Поставихте ли се в средата? Не, малко по-високо от средата, нали? Направихте точно това. Това се дължи на един обективен факт подчинен на законите на психологията.

Всеки човек със здрав ум и активна памет би постъпил по този начин.  На всеки би било любопитно да приложи този тест спрямо любимите си хора. Направете експеримент с тях и след това представете предварително подготвен лист хартия с резултата. Съвпадението понякога е до милиметър.

Какво заключение може да се направи от този изящен експеримент? Когато общуваме с партньор, трябва да помним, че общуваме с човек, който има добро мнение за себе си. Това трябва да се подчертае с целия ви външен вид и изграждането на фрази по време на разговор, също така е важно да се гарантира, че няма пренебрежителни жестове, снизходително изражение на лицето и т.н. Най-добре е по време на разговор да гледате внимателно събеседника през цялото време. Освен това отговорът, който следва да дадете на партньора е програмиран в самия въпрос. И не само програмиран. Това е принудителен отговор. Опитайте се да се поставите на северния полюс. Ще видите, че няма да се получи. Защо? Защото обикновено по-близо до Северния полюс се поставят хората със слаб ум.  А по-близо до юг? И това няма да  проработи. Хората, които са в дълбока депресия или мъдреци като Сократ, който е казал: „Знам само, че нищо не знам“, се поставят по-близо до южния полюс.

Ако отговорът на партньора не ни устройва (я той, както току-що установихме, е принуден), ние сме задали грешен въпрос. По този начин, за да управлявате партньора по общуване, е необходимо да моделирате своето поведение и той ще бъде принуден да действа, както вие искате.

Възниква въпросът: какво да кажем за партньора? Ние печелим, но какво ще стане с него? Това е особеността на психологическата борба, че няма победители и победени. Тук или двамата печелят, или и двамата губят. Следователно вашата победа ще бъде и победа на вашия партньор. В никакъв случай не трябва да възпитавате партньора си. Нека си припомним, че възпитанието приключва на петата или седмата година. По-нататъшното въздействие се нарича превъзпитание. А да превъзпитавате можете само един човек – самия себе си.

Следователно обектът на възпитание е винаги под ръка. Отваря се блестяща перспектива: работете върху себе си, поведението си, изучавайте законите на психологическата борба. Бъдете твърд, но мъдър и прощаващ учител. Не наказвайте своя подопечен твърде сурово, опитайте се да го убеждавате. Все пак превъзпитанието е пренастройка, а пренастройването винаги е трудна и болезнена работа. Не забравяйте, че придобиването на знания е като навиването на кълбо.

Основи на амортизацията

Когато подхождате към общуването като към психологическа борба, трябва да разчитате на натрупаната през вековете мъдрост (библейски текстове, учения на източни мъдреци и др.).

1.Практикувайте систематично. Въпросът е откъде мога да намеря време? Отговорът е – не е необходимо допълнително време. Всеки от нас общува и всеки има неуспехи. (Онези, които са доволни от резултатите от общуването си, които са обичани от приятелите си, обожавани от съпругата си, идеализирани от подчинените си, уважавани от началниците си, които никога не влизат в конфликт,  са гении в общуването. Те вече са усвоили всичко на интуитивно ниво). Ако обаче имате неуспехи в общуването, то тези провали трябва да бъдат внимателно анализирани, като се търсят само собствените грешки. Всички знаем поговорката: „Виждаш клечицата в окото на брат си, а не виждаш гредата в собственото си око.  Първо извади гредата от собственото си око и тогава ще разбереш как да извадиш съчицата от окото на брат си.“

2.Не се страхувайте от трудностите и провалите. „Влезте през тясната порта, защото зад широката портата и пътят е широк, а той води към гибел и мнозина минават по него и защото зад тясната порта пътят е тесен, а той води към живот и малцина го намират.”

3.Практикувайте първо отбрана, защита.

Практикувайте първоначално само с един партньор – той е достатъчен. 

