Психосоциални особености на официалния брак и животът в съжителство, през погледа на системната семейна психотерапия

По данни на НСИ, към 07.09.2021 г. в съжителство без брак живеят 324 591 (17.4%) от всички семейства в страната.  Семейните двойки с деца, живеещи в съжителство без брак, са 27.3% от всички семейни двойки с деца в страната. В градовете относителният дял на тези семейства е 26.0%, а в селата - 31.2%.

***

Много от спорните въпроси за преимуществата и недостатъците на официалния и фактическия брак  могат да бъдат проследени с помощта на идеите на системната психотерапия, като се изследват различията във взаимоотношенията на различни етапи от семейния жизнен цикъл.

Базова идея на системната психотерапия е, че семейството е социална система, т.е. комплекс от елементи и техните свойства, намиращи се в динамични връзки и отношения помежду си.

Брачният съюз (бракът) е юридически формализиран свободен и доброволен съюз на жена и мъж, насочен към създаване на семейство и пораждане на взаимни права и задължения. Основава се на чувство на любов, истинско приятелство и уважение към моралните принципи за изграждане на семейството.

Семейната система е група от хора, свързани с общо място на пребиваване, съвместно домакинство и най-важното – взаимоотношения. Семейна система може да се образува от мъж и жена без да регистрират брак. Такива връзки се определят от обществото с един от следните термини: конкубинат, извънбрачно семейство, съжителство, фактически брак, гостуващ брак, но хората, създаващи тази връзка, често наричат ​​себе си семейство. Всяка система трябва да премине през своя жизнен цикъл.

Жизненият цикъл на семейството е определена последователност от променящи се събития и етапи, през които преминава всяко семейство.

Статистиката показва, че при двойки, които са живели заедно преди регистриране на граждански брак, рискът от развод е много по-висок, отколкото при двойки, които не са живели заедно преди брака, отчасти това се обяснява с по-високото ниво на напрежение в отношенията, които се подкрепят от такъв психологически феномен като неопределеността.

Когато партньорите съжителстват, те развиват определени стереотипи, определен формат на отношения един към друг и много специфичен способ на взаимно възприемане, въз основа на който има подсъзнателен фактор на отношение към живота „тук и сега“, определена временност. При фактическия брак у човек отсъства или присъства недостатъчно  психологическо съвместно бъдеще, което се явява фактор за нарастване на скрито напрежение и чувство за непълноценност. Всички тези моменти могат да бъдат проследени на различни етапи от жизнения цикъл на семейството.

Етап на монада (самотата, самостоятелност).

Официален брак

Това е много важен етап за психологическото развитие на личността. Това е времето, в което настъпва отделяне от семейството и формиране на собствени житейски цели, и планове. Човек става независима личност, прилагаща правилата, научени в родителското семейство, тествайки и коригирайки тези правила на практика; започва да живеете отделно, напълно се осигурявате финансово, но най-важното е, че психологически се чувства отделен човек и разбира, че само той е отговорни за живота си. Личността влиза в предбрачни отношения и се подготвя за брак.

Какво се случва, ако човек прескочи (не реши задачите на етапа) етапа на монадата и влезе направо в брачни отношения? Тогава кавгите и конфликтите са основните спътници на този съюз. Ако партньорите не са се разделили успешно от родителското семейство, то в отношенията си, освен родителските ценности и вярвания, от които все още не са успели да се разделят, допускат и самите родители, т.е. единият или двамата продължават да държат отворена вратата към родителските си семейства и всеки формира т. нар. „вертикални коалиции“ с родителите си, насочена срещу другия партньор.

Съжителство. На този етап отношенията, които прерастват във фактически брак или съжителство, във външните си прояви не се различават от отношенията, водещи до последваща регистрация на брака. Въпреки, че вече може да съществуват разногласия на ниво негласни вътрешни правила във връзка с регистрацията.

Етап на диада

Започва от момента на съвместно съжителство или регистрация на брака. Ритуалът, който за някои да изглежда повърхностен, може да бъде важна граница между етапите. Този ритуал може да помогне на всеки член на семейството да направи преход към нови отношения помежду си. В много култури церемониите около раждането, настъпването на полова зрялост, брака и смъртта са свещени и неприкосновени, тъй като се считат за критични точки за стабилен живот.

