Психосоциално развитие на децата и младежите в мултикултурна среда. Тренинг за повишаване на междукултурната сензитивност (акултурация) –

„Културен асимилатор“

Още в самото начало следва да се даде обяснение на термина културен асимилатор, тъй като обикновено терминът „асимилация“ провокира негативни интерпретации.

В тази връзка следва дебело да се подчертае, че техниката представлява инструмент, чрез който се повишава културната чувствителност на етническите групи една към друга и позволява опознаване на другата култура, чрез размяна на роли. Терминът „асимилатор“ не бива да се тълкува като „претопяване“, „поглъщане“ или премахване на етническите особености на групите. Теорията, някога популярна в САЩ е известна като технология за  „претопяващата тенджера“ (от англ. ез, „melting pot“), която стои зад този модел, е разкритикувана от академици и общественици и бива отричана като стратегия за елиминиране на културното многообразие. Практиката показва, че опитите за културна асимилация не водят до загубата на културните различия при емиграция в друга държава и не са адекватна стъпка за създаването на общество, основано на равенство и приемственост.

За да формират култура на междуетническо общуване и да се подготвят за междукултурно взаимодействие, така наречените културни асимилатори са широко разпространени в много страни по света, въпреки че това не е най-доброто име, тъй като хората не се насърчават да изоставят собствената си култура и да станат членове на друга група – да се асимилират. Целта при използването на този метод е да се научи човек да вижда ситуациите от гледна точка на чужда група, да разбира нейната визия за света. В този смисъл културният асимилатор се нарича още техника за повишаване на междукултурната чувствителност.

Първите културни асимилатори са разработени в началото на 60-те години. психолози от Университета на Илинойс (САЩ) под ръководството на G. Triandis. Предназначени са за американски граждани, взаимодействащи с араби, иранци, гърци, тайландци. Създателите на модела си поставят за цел за кратко време да дадат на обучаемите възможно най-много информация за разликите между двете култури и разработват програмно пособие с обратна връзка, което дава възможност да направи своя читател активен участник в учебен процес. По-късно започват да се използват компютърни версии на ръководствата.

Културните асимилатори се състоят от описания на ситуации (в съвременната литература има от 35 до 200 от тях), в които си взаимодействат герои от поне две култури с по четири интерпретации на тяхното поведение – причинно-следствени атрибуции за наблюдаваното поведение. Информацията се избира, за да представи ситуации, в които се появяват най-значимите, ключови разлики между културите. За идеални се приемат ситуациите, които:

- първо, описване на често срещан случай на взаимодействие между представители на две култури;

- второ, такива, при които представителят на групата „гости” се намира в конфликт или такава, която най-често се тълкува погрешно;

- трето, позволява да се получи важна информация за чужда култура.

При избора на ситуации се вземат предвид: взаимните стереотипи; различията в ролевите очаквания;  обичаите, особеностите на невербалното поведение и много други.

Особено внимание се обръща на фокуса на културата върху екипа или върху индивида. Например, представител на западноевропейската индивидуалистична култура, в процеса на работа със ситуации на асимилатор, трябва да осъзнае, че:

-поведението на членовете на източните колективистични култури до голяма степен отразява груповите норми, отколкото индивидуалните нагласи;

-отношенията между родители и деца на Изток са почти свещени и в много отношения се различават от европейските;

-в много страни от Изтока е обичайно да се показва скромност при публично оценяване на собствените си постижения;

-за източните страни е типично да се правят/приемат подаръци за проявено отношение, докато в Европа – не или се заплаща с пари.

Примери за потенциално конфликтни ситуации могат да бъдат взети от етнографската и историческа литература, пресата и наблюденията на самите разработчици. Провеждат се също и интервютата с помощта на техниката на „критичния инцидент“: на респондентите се предлага да си спомнят събития, в които се е случило нещо драматично – положително или отрицателно, което е променило мнението им за представителите на друга култура.

