по учебно-възпитателната работа или социален педагог) оказва помощ при сложни случаи, обсъждайки резултатите от проведените програми. Освен това,  етичните моменти могат да намерят място в т. нар. Кодекс на медиатора, като на тях трябва да се обръща сериозно внимание при обучението на ученици-медиатори.

4) Участниците в срещата могат впоследствие да отмъстят на медиатора.

Ако медиаторът не спазва неутралност и не отчита в еднаква степен интересите на двете страни, то такава опасност съществува. По тази причина медиаторите работят само при доброволно съгласие и не взимат никакви решения. Когато случаите са особено тежки, тогава медиацията се извършва от възрастен или взема участие като помага на ученика-медиатор.  Трябва да се подчертае, че за цялото време на работа на Службата за помиряване, не е имало случай на агресия, проявена от участниците в конфликта към медиатор.

5) Учениците ще се научат да се отнасят повърхностно към конфликтите.

Възстановителната медиация се развива по такъв начин, че максимално да способства осъзнаване на причинената обида, на нанесената щета, на претърпяната загуба и предупреждава (профилактира) за подобно повторение в бъдеще.  Участието в медиацията изисква от въвлечените страни душевни усилия, да преразгледат своите възгледи и да променят по-нататъшното си поведение. По това възстановителната медиация се отличава от формалното кратко извинение, което ние често чуваме в кабинета на директора.

Учителите са способни сами да разрешават много от конфликтите, но много по-голяма ценност е когато самите ученици сами разрешават тези конфликти по пътя на преговорите[6]. Учителят предлага на ученика задача, без да му казва отговора. Ясно е, че учителят може сам да реши тази задача, но ситуацията на обучение се изгражда по такъв начин, че това да се направи именно от ученика. По този начин се постъпва и с конфликтите – най-важното е решението да се потърси, да произлезе и да се приложи от участниците.

Възможности на педагозите за развитие на възстановителната култура в училището.

1.Предават конфликтните ситуации на Службата за помиряване, дори случаите, при които могат да се справят и сами.

2.Самите педагози трябва да изучават и усвояват възстановителни практики и комуникативни техники.  Това е особено важно за учителите в началното училище, където авторитетът на учителите е традиционно висок и където самият класен ръководител може да стане медиатор.  

3.Допълват възпитателната си работа с елементи от възстановителните практики.  

 

УЧЕНИЦИТЕ И СЛУЖБАТА ЗА ПОМИРЯВАНЕ

С какво Службата може да помогне на учениците[7]?

-да се научат на конструктивно общуване със своите съученици и с възрастните;

-да се научат да убеждават с думи, а не със сила;

-да участват в интересни общественополезни дейности в качеството си на доброволци;

-да се научат на саморганизираност, да станат по-отговорни и културни;

-да се научат конструктивно да излизат от ситуация на назряващ конфликт, като не доспуснат прерастването му в правонарушение;

-да умиротворяват другите (приятели, връстници и родители);

-да започнат да усвояват една нова „професия“ – тази на медиатора, като усвоят уникални навици и опит за миротворческа дейност;

-да се научат по-добре да се разбират с връстници и възрастни;

-тези, които са пострадали от правонарушения, да се почувстват в безопасност и да повярват, че справедливостта е възстановена, че няма враждебност и заплаха от страна на другите ученици;

-тези, които са извършили правонарушение, да разберат другата страна, да се помирят с другия, да покажат разкаяние, да поискат прошка, да осъзнаят причините за своите постъпки и да разберат какво е нужно да правят, че в бъдеще да не причиняват вреда на другите;

Възстановителната програма дава възможност на учениците-правонарушители да не се чувстват „престъпници“, „хулигани“ или хора, от които възрастните са недоволни. Тези програми възстановяват добрите отношения между децата, родителите и педагозите, а самите ученици получават възможност да планират  своето бъдеще в училището така, че да избягват попадането в ситуации на остри конфликти или правонарушения.

Какво могат да направят учениците за развитието на Службата за помиряване?

-да усвоят преговорни техники и възстановителни програми;

-да помогнат на приятели, връстници (и родители) за помиряване;

-да препоръчат на свои приятели възможностите на Службата за помиряване.

 

Отношения в класовете.