„Помирете се бързо със съперника си, докато сте още на път с него...“

4.Игнорирайте подигравките на другите. „Не отговаряйте на глупака според глупостта му, за да не заприличате на него.“

5.Не тържествувайте при успех, защото „Гордостта предхожда унищожението, а арогантността предшества падението.“

6. Напълно дайте инициативата на партньора си по време на обучението си.

Принципът на амортизация се основава на законите на инерцията, които са характерни не само за физическите тела, но и за биологичните системи. За да се тушира инерцията, човек прилага амортизацията, без винаги да я осъзнава. И тъй като не я осъзнава, не винаги я използва.

Много по-успешно човек използва физическото амортизиране. Ако бъдем бутнати от високо и сме принудени да паднем, ние продължаваме движението, което ни е наложено, като се опитваме да амортизираме (омекотим, обезценяване, избягване) удара. По този начин потушаваме, тушираме последствията от бутането и едва тогава се изправяме на краката си. Ако бъдем бутнати във водата, то и тук първо продължаваме движението потъване, което ни е наложено и едва след като силите на инерцията престанат, тогава изплуваме. Спортистите са специално обучени за амортизация. Вижте как един футболист взема топката, как един боксьор избягва ударите. Борецът пада в посоката, в която противникът го блъска, при което увлича ударилия го със себе си, след това добавя малко от енергията си и се оказва на върха, фактически използвайки силата на опонента. На това се основава и принципът на амортизацията в междуличностните отношения.

Моделът на амортизацията е добре представен в „Приключенията на добрия войник Швейк”: „Шрьодер спря пред Швейк и започна да го разглежда. Резултатите от наблюденията си полковникът резюмира с една дума:

- Идиот!

- Смея да доложа, господин полковник, идиот! – отговори Швейк.

Какво очаква един партньор, когато се обърне към нас с определени предложения? Не е трудно да се досетите – нашето съгласие. Цялото тяло, всички метаболитни процеси, цялата психика са настроени на това. И изведнъж ние отказваме. Как го караме тогава да се почувства? Не можете да си представите? Спомнете си как сте се почувствали, когато сте поканили момиче (момче) на танц или на кино, а сте получили отказ! Спомнете си как се чувствахте, когато ви отказаха работата, която ви интересува, въпреки че знаехте, че няма основателни причини за такъв отказ! Въпреки, че искаме нещата да се случат по нашия вариант, при отказ най-важното е първата стъпка да бъде амортизация. Само тогава у човек се запазват възможности за продуктивен контакт с опонента в бъдеще. В този случай амортизацията е незабавно съгласие с доводите на партньора.

Амортизацията може да бъде непосредствена (директна), отложена (забавена) или профилактична (превантивна).

Непосредствена амортизация

Непосредствената амортизация често се използва в процеса на общуване в ситуации на „психологическо ласкателство“ в три варианта: а) когато ви правят комплименти или ви галят, б) канят ви за сътрудничество или в) нанасят ви „психологически удар“.

Примери на техники за амортизация.

При „психологическо ласкателство“:

A: Днес Вие изглеждате великолепно.  

Б.: Благодаря за комплимента! Да, наистина днес се чувствам прекрасно.

Последното изречение е задължително. Някои хора правят комплименти неискрено, със съзнателна или несъзнателна цел да смутят партньора си. Отговорът може да завърши тук, но можете да добавите следното: „Особено се радвам да чуя това от вас, защото не се съмнявам във вашата искреност.“

При "покана за сътрудничество":

A.: Предлагаме ви позицията на началник на отдел.

Б.: 1) Благодаря ви. Съгласен съм (ако е договорено).

2) Благодаря за интересното предложение. Трябва да помисля и да претегля всичко (ако се очаква отрицателен отговор).

Трябва да се отбележи, че специалистът по психологическо айкидо дава съгласие след първата покана. Ако първата покана е била неискрена, всичко веднага си идва на мястото. Следващия път с вас няма да играят тази игра. Ако поканата е искрена, ще ви бъдат благодарни за бързото съгласие. От друга страна, когато вие сами трябва да направите някакво делово предложение, то също трябва да направите само веднъж. Нека си припомним правилото: „Да убеждаваш означава да принуждаваш“. В този смисъл, предлагайте (поканете) само веднъж, защото ако това се повтори или потрети, предложението ви вече е принуда. Обикновено специалистът по психологическо айкидо не предлага нищо сам, но организира дейността си по такъв начин, че да бъде поканен по темата, който го интересува.

