1230#  Проективна методика „Човек, който откъсва ябълка от дърво“.

                                                     Качествена интерпретация.

                                                             (Людмила Лебедева)

Тук в превод от руски език е представена статия на Людмила Лебедева – доктор на педагогическите науки, професор в Катедра по педагогика и психология на деца в начална училищна възраст към Уляновския държавен педагогически университет.

Повечето хора имат практически опит и знаят как да откъснат ябълка от дърво или най-малкото могат да си представят как става това. Нека разгледаме графичната проективна методика, разработена от Линда Гант и Кармел Табон   (Gantt L. & Tabone C. Formal Elements Art Therapy Scale. The Rating Manual. Gargoyle Press Morgantown, WV. 1998).

Инструкция: Нарисувай човек, който откъсва ябълка от дърво.

Материали: Хартия за рисуване А-4, комплект флумастери или цветни моливи 12 цвята, вкл. сив и черен.

Описание и процедура за прилагане.

Изображението се оценява по 14 формални критерии (14 скали). Степента на изразеност на всеки формален признак се отчита количествено (в балове от 0 до 5). Записва се и се изчислява колко пъти се среща този признак (елемент), съответстващ на категорията на наблюдение, след което се прави съдържателна интерпретация на резултатите от статистическия анализ.

Арт-терапевтична скала за оценка на формалните елементи:

-значимост на цветовете – позволява да се оцени колко са значими цветовете в изображението;

-адекватност на цветовете – оценява доколко използваните цветове са адекватни на изображението;

-енергия – оценява общото количество усилия, положени за създаване на изображението (трудоемкост на процеса; изразходвано време);

-пространство – оценява колко място от листа е заета от изображението (пространствени особености);

-интеграция – оценява взаимната свързаност между елементите;

-логика – оценява наличието на случайни елементи, които не са свързани със съдържанието (темата);

-реализъм – оценява степента на правдоподобност;

-решение на проблем – оценява начините, чрез които човекът достига ябълката на дървото и дали въобще я достига;

-ниво на развитие – оценява степента на зрелост на изобразителния език на изследваното лице (на база критериите на Маргарет Ловенфелд).

-детайлност на обектите и обкръжаващото пространство – оценява степента на детайлизация;

-качество на линиите – оценява степента на уменията да се рисуват линии (свидетелства за степента на контрол в процеса на рисуване);

-човек – оценява правдоподобността на изобразената човешка фигура (този признак е свързан със самоидентификацията и усещането на собственото тяло);

-ротация – оценява степента на наклона на дървото и човека по отношение вертикалната ос;

-персеверация – оценява наличието на неадекватни многократни отговори (реакции) на стимула.

Проведени изследвания (в частност, Е. Свистовска), установяват висока чувствителност на тази методика към особеностите на художествената експресия на изследваните лица. Например, авторът е регистрирал общ спад в богатството и яркостта на емоционалните прояви при пациенти с шизофрения.

Феноменът „ротация“ най-ярко се проявява при работа с пациенти с органични заболявания на главния мозък.

Използването на този графичен тест не трябва да се ограничава единствено със скалите на посочените елементи за оценка. Според М.М.Бахтин, „генерализацията и формализацията изтриват границата между гениалността и бездарността“.

Много известни учени подчертават, че тоталното количествено изследване деформира възприятието на даден обект, подчертавайки само онази част от нея, която е измерима. Докато качествената интерпретация на изобразителната продукция, помага да се види дълбочината на вътрешния свят на личността и намалява риска от „обобщаване на индивидуалността”.

По тази причина тук са разгледани проективните възможности на методиката в контекста на качествената интерпретация на рисунката.

Качествена интерпретация

Изследваните лица могат да си представят и нарисуват всякакво дърво (с желана височина, корона, ствол и т.н.), различен брой ябълки върху него, растящи толкова ниско, колкото е необходимо за елементарно решение на задачата, както и човек с различен ръст.

Колкото и да е странно, повечето от изследваните лица (както децата, така и възрастните) изобразяват не само човек, който откъсва ябълка от дърво, а човек, който решава доста сложен проблем.

