ПСИХОСОЦИАЛНО РАЗВИТИЕ НА ДЕЦАТА И МЛАДЕЖИТЕ  В

МУЛТИКУЛТУРНА СРЕДА

 

Тема: Методически указания за организиране и прилагане на метода

         „Форум-театър“ или интерактивна техниката за групова работа.

 

История на технологията

Методът за провеждане на форум-театър е разработен от Аугусто Боал (Бразилия) през 80-те години на миналия век. През годините той е доказал своята ефективност и е широко разпространен по целия свят под името „Театър на потиснатите“ или още като „Уличен театър“.

Форум театърът служи като средство за насърчаване на социална и личностна активност за промяна. В тази интерактивна театрална игра, зрителите са едновременно и публика и актьори. Те активно изследват, показват, анализират и трансформират представената действителност в дискусии и участват в действието.

Това е театър, който изисква участие и социално активна позиция от хората.

За какво е нужен форум-театъра – цели и възможности:

1.Първо – форум-театърът е средство за стимулиране на хората да бъдат активни в защита на правата си, за подобряване на обществото чрез промяна на поведението им. Задачата на представлението е да подтикне публиката към активно решаване на проблемите си, да предизвика дискусия в по-голямата социална група (класа, училището, местната общност).

2.Второ – „вторични” резултати – положителни промени в актьорската група, промени в личността на актьорите. Тук форум-театърът се пресича с психодрамата и социодрамата, но трябва да се помни, че е предназначен за по-широка задача и е насочен към обществото като цяло или голяма целева група.

-Той е инструмент за разрешаване на социални и културни противоречия – етнически конфликти, дискриминация, нарушаване на правата на човека, накърняване на интересите на уязвими групи и др.

-Основна заслуга на метода е, че дава възможност за алтернативи.

-Ориентира участващите в системата от универсални ценности.

-Формира умения за работа в екип.

-Осигурява на младите хора поле и възможност да заемат гражданска позиция в социални и лични конфликтни ситуации. (Да се чуе гласът им).

-Насърчава младите хора да демонстрират готовност и желание за усъвършенстване и развитие на обществото на принципите на свободата и хуманизма.

-Развива познавателните процеси: паметта, слуховото възприятие, мисленето, въображението, речта, добиват опит за  публично говорене.

-Дава възможност на участниците да разкрият индивидуални особености в опит да създадат нещо ново самостоятелно.

-Ефективен метод за профилактика на асоциално поведение при подрастващите.

Това е форма за интерактивно представяне на проблем, който вълнува ученици, родители, учители и обществото като цяло. Той позволява размяна на роли, т. е дава възможности на голям кръг хора (не само пряко участващите) да преживеят състояния, да търсят решения, да изберат линия на поведение за решаване на проблем, но от позицията на другия (другите). При това, ефектът от прилагането на тази техника е дълбинен, тъй като участниците преживяват сценария и още, запомня се за дълъг период от време, тъй като е отигран. Участващите запаметяват жизненоважна за тях информация за дълго време и създават стабилна мотивация за промяна на отношението и поведението си.

Какви са преимуществата?

1.Форум-театърът може да привлече много млади хора към своите представления, тъй като в момента това е ново явление, непознато за повечето тийнейджъри. В същото време обикновен разговор на тема ксенофобия или урок по толерантност едва ли ще заинтересува повечето от младите хора, които очакват пропаганда и ненужни (както повечето от тях смятат) знания от подобни събития.

2.Не е нужна сцена (изпълненията могат да се проведат буквално навсякъде) и дава възможност на участниците да се освободят психологически и да се отворят.

3.Спектаклите на форум-театър се поставят по сценарии, написани не от възрастни, а от млади хора. Те са най-близко до живота, до ежедневието, до реалностите около днешните млади хора. А изпълнителите в тях не са професионални актьори, а доброволци на същата възраст като публиката.

4.Създава пространство за дискусия.

5.Публиката може да спре действието и да промени хода му, като по този начин промени сюжета.

6.Помага на хората да разширят съзнанието си за справяне с ежедневните проблеми.

7.Участниците във форум-театъра натрупват опит да развият правилно отношение и разбиране за ситуацията, тъй като се интересуват от решаването и.

Структурни елементи на форум театъра

1.Целева аудитория – всеки, който по някакъв начин е съпричастен към проблема.