При „психологически удар“:

A: Ти си глупак!

Б.: Вие сте абсолютно прав! (избягване на удара)

Обикновено две или три бягства при атака са достатъчни. Партньорът изпада в състояние на „психическо гроги”, той е дезориентиран и объркан. Вече няма нужда да го удряте. Уверен съм във вашата почтеност, скъпи мой читателю! Няма да удряте някой, който лежи без нужда, но ако все пак е абсолютно необходимо, отговорът може да бъде продължен по следния начин:

„Колко бързо разбрахте, че съм бил глупак. Успявах да крия това от всички толкова години. С вашето прозрение ви очаква голямо бъдеще! Просто се учудвам, че шефовете ви още не са ви оценили!“

Пример: За илюстрация по-долу е описана сцена, която се разиграва в градски автобус.

Пътник (мъж), усвоил умения за амортизация на конфликт при общуване, качвайки се в препълнен автобус пропуска дама да мине преди него и се напъхва последен, опрял гърбът си във вратата. Когато вратата се затваря, той започва да търси в многото си джобове (той е облечен със яке, панталон и сако) билета си. При тези движения естествено причинява известно неудобство на дамата, стояща едно стъпало по-високо. В този момент внезапно по него е хвърлен „психологически камък“. Дамата казва гневно:

- Докога ще се ровите?!

Веднага последва обезценяващ отговор:

- Дълго.

По-нататък диалогът протича по следния начин:

Тя: Но така палтото ви може да ми се качи на главата!

Той: Може (с лека, едвам доловима в думите му усмивка).

Тя: Няма нищо смешно!

Той: Наистина, няма нищо смешно.

В това време от „галерията“ (останалите пътуващи, чули всичко) съвсем естествено се разнася приятелски смях. По време на цялото пътуване дамата не обелила нито дума.

Представете си колко дълго щеше да продължи конфликт, ако на първата забележка беше отговорено с традиционен отговор, например:

- Това не ви е такси, може да потърпите!

Това е вариант за директна амортизация, т.е. „на момента“. Тези, които започват да овладяват тази техника обаче, често се оплакват, че в момента на контакта нямат време да съобразят как да извършат амортизацията и отговарят в обичайния си конфликтен стил. Работата е там, че много от нашите шаблони на поведение работят автоматично, без да включват мислене. За да приложите техниката, на първо място, трябва да потиснете точно тези шаблони, а след това внимателно да изслушате партньора си и да се съгласите. Тук няма нужда да съчинявате нищо! Да се ​​върнем към горния пример. Виждате ли, той използва „енергията“ на партньора си по общуване и сам не измисля нито една дума! Просто потвърждава, казаното от другия.

Отложена (забавена) амортизация

Когато непосредствената амортизация е неуспешна, се използва отложена (забавена) амортизация, ако е необходимо. Ако директният контакт между партньорите е преустановен, може да се изпрати амортизационно писмо.

Пример: П., на 42 години, научен работник във военно учебно заведение, офицер, посещава психотерапевт за психологическа помощ, с оплаквания за постоянна потиснатост и минорен тон на настроение. Следва да се допълни, че това не е първия му контакт с психотерапевт – преди това е преминал курс по психологическо айкидо при същия психотерапевт, усвоил е и успешно прилага метода за пряка амортизация. По неговите думи това му е позволило значително да укрепи позицията си на работното място и да въведе своите разработки. Психотерапевтът бил изненадан от наличието на подобна симптоматика, тъй като бил убеден, че П. не би трябвало да има повече проблеми. С една дума, посещението му е било неочаквано.

При първата среща П. споделя следната история:

Преди около година и половина се увлича по служителка от съседен отдел. Инициативата за сближаване дошла от нея. Тя му се възхищавала безкрайно, съчувствала му при неуспехи. Под негово ръководство тя започнала да овладява разработените от него методи, усвоявала ги доста успешно и станала негов пламенен последовател. Тя била първата, която обяснила любовните си чувства. Били на прага да започнат съвместен живот, когато изведнъж, напълно неочаквано за него, приятелката му предложила да спрат срещите. Това се случило няколко дни след като му било предложено да се пенсионира (П. е бил военнослужещ), но да остане на свободна практика в армията.