Новите отношения са и етапът на първата криза, защото двама партньори трябва да се разберат как да живеят. В съвместния живот има две категории правила – външни и вътрешни. Външните правила са тези, които лесно се съгласуват – просто казано, това са правилата на домакинството. Вътрешните правила са тези, за които е трудно да се споразумеят. Те са свързани с нашите чувства, емоции и усещания.

Ако на етапа на монадата човек е успял да се научи да разпознава своите чувства и емоции и да говори за тях, партньорите ще могат да се споразумеят както за външни, така и за вътрешни правила. И кризата на диадата ще премине много лесно или може изобщо да не настъпи.

На първо място, съпрузите трябва да решат следните задачи:

-установяване оптимален баланс на близост/дистантност за тях;

-решаване на проблема с йерархията;

-решаване на проблема със сферите на отговорност;

-научаване да се преговаря по различни въпроси (от ценности до навици);

-решаване на сексуални проблеми (поради неопитност, различия във възпитанието, ниво на желания и др.);

-съпрузите могат да осъзнаят, че са различни и да се страхуват от различията помежду си, в резултат на което да загубят интимността, разбирана като еднаквост, и започват да се борят с различията с разни средства.

Първоначално, те просто се опитват да не ги забелязват. Много често младоженците избягват критики и спорове, защото искат да поддържат приятелска атмосфера в семейството и да не нараняват чувствата на другия. Постепенно тези скрити противоречия нарастват и съпрузите откриват, че са на ръба на кавга и по някаква причина лесно и силно се дразнят, когато реагират един на друг.

Друг начин за преодоляване на различията е откритата борба. Съпрузите могат открито да се опитат да подчинят партньора си или да го манипулират с помощта на слабост или болест.

Официален брак. Кавгите и конфликтите водят двойката до намиране на компромиси, тъй като тяхната задача е да изградят семейни отношения. Външните супервизори, ако двойката се обърне към тях (приятели, роднини), обикновено не се намесват, като подчертават, че самите съпрузи могат и трябва да разрешат ситуацията, тъй като те вече са семейство. „Съпругът и съпругата са един Сатана“, „Както се карат – така се и утешават.“

Съжителство. Неспазването на условията на съпружеското съглашение – дори ако те никога не са били известни на другата страна – води до чувство на объркване и измама, на негодувание и гняв. Тези емоции обаче често се потискат, тъй като се осъзнава крехкостта на съюза и се появява страх от разрушаване на връзката. Една двойка (или единият в двойката) обикновено приветства такова потискане на негативни емоции, назовавайки го грижовно отношение един към друг, умение да се цени другия и отсъствие на собственически тенденции по отношение на партньора.

При двойката все още има силно убеждение, че влюбените трябва да се разбират без думи, така че в началото такова неизпълнение на условията на съпружеския договор благосклонно се опрощава. Това важи особено за фактическия брак, където често се набляга специално на силата на чувствата, на които правилата и взаимните задължения само пречат.

При търсене подкрепа от референтна група може да не се получи положителната подкрепа, когато изслушат двойката. От тях можете да чуе: „Вие сте свободни хора“, „Защо ти трябва това?“, „Никой не те задържа, никой не те принуждава“.

 

Семейни правила

Много хора считат, че регистрирайки брак, те са постигнали съгласие с партньора си. Всеки от младоженците тайно се надява, че „другата половина“ ще сподели неговите интереси и ще изпита същите чувства, но това се случва доста рядко. Практически този етап е първата криза, когато хората трябва да се договорят за правилата, по които ще се случи това. Има правила, които са лесни за съгласуване, но други са трудни за разработване: те трудно се осъзнават или „непосредствено“  са свързани със самооценката.

Официален брак. Когато разработват правила за семейно функциониране, младоженците могат да бъдат подпомогнати от общи социални идеи за семейните правила. Могат да бъдат привнесени представите на техните родителски семейства, избрани в този момент от живота като „правилни“. Те могат да бъдат причина за несъгласие, съгласие или намиране на компромис, но тези правила са много конкретни. За постигането на консенсус, семейството може да се опре на опита на предишни поколения.

Правилата могат да бъдат културно обусловени и след това да се споделят от много семейства и същевременно могат да са уникални за всяко отделно семейство.