В своята дейност Службата за помиряване се стреми към създаване на конструктивни отношения в класовете, основаващи се на взаимно разбиране и взаимна поддръжка. Трябва да се отбележи, че концентрирането на власт в ръцете на няколко ученика (дори те да са „положителни“), винаги носи риск от прилагането на насилие към различните от мнозинството. По тази причина ние не говорим за създаване на „екип в класа“ оглавяван от силен лидер, а по-скоро за създаване на миниобщество, което проявява разбиране и поддържа онези съученици, в които подрастващите виждат проблем и се стараят по възможност да им помогнат при вземане на решения. С други думи, Службата за помиряване поддържа доверителни отношения в класа и не предоставя власт на създадени малки групи ученици.

Паралелно с работата по конфликтните ситуации, сътрудниците на Службата за помиряване могат да провеждат тренинги и обучаващи занятия на други ученици за овладяване умения за разрешаване на конфликти и формиране на навици за възстановителна комуникация.

  Независимо от гореописаните дейности, провеждането на възстановителни програми си остават основен механизъм за разпространение на възстановителните ценности.

 

Управлението по образованието[8] и Службата за помиряване.  

Службата за примиряване работи за:

-съдейства за намаляване броя на конфликтите и жалбите на засегнати от тези конфликти към по-висшестоящи институции;

-подобряване отношенията между педагозите, родителите и администрацията; -създаване на по-комфортни отношения в училището;

Какво могат да направят представителите на управлението по образованието за поддръжка на Службата за помиряване?

-организират обучението на медиаторите;

-провеждат конференции, конкурси, фестивали за възрастни куратори и ученици-медиатори;

-изпращат жалби по конфликтни ситуации на Службата за помиряване (училищна или териториална, например област);

-включване на Службата в отчетните показатели на училището;

-възникналите конфликти в училищната среда не се разглеждат като някакво зло или липса на професионализъм на администрацията и педагозите;

-позволяват и осигуряват достатъчно време за разрешаване на конфликта от Службата за помиряване;

 

Комисия по делата на непълнолетните и защита на техните права (КДН и ЗП)[9] и Службата за помиряване.

Тъй като всички случаи на правонарушения с участието на непълнолетни, които не носят наказателна отговорност се разглеждат на заседание на КДН и ЗП,  а Службата за помиряване работи с участниците в такива ситуации, много е важно двете структури конструктивно да взаимодействат помежду си.

Ще изброим няколко елементи на това взаимодействие:

1.При разглеждането на дела на непълнолетни от КДН и ЗП е важно да се вземат предвид резултатите (съставяне на договор, възстановяване на причинена вреда и др.) от помирителните срещи. Например, в случай на незначително правонарушение и при постигнато помиряване с пострадалия, ситуацията може да се разгледа от КДН и ЗП в т. нар. „работен порядък“ (без участието на правонарушителя), а при някои ситуации е възможно само да се отправи предупреждение и т.н.

2.КДН и ЗП може да предаде информация за конфликтни ситуации за разглеждане от Службата за помиряване. В такива случаи медиацията се провежда задължително от възрастен медиатор, а не от ученик. Също така има значение, дали е била проведена помирителна среща до началото на заседанието на КДН и ЗП, ако – да, то Комисията вече взема решение като отчита резултатите (постигнатите договорености) от проведената медиация.

3.КДН и ЗП може да стане инициатор за създаване на териториална (регионална) или училищна служба за помиряване и да поддържа тяхната работа.

4.В своите решения КДН и ЗП може да препоръча на участниците в конфликта или криминалната ситуация, да преминат програма в Училищната или Териториалната Служба за помиряване.

 

Упълномощените с права участници в образователния процес и Службата за помиряване.  

Упълномощените с права участници в образователния процес са кураторите (ръководители) на службата за помиряване, които провеждат медиация. Ако те владеят само правозащитни (или юридически) технологии, за тях ще бъде сложно и трудно да се справят с конфликтите между учителите, децата и родителите, където ситуациите не са еднозначни и много често е по-важно да се запазят добрите отношения и авторитет на един или друг от участниците, отколкото формално правилните решения. Правозащитните и юридическите практики са ориентирани твърде тясно към въпроса за вината, за нарушението на една или друга норма от закона, като не допринасят за укрепването на взаимоотношенията и взаимното разбирателство, а понякога ги унищожават. Овладяването на възстановителните практики дава на упълномощените лица допълнителен инструмент за работа с конфликти и общуване с хората. В някои случаи е необходимо да се защитават правата на човека, а в други – да се проведе помирителна среща.

 

следва продължение - втора част.