Новите обстоятелства определено били неприятни, но не толкова значими, защото П. получил възможност да продължи изследванията си, въпреки че заплатата станала значително по-малка. Той възприел раздялата с приятелката си като катастрофа. Всичко сякаш се разпадало. Трябвало да се адаптира към новите работни условия, но за него бил приоритет изясняването на отношенията с приятелката му. Опитите не довели до нищо и П. решил да не говори повече с нея и „да изтърпи“, защото разбрал, че в крайна сметка всичко ще мине. Това продължило около месец. Той не я виждал и постепенно започнал да се успокоява. Но изведнъж тя започна да се обръща към П. с делови въпроси без никаква нужда и го гледала при това  с подчертана нежност.

За известно време отношенията се подобрили, но след това отново последва прекъсване. Това продължило още шест месеца. Накрая П. разбрал, че тя му се подиграва, но все пак се поддал на провокациите. По това време той е развил изразена депресивна невроза. При поредната кавга тя му каза, че никога не го е обичала. Това бил последният удар.

За психотерапевтът станало ясно, че да изпраща в това състояние П. в битка сега нямало смисъл. Ето защо, специалистът предложил да приложат отложена амортизация – написали амортизационно писмо.

Амортизационно писмо

„Ти си напълно права, че прекрати нашите срещи. Благодаря ти за наслаждението, което ми достави, явно от съжаление. Ти игра толкова изкусно, че не се съмнявах нито за секунда, че ме обичаш. Ти ме плени и нямаше как да не отговоря на това, което тогава смятах за твое чувство. В него нямаше нито една фалшива нотка. Не пиша това, за да те накарам да се върнеш. Сега това вече не е възможно! Ако кажеш, че отново ме обичаш, как да повярвам? Сега разбирам колко трудно ти е било с мен! И една последна молба. Опитай се да не се срещаш  с мен дори по работа. Трябва да свикнем. Казват, че времето лекува, въпреки че все още ми е трудно да го повярвам. Желая ти щастие!".

След това в плика заедно с писмото били поставени всички нейни писма и снимки. Веднага след изпращането на писмото П. изпитал голямо облекчение. А когато започнали многобройните опити на приятелката му да възстанови връзката, спокойствието на П. вече било напълно стабилизирано.

Вижда се, че няма смисъл да се прави подробен анализ на амортизационните ходове на това писмо. В него няма нито един упрек. Важно е обаче да се обърне внимание на една психологическа тънкост, съдържаща се във фразата: „Опитай се да не се срещаш с мен дори по работа“. Когато П. фиксира тази своя молба към приятелката си да не се среща с него, тя веднага се опитлаа да подобри отношенията. Нека да си припомним принципа, че в общуването забраните имат обратен ефект. Ако искате да постигнете нещо от човек, забранете му да го направи. Забраненият плод винаги е сладък. И обратното, човек се опитва да откаже това, което му се налага, т.е. ако клиентът се беше опитал да я накара да го заобича, с други думи, да я принуди -  ефектът щеше да е обратен.

Както показва опитът, в началните етапи на овладяване на техниката на амортизация е по-добре да се пишат писма. Начинаещите са в силно емоционално вълнение и често след един или два хода на обезценяване преминават към стария конфликтен стил на общуване. Освен това партньорът може да прочете писмото няколко пъти. Всеки път той ще бъде в различно психологическо състояние. Рано или късно писмото ще предизвика необходимия психологически ефект. Има случаи, когато отговорът на амортизационно писмо може да се забави с месеци, дори година.

