56# Скала за оценка на позитивни и негативни синдроми (РАNSS)

                                                 (С. П. Кей, Л. А. Оплер и А. Фицбейн)

 

Инструкция: При провеждане на целенасочено клинично интервю с болния, маркирайте по всеки от симптомите онзи пункт който съответства на степента на неговото изразяване.

 

СКАЛА ЗА ПОЗИТИВНИ СИМПТОМИ (П)

I. П.1.НАЛУДНИ ИДЕИ (Необосновани, нереалистични и идеосинкратични идеи. Изразеността се оценява по съдържание на мислите, изказванията по време на интервюто и  тяхното влияние върху социалните отношения и поведение на болния).

1.Отсъстват: състоянието на болния не съответства на определеното разстройство

2.Много слаба изразеност: съмнителна патология, оценяваните признаци могат да са на границата на нормата.

3.Слаба изразеност: наличие на едно или две неясни, малко оформени и неустойчиви налудни идеи,, които не нарушават мисленето, поведението и отношението на болния с другите хора.

4.Умерена изразеност: калейдоскопично редуване на много малко оформени и неустойчиви налудни идеи или наличие на няколко ясно оформени идеи, които понякога се отразяват на мисленето на болния, на неговите отношения с другите и поведението му.

5.Силна изразеност: наличие на многобройни, ясно оформени и устойчиви налудни идеи             които периодично се отразяват на неговото мислене, социалните отношения и поведение.

6.Много силна изразеност: наличие на комплекс от оформени, нерядко систематизирани,             устойчиви налудни идеи, които забележимо нарушават процеса на мислене, отношението на болния към другите и неговото поведение.

7.Крайна степен на изразеност: наличие на устойчив комплекс от многочислени и детайлно систематизирани налудни идеи,, оказващи съществено влияние на основните аспекти в живота на болния, водещи до неадекватни постъпки, в някои случаи опасни за болния и обкръжението му.

 

II. П-2. РАЗСТРОЙСТВО НА МИСЛЕНЕТО (Дезорганизация на мисловния процес, характеризиращ се с целенасочен поток от мисли, т.е. излишна детайлизация (обстоятелственост),резоньорство, аморфни асоциации, непоследователност, паралогично или „запушени мисли” Изразеността се оценява по състоянието на познавателно-речевия процес в процеса на интервюто).

1.Отсъстват: състоянието на болния не съответства на определеното разстройство

2.Много слаба изразеност: съмнителна патология, оценяваните признаци могат да са на границата на нормата.

3.Слаба изразеност: обстоятелствено, резоньорско, паралогично мислене. Болният изпитва някои затруднения при опит да се концентрира в една мисъл. При проява на настойчивост от изследователя, може да се повлияе от случайни асоциации.

4.Умерена изразеност: при елементарно и кратковременно общуване запазва способност да се съсредоточи върху определени мисли, но при незначителен натиск или при по-сложна ситуация, мисленето става много аморфно (неясно) и лишено от целенасоченост.

5.Силна изразеност:.болният почти винаги изпитва трудности при организиране на                  целенасочен поток от мисли, които се проявяват в непоследователност,  неясно мислене дори при отсъствие на външна настойчивост.

6.Много силна изразеност: мисловната дейност е сериозно разстроена практически постоянно; отбелязва се отчетлива непоследователност и разпокъсано мислене

7.Крайна степен на изразеност: разпокъсаността на мисленето достига до степен на                 безсвързаност. Поява на изразени хаотични асоциативни идеи, водещи до пълна загуба на способности за общуване или мутизъм.

 

III. П-3. ХАЛЮЦИНАЦИИ (Изказвания или поведение показващо възприятие без съответстващи на тях външни дразнители.  Патологичното възприятие може да се прояви в слуховата, зрителната, обонятелната или соматичната сфера.  Изразеността се оценява по устните съобщения или външни прояви по време на интервюто, а също така и по сведения, получени от медицинския персонал и родственици).

1.Отсъстват: състоянието на болния не съответства на определеното разстройство.

2.Много слаба изразеност: съмнителна патология, оценяваните признаци могат да са на границата на нормата.

3 Слаба изразеност:  една или две редки, но отчетливи халюцинации или няколко неясни патологични възприятия, не увреждащи мисленето или поведението на болния.

4.Умерена изразеност: чести, но непродължителни халюцинации; мисленето и поведението на болния са нарушени незначително.

5.Силна изразеност:. чести халюцинации, засягащи понякога повече от една чувствена сфера и забележимо нарушаващи мисленето и/или поведението. Възможна е налудна интерпретация на халюцинаторни преживявания със съответните емоционални и вербални последици.

