1206# Общуване с пасивно-агресивен тип личност

                                                  (Роберта Шейлер (Rhoberta Shaler)

Случвало ли ви се е да се опитвате да се разберете с някои хора и да имате усещането, че не сте на себе си, че сте полудели, че буквално прахосвате енергията си и същевременно да не можете да разберете в какво точно е проблема? Всичко в този вид общуване е някак си прикрито, неясно и толкова завоалирано, че започвате да се съмнявате в собственото си душевно здраве? Понякога дори ви се струва, че сте попаднали в кошмарен сън, от който се опитвате да избягате, да се събудите, но отново и отново се връщате в него.

Общуването с един специфичен тип човек, т. нар.  пасивно-агресивната личност е точно това приключение. Как да се справи човек с тези ситуации, обяснява психологът Роберта Шейлер:

Как се държи пасивно-агресивната личност?

Пасивно-агресивните хора са в състояние да изровят почвата (да издърпат килима) под краката на всеки рационално мислещ човек. Тяхна особеност е, че те не са в състояние да оценят собствените си действия и поради това са абсолютно уверени, че всички и всичко е несправедливо към тях, че неправилно ги разбират, че не ги оценяват. Всеки опит на другият да изложи своето виждане за всяка една ситуация, се сблъсква с яростна съпротива и декларации от типа, че „вашите (или нечии) очаквания (изисквания или оценки) за тях са абсолютно необосновани“.

Как да се разпознаят пасивно-агресивната хора?

За тях са характерни следните признаци:

-възприемат и оценяват негативно всичко което се случва;

-в своя опортионизъм и пасивност са способни да манипулират другите, унищожавайки тяхната инициативност и енергия;

-често се оплакват, жалвайки се, че не са правилно оценени, че са пренебрегнати, че не ги разбират;

-никога и за нищо не са виновни;

-обвиняват за своите неуспехи и беди хората около тях (правят го с удоволствие);

-с желание започват да спорят и чувстват постоянна потребност да доказват, че са прави (знаещи, можещи);

-когато обстоятелствата не се развиват така, както са очаквали, те стават мрачни, навъсени и умело демонстрират хладно безразличие;

-с ентусиазъм критикуват ситуации, хора, идеи – това неутрализира страхът им да не станат неадекватни;

-не уважават авторитети;

-те са сигурни, че са уникални в чувството си на самота в света на неуспехите и всичко възприемат от позицията „не е ли ужасно, че той/тя постъпи толкова отвратително с мен“;

-постоянно се измъчват и лъкатушат от открита вражда към привидно съжаление (като само състоянието на враждебност е истинско);

Такъв тип поведение създава голямо напрежение сред хората, намиращи се в обкръжението или общуващи с индивида. Пасивната съпротива на всякакви очаквания, молби и изисквания, нежеланието да се поеме отговорност за това, което те говорят, правят и по-често – не правят, влияят отрицателно върху всякакъв тип отношения.

Какво преживява партньорът на пасивно-агресивната личност.

При общуване с пасивно-агресивен човек, другият постоянно ще изпитва чувство за неувереност.  Изглежда, че такива хора са напълно неспособни да направят нещо както трябва. Те постоянно закъсняват, забравят всичко, трудно общуват,  т.е. използват всички скрити начини да получат контрол над другия или ситуацията.

Пасивно-агресивните хора се страхуват от конкуренция, зависимост и близки отношения. Тази ситуация може да се нарече „приближете се, но не си мислете, че ще се докоснете до мен“.

Пасивно-агресивните хора могат лесно да създават хаос без да имат основание и причина, и тайно да се възхищават от собствената си способност да го правят. За тях този резултат от постъпките им им дава сила и контрол, които те така искат да притежават. Тъй като те не са в състояние директно да влияят върху ситуациите, се опитват да направят това непряко, като създават хаос.  Те се държат по един и същи начин и на работа и вкъщи, измисляйки безкрайни и привидно разумни (което всъщност е най-вбесяващото) причини, поради които не могат или не са направили това, което се очаква от тях.