Наблюдават се различни подходи и начини за постигане на въображаема цел. Например доста често се срещат следните рисунки:

-човек, който се е изправил на пръсти и с цялата си сила (напрежение; усилие) достига ябълката или друса дървото;

-човек, който брули плодовете с пръчка;

-човек, който се изкачва на стълба;

-човек, който се е качил на поставка (столче или друг предмет);

-човек, който дори се е покатерил и стои (седи) на самия връх на дървото.

Тук възниква въпросът:  Какво мотивира изследваните лица да моделират ситуацията като проблемна, трудно решима или напълно неразрешима? Какво определя количеството на усилията, изразходвани от въображението на човек за постигане на желаното? Може би най-символичната цел – ябълката?  Очевидно е, че идеята на авторите на методиката да предложат откъсване на ябълка, а не просто на някакъв плод не е случайна.

Символи.

Прието е разбирането, че символите са знаци или образи на различни психични реалности.

Откъсването на ябълката логично се разглежда в контекста на динамичните символи като действие, по време на което човек проявява способността си да достигне до целта на своето психично „освобождение“.

Според Р. Асаджиоли, техниката за съзнателното използване на символите чрез тяхната визуализация, способства интеграцията на съзнателните елементи на личността с несъзнаваните, а също в определена степен – логическото мислене с несъзнаваните нелогични личностни проявления.

Въображението (разбирано като способности за предизвикване и създаване на образи) е една от най-важните спонтанно активни функции на човешката психика, както на съзнателно, така и на несъзнателно ниво.  Всяко изображение съдържа моторен импулс, който може да се преобразува в действие. С други думи, образите са способни да създават физически условия и съответните им външни действия.

Визуализацията предизвиква във въображението символична ябълка, която човек откъсва – това означава формиране на престава за действие, разположено във времето.  Тези процеси се съпровождат от феномена идентификация с автора в една динамична символична сцена, а този сценарий вече се явява обективно основание за качествена интерпретация на рисунката.

Динамичният образ на човек, който откъсва ябълка, може да се отнесе към т. нар. „детски символи“. Това са впечатленията от ранното детство, които могат да събудят позитивни чувства, положителни емоции: например, Коледа, балони, празник, река при залез, море, детска песен или книга и т.н.

Тези символи и символични сцени са насочени към предпсихичното състояние на човека и допринасят за установяването на връзка между това състояние и нормалната част от неговата личност, която в момента може да бъде скрита или потисната. Насочеността към  „детските символи” позволява на психолога успешно да установи контакт с детето (подрастващ, възрастен) и да му осигури необходимата подкрепа.

Според Р. Асаджиоли: „Този метод е труден за прилагане към твърде екстравертни, ригидни или интелектуални субекти, които имат много ясни представи за себе си и заобикалящия ги свят на нивото на своя съзнателен „Аз” и същевременно  слаба връзка с несъзнаваното. Такива хора не обичат символите или във всеки случай, символите не им казват нищо. Затова ще бъде много интересно и полезно, първо психологът да експериментира върху себе си и след това да приложи техниката в променена или адаптирана форма в сферата на образованието“.

Графични индикатори  

Езикът на рисунката или езикът на символите се сравнява с гласа на несъзнаваното, звучащо в моментите, когато на съзнанието не достигат думи. Интерпретацията позволява по-добре да се разбере самобитността на духовния свят на автора, което се отразява в неговия изобразен продукт.

Очевидно е, че всяка рисунка на човек, който откъсва ябълка е дълбоко индивидуален, тъй като самият автор проектира реалността и я тълкува по свой собствен начин. В същото време не е трудно да се систематизират различните рисунки, например на база следните критерии:

-по съдържание (сюжет) –  наличието на определени обекти (човек, дърво, ябълка), пълнотата или фрагментацията на изображенията на тези обекти;

-по способ на изпълнение – какво е изобразено: подготовка, самото действие или крайният резултат;

-по резултати – какви усилия е направил човекът, за да постигне целта, колко успешен е резултатът – дали ябълката е откъсната.

Примери на рисунки.

Десетгодишно момиче изобразява огромна розова ябълка и фрагментарен клон със зелени листа (виж фиг. 1). Пръстите на невидим за зрителя човек, с неизвестна възраст и пол едва докосват тази ябълка. Накратко, зрителят не вижда нито човек, нито дърво, нито резултат.

