ТЕОРИЯ НА АМОРТИЗАЦИЯТА. ОБЩУВАНЕ СЪС СЕБЕ СИ.

Принципът на амортизацията е разработен въз основа на изучаването и практическото приложение на транзакционния анализ – психотерапевтичен метод, открит и разработен от калифорнийския психотерапевт Ерик Бърн през 50-те и 70-те години на нашия век. Общуването, е една от най-съществените човешки потребности. Гладът за общуване, отбелязва Бърн, има много общо с глада за храна. Следователно тук са подходящи гастрономическите паралели.

Нужда от общуване

Балансираната диета трябва да включва пълен набор от хранителни вещества, витамини, микроелементи и др. Дефицитът на един от тях ще предизвика съответен тип глад. По същия начин общуването може да бъде пълно само ако всички негови нужди са задоволени, ако всички съставки са налице.

Има няколко вида глад за общуване.

Гладът за стимулация се развива при липса на стимули, необходими за общуване, т.е. в ситуация на пълна самота. При децата, лишени от необходимия контакт с хора в домовете за сираци, настъпват необратими промени в психиката, които впоследствие пречат на адаптацията им към социалния живот. Възрастен, който няма специално обучение, в условия на самота умира на 5-10-ия ден.

Задоволяването на глада за стимулация само по себе си обаче не може да направи общуването пълноценно.  Когато сме в командировка в многомилионен град или на почивка в претъпкан курорт, можем да изпитаме остро чувство на самота, ако не задоволим друг вид общуване – гладът за узнаване. Ето защо се опитваме да създаваме нови познанства и приятели на ново място. Ето защо се радваме да срещнем в чужд град човек, с когото не сме поддържали близки отношения у дома! По същия начин реагираме, когато в друга държава се окаже, че човека до нас е бългрин.

Но и това не е достатъчно. Необходимо е да се премахне още гладът за удовлетворяване нуждата от общуване. Той се развива тогава, когато човек е принуден да общува с хора, които не го интересуват дълбоко, а самото общуване е с формален характер.

След това трябва да се удовлетвори гладът за събития. Дори около вас да има симпатични хора, но не се случва нищо ново, тогава се развива скука. Също е усещането, когато слушате хубава музика дълго време – това е същата онази красива музика, която преди вие сте слушали с огромно удоволствие.  Именно тази потребност се явява причина хората да се наслаждават на слуховете, сплетните, интригите дори спрямо хора, които те познават и харесват. Задоволяването на тази потребност освежава процеса на общуване в една среда, в която действително нищо не се случва.

Следващата потребност е гладът за постижения. Необходимо е човек да постигне някакъв резултат, към който се стреми, да овладее някакво умение. Човек се радва, когато изведнъж започне да успява.

Гладът за признание също трябва да бъде задоволен. Така един спортист се състезава, въпреки че вече е показал рекордни резултати в тренировките, един писател се опитва да издаде книга, която е написал, а един учен се опитва да защити подготвена дисертация. И тук не става въпрос само за материални награди.

Ние ядем не просто продукти, а приготвяме от тях някои определени ястия и може да останем недоволни, ако дълго време не сме яли борш или пили компот. Разменяме поздрави (ритуали), работа (процедури), говорим по време на почивките (развлечения), обичаме, конфликтуваме. Липсата на определени форми на общуване може да доведе до структурен глад. Например, той възниква, ако човек само работи и изобщо не се забавлява.

Общуване със себе си (структурен анализ)

Млад инженер прави доклад на конференция. Той притежава и демонстрира определена поза, речник, мимика, пантомима, жестове. Това е Възрастен човек, който обективно оценява реалността. Прибира се вкъщи и жена му още от прага го моли да изхвърли боклука. И пред нас е друг човек – едно капризно Дете. Всичко се е променило: поза, речник, изражение на лицето, пантомима, жестове. На сутринта, когато вече тръгва за работа, синът му случайно разлива чаша черешов сок върху светлия му, внимателно изгладен костюм. И отново пред нас е друг човек – страховитият Родител.

Изучавайки комуникацията на хората, Е. Бърн описва три Аз-състояния, които има всеки човек и които по ред, а понякога и заедно, влизат във външната комуникация. Аз-състоянията са нормални психологически феномени на човешката личност - Родител (P) - Възрастен (В) - Дете (Д) (Фигура 2). Всички те са необходими за живота.

Детето е източникът на нашите желания, стремежи и потребности. Тук има радост, интуиция, творчество, фантазия, любопитство, спонтанна активност. Но има и страхове, капризи, недоволство. Освен това Детето притежава цялата психическа енергия. За кого живеем? Ами, да – в името на Детето! Това може да е най-добрата част от нашата личност.

Възрастният е необходим за оцеляване. Детето иска, а Възрастният изпълнява. Възрастният пресича улицата, изкачва планините, прави впечатление, добива храна, строи дом, шие дрехи и т.н. Възрастният контролира действията на родителя и детето.