Създателите на културния асимилатор са изправени пред най-трудните задачи на етапа на съставяне на набор от алтернативни обяснения – атрибуции. Ако асимилаторът има за цел да подготви представители на култура „А“ за взаимодействие с представители на култура „Б“, тогава е необходимо да се изберат от две култури – три интерпретации на поведението на героите, които са най-вероятни от гледна точка на членовете на култура „А“ и една интерпретация, която най-често се използва при обяснение на ситуации от представители на култура „Б“. За правилни се считат само отговори, характерни за представители на култура „Б“. Ако обучаемият избере грешен отговор, той е помолен да се върне отново към ситуацията и да избере друго обяснение за поведението на героите.

Самият културен асимилатор е метод за когнитивна ориентация, но често се включва в тренингови програми – резултатите от обучението се обсъждат и сравняват в групата, играят се ролеви игри с помощта на ситуациите на културния асимилатор. В този случай тя е в основата на атрибутивната тренировъчна програма, тъй като задачата на обучаемите е да изберат интерпретацията на всяка ситуация на взаимодействие между представители на две култури, която съответства на гледната точка на чужда за тях група.

Пример: За да разберете по-добре каква е тази техника, анализирайте ситуацията от мемоарите на автора за пътуване до Европа през декември 1991 г.

„След като бях в Германия, в град Мюнхен, имах възможността да общувам с консулски служител, отговарящ за туризма. Когато в последвалия разговор разбра, че съм от Русия, от Алтай, изведнъж се оживи и каза, че има оплакване срещу нас. „От кого – чудех се аз – все пак минаха само два дни от престоя ми в Германия, кога успях да направя нещо?“ Трескаво започнах да  се опитвам да си спомня къде съм направил нещо нередно, кой би могъл да се оплаче от мен? Когато разбра недоумението ми, той се усмихна и каза, че жалбата не е срещу мен лично, а срещу онези собственици, бизнесмени от Алтай, които поканиха няколко членове на Европейския клуб на ловците на лов, но не можаха адекватно да осигурят прием и да организират ловът. Такъв обрат вече ме заинтригува. Поисках повече информация относно проблема. Тогава той предложи аз самият да прочета писмото, получено от клуба на ловците. От него разбрах, че шестима души от Европейския клуб на ловците се информирали, че в планината Алтай може да се ловува екзотично животно – елен. Приятели от Чехия, Германия и Франция решили, че това може да бъде изключително интересно приключение. Консулският служител обясни, че именно те са изпратили писмото, в което споделят впечатленията си от престоя си в Алтай.

Тогава, в самото начало на 90-те години, в Русия се правят опити не само да се установят контакти с богати партньори от западните страни, но и да се осъществят своите собствени "гешефти" за това.

Един прост превод на предоставеното ми писмо, очевидно, не би бил толкова интересен, така че ще се огранича до предаването на неговата същност. Искам обаче веднага да кажа, че го прочетох със сълзи на очи, а на места просто се задавих от смях. Пред мен изникнаха живи картини, професионално изпълнени в това писмо не с бои, а с думи. Ярко представих картина от престоя на непознати в нашето диво, красиво, но неразбираемо кътче на земята, което все още не е докоснато от цивилизацията, поне в някои отдалечени места.

И така, ловците се свързали с ръководството на автономния район, закупили лиценз за 15 000 щатски долара за лов на същия елен и в началото тази сума изобщо не ги притеснявала, защото, отивайки на пътуване, очаквали съответната услуга към цената. Желанието за приключения било голямо, но реалността блокирала всички възможни предположения. Сюжетът се оказал много забавен и много подобен на „Руското сафари“. Нашите герои обаче не успели да бъдат водени за носа толкова дълго, както в известния филм.

