1060/б# УЧИЛИЩНА СЛУЖБА ЗА МЕДИАЦИЯ И ВЪЗСТАНОВИТЕЛНА КУЛТУРА НА

                  ВЗАИМООТНОШЕНИЯТА – УЧИЛИЩНА СЛУЖБА ЗА ПОМИРЯВАНЕ

                                (практическо ръководство – Антон Коновалов) част II

ФУНКЦИИ НА СЛУЖБАТА ЗА ПОМИРЯВАНЕ.

1.Възстановителна функция на Службата.  

Службата за помиряване способства за:

-Възстановяване на пострадалия, т.е. за нормализация на неговото състояние и отношение към неговия клас (ако класът е показал лошо отношение) и за компенсиране на причинената му вреда и пр.

-Възстановяване отношенията между извършителя (правонарушителя) и общността, т.е.  прекратяване на неговото заклеймяване. При отрицателно отношение към правонарушението (а не към самия извършител), Службата за помиряване поддържа активностите на извършителя, насочени към обезщетяване (компенсиране) на причинените вреди. Освен това, Службата помага за подобряване отношенията между подрастващите с техните родители, с педагозите, с уважавани възрастни и роднини, отчитайки доколко в резултат на конфликти и правонарушения отношенията са били влошени и подрастващите са се оказали „изолирани“ от общността.

-Възстановяване отношенията между насилника и жертвата. Не е задължително между тях да се установят  приятелски отношения (въпреки че това се случва), но е важно отношенията да се поддържат без подозрение, враждебност, отчуждение, без да се припомня конфликта и да се нормализират отношенията в училищната общност (прекратяване на слухове, враждебност, недоверие, взаимни упреци и припомняне на минали обиди).

2.Образователна функция на Службата.  

Според Кет и Рон Кронин-Лемп нашият основен въпрос е: „Това, което правим, способства ли възстановяването?“  

 Според нас, един от проблемите в образователната среда е отсъствието на контакт между педагозите и учителите. Ако между тях няма контакт – няма и уважение. Няма внимание на педагога към ученика и на ученика към педагога. Техните отношения се оказват твърде формални.  Медиацията в конфликта между учител и ученик помага за установяване на такъв контакт, че резултат се възстановява уважението като основа на целия образователен процес.

В допълнение, медиаторите (възрастни и ученици) по време на обученията и в практически ситуации се учат да установяват контакт, да организират комплексна комуникация по проблемни теми, учат се да разбират чувствата и състоянията на хората, да насърчават другите към отговорно поведение, да намаляват емоционалното напрежение и др. Медиаторът може да се използва не само в Службата за помирение, но и в семейството му (както подрастващите и възрастните ни казваха повече от веднъж), в общуването с приятели, в личния му живот. Където и да работят в бъдеще медиаторите, уменията им за организиране на сложна комуникация ще им бъдат полезни.

Компетентностите, които учениците придобиват чрез работа в Службата за помиряване са уникални.  Нито един тренинг по толерантност или навици за общуване не може да се сравни с участието при разрешаване на конфликт между връстници, т.е. в реална, в значима за него и другите ситуация, в която и двете страни считат себе си за прави и трябва да им се помогне сами да намерят изход.  Участниците в конфликта получават опит за нова, конструктивна комуникация, която най-вероятно ще се окаже полезна за тях в бъдеще.

Службата за помиряване може да се разглежда и като форма за повишаване квалификацията на педагозите, чрез усвояване на едни или други способи за конструктивна комуникация, развитие на умения за разрешаване на конфликти, усвояване и прилагане на техники за постигане на възпитателни цели, посредством организация и поддръжка на детската общност.

Една част от проблемите на неуспяващите ученици е свързана с неумението им да разберат учителите[1].  Сам по себе си процесът на разбирането не се разглежда като значимо умение на учениците, въпреки че е особено важен за усвояване съдържанието на учебните предмети и за адекватно възприятие на действията на учителите по организиране на учебния процес.

Разбирането е специално организиран процес.  Той се организира или от учителя за ученика, или от ученика за самия себе си. Например, това може да се постигне посредством такива способи, като разделянето на текста на тематични блокове;  схематизиране на материала;  проверка степента на разбиране чрез въпроси и уточнения и др.  Тези ученици, които са овладели способите за разбиране, успешно ги използват в своята учебна дейност.

Не може да се каже, че медиаторите от Службата за помиряване със сигурност ще подобрят успеваемостта, но участието в медиации и съответните обучаващи програми ще допринесат за развитието на навици за разбиране, което е от голямо значение както за общото интелектуално, така и за нравственото развитие на учениците, дори и на възрастните.