Съжителство. Правилата, необходими за функционирането на семейството, се изработват бавно и по-аморфно. Доста бързо обаче се установяват правила по отношение на „забранените“ теми и въпроси-табу. Мисли се във формата: „Ние не говорим за това – например за регистриране на брак, чие фамилно име ще носи бъдещото дете, как ще се раздели придобитото заедно имущество и т.н. .." Двойките, живеещи в съжителство считат, че не бива сключват брачни договори, тъй като по този начин избягват разпоредби, които „намаляват остротата на чувствата“.

Неяснотата на правилата и нормите, тяхната противоречивост и негласност също представляват сериозна опасност за психичното здраве, способствайки за нарастване на тревожността, предизвикват объркване и водят до нестабилност на личността и семейството. Тъй като няма набор от правила за съжителство, обществото не може да налага никакви задължения, но и не може да помогне на двойката, предлагайки социално приемливи модели.

Двойката разработва правила, заимствайки ги от традициония брак, смятайки, че техният съюз се отличава само с това, че не е официално легализиран. Ефективно общуване, способно да защити човек от тревожността и самотата, е по-малко реалистично без установени ясни правила за двойката.

Много често за да се облекчи преходът към етапа на съжителство, се използват названия за партньора „съпруг“ или „съпруга“, тъй като няма аналози на наименования на ролите, различни от „съжители“, то тази форма се използва изключително рядко и по-често в иронична форма. Всеки път, произнасяйки „съпруг“ или „съпруга“, всеки партньор изпитва вътрешна съпротива, защото се чувства не като съпруг или съпруга, а само изпълнява ролята на съпруг или съпруга.

В резултат правилата, които е необходимо да бъдат разработени на този етап от отношенията, не са правила за семейство, а са правила за тези, които „играят“ на семейството. Семейните правила са взаимосвързани и в своята съвкупност съставляват система от взаимоотношения – стандарти за взаимодействие.

Официален брак. Стандартите за взаимодействие се развиват постепенно, включвайки предимно съгласувани съобщения, тъй като двойката има по-ясни правила и сфери на отговорност по отношение един спрямо друг. Има по-малко територия за недоверие, повече изговорени и съгласувани планове за бъдещето.

Съжителство. При този формат по подразбиране е подготвена почвата за несъгласувани съобщения, защото правилата на поведение не са добре дефинирани, частично са заимствани от традиционния брак, а отговорността към другия се основава на актуалните чувства. При съжителството съществува опасност от първите дни на взаимоотношенията да се развият патогенни стереотипи: принципът на двойния стандарт – „Ако всичко ни устройва, значи сме семейство, ако нещо не е наред - сме свободни хора“. В комуникацията може да се появи „двойно дъно“: ако напрежението, причинено от „неправилното“ поведение на партньора, е твърде високо, тогава партньорът може да откаже да продължи отношенията. Така в отношенията вместо развитие на умение за договаряне, може да се появи склонност към премълчаване. Освен това един от партньорите може да злоупотреби с това. Психологически съжителството обикновено представлява система за скрита манипулация на един партньор от друг (така че, ако човек каже, че за него няма значение дали да се ожени или не, тогава защо избира „да не се жени“?). Бъдещето не се обсъжда много, тъй като трябва да се избягват теми табу, например оформянето на собственост и др. В резултат на противоречиви стереотипи, когато съдържанието на въпроса и отговора се разминава с невербалния смисъл или предполага друга информация, тогава се натрупват напрежение, агресия и нарушения на соматичното и психичното здраве. Например въпросът: „Обичаш ли ме?“ винаги може да се прочете като „Кога ще се оженим?“ и отговорът „Да, обичам те“ може да се възприеме като уклончив и да не донесе радост.

Всяко семейство има параметри, които му дават сила и стабилност. Те се наричат ​​стабилизатори. Те действат като важни фактори за интеграция на семейството. Стабилизацията включва общо жилище, деца, общи материални и духовни ценности, традиции и ритуали, съвместни дейности и забавления, емоционални отношения между членовете на семейството и дори болести и проблеми.

Общото място на пребиваване в първите етапи от жизнения цикъл на семейството стабилизира семейната система, позволявайки й да изпълнява цялостно всички свои функции. Впоследствие въпросите за жилищната собственост могат да окажат значително влияние върху отношенията.