Първото нещо, което не се харесало на пътешествениците е, че когато ги закарали в Горни Алтай, по някаква причина никой не ги посрещнал и те трябвало сами да разтоварят нещата си. Тъй като домакините дълго време решавали къде да поставят скъпите си гости, в буквален и преносен смисъл, нещата трябвало да бъдат поставени „направо на тревата!”. Това било неприятно и крайно необичайно дори за ловци.

Второто нещо, което също не беше включено в плановете, било дългото мъчително чакане да бъдат настанени в някой подходящ „Хилтън“. Изнемогващи от принудително безделие, гостите обърнали внимание на конструкцията, изградена „от трупи, между които стърчала някаква зелена трева“. Представете си изненадата на тези, които са видели забележителностите на ловните домове в Европа, че това е точно този хотел (ловна хижа), в който ще отседнат, за да се насладят на красотите на планината Алтай и да ловуват невиждан елен за значителна сума. Напрежението нараснало. Чакането станало все по-трудно, тъй като вълнението на ловците очевидно започна да се събужда, подпомогнато от дивата природа, богатата растителност и аромати. Най-накрая дългото им чакане било възнаградено. Предложено им е да ловуват точно там, наблизо, докато се подготвят местата за настаняване. Предложението било прието, но по-нататъшните събития изисквали специално и лично обяснение от инструктора или водача, тъй като за богатите хора от Европа било напълно неразбираемо с каква цел да стрелят по дървета, листа или просто никъде. С всеки изстрел по навик изчислявали цената на това удоволствие и то вече не им се струвало толкова примамливо и привлекателно, както в самото начало.

Неприятно за гостите беше и това, че след завръщането си намериха вещите си на същото място, на тревата. Никой нямал намерение да ги чисти.

Но инцидентите не свършили дотук. В писмото се описва, че при връщане от т. нар. лов, където стреляли без да виждат дивеч, собствениците се опитвали да ги нахранят с „храна, приготвена от вода, риба, картофи и лук, приготвени в съд за носене на вода“. Ето как едно ястие, традиционно приготвено от руснаците в природата, се възприело доста необичайно. Това, разбира се, е „уха“ и както знаем, това ястие традиционно се приготвя не само в кофа, но винаги на огън. За един европеец обаче методът на готвене на храната и самото ястие предизвикали толкова бурна реакция и недоразумение, че просто отказали да опитат. Те били особено разтревожени от санитарно-хигиенната страна на готвенето. Разбира се, те не останали гладни, но недоволството и напрежението нараснало още повече.

След като ловците решили, че не могат да останат повече тук и тъй като нямало нощен клуб, бар и възможност за връзка със семействата им в Европа, всички твърдо решили да развалят договора и да се върнат у дома. Тъй като най-авторитетният и всемогъщ човек във всеки европейски град на улицата в труден момент е полицай, който ще го предпази от беззаконие, ще покаже пътя и ще помогне да вземе доставката и да реши някои други проблеми, нашите герои отидоха при местния полицай. Въпреки че ги изслушал внимателно, той не направил нищо за да помогне. Всъщност и да искал той не можеше да помогне, тъй като статусът на нашия блюстител на реда не е същият като в Европа и възможностите му също не са еднакви. Но за да не ги обиди и в духа на нашенската изобретателност, полицаят посъветвал „скъпите гости“ да потърсят помощ от брадат мъж, „явно шеф на местната мафия“, както бързо определили европейците. Е, кой друг може да бъде по-могъщ и упълномощен човек от полицай? Само мафията. Така си представиха ситуацията хората с европейски манталитет. Всъщност този „брадат“ мъж беше не друг, а горския. Той на практика у нас има много повече възможности да осигури хората, попаднали в планината с транспорт до магистралата.

По-нататък в писмото следва описание на транспорта, който представлявал нещо „под формата на четири колела, закрепени заедно с няколко дълги стълба“. Тази каруца е била теглена от кон. Ето с този транспорт тръгнали да се връщат неуспешните ловци.

