1198# Методика за измерване на самооценката за ученици от I до X клас

                 (модифициран вариант на теста на Дембо-Рубинштейн) – втора част

Вариант на методиката за ученици от V до X клас.

5.Описание на методиката.

Експериментален материал: бланка на методиката, съдържаща инструкция и задачи, всяка на отделен лист.

I част

Включва работа с бланката, съдържаща инструкция и конкретни задачи, а също и място за записване на данните на ученика (има, фамилия, възраст, клас, пол, дата и време на изследването), а също и място за записване резултатите и заключенията на психолога.

II част

Включва работа с чист лист формат А4.

6. Процедура за провеждане.

Инструкция за първата част:

Всеки човек оценява своите способности, възможности, характер. Условно тези оценки могат да се изобразят  във вид на вертикални линии, като най-долната точка илюстрира най-ниската оценка, а най-горната – най-високата.

Тук (показва се) са начертани 8 такива линии и е написано какво означава всяка от тях.  От Вас се иска:

-първо да оцените себе си по предложените на бланката качества и със знак „–“  да отбележите на всяка линия Вашата лична оценка, т.е. къде в момента сте Вие;

-второ, след това си представите на какво ниво на развитие трябва да бъде това качество, за да можете да бъдете напълно удовлетворен и да се чувствате горд от себе си, като носител на това качество.  Това ниво на оценка отбележете на линията със знак „х“

Инструкция за втората част:

Помислете каква страна на вашата личност, от вашия характер, от вашите успехи в това, което правите или вашите умения искате да оцените и го направете с помощта на линии. Пред вас има чист лист хартия.  Начертайте на този лист колко линии искате (колкото повече, толкова по-добре), напишете най-горе и най-долу съответните оценявани качества с техните противоположности – най-отгоре в крайно положителна светлина, а най-отдолу в крайно отрицателна и след това оценете тези качества по същия начин както предишната задача. Поставете знак „–“ за оценка на сегашното състояние и знак „х“ – за оценка на това как бихте искали да изглежда това качество.

Методиката може да се приложи фронтално (групово) с целия клас и индивидуално. При фронтална работа след раздаване на бланките, на учениците се предлага да прочетат инструкцията, след което психологът е длъжен да отговори на възникнали въпроси и да даде пояснения.  След това учениците започват работа по първата скала (здрав-болнав), а след приключване по тази скала, психологът задължително проверява как са се справили изследваните лица. Внимание трябва да се обръща за грешки при използване на знаците за маркиране, както и за разбирането и прилагането на инструкцията. След проверката отново следва да се дадат разяснения. Едва след това учениците започват работа по останалите задачи самостоятелно до края на изследването.  Работата по методиката заедно с прочитането на инструкцията отнема около 10-15 мин.

7. Обработка и оценка на получените резултати.

Първата скала „Здраве“ не се оценява, тя е тренировъчна. При необходимост, данните от нея се анализират отделно.

За удобство изчисленията се правят в балове. Както при по-малките ученици и тук линиите са с дължина 100 мм. и деленията в милиметри съответстват на балове (например, 54 мм = 54 бала).

1.По всяка от скалите се определя:

-ниво на претенции по отношение на даденото качество – измерва се разстоянието в милиметри (мм) от най-долната точка (0) до знака (х);

-ниво (височина) на самооценката – от „0“ до знак минус (–);

-разликата между нивото на претенции и самооценката – или разстоянието от „х“ до знак минус (–), при това, ако нивото на претенции е по-ниско от нивото на самооценката, резултатът е отрицателно число;

-записва се съответната стойност на всеки от трите показателя (ниво на претенции; ниво на самооценка и разликата между тях) в балове по всички скали;

2.Определя се средната мярка за самооценка на ученика Тя се характеризира с медианата на всеки от показателите за всички анализирани скали.

3.Определя се степента на диференцираност между нивото на претенции и нивото на самооценка.  Тя се получава, чрез съединяване върху бланката на всички маркирани значения със знак „минус“ (–) – за самооценката и всички значения със знак „х“ – за нивото на претенции. Получените профили нагледно свидетелстват за различията в оценките на учениците за различни страни (черти) на своята личност.

В тези случаи, при които се налага да се извърши количествена характеристика на диференцираността (например, да се съпоставят резултатите на ученика с резултатите на целия клас),  може да се използва разликата между максималните и минималните стойности, но този индикатор се счита за условен.

Следва да се отбележи, че колкото повече е диференциран показателя, т.е. дистанцията между двата маркера, толкова по-малко значение има средната мярка и съответно може да се използва единствено за някаква ориентировка – нищо повече.