Пасивно-агресивните хора могат заслужено да бъдат наречени експерти по прокрастинация, т.е. по отлагане. Те много трудно взаимодействат с други хора, особено когато трябва да работят в екип, тъй като се явяват спирачка, прът в колелата на останалите. Виртуози са в измислянето на всякакви поводи и причини, за да не изпълнят задачата си или това, което не искат да правят – могат да се „разболяват“, логически да „доказват“ безсмислието на една или друга дейност,  да не им стига времето, да декларират, че не се чувстват включени в екипа, че другите не ги разбират, че не са се досетили за тях, не са ги уважили или не са оправдали очакванията им, непрекъснато да се жалват, оплакват, мърморят.

Пасивно-агресивните хора имат извинения за всички случаи. Нещо повече, те самите искрено вярват в тези причини, затова се отнасят с всеки, който се съмнява в тях с презрение. Тези хора обичат да се преструват на жертва. Те са готови да извършат неподозирано много неща, просто за да не позволяват на другите да видят техните слабости и обикновено обвиняват другите за собствените си неуспехи – и това е основна отличителна черта на пасивно-агресивната личност.

Ако човек е въвлечен в някакви отношения с пасивно-агресивна личност, то това съжителстване ще бъде за него голямо изпитание.  Подобно поведение обикновено се основава на дълбоко и много отдалечени във времето натрупани обиди, възмущение и горчивина. За съжаление, най-често пасивно-агресивният човек не осъзнава какво прави и отказва да разпознае своето поведение и последиците от него като причина за проблемите, особено когато другите започнат да му се противопоставят.

Седем правила за взаимодействие с пасивно-агресивна личност.

Общуването с пасивно-агресивната личност изисква немалко самообладание. Запазването на спокойствието и самоуважението помагат при следните правила за комуникация:

1.Не се опитвайте да търсите причини за това поведение. Всичко, което изглежда очевидно, няма нищо общо с това поведение.

2.Не трябва да се държите враждебно с такъв човек, защото той точно това иска – враждебното ви отношение е „масло в огъня“.

3.Запазете самообладание и самоконтрол. Бъдете наясно с вашите граници, декларирайте ги твърдо, без значение каква съпротива преживявате. Последователно се придържайте към тях.

4.Помислете дали имате за случващото (станалото) се вина и ако имате, то поемете тази вина, но само вашата част, а не за останалото.

5.Избягвайте да отговаряте на обвиненията – те са въдиците, на които трябва да се уловите. Обвиненията спрямо пасивно-агресивната личност винаги влошават ситуацията.

6.Не забравяйте, че пасивно-агресивното поведение, насочено към вас, няма нищо общо с вас и нищо не казва за вас. Това ще ви помогне да смекчите собствените си негативни  реакции.

7.Потърсете помощ от специалист. Този проблем засяга нещо повече от вашите взаимоотношения, а докато сте въвлечени в ситуация с този човек, не можете да я видите в цялост. Имате нужда от професионалист, който ще помогне и на двамата.

Десет признака за пасивно-агресивно поведение (Това трябва да се знае!)

Пасивно-агресивният събеседник, колега или не дай Боже – спътник в живота е нелеко изпитание. Той никога няма да Ви каже открито защо не вървят нещата, а ще Ви тормози дълго и бавно в стил „Мили мой, добричкият ми, сети се сам“. Ако имате работа с т.нар. „пасивно-агресивна личност“, то Вие със сигурност ще изпитвате чувство за непрекъсната умора, раздразнение и душевно объркване. Вие никога няма да разберете причината за неговото поведение и ще започнете да се съмнявате в себе си и в своето душевно здраве.

Пасивно-агресивното поведение (или пасивната агресия) е маниер на поведение, което потиска гнева. Съществува пасивна съпротива срещу негативните реплики на опонента, която позволява на лицето да постигне своите цели.