След като благополучно стигнали до пътя, а след това, без особени инциденти до Барнаул, нашите гости били изненадани колко бързо и точно бил организиран лов тук, недалеч от областния център, който им донесъл толкова много радост и удоволствие. Забравяйки отчасти за обидата, нанесена на ловците там, в планината Алтай, те благополучно се прибрали в домовете си, но след това се сетили и решили да пишат до консулството.

Как бихте обяснили на ловци от Европа причината за възникналата кавга със собствениците?

1.Домакините не са делови партньори и не могат да изпълнят договорните условия.

2.Домакините са убедени, че видяното от „европейците“ не трябва да се разгласява, тъй като природата е в състояние да запази дивата си красота само при липса на урбанизирана цивилизация.

3.Домакините смятат, че между ловците в природата възникват неформални отношения и не е необходимо да се съди толкова строго за някои неприятности, които могат да възникнат.

4.За домакините е неприятно да си спомнят случай от неуспешен опит да организират туристически бизнес, тъй като нямат опит в организирането на подобни събития.

Избрахте обяснение № 1. В предложената ситуация няма индикация за невъзможност или незадължителност на партньорите. Напротив, домакините се опитали незабавно да запълнят възникналата пауза с някакви действия, вярвайки, че в неформална обстановка, в природата, всички хора се сближават и са били очевидно шокирани от острия отказ да продължат сътрудничеството. Върнете се към ситуацията и направете различен избор.

Избрахте обяснение номер 2. Това е много вероятен отговор - правилата на доброто възпитание диктуват традиционното гостоприемство да не се оповестява публично, дори и да е неразбираемо за гостите и още повече да му се дава остра оценка. Освен това в ситуацията няма индикации, че именно „европейски“ прием е бил предвиден в сключения договор. Опитайте се да намерите по-точно обяснение.

Вие избрахте обяснение № 3. Това е най-добрият отговор. Европейците обикновено не смесват понятията неформални и делови отношения. По тази причина те вярват, че в природата можете да се държат свободно и да говорят на всяка тема, но ако тази комуникация е предвидена в договора, тогава това вече не е неформално, тогава това са работни или бизнес отношения. Руснак, който взаимодейства с европейски партньори и не се придържа към този принцип, може да се счита за нетактичен, безцеремонен, натрапчив и невъзпитан.

Избрали сте обяснение No 4. Не трябва да се изключва такава възможност и тогава е разбираема негативната реакция на ловците към поведението на собствениците. Но това обяснение не разкрива напълно ситуацията. Опитайте се да намерите по-точно обяснение.

Този пример показва не само как трябва да се приемат гости, ако са поканени, още повече за толкова много пари, но и колко различно човек може да се отнася към дивата природа, красотата на планините и дърветата. У някои тази красота предизвиква възторг в очите и наслада, а може би просто желание, без да нарушават тишината, да попиват и поглъщат всичко, което им хване окото, за да могат по-късно един ден да си спомнят и да споделят впечатленията си с другите. За други това предизвиква досада и раздразнение, тъй като те са платили пари, искали са да се отпуснат в комфорт и да имат нормални санитарно-битови условия.

Всъщност тук, в Алтай, от тях се  изисквало да усетят близостта на природата, изгубена не само от цялата европейска цивилизация, но и от отделните й представители. Красотата на дивата природа не само не изненада гостите – те са очаквали да видят тук вечерно осветление с грохотна музика, нощни барове и неограничени технически възможности за връзка с всяка точка на земното кълбо.

Ние сме различни – това трябва да се има предвид при общуване, междукултурни комуникации, при организиране на бизнес, особено при кандидатстване за участие на представители на различни култури, различните народи са с осезаеми национални различия и манталитет. Имаме различно разбиране за почивка и отдих, по различен начин се възползваме от възможността да се отпуснем и да се насладим на красотата на природата. Някои искат да видят красотата на дивата природа и поне малко да надникнат в нейната мистериозна неизвестност, докато други не са против да видят същата дива красота, но така, че на следващо място винаги да имат под ръка урбанизирана цивилизация с нейното техническо оборудване и наличието на всички цивилизационни блага.