Ако жилището принадлежи еднакво на съпрузите, тогава и двамата най-вероятно ще се грижат, подобряват и увеличават площта за семейството. Ако жилищното пространство или част от него очевидно никога няма да принадлежи на съпруга, тогава е малко вероятно той (тя) да положи много усилия там, за да създаде уют. При отношения на съжителство този фактор може дори да стане дестабилизиращ. Например, начало на съжителство на територията на един от партньорите или върху съвместно наета под наем територия, или (рядко) съвместно закупена площ.

 

Традиции и ритуали

Те са важен фактор за стабилизиране на семейната система, опорен елемент, който я укрепва и редуцира тревожността сред нейните членове. Традициите и ритуалите правят семейството приятно предсказуемо и надеждно, а също така е възможност за проява и получаване на грижа и любов. Традициите и ритуалите на наказания и ограничения помагат за саморегулацията на всеки член на семейството.

Съжителство. Семействата с дефицит на традиции са склонни да бъдат разделени, а членовете им страдат от изолация и тревожност. Форматът съжителство започва с дискредитирането на брачния ритуал, което може да се дължи на протест срещу прекомерната ритуализация в родителските семейства или на обезценяване значимостта на ритуалите. Тази особеност се добавя към недостатъчното развитие на семейните правила и в крайна сметка може да доведе до дефицит на ритуали, което прави отношенията по-малко силни и устойчиви.

Принципно семейството се стабилизира от емоционални отношения, които на този етап могат да бъдат нарушени, степента на взаимно разбирателство да се снижи, тъй като има сблъсък на неизказани представи за това, какво трябва да бъде семейството и отклоненията в очакваното поведение на съпруга могат да се разглеждат като „Не ме обича!“ – това е най-значимият въпрос в този етап на брака.

Официален брак. При него е наличен общ фокус върху създаването на щастливо семейство, така че кавгите, конфликтите и последващите помирения помагат за договаряне, което на свой ред укрепва съюза.

Съжителство. FB. Емоционалните отношения се подкрепят чрез изучаване на навици, фокусирани върху поддържането на чувството на любов към партньора и неговото добро настроение. Но тази особеност често е характерна само за единия партньор. При тази ситуация отношенията веднага зациклят като пробни, с очакване по-нататък да се стигне до взаимност на чувствата един към друг. В този случай се предполага, че чувствата ще се запазят със същата интензивност и за същото дълго време или ще изчезнат веднага, което ще позволи раздяла по взаимно съгласие. Може да се кажем, че това е продължение на етапа на ухажване, чийто положителен аспект е, че основният акцент е върху контролиране на своето поведение, за да се закрепят отношенията.

 

Семейни граници

Всяка система има свои собствени граници, които определят нейната структура и съответно съдържанието на психодинамиката на семейния живот.

Външните граници са границите между семейството и социалната среда. Те се проявяват чрез факта, че хората се държат различно спрямо членовете на семейството и спрямо другите (външните).

Официален брак. Тъй като брачната церемония предполага, че на родителите също се вменяват роли: свекърва, тъст, тъща и свекър, то последните са принудени да ги играят лошо или добре в зависимост от собствените си представи. Развива се определена последователност от церемонии и взаимодействия, които може да не се харесат и приемат на младоженците, но които е по-лесно да се вземе предвид, тъй като са доста конкретни, при изграждането на граници с техните родителски семейства. Трудности възникват при патогенна (двойна) комуникация, при която вътрешния протест срещу брака на детето се прикрива от  външно демонстрирано приемане.

Съжителство. Тъй като двойката, която нарича себе си семейство, се възприема от другите просто като хора, които живеят заедно, границите на семейството се нарушават много по-често от други хора: продължава със същата интензивност или рязко се увеличава броя на приятелите на двойката, тъй като съвместният им живот често се разглежда като нова територия за срещи. От друга страна родителите са склонни по-безцеремонно да нарушават семейните граници на двойката, като изискват детето им да продължи да участва в живота на родителското семейство, считайки, че съвместното живеене не е семейство. Освен това, родителите могат да затворят собствените си семейни граници за единия от двойката, оставяйки ги отворени за своето детето, което неминуемо се отразява на отношенията. Това е условие са формирането на т. нар. „вертикални междупоколенчески коалиции“, които винаги са деструктивни, защото нарушават баланса на семейната структура. По този начин и без това сложният процес по изграждане на семейните граници става по-болезнен, в сравнение с официално призната съпружеска двойка.