Главна особеност на пасивния агресор е, че той съхранява в себе си потиснат гняв. Той натрупва в себе си и вътрешно преживява обида, злоба, агресия, но умее и се страхува да изрази тези негативни емоции. Такива хора никога не говорят открито какво точно искат, какво не искат, от какво са доволни, кое ги удовлетворява.  Вместо това, те тихомълком избягват открития конфликт и започват с недомлъвки да тормозят другия, като играят ролята на обидени и ви карат да се чудите какво се случва, коя е причината нещата да не вървят. На пръв поглед такъв партньор спокойно може да бъде оценен за подходящ – не обижда, не крещи, съгласява се с всичко, но нещата не са това, което се вижда с просто око.  По-продължителното и по-активно общуване с такъв партньор бързо извежда на светло истината и изведнъж връзката се превръща в кошмар.

1.Те не казват „НЕ“.

Директно, лично, в лицето, те няма да кажат, че не харесват нещо, че не искат или че няма да го направят –  на такава стъпка пасивно-агресивната личност не се решава.  Той клати глава, със всичко ще се съгласи, но няма да го направи – „ще забрави“, „няма да успее“, „някой ще му е попречил“. Готов е на многообразни виртуозни решения (както се казва „да донесе вода от девет кладенеца“), само и само да не свърши работата. Вие трябва да имате готовност да чуете и видите именно такива странни сюжети.

2.Те саботират.

Ако на работното си място пасивният агресор е получил задача, която той не харесва или в който се чувства некомпетентен, той няма да го признае директно, а ще я саботира и задържа до последно, докато може.  Вместо честно да каже: „Имам проблем с този проект, имам нужда от помощ”, той ще прибегне към прокрастинация, т.е. към уменията си да отлага, да усуква до последно, демонстрирайки максимална неефективност (все нещо не се случва; все нещо/някой пречи; има време за това и т.н.) с тайната надежда нещо да се случи и задачата да се изпълни, например, да я дадат на друг.

3.Те избягват пряката конфронтация.

Дори да чувства себе си наранен в дълбините на душата си, пасивният агресор няма да каже това директно, а ще изпрати объркани послания, които трябва да ви покажат колко сте безсърдечен и жесток. Ако такъв човек е ваши близък, вие непрекъснато чувате от него: „Разбира се, разбира се, постъпи така, както смяташ за подходящо, защо да се притесняваш за това, как се чувствам ...“

4.Те потискат гнева си.

В тяхното възприятие за света, всяко несъгласие, недоволство, злоба или обида е по-добре да се замете под килима, а не да се изнася на показ. Повече от всичко друго тези хора се страхуват от открит конфликт. Това често се случва с онези хора, в чийто детството е била потискана и забранявана всяка открита проява на чувства, както и тези, които са израснали в много емоционално нестабилно семейство, където майката и бащата постоянно са се карали, нагрубявали или дори се нападали с юмруци. Такова дете расте с усещането, че гневът е ужасна неконтролируема сила, че е уродливо и непоносимо срамно да показваш какво чувстваш, затова емоциите трябва да бъдат сдържани и потиснати.  На такъв човек му се струва, че ако даде израз на отрицателните си преживявания в него ще изригне чудовище – целият гняв и омраза, която е трупал през години, ще се разлее и ще изгори всичко наоколо.

5.Те не признават как всъщност се чувстват.

Ясно е, че, вярвайки в тази ужасна сила на негативните емоции, пасивният агресор не иска да ги покаже – по-добре е да ги скрие, отколкото да унищожи добрите отношения (или да изглеждаш ядосан). В една двойка пасивният агресор никога няма да каже първи, че нещо не е наред. Ако бъде попитан какво се е случило и защо не е щастлив, той ще отговори: „Нищо“, „Всичко е наред“, „Добре съм.“ Но гласът му ще показва, че далеч не всичко е в ред и не е добре. Каквито и опити да се правят, за да се стигне до разговор от душа, да се премахне дистанцията, да се постигне доверие, всичко ще звучи глухо, като резервоар – пасивният агресор няма да разкрие чувствата си.

6.Те играят на „мълчанка“.