И още нещо: ако Службата за помиряване допринася за създаването на безопасна атмосфера в училището, тогава по-малкото време от образователния процес се изразходва за поддържане на дисциплината, учениците имат повече доверие в учителите, а по-спокойната атмосфера допринася за концентрацията в учебния процес.

3.Възпитателна функция на Службата.  

„Научих се да чувам другите, дори когато не съм съгласна с тях.“ (ученичка-медиатор).

Службата за помиряване се явява важно звено от възпитателния процес в училището. Това е една много широка роля, но в настоящото ръководство са показани само някои възпитателни ефекти, възникващи при взаимодействието между медиатора и участниците в конфликтната ситуация.

-В процеса на индивидуалните срещи с медиаторите, предшествани от съвместни срещи между конфликтуващите страни, между учениците се изгражда комуникация и постепенно разбиране за себе си и за другите. Много подрастващи, преминаващи през подобни ситуации приемат придобитите по време на медиацията навици, като впоследствие не позволяват разрастването на конфликта.

-В нашето общество не е прието да се говори открито и спокойно за чувства. По тази причина хората не ги назовават (изразяват вербално), а ги изразяват във вид на оскърбления, обидни жестове, обвинения, стигайки до прилагане на физическа сила. Една от много важните роли на медиатора е,  да помогне на страните в конфликта спокойно да осъзнаят и назоват своите чувства („изпитвам страх“; „чувствам се потиснат“; „преживявам нетърпим срам“ и т.н.), да се освободят от тяхното негативно влияние, да ги разберат и да се справят сами с тях и то не в процес на тренинг, а в реална конфликтна житейска ситуация.

-В процеса на медиация подрастващите се научават да поемат отговорност.  Много често се случва така, че родителите решават вместо детето всички стоящи пред него сложни ситуации и в крайна сметка, то не е в състояние да реши самостоятелно дори най-елементарни проблеми или извършва разрушителни действия, без да мисли за последиците и отговорността си за тях. По време на медиацията, ако подрастващият е причинил вреда на друг, но родителите са компенсирали щетата, медиаторът не се задоволява с това и задава въпрос на ученика за неговата отговорност и личен принос за компенсиране на вредата.  Медиаторът пита родителите, които обикновено са твърде активни в поемането на отговорността върху себе си, дали наистина сега и в бъдеще те искат да поправят грешките на своето дете, и какво ще правят когато подрастващият им син/дъщеря са вече възрастни и родителите им вече не могат да ги спасяват при сложни ситуации.  

-По време на медиацията се извършва анализ на миналото от различни гледни точки и различни позиции. Много често болезненото преживяване се „срива“ и изтласква от съзнанието – човек просто не желае да мисли за това.  Най-травмиращите моменти от едно събитие могат  непрекъснато да се „превъртат“ в съзнанието (спомените), а поради нетърпимостта и неприемливостта им човек да мисли как да ги омаловажи, изкриви, промени, дори да отрече (защитни механизми) и да представи постъпката си като независеща от него. Медиаторът внимателно обсъжда какво се е случило с ученика: как събитието се е развило във времето, до какви последици е довело,  как различните хора са реагирали на него (родители, приятели, учители ...), какви чувства е изпитал той и другите участници, какво мисли, чувства и иска втората страна на конфликта, как той вижда изхода от ситуацията и до какви последици ще доведе за него.

Като правило, след инцидента, подрастващите просто „плуват по течението” от събития, и такъв анализ им помага да разберат себе си и случилото се и да поемат отговорност за коригиране на ситуацията (отношенията).

Медиаторът засяга и въпроси, свързани с възгледа на ученика за бъдещето му, как планира поведението си, начина си на общуване с другите, като за целта специално се обсъждат способи за недопускане повторение на постъпката.  В такъв момент възникват и други въпроси, например: „Как да се научи да контролира своята агресия?“ или „Как да се научи да казва „не“ в отговор на груповия натиск?“ – с други думи, ученикът сам формира заявката си за работа с психолога или с други специалисти.

-Медиаторът въвлича подрастващите в отговорни отношения, които не са характерни за съвременните младежи.

Някои автори (Иван Илич[2], Нилс Кристи[3]) говорят за вредата от такива понятия като „период на детството“, когато на младия човек е забранено да извършва постъпки, характерни за възрастните (да печели пари с труд; сам да планира своята учебна дейност; сам да се самоопределя в ситуации; сам да се идентифицира и открива своята самоличност), когато пред него специално се създава „детско пространство“.  В резултат много често подрастващият не успява да усвои и прилага зрели, характерни за възрастните взаимоотношения с другите, понякога неочаквано за самите тях  дори продължава до завършване на средното училище.