Профилактична (превантивна) амортизация

Превантивната амортизация може да се използва в професионалните и семейни отношения в тези случаи, когато конфликтът следва един и същ стереотип, когато заплахите и упреците приемат една и съща форма и поведението на партньора предварително е известно. Модел на превантивна амортизация откриваме в „Приключенията на добрия войник Швейк“. Един от героите на книгата, подпоручик Дуб, когато разговарял с войниците, обикновено казвал: „Познавате ли ме? Не, не ме познавате! Вие ме познавате от добрата страна, но сега ще ме опознаете и от лошата. Аз вас ще ви накарам да ревете.“ Един ден Швейк се натъква на подпоручик Дуб.

Подпоручик Дуб: Ти защо се мотаеш тук? - попитал той Швейк. Познаваш ли ме?

Швейк: Смея да доложа, че не бих искал да ви опозная от лошата страна.

Подпоручик Дуб онемял от тази дързост, а Швейк спокойно продължил:

Швейк: Смея да доложа, че искам да ви познавам само от добрата страна, за да не ме накарате да рева, както обещахте миналия път.

У подпоручик Дуб беше останал само дъх да извика:

Подпоручик Дуб: Махай се, негоднико, ще говорим после!

В такива случаи Карнеги предлага: „Кажете за себе си всичко, което вашият обвинител се готви да каже и ще отнемете вятъра от платната му.“ Или както се казва в поговорката: „Преклонена глава сабя я не сече.“

Пример: Нека сега разгледаме пример за превантивна амортизация в семейния живот.

Заместник главният инженер на голям завод, мъж на 38 години, женен, с деца, водещ активен обществен живот, споделя проблемите си по време на групова психотерапевтична сесия.  Тъй като обикновено се прибирал късно от работа, често възниквали конфликти със съпругата му, с която по принцип поддържал добри отношения. Упреците били със следното съдържание: „Кога ще свърши това? Не знам дали имам мъж или не! Имат ли децата баща или не! Мислиш си, че си незаменим! Излагаш се, те само те използват, товарят те като магаре, използват те!“ и пр.

Ето неговия разказ за епизод, случил се в семейството му след едномесечен тренинг за усвояване умения по овладяване на стресови ситуации.

„Един ден, след поредното късно пристигане у дома, видях в заплашителното мълчание на жена ми „психологически ръжен“ и се подготвих за битка.

Диалогът започна с вик:

Съпругата: Защо закъсня днес?

Вместо да се оправдавам, казах:

Аз: Скъпа, удивявам се от търпението ти. Ако ти се държеше така, както аз се държа, отдавна нямаше да мога да го издържа. В края на краищата, виждаш какво се случва: предишния ден закъснях, вчера се прибрах късно, днес обещах да дойда рано, но за късмет пак закъснях.

Съпругата (гневно): Зарежи психологическите номера! (тя знаеше за моите занимания.)

- Аз (виновен): Но какво общо има тук психологията? Ти имаш съпруг и в същото време практически нямаш. Децата не виждат баща си. Можех да дойда по-рано.

Съпругата (вече не толкова заплашително, но все пак недоволна): Добре...

Аз мълчаливо се съблякох, измих си ръцете, влезнах в стаята, седнах и започнах да чета нещо. По това време жена ми тъкмо довършваше готвенето на нещо вкусно. Бях гладен, миришеше много вкусно, но не отидох в кухнята. Тогава жена ми влезе в стаята и попита с известно напрежение:

Съпругата: Защо не отидеш да ядеш? Да не би да са те нахранили някъде?

Аз (виновно): Не, много съм гладен, но не го заслужавам.

Съпруга (малко по-меко): Добре, хайде ставай, ела да ядеш.

Отидох, хапнах малко и продължих да седя.

Съпруга (предпазливо): Какво, не ти ли е вкусно?

Аз (все още виновен): Не, много е вкусна гозбата, но не заслужавам.

Съпруга (много меко, дори нежно): Е, добре. Хапни си колкото искаш.

Конфликтът беше изчерпан, приключи, обезцени се. По-рано несъгласието ни можеше да продължи няколко дни.

Поразително просто е, но почти никой не използва превантивно омекотяване в служебните отношенията! Трябва да отидете при шефа си и да кажете нещо подобно: „Дойдох, за да ми се скарате. Знаете ли какво направих..."