Когато е ядосан, той не „експлодира“ както другите хора, а реагира със затваряне в себе си, организира отбраната и защитата на собствените си граници.  Пасивният агресор може да мълчи часове, дни, седмици. Той няма да отговаря на въпроси и ще отказва да води диалог. Това е своеобразен начин за налагане на наказание върху другия, базирано на убеждението: „Така ще разбереш че си направил нещо нередно, че си ме обидил, че си ме наранил“. По този начин комуникацията е прекъсната, а тежестта за отговорите е прехвърлена върху другия, който започва да се измъчва, търсейки къде е неговата вина, къде е допуснал грешка, защо не е бил разбран правилно, т.е. поставено е началото на емоционалния тормоз.

7.Те са виртуози да провокират в другия гневни чувства.

Като избягва открит диалог, играейки на мълчание и изричайки любимите си фрази тип  „Прави каквото знаеш, все ми е едно…“ – рано или късно другият се хваща в „капана на чувството за вина“ и точно това очаква пасивният агресор. Тъй като той избягва изблиците на раздразнение, внезапно избухване, демонстрацията на гняв или озлобеност, той поставя на лицето си маската на търпеливостта, почтеността и културността и постепенно оформя образа на другия като  лош, мразещ, егоист, враждебен, несдържан, зъл и т.н. Всъщност той дълбоко вярва в това и никой не е в състояние да го разубеди, че нещата стоят по друг начин. Сред неговия арсенал са такива силни оръжия, като обвиненията във вид на мърморене, провеждане на монолози в присъствието на другия, различни оценъчни съждения от типа: „Надявах се, че ти не си като другите“, „Никога не съм вярвал, че  ти …“, „Как можах да съм толкова наивен, че …“ и пр., като чрез тях бавно и неотклонно постига своята цел – да провокира в другия изблик на гняв, на ярост, на неконтролируем емоционален изблик. С това той постига две цели: първо, нанася удар по самооценката на другия и второ, получава потвърждение на базовите си убеждения, че гневът е стихия, чудовище, което трябва самият той да държи затворено в себе си.

8.Те манипулират.

Пасивните агресори постоянно натискат два любими бутона: жалостта и чувството за вина на другите.  Да кажат открито на другите точно какво искат за тях е неприемливо и нереално.  Когато нещо им е крайно необходимо, те преминават през мрежа от сложни комбинации. Например, вместо просто да помолят за помощ за определена физическа работа, те ще информират нашироко обкръжението си за своята медицинска диагноза, ще споменат за болестите и травмите, ще разкажат случаи на инциденти при подобна дейност, ще издават тежки стонове, ще подсетят, че при последния път при подобен род дейност са имали крайно неблагоприятни за здравето си последици или са пропаднали плановете им да бъдат на определено място (среща) и пр.

9.Те са способни на подривна дейност зад гърба на другия.

В общуването си пасивните агресори полагат много усилия, за да бъдат мили и любезни, стремят се да се харесат, за получат одобрението на хората. Когато завиждат на някого за успеха му или се чувстват несправедливо обидени и подценени,  вместо директна конфронтация, те избират тайни начини за отмъщение – могат да разпространяват неуморно слухове или да изпращат анонимки. Подобни на пръв поглед безобидни атаки, всъщност могат сериозно да навредят на репутацията на всеки.

10.Те прехвърлят отговорността върху другия.

Както се вижда, пасивната агресия по същество е инфантилно и детско поведение. Пасивният агресор не се чувства господар на съдбата си и постоянно обвинява другите, обстоятелствата, живота, целия свят дори, за собствените си неуспехи. По тази логика обикновено най-близкият до него човек се оказва виновен за бедите му. Той може да бъде обвиняван за невнимателността си, за недостатъчното съчувствие, за неспособността да го разбере и помогне, за това, че му е дал неправилен съвет, за това, че не е бил на правилното място в определеното време, за да го подкрепи и т.н.

Превод от руски, Кунчев.

https://psy.wikireading.ru/30301