 

Триаден етап (раждане на първо дете)

Официален брак. Бременността протича по-спокойно поради социалната сигурност на жената и нероденото дете. Разпределението на ролите протича на по-добър емоционален фон; родителските семейства се подготвят да станат законно баби и дядовци, предвкусвайки своята значимост за отглеждането на внуците. След раждането на детето настъпва преразпределение на роли, правила, стереотипи и семейни граници. В брачната двойка внезапно възниква нов триъгълник на майка и баща. Майката девет месеца влага себе си в ново „Аз“, но бащата е лишен от подобно биологично единство. Съпрузите на психологическо и социално ниво се опитват и правят всичко възможно да коригират тази ситуация на скрит „развод“.  Безусловното приемане, което майката получава от детето, се простира само в слаба степен върху бащата и въпросът кой с кого е съединен в този триъгълник непрекъснато тревожи новото единство, състоящо се от две поколения.

Жена, която отглежда дете, не може напълно да се реализира в обществото и следователно да осигури високо качество на живот за себе си и детето си, така че през този период тя може да разчита на съпруга си. Официалните роли, поети доброволно от нейния съпруг и бабите и дядовците й позволяват да разчита на помощ.

Тъй като вниманието на семейството е насочено към детето, мъжът често казва, че се чувства самотен, изоставен, необслужван, защото жената е заета или с бременността, или с детето си. На този етап от семейния жизнен цикъл изневярата е в своя пик. Изневярата в официалния брак се възприема по-болезнено, тъй като брачният ритуал се възприема като клетва за вярност, а изневярата се възприема като особено тежко предателство.

Съжителство. Бременността протича с повишен тревожен фон, тъй като това не винаги съответства на представите за свобода, които от двойката (или по-често един от двойката) е декларирала. Възникват проблеми, свързани с признаването на бащинството и избора на фамилно име на детето. По данни от изследвания, много двойки, които смятат процедурата за регистрация на брака само като формализиран акт, виждат раждането и отглеждането на детето си вече като официален брак. Биологичната триангулация, която е резултат от раждането на дете, предизвиква невероятно напрежение върху „ние“ в семейството. За бащата е по-трудно да се чувства „ние“, ако не е съпруг, а само баща.

Жена, която се е надявала, че с раждането на дете връзката ще бъде официално оформена и не получи очаквания резултат, сега може да провокира конфликти, като не изразява вербално истинската причина, тъй като преди това е подкрепяла идеята за съжителство. Според някои проучвания децата, родени при съжителство, са по-склонни да се раждат преждевременно и слаби. Този факт увеличава емоционалната дистанция между майката, която е принудена да отделя още повече внимание на детето и не е в състояние да изгради нови стереотипи на отношенията в триадата, и бащата на детето.

При съжителството естествените потребности на човек от вярност са насилствено блокирани. Подкреплението с мисълта, че не сме женени, дава психологическо разрешение за изневяра и я улеснява, използвайки като оправдание по-малкото внимание на жената към партньора. За една жена преживяването на изневярата може да бъде придружено от страх за разрушаване на отношенията, осъзнаване на своята безпомощност (ако няма родителска подкрепа), но протестът също може да остане неизразен. Обидата и недоверието могат да доведат до разрив, ако жената е финансово състоятелна. Свободата, която се е тълкувала като свободата да обичаш, сега се тълкува като свободата да не обичаш, да не преодоляваш трудностите в отношенията, да не спасяваш семейството.

 

Второ дете  (раждане на второ дете)

Официален брак. Раждането на второ дете принуждава семейството отново да преразгледа отношенията си, разширявайки семейните подсистеми. Когато се появи следващото дете, възникват нови проблеми на конкуренцията между децата за родителска любов, ревност и съперничество. Настъпва многократно преразпределение на функциите. По правило семейството е на етап компромис, на зряла съпружеска двойка  в етапа на средната възраст, след преодоляване на кризата. Второ дете се ражда като правило в семейства, които са достигнали етапа на компромис или зрели отношения или в семейства с нисък социален статус, където този процес е слабо регулиран поради ниската степен на отговорност за качеството на живот на деца.