2.Актьори – представители на целеви групи, които са заинтересовани и мотивирани да решават проблемите си чрез промяна; полезно е да бъдат привличани ученици, които имат реални проблеми; да са налични определени качества и най-важно мотивация (доброволци).

3.Сценарий – към него има специални изисквания:

-Фабула – особено важен елемент, който задължително засяга важен, значим и широко познат (дори наболял и крещящ за решаване) проблем за голямата общност;

-Сценарият включва най-малко 4 акта (мизансцени или етюди);

-Сценарият трябва да има предвид, че основата на всяко драматично действие е конфликтът. Във форум-театъра сцената завършва в разгара на конфликта. Конфликтът умишлено е изведен до максимална острота и се усилва във всеки следващ етюд в геометрична прогресия.

-Разрешаването на конфликта задължително не е дадено в сценария (зрителят може само да предполага) за него, но във всички случаи е драматично-трагичен.

-Сценарият трябва да подтиква публиката да желае да се намеси в подкрепа на героя-жертва, да ги направи "активните зрители".

4.Модератор (учител) и жокер.

-Организира процеса на подготовка на актьорите.

-Участва в разработването на сценария – етюди, реплики, невербална експресия.

-Провежда репетициите, коригира сцени.

-Работи с публиката по време на шоуто.

-Посредничи между актьорите и публиката и поддържа контакт с нея.

-Насърчава публиката и изявите на нейни представители.

-Следва принципите: „Няма грешно предложение“, „Всеки има право да се изяви на сцената“.

Други персонажи на сцената.

Препоръчително е на сцената да присъстват и други персонажи в роли на наблюдатели. Те могат да бъдат в зависимост от сценария: съседи, учител, възрастен, родител, приятел, представител на институция и пр. Тези персонажи се включват целенасочено, за да позволят на публиката да ги използва при търсенето на решение, както и да се установи дали ще ги включат въобще в решението.

Организиране на форум-театър

Първата стъпка е подбор екип от актьори (обикновено доброволци в по-висок клас). С тях се провежда превантивен семинар (среща за обучение), на която се обсъжда определена тема, вълнуваща общността (например, дискриминация; насилие и тормоз; ксенофобия; конфликти между деца и родители или между ученици и учители и пр.). Удобен формат за подбор на актьори е „фокус-групата“.

Най-често ангажираните лица са от 4 до 6 ученика: от тях разпределението според статуса на героя е както следва: 1-100% потисник, 1-100% потиснат, 1-съюзник на потисника (със 70%) , 1- съюзник на потиснатите (със 70%) и други.

Пример за избор на роли и брой актьори в сценарий за училищен тормоз:

Втората стъпка (определяне на темата и писане на сценарий).  

Темите, които могат да бъдат поставени:

-зависимостите (алкохолизъм, наркомания, социална, компютърна зависимост);

-полови отношения; трафик на деца;

-семейно насилие;

-училищни проблеми: насилие, тормоз и агресия; междугрупови конфликти в класа и между класове; проблеми между ученици и учители; трудности в обучението;

-конфликти между деца и родители;

-етнически проблеми: ранни бракове;

-религиозни въпроси: конфликт между религиозни общности;

-всякакви ситуация на унижение или потискане на личността;

-да е съобразена с публиката (Понякога методът може да се прилага само пред ученици, а друг път в смесен формат). Защо?

Сценарий:

-Сценарият да е актуален и вълнуващ, близък до действителността, до реалността. 

-Да представя реална ситуация (без да е пресилен, фантастичен).

-Задължително има герой с роля на жертва (Не забравяйте, че това е театърът на потиснатите!).

-Диалозите трябва да са написани на прост, ежедневен език; на езика на героите.

-Сцените на действие да са „живи“, динамични, напрегнати; наситени с емоция.

-Да съдържа истината за живота, жизнената правда и справедливост, за да провокира зрителя към активност.

-Задължително фабулата се развива в конфликтна ситуация с възходящ тренд и води към предполагаема опасна развръзка.

-Зрителят трябва инстинктивно да пожелае да помогне на героя (да го спаси, да му даде съвет и пр.), да пожелае друг вариант за развитие на събитията, да прозре, че има и друг път за разрешаване на проблема.