6.Много силна изразеност: практически непрекъснати халюцинации, съществено нарушение на мисленето и поведението на болния. Разстройството на възприятието се преживява като реално случващи се събития със съответните емоционални и вербални реакции; рязко затрудняване на адаптационните възможности на болния.

7.Крайна степен на изразеност: личността практически напълно е обладана от халюцинации, които фактически определят мисленето и поведението. Халюцинациите са съпроводени с устойчиви налудни интерпретации, вербални и поведенчески реакции, които предполагат пълно подчинение на императивните халюцинации.

 

IV.П.4. ИДЕИ ЗА ВЕЛИЧИЕ (Повишена самооценка и необоснована убеденост в своето превъзходство, включващи идеи за притежание на особени способности, богатство, знания, власт или морална правота. Изразеността се оценява по съдържанието на мислите, установени по време на интервюто с изследователя и отразяващи поведението на болния).

1.Отсъстват: състоянието на болния не съответства на определеното разстройство.

2.Много слаба изразеност: съмнителна патология, оценяваните признаци могат да са на границата на нормата.

3.Слаба изразеност: забелязва се известна експанзивност и самохвалство.  Ясно оформени идеи за величие не се наблюдават.

4.Умерена изразеност: болният демонстрира своето превъзходство над другите, държи се с превъзходство, възможно е слабо оформяне на налудни идеи за особеното положение или способностите му, които не определят еднозначно поведението на болния.

5.Силна изразеност: ясно оформени идеи за изключителни способности, власт или изключително положение, които оказват влияние върху отношението на болния към другите, но не се проектират в поведението му.

6.Много силна изразеност: ясно оформени налудни идеи за превъзходство по няколко параметри (богатство, знание, власт и пр.), които се проявяват не само в изказванията, но и в отношението към другите, а също и в някои действия.

7.Крайна степен на изразеност: мисленето, взаимоотношенията с другите и поведението практически напълно се определят от множество налудни идеи за необичайни способности, богатство, знания, власт и/или морални достойнства, които могат да придобият нелепо (гротескно) съдържание. 

 

V.П.5. ВЪЗБУДА (Хиперактивност, проявяваща се в усилени двигателни функции, повишена чувствителност към външни дразнители, повишено ниво на бодърстване (хипервигилитет), извънредно неустойчиво настроение.  Изразеността се оценява по характера на поведението по време на интервюто, а също и по сведения получени от медицинския персонал и родствениците).

1.Отсъстват: състоянието на болния не съответства на определеното разстройство.

2.Много слаба изразеност: съмнителна патология, оценяваните признаци могат да са на границата на нормата.

3.Слаба изразеност: болният е незначително развълнуван нивото на бодърстване е повишено; ясно изразени епизоди на възбуда или извънредна изменчивост на настроението отсъстват. Речта може да бъде ускорена.

4.Умерена изразеност: по време на беседата се забелязва явно вълнение, повишена раздразнителност, ускорена реч и двигателна активност. Епизодично може да се наблюдават тласъци на силна възбуда.

5.Силна изразеност: съществена хиперактивност или елементи на тласъци на двигателна възбуда. Болният е затруднен да стои на едно място повече от няколко минути.

6.Много силна изразеност:  болният е извънредно възбуден през цялото време на интервюто, разсеян; могат да се наблюдават нарушения на съня и храненето.

7.Крайна степен на изразеност: извънредната възбуда на болният затруднява нормалното хранене, нарушава съня и взаимоотношенията му с другите.  Ускорената реч и усилената двигателна възбуда могат да предизвикат речева разпокъсаност, обърканост и изтощение.

 

VI.П.6. ПОДОЗРИТЕЛНОСТ, ИДЕИ ЗА ПРЕСЛЕДВАНЕ (Необосновани или преувеличени мисли за преследване, проявяващи се в чувство за предпазливост, недоверие, подозрителна бдителност или много отчетливи убеждения за вражеско отношение на околните. Изразеността се оценява по съдържанието на изказванията по време на интервюто и тяхното влияние върху поведението на болния).

1.Отсъстват: състоянието на болния не съответства на определеното разстройство.

2.Много слаба изразеност: съмнителна патология, оценяваните признаци могат да са на границата на нормата.

3.Слаба изразеност: болният проявява предпазливост и дори открито недоверие, но нарушения в мисловната дейност, в поведението и отношенията му с другите практически отсъстват.

4.Умерена изразеност: недоверието се забелязва ясно, като то затруднява воденето на интервюто и се отразява в поведението на болния. Отсъстват идеи за преследване. От друга страна частично могат да се наблюдават слабо оформени налудни идеи за преследване, които не влияят върху социалните отношения.