Ето още три примера от практиката на психотерапевта:

Пример N1: Един от клиентите ми беше квалифициран стругар, но боледуваше доста често и с това предизвикваше недоволството на шефа си, който в разговор на четири очи му предложил да напусне работа. Клиентът премина успешно обучение по психологически бойни техники и се чувстваше добре и уверено. И ето какво измислил. След като работил добре в продължение на две седмици, написал писмо (амортизационно) за напускане и без да определя дата, отишъл при началника си, казвайки му следното:

„Разбирам, че бях бреме, но сега съм здрав. За да нямате съмнения в това, донесох ви писмо за напускане по собствено желание без дата. Поставям се изцяло на ваше разположение. Веднага щом ви разочаровам отново, определете дата и ме уволнете.“

Началникът го изгледал с изненада и нескрит интерес. Той отказал да приеме заявлението. Оттогава отношенията между началника и подчинения станали топли и близки.

Пример N2: Жена на средна възраст, инженер по безопасност на труда, която се интересуваше от психология, активно посещаваше тренинг програмите по психологическо айкидо и реши да се преквалифицира в областта на инженерната психология. За да направи това, тя трябваше да се запише в 3-годишни платени курсове, а средства за заплащане на обучението трябваше да получи от местоработата си.

Ето как успява да направи това.

Тя си уговорила среща с директора и влязла последна. Той изглеждал напрегнат и уморен. Започнала така:

Тя: Аз съм последният от опашката и нямам към вас молба, а предложение.

Директорът се отпуснал малко и тя продължила:

Тя: Това предложение трябва да донесе големи ползи за производството, но първо ще трябва да похарчите огромна сума пари.

Лицето на директора отново станало напрегнато. След това разговорът продължил по следния начин.

Тя: Ако не можете да приемете това предложение, няма да имам никакви оплаквания и предварително ми простете за дързостта.

Напрежението веднага спаднало и той любезно я помоли да продължи. Когато тя очертала същността на въпроса, той попитал колко ще струва. Когато тя обявила сумата (сумата била съвсем нормална за възможностите на предприятието), той се засмял весело и дал съгласието си:

Директорът: Е, това са дреболии!“

Пример N3:

Преминал през тренингова групова програма военнослужещ, считал, че ако придобитите умения и знания не са гарант  за живота му в армията, то поне били полезни за да запази здравето си и направили живота му в армията не толкова болезнен. На една от сесиите той разказал един от случаите, при които тези умения са му помогнали да спечели авторитет.

„Нашата група обикновено обядваше в цивилната столова със специални купони. Този ден тя не работеше. Командирът на групата опита да организира хранене с тези купони в друга столова, но не успя. Той изисквал, доказвал, крещял, но без резултат  Тогава предложих помощта си. Отидох при шефката на столовата и се обърнах към нея с думите:

- Имам огромна молба към вас. Ако откажете, няма да се обидя, защото разбирам, че това е много трудно.

Очертах същността на въпроса и я помолих да помисли как да изхрани 12 войници, които са достатъчно възрастни, за да бъдат нейни синове. И бяхме нахранени! После предадохме купоните в нашата столова и получихме парите за тях.“

Резюме

Амортизацията (известна още като обезценяване, туширане, омекотяване) е съгласие с всички твърдения на опонента. Има три вида амортизация: непосредствена (директна), отложена (забавена) и профилактична (превантивна).

Основни принципи на амортизацията:

1. Приемайте комплиментите спокойно.

2. Ако сте доволни от предложението, съгласете се от първия път (на момента).

3. Не предлагайте услугите си. Помогнете само когато сте свършили своята работа.

4. Предлагайте сътрудничество (услугите си) само веднъж.

5. Не чакайте хората да ви критикуват, критикувайте себе си.

Практическо приложение

Описаните три техники за непосредствена, отложена и профилактична амортизация биха били от полза на индивидуално, но особено на групово равнище. Ръководителите на различни ведомства, особено тези, в които служителите им работят с хора (учители, социални работници, администрация и пр.), биха могли да потърсят помощ от специалисти във воденето на групови тренинги, за да развият практически умения в своите подчинени за справяне в сресови ситуации и условия на възникващи конфликти.