-Сценарият трябва да съдържа няколко специални моменти, т. нар. „мини“ сцени. Те се поставят целенасочено, за да може публиката да бъде насърчена  да направи „СТОП“ и да промени ситуацията, тоест действия, които са предназначени да провокират зрителя към действие за разрешаване и предотвратяване на конфликта;

Работа по сценария:

Участниците съвместно с учителя (водещия, жокера) издирват случай от реалната практика – сюжет (от личен опит на самите участници или случай взет от опита на други). По този случай се подготвя сценарий (разпределят се ролите – кой, каква роля ще играе и се пише сценарий от името на тези герои. Написването на сценария не от професионални драматурзи, а от самите участници. Това го прави познат, достъпен и лесен за реализиране.

На този етап е важно взаимодействието на групата помежду си. Добре изграден сценарий за форум-театър може да се напише само с общи усилия, непрекъснато импровизирано разиграване на ситуацията и същевременно записване на диалози. В този случай нарастването на конфликта ще бъде емоционално и естествено. Задължително е героите да бъдат разделени на потиснати и потисници и ясно да се напише текстът за тях. 

Сценарият за форум театър има редица характеристики, които го отличават от сценария на класически спектакъл.

Сценарият  на представлението, като правило, са разделени на действия (актове), които от своя страна включват епизоди (явления). Във всяко явление трябва да има някакво събитие. Първо идва завръзката.

След това, в хода на действието се надгражда от епизод в епизод, стигайки до кулминация, след което идва развръзката, където драматургът показва до какво е стигнал всеки герой по време на представлението. Авторът показва много мини-кулминации, в които действието не може и не се развива правилно, т.е. развива се по линия, която не е в интерес на „жертвата“. Ако пиесата има повече от едно действие, тогава основната кулминация обикновено е в края на последното действие, след което има бърза развръзка. Всяко действие има междинна голяма кулминация.

Форумният театър трябва да разкрие темата в първите 1-2 епизода, след това основни стават сцените за нагнетяване на емоцията, чрез сцени на явна несправедливост и чрез много напрегнато развитие на действието се стига до кулминацията - СТОП! Никой не знае връзката... Изборът на главния герой остава неизвестен. Това е моментът, в който зрителят е поканен да помисли сам какво ще направи героят в следващия момент.

Сценарият трябва да съдържа 4-5 етюда с времетраене не повече от 3-4 мин., които с напредването на действието разкриват причините, водещи главния герой към трагедията: В същото време цялото действие не бива да е повече от 15-20 минути.

Когато сценарият вече е написан и ролите са разпределени, водещият разработва подробно заедно с актьорите ролите на техните персонажи (всеки трябва да знае кой е; на колко е години; с какво се занимава; какъв е неговия характер; с какъв глас, интонация, темп на речта ще говори; в какви отношения се намира с другите персонажи). В практиката много често част от тази информация се представя на публиката от всеки актьор в самото начало на представлението.

Главният герой (протогонист) заема основно място в сценария. Неговото име задължително е променено.  Той трябва да е жертва и с играта си да буди емпатия в публиката. Персонажите, които пряко или косвено способстват за ескалацията могат да са няколко (антагонисти). Техните имена не е задължително да се променят.

Има схващане, че актьорите не бива да бъдат много тренирани, за да могат да запазят спонтанността и автентичността на реакциите си по време на спектакъла и да не създават впечатление в публиката за открита режисура.

Трета фаза: Активизиране обратна връзка с публиката

От тук нататък форум-театърът влиза в силата си, като  представения проблем се развива в процеса на последващо сътрудничество с аудиторията. Медиаторът (жокерът) задава въпроси на публиката от рода:

-Дайте име на постановката.

-Какъв според вас е проблема?

-Проблемът актуален ли е?

-Смятат ли, че такава ситуация може да се случи в живота?

-Как се чувства според вас главния герой?

-Какво може да се промени в ситуацията за да се помогне на главния герой?

-Кое има смисъл да променим: поведението на насилникая или поведението на жертвата?

-Как може да приключи тази ситуация?

-Можеха ли героите или хората около тях да постъпят по различен начин, за да разрешат ситуацията?

-Ситуацията въобще има ли шанс за благополучен край?