4.Особено внимание при анализа трябва да се обърне на такива случаи, при които нивото на претенциите се окажат по-ниски от нивото на самооценката; пропуснати са или непълно са попълнени някои скали (маркирана е само самооценката или само нивото на претенции); маркерите са поставени извън пределите на линията, т.е. извън скалата от 0 до 100; използвани са за маркиране знаци, различни от указаните.

При обработката на втората част внимание се обръща на следното:

-ниво на самопрезентиране на детето (колко качества оценява; колко са линиите);

-нови ли са качествата или повтаря някои от първата част;

-какви са преобладаващите категории (качества), които оценява детето (нравствени, волеви, делови, комуникативни и др.);

-какви са преобладаващите категории, които детето оценява високо, средно или ниско;

За оценка на средните данни на изследваното лице и неговите резултати по всяка скала се използват стандартни значения, представени в таблици 3 и 4.

8. Интерпретация и допълнителни показатели (за двете версии).  

При количествения анализ особено внимание следва да се отделя на т. нар. „уникални отговори“. Както вече беше посочено, към тази категория се отнасят отговори, при които нивото на претенции на ученика се оказва много по-ниско от нивото на самооценка.  Подобна позиция („Мога, но не искам“), обикновено свидетелства за конфликтно отношение на ученика към една или друга страна от своята личност или за конфликтно отношение към себе си като цяло – тези признаци са свидетелство за неблагополучие в една или друга област.

Обикновено това са области, които са най-значими за ученика, а успехът му в тях е много по-нисък от неговите претенции. Ако ученикът даде подобни отговори по повечето или по всички скали на методиката, това може да означава съществено изкривяване на отношението му към себе си и към обкръжаващите го, както и за нарушения при формирането на неговата личност.

Пропускането на отделни скали или пропускането на отделни маркери (само самооценка или само ниво на претенции), може да свидетелства за недостатъчно внимание на ученика, но и за това, че тук е налична ниска (пределно ниска) самооценка при крайно високи, често дори скрити претенции. Преживяванията, свързани с подобно отношение към себе си са толкова силни, че изследваното лице не може или не иска да „оповести“ това отношение.  В същото време то е толкова важно за него, че не може да се дистанцира и да даде формален отговор. Причините за допуснатите пропуски могат да бъдат изяснени по време на специална беседа, проведена след изследването.

Многобройните поправки и зачертавания, говорят обикновено за трудности в самооценяването, свързано с неопределена или неустойчива самооценка.  При някои ученици разбира се, това може да се съпровожда с опити да намерят най-правилния отговор.

Наличието на някакви коментари в полето,  поставянето на допълнителни, непредвидени от инструкциите знаци (например, “?”, “!!!”, ☺), рисунки (включително нецензурни) обикновено показват повишена тревожност и тревожност на ученика в ситуация, в която той трябва да оцени себе си. В други случай са признак на негативно отношение към изследването или към самия психолог.  Най-често такива отговори се срещат при учениците от по-горни класове.

Материалите по втората част служат като допълнение на първата и позволяват да се даде по-задълбочена качествена характеристика на ученика.

Най-благоприятни от гледна точка на личностното развитие са следните резултати: средно, високо или дори много високо (но не превишаващо предела на скалата) ниво на претенции, съчетано със средна или висока самооценка, при умерена разлика между тези нива и умерена степен на диференцираност между  нивото на самооценка и нивото на претенции.

Продуктивен е също вариант на такова отношение към себе си, при което висока или много висока  (но не пределно), умерено диференцирана самооценка се съчетава с много високи, умерено диференцирани претенции, при умерена разлика между  претенции и самооценка.  Практиката показва, че такива ученици се отличават с високо ниво на целеполагане: те поставят пред себе си достатъчно трудни цели, основаващи се на представите им за своите  много големи възможности (способности) и полагат значителни целенасочени усилия за постигането на тези цели.

Неблагоприятни за личностното развитие и за обучението в училище са всички случаи на ниска самооценка.  Неблагоприятни са също: случаите, при които ученикът има средна и слабо  диференцирана самооценка, съчетаваща се със средни нива на претенции и с нищожна разлика между претенции и самооценка.

Наличието на много висока, слабо диференцирана самооценка, съчетана с пределно високи (често дори разположени в крайно горна позиция, слабо диференцирани (или въобще недиференцирани)  претенции, при наличие на нищожна разлика между претенции и самооценка, свидетелства за това, че ученикът по различни подбуди и основания (защити, инфантилизъм, самодостатъчност и др.) не е открит за външен опит (недостъпен е), не е чувствителен към грешките си, нито към забележките на обкръжаващите го. Подобна самооценка е непродуктивна, възпрепятства обучението и като цяло – конструктивното личностно развитие.