-Медиаторът помага и на двете страни в конфликта да се опознаят (какво обичат; от какво се интересуват;  за кой какво е значимо; какво ги безпокои и т.н.), да видят положителните страни на другата страна, човешките страни на личността.

-За детето, което е участник в конфликта, „обучението“ се извършва в значима за него ситуация: необходимо му е да разреши един проблем, а не разполага с адекватни средства за това. В процеса на разрешаване на конфликтна ситуация по време на програмата за възстановяване с помощта на медиатора, се включват нови начини за разглеждане на ситуацията, разговори, форми на взаимодействие с други хора, съдържанието на дискутираните въпроси и всичко това се групира с термина „възстановителни способи за разрешаване на конфликт“. Ако подобни способи за справяне с конфликтни ситуации се въведат и усвоят в училищна среда, те постепенно се възприемат от подрастващите и се превръщат в елементи, които формират възстановителната култура на училището.

-Медиацията има възпитателен ефект за учениците-медиатори, които помагат на участниците в конфликта да се чуят и да се разберат помежду си; да видят ситуацията от различни страни, като в спора използват не сила, а комуникацията.

Ако училището, създало Служба за помиряване постигне такива ефекти, това вече не е малко.

„Училищата могат да бъдат особено важни места, където се „пазят“ и „предават“ най-важните ценности и принципи на човешките взаимоотношения – как да компенсира причинената вреда; как да се отнасят учениците един с друг с уважение; как да показват емпатия, състрадание, как да бъдат честни и как да разрешават конфликти. Необходимо е възрастните, работещи в училищата, да приемат тези методи и схеми и да направят този трансфер на ценности възможен и открит. Вярваме, че най-важното в едно доброто училище са добрите взаимоотношения“[4].

4.Профилактична функция на Службата.  

„Социализацията е комуникативен процес. Всеки човек постепенно формира способности да участва в организирани групи. Опитите за участие непрекъснато се коригират, докато човек не се научи да предвижда реакциите на другите хора и да се приспособява към тях.“  (Т. Шибутани).

Профилактиката на правонарушенията често се свързва с лекции за правилно поведение или със заетостта на децата през свободното им време – „без работа, не се мотай“. Възможно е тези методи да водят до някакъв резултат, но нашият възглед за профилактиката се свежда до следното:

-Практически няма случай, при който с детето в училище всичко да е наред и то изведнъж, просто така, да извърши правонарушение. В повечето случаи това нарушение има своя история, предшества се от продължителна поредица събития, за които възрастните са „затваряли очи“ или действително не са знаели. По тази причина формирането на взаимно разбирателство и преодоляването на негативните последици от едни или други постъпки, трябва да се провеждат в съответствие със самата ситуация, която възрастните все още не са определили с ранг „сериозно“ нарушение. Това което педагогът приема за несъществено, за детето може да се оказва особено важно или тежко. Има много учители, които за да избегнат полагането на усилия, просто неглижират прекалено важни симптоми и предпоставки за сериозни бъдещи нарушения.  Именно тези скрити от педагозите ситуации, се явяват доста „видими“ за самите ученици и именно тук могат да се намесят учениците-медиатори.

-Службата за помиряване прилага възстановителни програми, които не позволяват на конфликта да премине в остра форма, да се разрасне и въвлече в него още хора.

-Получавайки „обратна връзка“ за последиците от своите действия и за реакциите на другите, детето се учи да предвижда последиците от своите думи и постъпки,  и да ги коригира.

[1] Например, във федералните държавни образователни стандарти се говори много за това какво трябва да разбират учениците, но  не се казва нищо за това,  как тази способност или навик се усвояват или развиват. 

[2] Иллич Иван. Освобождение от школ. Пропорциональность и современный мир: (фрагменты работ разных лет): пер. / Иллич Иван; под ред. Т. Шанина: Моск. высш. шк. социальных и экон. наук. М.: Просвещение, 2006. С. 50.

[3] Кристи Нильс. Плотность общества. Пер. с норвежского Е. Рачинской М.: РОО «Центр содействия реформе уголовного правосудия», 2001. С. 22.

[4] Кет Кронин-Ламп и Рон Кронин-Ламп. Развитие восстановительной культуры школы: слияние личного и профессионального „пути паломника“. Също там.