Четвърта фаза: Участие на публиката

Водещият кани всички от публиката да станат актьори, замествайки един от изпълнителите (останалите не се сменят). Заставайки в ролята на мястото на друг човек, зрителят се потапя по-дълбоко в емоционалните преживявания на героя, усещайки не с думи, а с дела как това може да се случи в реалния живот. Този, който пожелае да се включи, може да избере който и да е от персонажите, като от него се иска да сподели мотивите си за замяната на актьора и да разкрие предварително своя замисъл, след което да го изиграе. 

Без да критикува вариантите, предложени от актьорите, водещият провежда дискусия с публиката, включително като привлича предварително поканени експерти. След всяко включване на човек от публиката медиаторът се обръща към нея с въпроси за ефекта от направената намеса.

Забележка: Препоръчително е при организацията за представлението, учителят да подготви предварително свой „скрит“ помощник (ученик, родител), който да „разчупи ледовете“, особено когато методът се прилага за първи път и липсва опит и на актьорите и на учителя.

Финал (интервю)

 Това е последната фаза, при която актьори и публика провеждат дискусия. Всички обсъждат представените проблеми и най-добрите поведенчески реакции.

През тази фаза публиката дава интервюта за представлението, за своите и за представените от актьорите преживявания, за промяна на отношението към този проблем. Иска се обратна връзка за това, доколко реалистично учениците са представили проблема.

Обсъждат се онези открития на публиката (предложения, идеи), които могат да помогнат за още по-успешното представяне на  сценария.

В заключителна фаза могат да бъдат включени експерти от определени сфери: лекари, психолози, социални работници, нарколози, юристи. Най-голям ефект обаче в психопрофилактично отношение се постига тогава, когато решенията идват от учениците (родителите), дори тези техни позиции да имат чисто декларативен характер.

За подрастващите най-ценната е информацията и решенията, която връстниците съобщават, докато информацията получена от възрастни по-често се възприема като нотация или натрапчив морал.

Освен това превантивната информация може да бъде вплетена в очертанията на представлението с помощта на „актьори-примамки“, които са сред публиката.

Споделена информация на участници за метода:

-На ученик: „След като започнах да участвам в „театъра на потиснатите“, имах голяма промяна в живота си. Сега съм сигурна, че може да се намери изход от всяка привидно безнадеждна ситуация.“

-На ученик: „Изиграх негативна роля в тази сцена, но никога не бих направил това в живота си. Това е добре за мен“

-На модератор: „Когато не е избран правилно проблема, когато той не вълнува масово хората и когато не е подбрана правилно публиката, винаги има опасност да срещнете равнодушни реакция на зрителите. Случва се обаче и обратното. Имаше един случай, когато едно момиче беше толкова проникнато от ситуацията и емоциите й бяха толкова извън мащаба, че тя удари главния отрицателен герой с кърпа по лицето... Нейните впечатления от това, което видя, бяха толкова силни.“

 

ПРИМЕРИ ЗА ТЕМИ

 

Пример за сценарий на тема „Тормоз“ („Дългуч“).

В класът има момче, което е обект психически тормоз от страна на свой съученик. Търпението му се изчерпва и в изблик на гняв момчето наранява момичето, което харесва (тя също), но не знае как да го покаже/каже. Въпросът засяга границите на търпимостта и до къде ни води това. Колко е важно да споделяме чувствата си и да ценим себе си. 

Пример за сценарий на тема „Ксенофобия“.

Тийнейджър-мюсюлманин пристига от далечно село да учи в професионално училище в голям град с преобладаващо християнско население. Там се влюбва в момиче от православно семейство и тя отговаря на чувствата му. Сцените показват реакцията на техните родители и роднини, съученици, приятели от двете страни и т.н.

Пример за сценарий на тема „Превенция на зависимости – хазарт)

Историята на трима деветокласника – Стамбата, Бърков и Алекс, приятели от детинство. Имат една страст, компютрите. Разработването на програми и игри. Предизвикателството пред което се изправят е предстоящ конкурс за виртуална реалност. Трябват да намерят пари, за да реализират проекта. Появява се Пешо Пръста (асоциален тип, измамник, собственик на обменно бюро) с предложение да им помогне финансово, ако се включат в бизнеса му. История за свободата и отговорността на избора.

Пример за сценарий на тема „Етнически предразсъдъци и стереотипи“ („Съседи").