5.Силна изразеност: недоверието е изразено толкова силно, че то води до разрив във взаимоотношенията с другите. Могат да се наблюдават оформени налудни идеи за преследване, незначително  променящи характера на отношения с хората или поведението на болния.

6.Много силна изразеност: оформени идеи за преследване, имащ тенденция към разширение, систематизация и оказващ съществено влияние на отношението на болния към другите хора.

7.Крайна степен на изразеност:  комплекс от систематизирани налудни идеи за преследване, практически напълно определящи начина на мислене, социалните отношения и поведението на болния.

 

VII.П.7. ВРАЖДЕБНОСТ (Вербални или други прояви на гняв и неприязън, в т.ч. сарказъм, пасивно-агресивно поведение, заплахи и открито нападение. Изразеността се оценява по поведението по време на интервюто и по данни на медицинския персонал, и родствениците).

1.Отсъстват: състоянието на болния не съответства на определеното разстройство.

2.Много слаба изразеност: съмнителна патология, оценяваните признаци могат да са на границата на нормата.

3.Слаба изразеност: непреки или скрити прояви на гневливост, например сарказъм, неуважение, враждебни изказвания, епизоди на раздразнителност.

4.Умерена изразеност:  открито враждебно настроение, бърза раздразнителност и открити прояви на гняв и негодувание.

5.Силна изразеност: болният е крайно раздразнителен, понякога прибягва до словесно оскърбление и заплахи.

6.Много силна изразеност: контактът с болния е затруднен вследствие на оскърбления и заплахи, което съществено нарушава взаимоотношенията му с другите хора.  Болният може да бъде настроен войнствено, да има склонност към разрушения, но не прибягва към физическо нападение на хора.

7.Крайна степен на изразеност:  изразен гняв с практически пълно отсъствие на контакт с изследователя и другите хора или епизоди на физическо нападение на хора.

 

Обща сума от баловете по Скала за позитивни синдроми –  ……………

 

 

СКАЛА ЗА НЕГАТИВНИ СИМПТОМИ (Н)

I.Н.1. ПРИТЪПЕН АФЕКТ (Снижена емоционалност, изразена чрез намаляване експанзивността на мимиките, неспособност за проява на чувства и комуникативна жестикулация. изразеността се оценява чрез наблюдение за физически прояви на душевния тонус и емоционалност на болния по време на интервюто).

1.Отсъстват: състоянието на болния не съответства на определеното разстройство.

2.Много слаба изразеност: съмнителна патология, оценяваните признаци могат да са на границата на нормата.

3.Слаба изразеност:  мимиките и комуникативната жестикулация са затруднени, измъчени, изкуствени или твърде бедни.

4.Умерена изразеност: намаляване диапазона на експресивност, а жестикулацията предопределя „скучен” (неизразителен) външен вид.

5.Силна изразеност: афектът е „притъпен” (туширан), мимиката е оскъдна, жестикулацията е бедна.

6.Много силна изразеност: изразена притъпеност на афекта и недостатъчност на емоционалните реакции, които се наблюдават през по-голямата част от времето.  Понякога са възможни извънредно силни, неконтролируеми афективни разряди във вид на възбуда, избухвания на ярост или безпричинен смях.

7.Крайна степен на изразеност: мимически модулации и комуникативна жестикулация практически отсъстват.  Изразът на лицето показва безразличие или скованост..

 

II.Н.2. ЕМОЦИОНАЛНА ОТХВЪРЛЕНОСТ (Отсъствие на интерес към жизнените явления, участие в тях и усещане за емоционална съпричастност към тях.  Изразеността се оценява по сведения, получени от медицинския персонал и родствениците, а също понякога и по време на интервюто).

1.Отсъстват: състоянието на болния не съответства на определеното разстройство.

2.Много слаба изразеност: съмнителна патология, оценяваните признаци могат да са на границата на нормата.

3.Слаба изразеност: болният обикновено е слабо инициативен и понякога може да прояви слаб интерес към обкръжаващите събития.

4.Умерена изразеност: обикновено болният се самоотстранява от влиянието на обкръжаващата среда и към предявяваните към него искания, но при активно поощрение може да бъде въвлечен в активност.

5.Силна изразеност:. наблюдава се отчетлива емоционална отхвърленост от обкръжаващите хора и събития; не се подлага на никакъв опит за активизация отвън. Изглежда сдържан, сговорчив, липсват определени цели, временно може да бъде увлечен в кратко общуване и да се пробуди интерес към собствените му нужди.

6.Много силна изразеност: изразено безразличие към обкръжаващите го; отсъствието на емоционални реакции се проявява в рязко намаляване на вербалното общуване с хората и с пренебрежение на собствените нужди. В тази връзка е необходимо да се организира специално наблюдение и грижи за болния.