Съжителство. В тези семейства второто дете се ражда по-рядко, отколкото при официалните бракове. Нежеланата бременност обикновено се прекъсва. Ако детето се роди против волята на мъжа, тогава той може да прекъсне връзката или връзката става нефункционална, при което детето, като стабилизиращ фактор, най-вероятно ще стане носител на симптом.

 

Проблеми, които възникват за съпрузите след раждането на дете.

Официален брак. Семейната двойка може да не е готова да има деца и появата на нежелано дете може значително да усложни проблемите с неговото възпитание.

-Хората, които са смятали брака си за пробен, установяват, че сега им е много по-трудно да се разделят.

-Раждането на дете може да се разглежда от майката като начин да компенсира липсата на любов към себе си. По време на бременността възникват илюзии, че тя ще придобие същество, което ще я обича, но е разочарована поради факта, че трябва да „даде“ толкова много от себе си.

-Следродилната депресия може да се разглежда като реакция на загубата на детството завинаги.

-Проблеми с преструктурирането на йерархията, близостта и дистантността и др. Нов вид ревност може да възникне поради факта, че един от съпрузите е по-привързан към детето. Двойката може да започне да решава проблемите си чрез дете: то може да бъде изкупителна жертва, помирител на конфликти, понякога единственото оправдание за брака.

-Брак, който преди се е смятал за временен, сега се признава за консумиран и приет.

-Липсата на самореализация на майката е спешен проблем, може да възникне чувство на неудовлетвореност и завист към съпруга, който продължава да води активен живот.

-Майката може да се ангажира прекалено много с проблемите на детето като компенсаторен механизъм и загърби професионалното си развитие.

Съжителство. Ако отношенията с партньора са емоционално хладни, тогава надеждите за безусловната любов на детето са особено значими за майката. Депресията може да се влоши от осъзнаването, че раждането на дете не е оправдало надеждите за официално сключване на брак; партньорът може да признае бащинството, но да не признае жената за своя съпруга. Отношенията с партньора могат да бъдат изпълнени с негодувание, кавги и конфликти. При жената се прокрадват мисли за своята юридическа незащитеност, което поражда нова поредица от конфликти.

Проблемът с дефицит на самореализация на жената може да се влоши във връзка с подчертаната свобода и безотговорност на мъжа, тъй като това е психологически мързел и консуматорска нагласа (определени от ригидност – недоразвитие и ниска психична подвижност, психологическа зависимост), които пречат на сключването на официален брак.

Типичен проблемен триъгълник със свръхангажирана майка може да съществува дори когато родителите са разведени или съжителстват, но взаимоотношенията им са дистанцирани и студени. Представяйки детето като проблем, тя се бори срещу „наследството” на бащата, закрепвайки и фиксирайки това поведение у детето.

При непълните семейства (семейства с един родител) често се среща феномена „борба през поколенията“. Например бабата се обединява с детето срещу майката, възприемайки и двете като свои деца. Такава борба може да стане очевидна едва когато детето бъде въвлечено в извънсемейни структура.

 

Детето постъпва в училище

На следващия етап от жизнения цикъл на семейството децата навлизат във външния свят.

Училището е своеобразен изпит за родителите, за да се види доколко е подготвено детето им за новите социални условия, проверява се степента на функционалност на семейството.

-Постъпването на детето в училище може да предизвика криза в семейството, тъй като продуктът на възпитателната дейност, провеждана от родителите сега става обект на публично гледане. За първи път родителите се сблъскват с проблема, че когато детето напусне семейството, те ще останат сами.

-Майката може да се сблъска с проблема да се върне на работа. В допълнение към нейните собствени страхове, съпругът й може да е против, защото се страхува да не загуби контрол над нея.

-Училищната фобия при дете може да е следствие от тревожност при раздяла, особено при депресирана майка, която рядко напуска дома.

Тези проблеми могат да бъдат по-изразени, тъй като усещането на жената, че не е била социално приета, изостря собствената й криза.

 

Етап на зрял брачен холон (семейна двойка)

Официален брак. Този етап може да продължи доста дълго време – 8-10 години. Може да се роди още едно дете. На този етап, ако семейството е функционално, взаимоотношенията са винаги стабилни. Ако семейството е дисфункционално, тогава следващият период може да бъде много труден.