Въпреки че в момента в света са създадени голям брой културни асимилатори, те не могат да бъдат широко разпространени, тъй като са предназначени за тесен кръг от хора - арабски студенти в Съединените щати, учители, работещи с латиноамерикански студенти, туристи или бизнесмени, установяващи партньорства, и т. н.

Група чуждестранни изследователи, ръководени от Р. Брислин, си поставят въпроса дали е възможно да се създаде универсален културен асимилатор, който да помогне на хората да се адаптират към всяка чужда култура. Въз основа на създаването на тясно ориентирани културни асимилатори и работа с различни обучителни групи, те стигат до извода, че подобна задача може да бъде решена, тъй като хората, попаднали в чужда културна среда, преминават през сходни етапи на адаптация и установяване на междуличностни контакти с местни жители.

Следователно е възможно да се отделят редица прототипни ситуации на взаимодействие между представители на различни култури, както и задачи, изпълнявани от местните жители.

Дългогодишната употреба на културни асимилатори (културно специфични и универсални) потвърждава, че те са ефективно средство за предаване на информация за различията между културите, за улесняване на междуличностните контакти в чужда културна среда и в крайна сметка, за решаване на стоящите пред човека проблеми.

Разбира се, при разработването и прилагането на културни асимилатори, не трябва да се забравят и по-традиционните методи за подготовка за междукултурно взаимодействие. Сред тях важна роля се отдава на академичните курсове по етнопсихология, етнопедагогика, междукултурни комуникации, педагогика на междуетническо общуване, култура на междуетническо общуване, етносоциология и др.

Упражнение за прилагане на културен асимилатор

Цел: Повишаване на етнокултурната компетентност и етнокултурната сензитивност. Развитие на способности за разбиране на житейски ситуации от гледна точка на представителите на чуждия етнос и представите за света от позицията на другата култура.

Задачи:

1.Осъзнаване неадекватната интерпретация на поведението на хората от друга култура, през призмата на своята култура.

2.Усвояване на информация за атрибуциите, т.е. за способите за интерпретация на поведението на хората, изхождайки от особеностите на собствената култура.

3.Разпознаване, назоваване и преживяване на своите емоционални реакции в ситуация на междуетническо взаимодействие и тяхната корекция.

4.Моделиране на позитивно междугрупово поведение.

5.Снижаване на тревожността в ситуации на междукултурно взаимодействие.

6.Формиране на нагласи за толерантно поведение в чуждокултурна среда.

Загрявка

Упражнение „Слон, палма, скункс, Шумахер, желе“

Всички участници застават в полукръг.

Инструкция: „Сега ще посоча един от вас, който ще ръководи упражнението. Който посоча е длъжен да застане срещу групата. От него се иска следното. Аз последователно ще казвам думите: слон, палма, скукс, Шумахер и желе.  Когато кажа някоя от думите той трябва да изобрази с тяло и жестове това което съм казал по определен начин. Освен това той ще има и двама помощници – това са намиращите се от двете му страни ученици.

Ето какви са задачите на тримата:

При думата „слон“, стоящият в центъра изобразява с едната си ръка хобот, навежда се напред, а с другата ръка взима храна и я поднася към устата си. Когато той изобразява по този начин слон, по същото време неговите съседи правят следното: стоящият от ляво вдига нагоре лявата си ръка, а този, който е отдясно – дясната.

При думата „палма“, стоящият в центъра вдига двете си ръце нагоре и ги държи успоредно, а съседите с поклащане на ръцете вляво и дясно изобразяват клони и листа.

При думата „скункс” този в центъра се обръща с гръб към кръга и изобразява опашката си в движение с ръка, а съседите щипват носа си с пръсти и се обръщат от него надясно и наляво.

