1162# Методика за диагностика на училищна тревожност

                                                         „Незавършени изречения“  

                                                    (А.В.Микляева, П.В.Румянцева)

Методиката позволява да се установят основни компоненти на образователната среда, които са източник на тревожност.  Методът е инструмент за опосредствано установяване на семантични връзки (Петренко В. Ф., 1988), позволяващ да се разкрият в свободна форма водещите представи на изследваното лице за компонентите на образователната среда и емоционалното му отношение към тях.

Цел: Методиката позволява да се разкрият особеностите на емоционалното отношение на учениците към различни компоненти на образователната среда.

Възрастови ограничения: методиката може да се прилага на всеки етап на училищно обучение.

Процедура:  Методиката може да се приложни индивидуално и в групова форма.  В първи (в някои случаи и във втори) клас, когато децата все още не са овладели в достатъчна степен навици за писане, методиката се прилага само в индивидуална форма, като беседа.  В гимназиалния етап методиката изцяло се прилага в групова форма.

Необходими материали: Предварително се подготвя  формализирана тестова бланка, която включва инструкция – предложение към изследваното лице да завърши започнатите изречения.  В бланката се посочват още името, фамилията, класа и датата на изследването. При индивидуална форма на прилагане, психологът подготвя звукозаписващо устройство за документиране на беседата.

Инструкция:

-За устна форма: „Сега ще играем една игра. Аз ще казвам началото на едно изречение, а ти ще казваш края му, как то завършва“.

-За писмена форма: „Моля, завърши със свои думи започнатите изречения. В тази задача няма „правилни“ и „неправилни“ отговори. Напиши това, което ти дойде първо на ум“.

Стимулен материал: Незавършените изречения могат да бъдат променяни в зависимост от конкретните диагностични цели. В настоящия текст авторите предлагат следния стимулен материал:

1.Когато отивам на училище … 

2.По време на теста (контролно, класно) … 

3.Вероятно на изпита …  

4.Когато отговарям на дъската …

5.Ако получа „двойка“ … 

6.Когато учителката задава въпрос, аз … 

7.Когато след ваканция отново се срещам със съучениците …  

8.Когато чакам родителите си да се върнат от родителска среща …  

9.Когато мисля за училището … 

Обработка на резултатите: При обработката на резултатите се оценява „емоционалното благополучие“ на всеки отговор на детето. Към тази категория се отнасят тези отговори, които показват позитивно или неутрално отношение към задачата –  в незавършеното изречение това е конкретната ситуация. Отговори, които показват преживяване на тревога, страх, обида, гняв и други отрицателни емоции, се разглеждат като „емоционално неблагополучни“.

Интерпретация на резултатите:  Общото ниво на тревожност се определя по „неблагополучните“ отговори.  Няма някаква стандартизирана норма (характерно е за повечето проективни методики), но нашият опит показва, че тревожните деца дават на 6 и повече изречения  „неблагополучни“ отговори.

Анализирайки особеностите на отговорите на изследваните лица по всеки въпрос от методиката, може да се получи интересен материал за спецификата на училищната тревожност на всяко отделно дете. Този материал може да бъде дискутиран по време на консултация с детето или в процеса на групова работа с класа.

Като отделен момент на интерпретация е необходимо да се разглеждат случаите, в които детето не може да отговори на въпрос от методиката („отказ“). „Отказите” се интерпретират като резултат от работата на психологическите защити (Петренко В.Ф., 1983) или като съзнателно желание на изследваното лице да защити личните си граници (което, обаче, също предполага несъзнателни елементи на психологическа защита).