Съжителство. Ако семейството е преминало през всички предишни етапи успешно, тогава в етапа на зрелия брачен холон те се чувстват доста комфортно. Вече е формирана система за принудително оправдание на „нежеланието да се регистрират официални отношения“, тъй като близките са спрели да питат и нови познати не се появяват толкова често. На този етап партньорите могат да регистрират брак, тъй като връзката е предвидима, надеждна и двамата имат желание да се премахнат негативните аспекти (юридически) на съжителството, които могат да бъдат единственият източник на напрежение.

Често отношенията могат да не са достатъчно комфортни. Ако жилището принадлежи на един от партньорите, тогава другият се притеснява, че територията, която той може да подобри, може да се счита за негов дом само в момента, в който връзката се поддържа, а когато се разделят, всичко ще трябва да се построи наново. Това поражда напрежение и намалява мотивацията за инвестиране на материални средства и усилия за подобряване на дома и създаване на уют. Възможно е да остане напрежение, свързано със страха от внезапна смърт на партньора и съответно от неговото наследяване на общото им имущество. Обикновено тези въпроси се обсъждат импулсивно по време на спорове и остават неразрешени.

Обикновено следващата фаза от развитието на семейството съответства на кризата на средната възраст на съпрузите, когато хората правят предварителна равносметка на живота си.

Официален брак. Често съпругът може да осъзнае, че няма да отиде по-високо по кариерната стълбица, за която преди е мечтал. Неговото разочарование може да засегне семейството му и най-вече съпругата му. Възможно е и обратното – може съпругът да постигне много, но това се забелязва от другите и не се цени в семейството.

Криза на средната възраст е етап, в който е налице силно желание да се промени всичко – работа, семейство, местоживеене, страна, образование. По-често не е възможно да се промени и човек остава с това, което е имал преди кризата. Особено важна е подкрепата на съпруга, интересът от негова страна, интересът към преживяванията на този, който пръв е влязъл в кризата. При официалните бракове съществуването на такъв аргумент като запазване на семейството, един вид фантом, но много мощен.

Съжителство. Повечето мъже, които съжителстват, се представят пред другите като необвързани, докато жените назовават себе си ​​омъжени. При криза на средната възраст се появява субективно усещане, че човек е спрял да се развива, страхува се да живее и мисли за смъртта. Обхванат е от страхове, че живота е на свършване и започва да жадува за любовни преживявания. Проблемите, които са били скрити, сега избухват в съзнанието и се усещат като непоносими. Често мъжете, достигнали средна възраст и определен социален статус, стават привлекателни за младите жени и, обратно, съпругата, за която физическата привлекателност е много по-важна, чувства, че е станала по-малко интересна за мъжете. Стереотипите за избягване на проблеми, които са били разработени до този момент, стават по-неадекватни.

Разпадането на семейните отношения се случва по-бързо и по-лесно, отколкото при официалния брак, тъй като се използват аргументи в полза на факта, че след като не са се оженили по-рано, това означава, че „нещо не е съвсем наред“ и е необходима нова пълноценна връзка. Състоянието на еуфория, характерно за период на страстна любов, позволява да се мисли, че това е човекът, когото е чакал (чакала) цял живот.

Интересът, вниманието и търпението от страна на съпруга (съпругата) не се проявяват в пълна степен поради потиснатост, свързана с необходимостта да се съхранят отношенията в самота.

 

Етап на „празното гнездо“

Официален брак. Най-интензивни кризи семейството преживява тогава, когато някой влиза в него или го напуска.

Криза може да възникне с напускането на всяко дете, но най-силно се преживява напускането на онова дете, което е играло най-важната роля във взаимодействието на родителите.

-родителите може да открият, че няма за какво да говорят.

-възможна е ескалация на стари, неразрешени конфликти (през този период броят на разводите е голям);

-самотен родител може да възприеме напускането на детето като преждевременна старост;

-при дълбок конфликтът, може да се стигне до опити за убийство или самоубийство.

Съжителство. По правило онези бракове, които все още са оцелели на този етап, не се различават от проблемите и преживяванията, характерни за официалния брак. Но в състояние на съжителство, когато партньорите имат деца от предишни бракове, могат да възникнат сериозни разногласия по отношение на наследяването на имущество.