Ако дадено действие се изпълнява често и стане автоматично, тогава се появява Родител. Това е автопилотът, който направлява нашия кораб правилно при нормални условия, което освобождава Възрастния от вземането на рутинни, ежедневни решения и това са спирачките, които автоматично ни предпазват от необмислени действия.

Родителят е нашата съвест. Девизът на Детето е искам, харесвам; на Възрастният – целесъобразно, полезно; на Родителят – длъжен, не трябва. Така се оказва, че истински щастлив е човек, при който иска, целесъобразно и длъжен  имат същото съдържание! Например, искам да напиша тази книга, целесъобразно е да напиша тази книга, длъжен съм да напиша тази книга.

Ако желанията на Детето са задоволени своевременно, те изглеждат умерени и не са трудни за изпълнение. Задържането на задоволяването на потребност води или до нейното изчезване, или до ексцесии. Това се случва например, когато човек се ограничава в храната: става чревоугодник или губи апетит.

Ако обкръжаващата действителност не се променя, организмът преминава към автоматично управление и всички желания на Детето и неговата безопасност става отговорност на Родителя. Обичайните действия изискват минимален разход на енергия и забраните стават незабележими. Възрастният в този момент може да се погрижи за други проблеми. Действията изглеждат подходящи, дори разумни, но съзнанието практически не участва в тях, тук няма мислене. Това става очевидно, когато ситуацията внезапно се промени, тогава контролът на Възрастния отслабва, а ригидните, консервативни програми на Родителя принуждават личността автоматично да извършва остарели, но в миналото целесъобразни действия. Така едно младо кокетно момиче, което автоматично използва козметика, става още по-привлекателно. Времето минава и ако Възрастният не контролира действията на Родителя, тогава същите прийоми я състаряват и я правят уродлива.

Ръководителите, родителите, учителите и като цяло, всички ние трябва да помним, че програмите за Родителя, особено тези, придобити в ранна детска възраст, могат да бъдат много устойчиви. За разрушаването на погрешни програми се изискват много усилия и специални прийоми. Родителят в своите искания и претенции, понякога става агресивен и принуждава Възрастния да работи във вреда на Детето, благодарение на чиято енергия съществува самият той.

Примерът по-долу илюстрира този феномен.

По време на едно от занятията си веднъж посъветвах участващите да почерпят гостите си само със сандвичи, чай и сладкиши. Веднага заваляха възражения: „Кой тогава ще дойде при нас? Какво ще кажат за нас? Как е възможно да дойдат гости, а аз да не приготвя хубава храна? Натискът от страна на Родителя може да бъде толкова силен, че всички сили на ума на Възрастния да бъдат насочени към извършване на неразумни неща. Купува се десет пъти повече храна, отколкото е необходимо и се изяжда пет пъти повече, отколкото е необходимо на Детето. Във всяка болница ще ви кажат, че повечето пациенти постъпват след празниците с инфаркт на миокарда, перфорирани стомашни язви и алкохолни психози. Както виждаме, твърдите програми на Родителя, които са извън контрола на Възрастния, не са толкова безобидни!

Ето още една опасност, която идва от Родителя. Тя е свързана с наличието на мощни забранителни програми, които пречат на личността да удовлетворява нуждите си: „Не се жени, докато не получиш висше образование“, „Никога не се запознавай с хора на улицата“, „Ще имам дете едва след 33 година.“ и т.н. За известно време те възпират Детето, но след това енергията на незадоволените нужди разрушава бента на забраните. Когато Детето (искам) и Родителят (не трябва) се карат помежду си, и Възрастният не може да ги помири, възниква вътрешен конфликт – човекът е разкъсван от противоречия. А „когато няма съгласие между приятелите, нещата няма да им вървят и това, което ще излезе от това, е само мъка“. Обучаващият се на психологическа борба в процеса на занятията трябва да анализира съдържанието на своя Родител, да премахне ненужните ограничения и да развие нови умения и това е напълно възможно.

Нека си припомним няколко епизода от романа на Джек Лондон „Мартин Идън“, които ясно илюстрират борбата между Детето и Родителя (вътрешно-личностен конфликт). На различни етапи Възрастният застава или на страната на Детето, или на страната на Родителя.

Мартин Идън пръв попадна при Морз. Преди да прекрачи прага, той несръчно свали шапката от главата си. В просторния хол веднага се оказа не на място. Той не знаеше какво да прави с шапката си и се канеше да я пъхне в джоба си, но в този момент Артър взе шапката от ръцете му и го направи толкова просто и естествено, че Мартин беше трогнат.

Огромните стаи изглеждаха твърде малки за крачещата му походка – той винаги се страхуваше да не хване рамото си за рамката на вратата или да събори дрънкулка от камината. Големите му ръце висяха безпомощно, той не знаеше какво да прави с тях. И когато му се стори, че ще докосне книгите на масата, той се отдръпна като подплашен кон и едва не събори столчето до пианото. По челото му се появиха капки пот и той спря, избърса лицето си с носна кърпа, огледа стаята със съсредоточен поглед, но в този поглед все още имаше тревога, като тази на диво животно, страхуващо се от капан. Беше заобиколен от неизвестното, страхуваше се от това, което го очакваше, не знаеше какво да прави.

