1158# Методика „Скала за училищна тревожност“ (Е.И.Рогов, 1996)

Скалата за тревожност (Рогов Е. И., 1996) е разработена на принципа на Скалата за ситуативна тревожност на Кондаш (1973). Особеност на скалите от този тип е, че изследваното лице не оценява наличието или отсъствието на някакви симптоми за преживявания на тревожност, а оценява ситуации от гледна точка на това, доколко те могат да предизвикат тревога.

Достойнството на този тип скали е в това, че те позволяват да се определят областите на действие, които за учениците представляват източник на тревога. Освен това, изпълнението на подобна тестова задача в по-малка степен (в сравнение обикновените въпросници) зависи от нивото на развитие на рефлексията на ученика.

Цел: С помощта на скалата може да се установи нивото на тревожност на ученици в подрастваща възраст, проявяваща се в три основни сфери: учебна дейност (училищна тревожност), взаимоотношения със съученици и значими възрастни (междуличностна тревожност) и представата за себе си (самооценъчна тревожност).

Възрастови ограничения: Методиката е предназначена за работа с подрастващи. Авторът е предоставил възрастови норми за ученици от VIII до X клас  (Рогов Е. И., 1996). Практическото прилагане на методиката обаче показва, че тя може с успех да се приложи и за ученици в VII, XI и XII клас. В настоящия текст се дадени средногрупови норми за тези класове.

Процедура: Диагностиката може да се проведе индивидуално или групово. Препоръчва се това да стане в началото на учебния ден, в отсъствието на учители.

Необходими материали:  Формализирана бланка, съдържаща инструкция и текст със ситуациите. Освен това, се попълва име, фамилия на изследваното лице, неговата възраст и датата на изследването.

Инструкция: „Предоставяме Ви бланка, на която са написани различни ситуации, с които в ежедневието се срещате. Някои от тях могат да предизвикат у Вас неприятни преживявания, да Ви развълнуват, да породят безпокойство, тревога, дори страх.

Внимателно прочетете всяко изречение и обградете с кръгче едно от числата, намиращи се  от  дясната страна на изречението: 0, 1, 2, 3, 4.

-Ако ситуацията не е неприятна за Вас – обградете 0. 

-Ако ситуацията слабо Ви вълнува или безпокои  – обградете 1.

-Ако ситуацията е достатъчно неприятна и предизвиква такова безпокойство, че бихте желали да я избегнете – обградете 2.

-Ако ситуацията е силно неприятна, предизвиква силно безпокойство, тревога, страх – обградете 3.

-Ако ситуацията е крайно неприятна за Вас, нетърпима и предизвиква особено силно безпокойство или много силен страх – обградете 4.

Вашата задача е да си представите колкото е възможно по-ясно всяка ситуация и да обградите с кръгче това число, което показва най-точно степента в която ситуацията предизвиква у вас опасение, безпокойство, тревога или страх.“

Обработка на резултатите: Изчисляват се броя на отговорите, съвпадащи с ключа по всяка от скалите и общо по всички скали:

-училищна тревожност: 1, 4, 6, 9, 10, 13, 16, 20, 25, 30;

-самооценъчна тревожност: 3, 5, 12, 14, 19, 22, 23, 27, 28, 29;

-междуличностна тревожност: 2, 7, 8, 11, 15, 17, 18, 21, 24, 26.

Общия показател за тревожност се изчислява чрез сумиране резултатите по трите скали.

Интерпретация на резултатите: Получените резултати по всяка скала и общо сумираните резултати по всички скали се интерпретират като показатели за нивото на съответния вид тревожност, в съответствие с възрастовите норми (виж таблица 1).

Получените практически данни позволяват да се разшири диапазона на нормите (виж таблица 2).

При интерпретацията на получените данни следва да се обърне внимание на учениците, които са показали „повишени“, „високи“ и „много високи“ значения на училищна тревожност и на тези, които попадат в зоната „извънредно спокойствие“. Ако показателите „повишена“, „висока“ и „много висока“ училищна тревожност директно свидетелстват за емоционално неблагополучие на подрастващия в контекста на една или друга ситуация, то показателят „извънредно спокойствие“ манифестира или „скрита“ тревожност, или неизвестна за самото изследвано лице (изтласкана в несъзнаваното) или  съзнателно непризната (отречена) тревожност.

Превод от руски, Кунчев.

Източник: Микляева А. В., Румянцева П. В. Школьная тревожность: диагностика, профилактика, коррекция. — СПб.: Речь, 2004.