При думата „Шумахер“ ученикът, стоящ в центъра, „направлява“ въображаема кола. Стоящите отстрани се хващат за ръце, имитирайки продълговата каросерия на автомобила.

При думата „желе“ човекът в центъра се опитва да представи желе, нещо безформено и треперещо. Застанали отстрани, затваряйки ръцете си, изобразяват кръгла чиния, върху която лежи желе.

Ако човек направи грешка, като не изобрази това, което се изисква от него, той се елиминира от играта, преминавайки към втория, външен, кръг.

Упражнението изисква внимание, моля, концентрирайте се.”

I Етап. Запознаване с метода „културния асимилатор“

При провеждане на междукултурния тренинг с прилагане на метода „културен асимислатор“ много ефективни могат да се окажат или създадена специално за групата тренинг-програма или да се приложи някой от съществуващите вече културни асимилатори. Практиката показва, че при прилагане на метода в монокултурни групи, в повечето случаи учениците са с ниско ниво на знания за своята и чуждата етническа общност, това е най-добрия вариант. Обратно – в поликултурните групи учениците разполагат с повече информация и при тях културният асимилатор може да се използва вече за развитие на емпатия и обогатяване на репертоара от емоционални и поведенчески реакции. Това може да се постигне от представителите на двете култури при съвместен анализ и демонстрация чрез сценичните ситуации на културния асимилатор.

Упражнение

Треньорът разделя групата на еднородни по културен състав подгрупи. Обучаемите получават задача да анализират ситуация  взета от културния асимилатор, която е предназначена за подготовка за междукултурно взаимодействие  с представители на култура, на която са се оказали. Те трябва да намерят правилно обяснение на поведението, изхождайки от особеностите на „чуждата“ култура, а след това да подготвят няколко ситуации във вид на сценки, за да ги покажат на останалите подгрупи, състоящи се от представители на друга (други) култури. В редица случаи е възможно обучение на представители на две култури с помощта на едни и същи ситуации, в които за правилни се приемат различни обяснения на поведението на персонажите. В такива случаи се препоръчва още в самото начало всяка подгрупа да интерпретира себе си от гледна точка на чуждата култура, а след това, при общогруповия етап на работа, всички участници трябва да осъзнаят в каква степен на важност е толерантното поведение в чуждокултурна среда. Това е така, защото няма едно единствено вярно обяснение при интерпретацията на междуличностните конфликти между представителите на различните етноси (народи).  

Методически указания за конструиране на културен асимилатор

Културният асимилатор или техниката за развитие на културната сензитивност (intercultural sensitizer) се състои от:

1.Описание на ситуации, в които е наличен конфликт между представителите на две култури.

2.Четири възможни интерпретации на поведението за всяка ситуация, които могат да бъдат разгледани като каузални атрибуции в наблюдаваното поведение.

3.Обратна връзка – определяне на правилната интерпретация от гледна точка на представителите на чуждия за обучаемите етнос; интерпретация и анализ на особеностите на чуждата култура, която въвежда персонажа в невъзможност за взаимно разбиране.

При конструирането на културен асимилатор трябва да се планират 5 етапа.

1.Подбор на ситуации

2.Построяване на епизодите

3.Формулиране на атрибуции

4.Избор на атрибуции

5.Структуриране на културния асимилатор

Ритуал на сбогуване.

Групата стои в кръг и треньорът казва, че днес редица участници са показали нови таланти (не е необходимо да уточняваме кои таланти), мнозина се показаха от нова страна.

Инструкция: „Сега всеки от нас трябва да се обърне към всеки член на групата по име и да завърши фразата: „Ти ме изненада днес.” Например „Ваньо, днес ме изненада с това...“. Важно е всеки да каже фразата и да получи обратна връзка от групата. Не е задължително да е само един човек. Ако имате нещо да кажете на няколко членове на групата, направете го.”