Това е доста рядко явление и вероятно не е свързано с възрастта на „художника”. Подобни работи обаче се срещат и при възрастни хора.

Според някои изследователи образът на клон вместо дърво може да означава инфантилност на автора, а твърде голям обект (ябълката) – вътрешна разкрепостеност, свобода.

Други изследователи (Б.Е. Йегоров, Е.С. Романов) интерпретират по друг начин посочените признаци.  Според тях, узрелите плодове символизират осъзнати налични проблеми на личността на „художника“, като броят на показаните плодове е равен на броя на разрешаваните в момента проблеми – тези, които са в активно проучване, а падналите ябълки показват разрешените проблеми.

Според Кох, наличието на ябълки на дървото манифестира чувство за вина.

Освен всичко описано до тук, не бива обаче да се забравя и когнитивния образ: ябълката в представите на много хора е ядлив (вкусен) плод. Затова е важно психологът да обърне внимание на това как изглежда визуализираната ябълка: зряла, сочна, зелена, сбръчкана, кисела, сладка, вкусна, „дива”. Срещат се например рисунки,  в които човек бере червива или гнила ябълка и дори яде такава ябълка (виж фиг. 2).

Специален случай е, когато въображаемият човек вдига паднали или някакви вече откъснати ябълки.

При окончателните си изводи психологът трябва да бъде много внимателен и чувствителен. Например, Г.М. Ферс в книгата "Тайният свят на рисунката" публикува рисунка на шестдесетгодишен мъж, която е илюстрация на творческия потенциал при решаването на проблеми. Тази рисунка изобразява високо дърво с една-единствена  ябълка, която човекът, се опитва да откъсне, като виси на клоните с главата надолу.

Такова тълкуване обаче едва ли може да се приложи към рисунка, подобна на тази на фиг. 3, направена от двадесетгодишно момиче-студентка. Лесно може да се види  какви невероятни усилия трябва да направи катерачът в усилието си да достигне до  желаният плод.

Освен това, както и при фигурата на десетгодишно момче (виж Фиг. 5), е обозначено само действието (лицето достига ябълката), но крайният резултат е неизвестен.

Има рисунки, които не съдържат информация за това по какъв начин и как се постигне целта. Известен е само резултатът: например, ябълки в ръка (ръце), кошница с ябълки и др. (Фиг. 2, 4). Оценяващият може само да се досеща кой всъщност откъснал ябълката.

Ето защо е важно да се разбере как човек вижда проблема. Опитва ли се да намери решение? По какъв начин действа? Действа ли изобщо? Използва ли подръчни средства, изобретява (конструира) ли нови, използва ли наличните особености на средата, усложнява или опростява изпълнението на задачата? 

Отговорите на тези въпроси могат да изяснят стратегията, която обикновено следва изследваното лице в ситуацията на избор и вземане на решения. Според целевите функции (или ефективността), стратегии обикновено се подразделят на удовлетворяващи, оптимизиращи и максимализиращи.

При удовлетворяващи (минимизиращите) стратегии всеки способ на действие се разглежда като приемлив, ако предвижда (обещава) поне някакво решение.

Оптимизиращите стратегии са ориентирани към избор на най-ефективния вариант за действие при дадени обстоятелства и ограничения.

Максимализиращата стратегия е насочена към постигане на най-добрия резултат.

И така, по рисунката „Човек, който откъсва ябълка от дърво“, с голяма вероятност може да се съди за доминиращите способи за постигане на целите или конкретни комбинации от стратегии, които формират определен стил на вземане на решения.

Така полученият резултат до голяма степен носи отпечатъка на личността на изследваното лице, неговото настроение, състояние, чувства, особености, представи, отношения,  личен жизнен опит, преобладаващи поведенчески стратегии и др.

Ето защо П. Бруше, ясно отбелязва, „интерпретацията на рисунката е едновременно и мистериозна игра и научна работа“.

Превод от руски език, Кунчев.

Източник:

https://pro-psixology.ru/prakticheskaya-psixologiya-nauchno-metodicheskij/1100-diagnostika-metodami-art-terapii.html