Освен това сега онези въпроси от началото на отношенията, останали неизказани от самата двойка, се задават от вече пораснали деца. Проблемите с наследството в официална двойка са предвидени от закона и съпрузите може да не поемат отговорност за тяхното разрешаване, дори ако не всичко устройва децата. Но в отношения на съжителство голяма роля играе волята на родителите, което може да бъде причина за манипулация от страна на родственици и дори да доведе до разрив на двойката, особено ако един от съпрузите иска да се събере отново със собственото си дете без разрешаване на кризата на етапа „празно гнездо”.

 

Последният етап от жизнения цикъл

Официален брак. Пенсионирането може да направи проблема  „оставане сами един с друг“ по-остър. Липсата на себеактуализация може да доведе до появата на разнообразни симптоми. Често симптомите на единия съпруг помагат на другия да се адаптира към живота в пенсия. Когато единият съпруг умира, другият остава сам и е принуден да търси нови връзки със семейството.

Съжителство. Може би на този етап, при условие че партньорите не са сключили официален брак и имат деца от първите си бракове, недостатъчната себереализация и желанието да „бъде със семейството“ ще доведат до прекъсване на връзката.

 

***

Забележка:

Брачен холон

Системната семейна терапия приема за начална точка на създаване на семейството момента, в който двама души – мъж и жена, се съберат, за да създадат семейство. В същото време е важно да се отчита, че всеки партньор има свой специфичен набор от ценности и очаквания, съзнателни или несъзнателни, от малоценностни до идеални. Тези два набора от ценности трябва да бъдат съгласувани с времето, за да направят съвместния живот възможен. В хода на житейските взаимодействия всеки съпруг трябва да се откаже от някои от собствените си предпочитания и очаквания, губейки част от своята индивидуалност, но укрепвайки връзките, които обвързват. По този начин се създава нова система. Тези компромисни тенденции не се разпознават толкова директно в живота. Те просто съществуват и се реализират чрез метода на опита, придобит чрез конфронтация и дискусия.

Някои несъзнавани тенденции се усвояват лесно (например, двамата съпрузи са от патриархални семейства и тезата „Жената трябва да готви храната” не се оспорва от никого). Може да съществува и система на договаряне –  „Днес е твой ред да миеш чиниите.“

И в двата случая чувството за собствената личност и личността на партньора се формира в нова ситуация – брак. Този процес може да бъде болезнен, тъй като винаги има усещане за „предателство“, тъй като не са оправдани „надеждите“ – несъзнателни механизми на създадения идеал.

Една от важните задачи на съпружеската подсистема е да създаде граници, които защитават съпрузите, дава им пространство за задоволяване на собствените си психологически нужди без намесата на роднини, деца и други. Адекватността на тези граници е важен аргумент за постигане жизнеспособност на семейната структура.

Ако се разглежда само първичното семейство, тогава отношенията на съпрузите могат да се състоят само от едно – възрастен към възрастен. Съществуването на първичното семейство като отделна система в днешния индивидуалистичен свят, без поддържащи системи, може да създаде претоварване в съпружеския холон.

Маргарет Мийд разглежда тази ситуация като един от стресорите, пред които са изправени семействата в западния свят. В същото време брачната система може да се превърне в арена за утвърждаване и дисквалификация на единия от членовете и дори на самото семейство от други членове на семейството извън съпружеския холон. Брачната система може да бъде мощна подкрепа при взаимодействието с външния свят и може да бъде убежище от външен стрес. Когато обаче опитът, придобит от съпрузите в извънсемейния живот, се въведе в семейната подсистема и той е несъвършен, семейството ще става все по-нежизнеспособно. Като цяло, съпружеската подсистема е от съществено значение за растежа на децата. В тази система детето вижда начини за изразяване на обич, отношението между партньорите и начините за разрешаване на конфликти. Това, което научава от семейството на родителите си, ще стане част от неговите ценности и очаквания при съприкосновението му с външния свят. Всяка дисфункция в съпружеската подсистема се отразява на общия климат в семейството и на всеки от неговите членове. В едно семейство детето може да стане „жертвен агнец“ или да влезе в съюз с един от родителите, който е враждебен към другия. То може и да получи власт и да обърне йерархията на семейната структура и с това да обезсили родителите си от отговорността им да бъдат родители.