В качеството на допълнителни показатели се използват данните от анализа на поведението по време на изследването и резултатите от специално проведената индивидуална беседа.

Интерпретация на особености в поведението по време на изследването.

Информацията за особеностите на поведението на ученика по време на изследването дават полезна допълнителна информация при интерпретиране на резултатите, поради което е важно да се наблюдават и записват особеностите на поведението на учениците по време на експеримента.

Силната възбуда, демонстративните изказвания за това, че „работата е глупава“, че „не съм длъжен да правя това“, директния отказ от изпълнение на задачите, стремежът да се задават на психолога различни въпроси, които не се отнасят към предмета на работа, привличане вниманието на другите върху себе си (т. нар. „палячовщина“), а също и много бързото или много бавното  изпълнение на задачите (в сравнение с останалите ученици с разлика не по-малко от 5 мин) и други особености, показват наличието на повишена тревожност, предизвикана от сблъсък на конфликтни тенденции – от една страна, силно желание да разбере и да оцени себе си, а от друга – страх, преди всичко към себе си от собствената си несъстоятелност.  Такива ученици в беседите, провеждани след изследването често отбелязват, че са се страхували да „отговорят така“, да „не се покаже по-глупав, отколкото е“, „по-лош от другите“ и пр.

Твърде бавното изпълнение на работата може да свидетелства: за това, че задачата е нова за ученика и представлява трудност, но същевременно я оценявана за важна. Бавното изпълнение и наличието на множество поправки и зачертавания, обикновено показват затруднения в оценяването на себе си, свързани с наличието на неопределена и неустойчива самооценка.  Твърде бързото изпълнение е признак за формално отношение към дейността.

Провеждане на беседа. 

За по-дълбоко разбиране особеностите на нивата на претенции и самооценка, с учениците може да се проведат индивидуални беседи.  Обикновено тези беседи следват веднага след изследването и разбира се обработката на резултатите, но не се отлагат във времето.

При провеждането на беседата е необходимо да бъдат спазени някои принципни изисквания към експерименталната беседа:

-внимателно да се изслушва ученика;

-да се удържат паузите (проява на търпение), без да се „пришпорва“ ученика;

-в случаите, когато ученикът среща трудности от отговорите на преките въпроси (например. „Защо по този начин си оценил своя ум?“), да се преминава към косвени форми (например, да се позволи на изследваното лице да води разговори със свои съученици (приятели) по темата, като чуе техните мнения);

-да се задават достатъчно обширни въпроси, въвличащи ученика в разговор;

-да не се подсказват забравени думи или изрази;

-да се задават конкретни, уточняващи, но не насочващи въпроси;

-да се общува свободно, без напрежение;

-да се регулира темпа, тона и лексическия състав на собствената реч в съответствие с характеристиките на речта на ученика;

-да не се правят оценъчни съждения, както вербални, така и невербални;

-да се поддържа емоционалния тонус на изследваното лице, като не се проявява извънредна заинтересуваност към неговите отговори;

-общият тон на беседата да бъде спокоен, доброжелателен и в същото време да е делови; напълно трябва да се изключат каквито и да е непосредствени (импулсивни, крайни) реакции по отношение съдържанието, споделено от ученика.

Устойчивост и динамика на самооценката и нивото на претенции.  

За идентифициране устойчивостта на основните показатели и за проследяване динамиката на отношението на учениците към себе си, е необходимо методиката да се приложи няколко пъти, спрямо едни и същи ученици, но не повече от три пъти за една учебна година. По-голям брой не е препоръчителен, тъй като от практиката се знае, че този подход обикновено провокира изследваните лица към изразяване на ситуативна динамика и по тази причина не е целесъобразен. Изключение се допуска единствено, ако е нужно да се извърши проверка за постигнати резултати от проведена възпитателна или корекционна работа.

Промени в отношението на ученика към себе си могат да бъдат диагностицирани  при наличие на разлики между показателите при следните критерии:

-за ниво на претенции – не по-малко от 16 бала;

-за самооценка – не по-малко от 10 бала;

-за степен на разлика между ниво на претенции и самооценка – не по-малко от 7 бала;

-за степен на диференцираност на нивата на претенции и самооценка – при преход в друга категория (например, от „слаба“ към „умерена“ и др.).

Видео: https://www.youtube.com/watch?time_continue=70&v=Q1sP3iAnFp4

Източник: Прихожан А. М. Тревожность у детей и подростков: психологическая природа и возрастная динамика. — М.: Московский психолого-социальный институт; Воронеж: Издательство НПО «МОДЭК», 2000. — 304 с. (Серия «Библиотека педагога-практика»).

Превод от руски, Кунчев.