Тогава членовете на групата вдигат стиснатите си ръце и казват в хор: „Благодаря, довиждане!“

Пример: За да разберете по-добре каква е тази техника, анализирайте ситуацията от мемоарите на автора за пътуване до Европа през декември 1991 г.

„След като бях в Германия, в град Мюнхен, имах възможността да общувам с консулски служител, отговарящ за туризма. Когато в последвалия разговор разбра, че съм от Русия, от Алтай, изведнъж се оживи и каза, че има оплакване срещу нас. „От кого – чудех се аз – все пак минаха само два дни от престоя ми в Германия, кога успях да направя нещо?“ Трескаво започнах да  се опитвам да си спомня къде съм направил нещо нередно, кой би могъл да се оплаче от мен? Когато разбра недоумението ми, той се усмихна и каза, че жалбата не е срещу мен лично, а срещу онези собственици, бизнесмени от Алтай, които поканиха няколко членове на Европейския клуб на ловците на лов, но не можаха адекватно да осигурят прием и да организират ловът. Такъв обрат вече ме заинтригува. Поисках повече информация относно проблема. Тогава той предложи аз самият да прочета писмото, получено от клуба на ловците. От него разбрах, че шестима души от Европейския клуб на ловците се информирали, че в планината Алтай може да се ловува екзотично животно – елен. Приятели от Чехия, Германия и Франция решили, че това може да бъде изключително интересно приключение. Консулският служител обясни, че именно те са изпратили писмото, в което споделят впечатленията си от престоя си в Алтай.

Тогава, в самото начало на 90-те години, в Русия се правят опити не само да се установят контакти с богати партньори от западните страни, но и да се осъществят своите собствени "гешефти" за това.

Един прост превод на предоставеното ми писмо, очевидно, не би бил толкова интересен, така че ще се огранича до предаването на неговата същност. Искам обаче веднага да кажа, че го прочетох със сълзи на очи, а на места просто се задавих от смях. Пред мен изникнаха живи картини, професионално изпълнени в това писмо не с бои, а с думи. Ярко представих картина от престоя на непознати в нашето диво, красиво, но неразбираемо кътче на земята, което все още не е докоснато от цивилизацията, поне в някои отдалечени места.

И така, ловците се свързали с ръководството на автономния район, закупили лиценз за 15 000 щатски долара за лов на същия елен и в началото тази сума изобщо не ги притеснявала, защото, отивайки на пътуване, очаквали съответната услуга към цената. Желанието за приключения било голямо, но реалността блокирала всички възможни предположения. Сюжетът се оказал много забавен и много подобен на „Руското сафари“. Нашите герои обаче не успяли да бъдат водени за носа толкова дълго, както в известния филм.

Първото нещо, което не се харесало на пътешествениците е, че когато ги закарали в Горни Алтай, по някаква причина никой не ги посрещнал и те трябвало сами да разтоварят нещата си. Тъй като домакините дълго време решавали къде да поставят скъпите си гости, в буквален и преносен смисъл, нещата трябвало да бъдат поставени „направо на тревата!”. Това било неприятно и крайно необичайно дори за ловци.

Второто нещо, което също не беше включено в плановете, било дългото мъчително чакане да бъдат настанени в някой подходящ „Хилтън“. Изнемогващи от принудително безделие, гостите обърнали внимание на конструкцията, изградена „от трупи, между които стърчала някаква зелена трева“. Представете си изненадата на тези, които са видели забележителностите на ловните домове в Европа, че това е точно този хотел (ловна хижа), в който ще отседнат, за да се насладят на красотите на планината Алтай и да ловуват невиждан елен за значителна сума. Напрежението нараснало. Чакането станало все по-трудно, тъй като вълнението на ловците очевидно започна да се събужда, подпомогнато от дивата природа, богатата растителност и аромати. Най-накрая дългото им чакане било възнаградено. Предложено им е да ловуват точно там, наблизо, докато се подготвят местата за настаняване. Предложението било прието, но по-нататъшните събития изисквали специално и лично обяснение от инструктора или водача, тъй като за богатите хора от Европа било напълно неразбираемо с каква цел да стрелят по дървета, листа или просто никъде. С всеки изстрел по навик изчислявали цената на това удоволствие и то вече не им се струвало толкова примамливо и привлекателно, както в самото начало.