Историята е стара като света: млад мъж и момиче, влюбени един в друг. И двамата завършват гимназия и учат в университет. Всеки от тях има любящо семейство и всичко изглежда е наред, но ... Между тях има пречка, която вече е свързана със съвременната реалност: тя е от един етнос, той от друг. Майката на момичето изпада в депресия, а между тях има много силна връзка. Какъв е проблемът? Наистина ли е задънена улица? Това единственият проблем ли е и как може да бъде решен?

Пример за сценарий на тема „Превенция на разпространение на наркотични вещества“ („Приятелят ми е наркозависим“).

Приятел от детството – заедно са първи клас – чука на вратата, усмихва се щастливо и... отново иска заем. Ти знаеш за какво са му парите.  В главата ти нахлуват ужасните мисли. Не си казал на никого досега, а приятелят ти идва отново и отново. Ръцете му треперят все повече и повече, а в очите му цари бездънна празнота. Какво можеш да кажеш на него? На родителите му? На приятелката му? Какъв избор да направя, се питате. Какво е възможно да се промени?

Пример за сценарий на тема „Социална зависимост“ ("Избор")

Спектакъл от живота, бъдещата съдба и най-трудния избор, който може да засегне всички участници в историята, и то по най-непредсказуем начин. Сценарият е написан за млади хора (тя в ролята на главния герой е на 15 години), а е принуден да се занимава като  възрастен със сериозни проблеми. Какво ни ръководи, когато правим избор? Пред кого вземаме решения, с кого се съветваме с родителите си? С любимия ли? Или може би най-важното е да се обърнем към нас самите.

Примерен сценарий на тема „Тормоз" – монолог (без думи или с текст зад кадър).

Ученичка в класната стая – всички я гледа накриво; Мислите е вървят: отначало те шепнат зад гърба ти (това е неприятно, но можеш да го издържиш), след това отделните гласове стават по-силни (искаш да си затвориш очите и ушите, сякаш не съществува), накрая многогласният хор покрива като лавина (и няма как да се скриеш, да избягаш; от страх не си поемаш дъх)...

Нещо не е наред с момичето ли? Съвсем обикновено, на пръв поглед не предизвиква негативни чувства. Има ли нещо нередно в класа? Като всички останали, клас в обикновено училище, различни деца. Нещо не е наред с учителите ли? Администрация? Родители? И защо решихме, че нещо не е наред?

ПРАКТИКА:

От обучаемите се иска да предложат теми за сценарий в два варианта:

-първо, представление само за децата и

-второ – представления за деца и родители

ПРАКТИКА:

-Всяка група получава списък с предложените теми.

-С консенсус избира по две теми: една за деца и една за деца и родители.

-Всяка група получават бланка, съдържаща примерни сценарии (за улеснение).

-Всяка група избира говорител, който ще доклада сценариите.

-Време за работа: 5 мин. за запознаване с примерите и 10 мин. за изготвяне сценарий.

Указания:

-Сценариите не трябва да са обемисти. До 10 изречения.

-Да съдържат конфликт и ясно да е представен проблема.

-Да описват конкретна ситуация на конфликт (съдържание на завръзката).

-Да описват стъпките за нарастване на конфликта (съдържание на кулминацията).

-Да засягат двата основни принципа: справедливост и равенство.

-Да засягат голямата общност (групата, градината), да не са индивидуални случаи.

-Да завършват с послания във вид на въпроси (отворен край) към публиката.

Това са предположенията за посоката, в която ще мисли (и отиграе) публиката.

Това са конструктивните варианти за възстановяване на справедливостта и равенството, към които медиаторът (жокерът) ще насочва публиката.

 

Обсъждане.

1.Говорителите на подгрупите четат пред цялата група избора на тема и сценария.

2.Обсъждане (участва цялата група – препоръчително е всички членове на подгрупата да вземат участие с аргументирана позицията по следните въпроси.

Ние считаме, че …..

-Правилно ли е избрана темата? Защо?

-Разбираем ли е проблема – автентичност и реализъм на избраната ситуация?

-Изразена ли е ясно несправедливост?

-Включени ли са всички задължителни атрибути в сценария.

-Има ли силно емоционално въздействие сценария? Какви емоции ще породи у публиката?

-Сценарият гарантира ли включване на публиката? Ако – да, то защо считате, че е въздействащ и провокиращ?

 

*   *   *

 

След експозето, представителите на другата подгрупа могат да задават въпроси и да правят предложения за промени в сценария.

По същия ред работи и втората група.