Какво е интересното тук от гледна точка на структурния анализ?

Мартин Идън попада в непозната среда. Програмата на неговия Родител не съдържа поведенческите модели, необходими за тази обстановка. Тогава Аз-ът му на Възрастен  поема контрола. Въпреки че Мартин изглежда неловко, именно той е мислил, а не Артър, чието поведение е било просто и естествено, тъй като то е произлизало от Родителя.

„Но тогава се появи Рут. Тя говореше свободно и леко (Родител). Изведнъж тя улови пламенния поглед на Мартин. Никой мъж не я беше гледал така и погледът му я смути. Тя се обърка и замълча. Нишката на разсъждението внезапно й се изплъзна. Този мъж я плашеше и в същото време по някаква причина тя беше доволна, че той я гледа така (Дете). Придобитите възпитателни навици я предупреждаваха за опасността и силата на този коварен чар (Родител),  но инстинктът звънеше в кръвта й, изискваше тя да забрави коя е и какво е и да се втурне към госта от друг свят (Дете).

И докато Мартин Идън говореше, Рут го гледаше с възхищение. Огънят му я стопли. За първи път усети, че живее без да познава топлината. Тя искаше да се вкопчи в могъщ, пламенен мъж, в който кипеше вулкан от сила и здраве (Дете). Това желание беше толкова силно, че тя едва успя да се сдържи (Възрастен и Родител). В същото време нещо я отблъсна от Мартин (Родител). Отблъснаха я тези наранени ръце, в кожата на които мръсотията на живота сякаш беше впила, от тези подути мускули, от врата, протрит от яка. Неговата грубост я изплаши. Всяка груба дума обиждаше ушите (Родител). И все пак тя беше привлечена от него от нещо, което й се струваше като сатанинска сила. Всичко, което беше толкова здраво установено в мозъка й, изведнъж започна да се колебае. Животът му преобърна всички нейни обичайни условни представи. Животът вече не й се струваше нещо сериозно и трудно, а по-скоро играчка, с която е приятно да се играе, да се върти във всички посоки, но която може да бъде раздадена без много съжаление.  „Ето, поиграй си – каза й вътрешен глас, „гушни се до него, ако искаш толкова много, прегърни го през врата“ (Дете). Тя се ужасяваше от лекомислието на тези импулси, но напразно си налагаше да мисли за своята чистота, за своята култура – за всичко, което я отличаваше от него. Оглеждайки се, Рут видя, че другите го слушат като омагьосани, но в очите на майка си тя прочете същия ужас, ентусиазиран, но все пак ужас и това й даде сили. Да, този човек, който дойде от тъмнината, е създание на злото. Рут беше готова да разчита на преценката на майка си, както винаги е правила. Пламъкът на Мартин спря да я изгаря и страхът, който той вдъхна в нея, загуби силата си (Родител).

Мартин Идън се влюби в Рут и реши да стане част от нейния кръг. Той успя да преустрои програмата на своя Родител и да обогати своя Възрастен със знания. Година по-късно, на партито на Рут, Мартин разговаря с главния счетоводител за около петнадесет минути и Рут не можеше да се насити на любовника си. Очите му никога не блестяха, бузите му никога не се изчервяваха и Рут беше изумена от спокойствието, с което той водеше разговора (Родител с малко помощ от Възрастния). Но разговорът го заинтересува. Мартин не размахваше ръце, но Рут педантично отбеляза особения блясък в очите му и факта, че гласът му постепенно започна да се издига и цветът нахлу по бузите му (Дете). Мартин мислеше много малко за външния вид сега! Той видя колко знаещ и колко широко образован е неговият събеседник (Възрастния и Детето, на което ненатрапчиво помага Родителят).

Постепенно, с формирането на новата програма на Родител, Възрастният на Мартин все повече се освобождава от рутинната работа и започва да разбира ситуацията и своята любима. Мартин осъзнава, че за Рут „радостта от творчеството“ са празни думи. Тя обаче често ги използва в разговори и Мартин за първи път чу за радостта от творчеството от нейните устни. Беше чела за това, чувала го на лекции от университетски професори, дори го споменала, докато взимала бакалавърската си степен. Но самата тя беше чужда на оригиналността на мисълта, на всеки творчески импулс и можеше само да повтори това, което беше научила от думите на други хора. Затова тя не можеше да оцени творчеството на своя годеник, не можеше да си представи, че човек може да стане писател без диплома (Родител).

Възрастният Мартин не може да осигури необходимото финансово състояние на Рут. Когато Мартин попада в скандална история, вътрешният Родител на Рут  с действията си  побеждават нейното дете. Настъпва разпад на отношенията.

За Мартин всичко завършва трагично. Неговият Родител беше унищожен без да може да я защити по начина, по който Родителят на Рут я защити, въпреки че я лиши от щастие.

Само творчеството не беше достатъчно за неговото Дете. То загуби обичайния си социален кръг, не придоби нов, любовта се срина. Настъпи остър комуникативен глад, въпреки че имаше много хора наоколо. Мартин не успя да предпази своето Дете от депресия.