Неприятно за гостите беше и това, че след завръщането си намериха вещите си на същото място, на тревата. Никой нямал намерение да ги чисти.

Но инцидентите не свършили дотук. В писмото се описва, че при връщане от т. нар. лов, където стреляли без да виждат дивеч, собствениците се опитвали да ги нахранят с „храна, приготвена от вода, риба, картофи и лук, приготвени в съд за носене на вода“. Ето как едно ястие, традиционно приготвено от руснаците в природата, се възприело доста необичайно. Това, разбира се, е „уха“ и както знаем, това ястие традиционно се приготвя не само в кофа, но винаги на огън. За един европеец обаче методът на готвене на храната и самото ястие предизвикали толкова бурна реакция и недоразумение, че просто отказали да опитат. Те били особено разтревожени от санитарно-хигиенната страна на готвенето. Разбира се, те не останали гладни, но недоволството и напрежението нараснало още повече.

След като ловците решили, че не могат да останат повече тук и тъй като нямало нощен клуб, бар и възможност за връзка със семействата им в Европа, всички твърдо решили да развалят договора и да се върнат у дома. Тъй като най-авторитетният и всемогъщ човек във всеки европейски град на улицата в труден момент е полицай, който ще го предпази от беззаконие, ще покаже пътя и ще помогне да вземе доставката и да реши някои други проблеми, нашите герои отидоха при местния полицай. Въпреки че ги изслушал внимателно, той не направил нищо за да помогне. Всъщност и да искал той не можеше да помогне, тъй като статусът на нашия блюстител на реда не е същият като в Европа и възможностите му също не са еднакви. Но за да не ги обиди и в духа на нашенската изобретателност, полицаят посъветвал „скъпите гости“ да потърсят помощ от брадат мъж, „явно шеф на местната мафия“, както бързо определили европейците. Е, кой друг може да бъде по-могъщ и упълномощен човек от полицай? Само мафията. Така си представиха ситуацията хората с европейски манталитет. Всъщност този „брадат“ мъж беше не друг, а горския. Той на практика у нас има много повече възможности да осигури хората, попаднали в планината с транспорт до магистралата.

По-нататък в писмото следва описание на транспорта, който представлявал нещо „под формата на четири колела, закрепени заедно с няколко дълги стълба“. Тази каруца ебила теглена от кон. Ето с този транспорт тръгнали да се връщат неуспешните ловци.

След като благополучно стигнали до пътя, а след това, без особени инциденти до Барнаул, нашите гости били изненадани колко бързо и точно бил организиран лов тук, недалеч от областния център, който им донесъл толкова много радост и удоволствие. Забравяйки отчасти за обидата, нанесена на ловците там, в планината Алтай, те благополучно се прибрали в домовете си, но след това се сетили и решили да пишат до консулството.

Как бихте обяснили на ловци от Европа причината за възникналата кавга със собствениците?

1. Домакините не са делови партньори и не могат да изпълнят договорните условия.

2. Домакините са убедени, че видяното от "европейците" не трябва да се разгласява, тъй като природата е в състояние да запази дивата си красота само при липса на урбанизирана цивилизация.

3. Домакините смятат, че между ловците в природата възникват неформални отношения и не е необходимо да се съди толкова строго за някои неприятности, които могат да възникнат.

4. За домакините е неприятно да си спомнят случай от неуспешен опит да организират туристически бизнес, тъй като нямат опит в организирането на подобни събития.