1151# Въпросник за ниво на морално-етична отговорност на личността.

                                                    (Евгений Павлович Ильин)

Всяка черта от морално-етичната сфера на личността се проявява в определени ситуации, изискващи актуализация и конкретна външна проява на нравствени и морални качества в действия и постъпки. От своя страна, последните може да се изразят в широк диапазон (диспозиции) на поведение. Освен че човек анализира етичната коректност на собственото си поведение, е важно също да отчита и тяхната явна и латентна (ако това е възможно – несъзнаваните аспекти на мотивация, степента на осъзнатост и рефлексия) детерминация.

Описание на скалите:

Скала № 1 Рефлексия на морално-етични ситуации (морална рефлексия, рефлексия, актуализираща се в ситуации, свързани с морално-етични колизии и конфликти).

Скала № 2 Интуиция в морално-етичната сфера (нравствен интуиция).

Скала № 3 Екзистенциален аспект на отговорността.

Скала № 4 Алтруистични емоции.

Скала № 5 Морално-етични ценности.

Скала № 6 Лъжа (социална желателност).

Високото ниво на формирана морално-етична отговорност  е свързано със социална отговорност, високо равнище на саморазбиране и ниско ниво на социална желателност.

Инструкция:  Предлагаме Ви да участвате в една оценка на Вашата личност. За целта е необходимо да отговорите на списък с 30 твърдения. Ако сте съгласен с твърдението, напишете   знак „+“ (да) пред номера му, а ако не сте съгласен – знак „–“ (не). Ако се затруднявате да отговорите, то напишете „0“ (не зная).  Обръщаме внимание, че от правилността на Вашите отговори ще зависят нашите изводи за искреността и точността на резултатите Ви.

Стимулен материал:

1.Мисля, че чувството на любов в съвременния свят вече загубило своята ценност.  

2.На мнение съм, че да се оцени интуитивно аморалността на един човек не е по силите на никой.  

3.Според мен, да правя анализ на своето поведение е нещо необходимо, но не е задължително.  

4.В живота си се придържам повече към принципа „харесва ми“, а не към „аз съм длъжен“.  

5.Мисля, че такива понятия като „дълг“ и „чест“, в съвременния свят вече са загубили своето първостепенно значение.  

6.Никога не пропускам (не съм пропускал) интересни часове като ученик (студент).  

7.Според мен безкористната помощ за другите, в крайна сметка ги прави инфантилни и неспособни да се справят сами.  

8.Да се съветват с вътрешния си глас, решавайки етични проблеми, е свойствено за хората със слаборазвито мислене и рефлексия.  

9.Хората, които постоянно се самообвиняват, обикновено не са уверени в себе си и не са адаптирани добре в обществото.   

10.На мнение съм, че само силната личност е способна да отговаря за своя живот и постъпки.

11.Хората, които непрекъснато се борят за справедливост, са всъщност едни завистници и парвенюта.    

12.Никога и на никого не съм отказвал помощ, дори ако тя вреди на моите интереси.   

13.Съчувствието и разбирането на другия човек – това не е решение на проблема му, а бягство от него.  

14.Считам, че никой не е в състояние да вземе правилно решение в сложна етична ситуация.  

15.Когато анализирам мотивите на поведението на другите, аз получавам истинско удоволствие.  

16.Мисля, че човек не може да отговаря за всичко, което се случва с него в живота му.  

17.Ако постоянно се вслушваш в „гласа“ на своята съвест, можеш да останеш без „хляб“.  

18.Зная, че да се спори с родителите е безполезно, затова  никога не го правя.  

19.Да преживявам искрена  радост от успехите на другите – това е моят възглед, а на обратната страна стои завистта.

20.Когато виждам около себе си борбата между „доброто и злото“,  ми се струва, че това е  примитивно и остаряло.

21.Ако постоянно се замисляме върху това как да живеем правилно, животът ще мине покрай нас.   

22.Мисля, че човек не е длъжен да носи отговорност за кризите и конфликтите, които са се случили в живота му.

23.Обществото диктува ценностите и идеалите и човек не може да се избави от това.  

24.Никога не си позволявам да оценявам другите. 

25.Обикновено чувството за вина е характерно за хора, които имат ниска самооценка и са неуверени в себе си.  

26.Хората, които постоянно се съобразяват с „гласа“ на съвестта си изглеждат смешно и старомодно.

27.Считам, че човек трябва да върши нещата, а не да мисли как това ще се отрази на другите.  

28.Понякога проявената от човек безотговорност е в полза на другите.  

29.Мисля, че за да успее човек, понякога е нужно да се опре на принципа „целта оправдава средствата“.  

30.Да се манипулират другите е неетично и аз никога не правя това.  

Ключ

Всички отговори, съвпадащи с ключа носят 1 бал.

Скала № 1 „Рефлексия на морално-етични ситуации“ (конфликти, колизии): отговори „не“ на твърдения № 3, 9, 21, 27; отговор „да“ на твърдение № 15.

Скала № 2 „Интуиция в морално-етичната сфера“: отговори „не“ на твърдения № 2, 8, 14, 20, 26.

Скала № 3 „Екзистенциална отговорност“: отговори „не“ на твърдения № 4, 10, 16, 22, 28.

Скала № 4 „Алтруистични емоции“: отговори „не“ на твърдения № 1, 7, 13, 19, 25.

Скала № 5 „Морално-етични ценности“ : отговори „не“ на твърдения № 5, 11, 17, 23, 29.

Скала № 6 „Лъжа“: отговори „да“ на твърдения № 6, 12, 18, 24, 30.

Ако количеството бал по скала „Лъжа“ е от 3 до 5 бала – резултатите по теста са недостоверни.

За да се определи нивото на формиране на морално-етична отговорност, е необходимо да се сумират резултатите по скалите на въпросника.

-от 0 до 5 бала – ниско ниво на морално-етична отговорност;

-от 5 до 15 бала – средно ниво на морално-етична отговорност;

-от 15 до 25 бала – високо ниво на морално-етична отговорност;

 
Превод от руски, Кунчев.

Източник: Ильин  Е.П., Психология совести: вина, стыд, раскаяние»: Питер; Санкт-Петербург; 2017г.