7.Крайна степен на изразеност: в резултат на дълбоко равнодушие към обкръжаващите го и отсъствие на емоционални преживявания, болният изглежда почти напълно отстранен, некомуникативен и безразличен към собствените си нужди.

 

III.Н.3. ТРУДНОСТИ В ОБЩУВАНЕТО (малоконтактност, некомуникабилност) (Отсъствие на откритост, откровеност в разговорите с хората, липса на съпреживяване, на интереси или участие в събеседване, които се проявяват чрез затрудняване създаването на междуперсоналните контакти и намаляване обема на вербалното и невербалното общуване.  Изразеността се оценява по характера на поведението и отношението на болния към изследователя в процеса на интервюто).

1.Отсъстват: състоянието на болния не съответства на определеното разстройство.

2.Много слаба изразеност: съмнителна патология, оценяваните признаци могат да са на границата на нормата.

3.Слаба изразеност: при общуване с болния се усеща определена изкуственост, напрежение,, високопарност. Речта на болния не придобива емоционална дълбочина, тя често има обезличен и резоньорски характер.

4.Умерена изразеност: като правило болният изглежда отчужден, държи се дистантно със събеседника, на въпросите отговаря механично, действията му изразяват скука или отсъствие на интерес към интервюто.

5.Силна изразеност: явната отчужденост и незаинтересованост на болния към беседата значително затруднява продуктивния контакт с него. Болният се старае да избягва поглед очи в очи.

6.Много силна изразеност: болният се намира във висша степен на безразличие към обкръжаващите го, държи се на разстояние от събеседника, избягва да го гледа в очите и не издържа на погледа му.  Отговорите са повърхностни и еднозначни. Опитите за невербален контакт практически остават без отговор.

7.Крайна степен на изразеност: Болният не се поддава да бъде увлечен в интервюто, изглежда абсолютно безразличен, упорито избягва вербален и невербален контакт с изследователя.

 

IV. Н.4. ПАСИВНА-АПАТИЧНА СОЦИАЛНА ОТХВЪРЛЕНОСТ (Снижаване интереса и инициативата в социалните отношения в резултат на пасивност, апатия, загуба на енергия и волеви подбуди, които водят до намаляване на общителността и пренебрежение на всякаква дейност. Изразеността се оценява по сведения за социалното поведение на болния, получени от медицинския персонал и родствениците).

1.Отсъстват: състоянието на болния не съответства на определеното разстройство.

2.Много слаба изразеност: съмнителна патология, оценяваните признаци могат да са на границата на нормата.

3.Слаба изразеност: временна проява на интерес към социално общуване, но изключително малко инициативен. Встъпва в контакт с други хора само по тяхна инициатива.

4.Умерена изразеност: пасивно, механически, без интерес участва в повечето социални отношения, старае се да стои в сянка.

5.Силна изразеност: взима пасивно участие в много стеснен кръг социални контакти, практически не проявява интерес към тях или инициатива. Намира се в много малка част от времето в процес на общуване с други хора.

6.Много силна изразеност: през по-голямата част от времето е апатичен, стреми се към самоизолация, много рядко проявява каквато и да било активност, като има временно пренебрежително отношение към своите нужди. Само в отделни случаи встъпва в социални контакти.

7.Крайна степен на изразеност: много дълбоко апатичен, социално изолиран, пренебрегва собствените си нужди, престава да се самообслужва.

 

V. Н-5. НАРУШЕНИЕ НА АБСТРАКТНОТО МИСЛЕНЕ (Разстройство на абстрактно-символичното мислене, изразяващо се в затруднение на класификацията и обобщението, а също така и неспособност да се откъсне от конкретните и егоцентирични способи за изпълнение на задачи. изразеността се оценява по отговорите на въпроси за смисловата обобщеност на предмети и понятия, интерпретация на пословици; конкретното мислене доминира над абстракцията в процеса на интервюто.). 

1.Отсъстват: състоянието на болния не съответства на определеното разстройство.

2.Много слаба изразеност: съмнителна патология, оценяваните признаци могат да са на границата на нормата.

3.Слаба изразеност: на лице е тенденция да се представя буквална или личностна интерпретация на сложни пословици, възможни затруднения при тълкуване на абстрактни или отделно свързани тълкувания от концептуален характер.

4.Умерена изразеност: болният често прибягва към конкретни способи на мислене, изпитва затруднение при интерпретацията на повечето пословици и някои абстрактни понятия, а също така при отделяне на характерни признаци и функции на явления или предмети.

5.Силна изразеност:. мисленето преимуществено е конкретно, болният изпитва трудности при интерпретация на повечето пословици и понятия.

6.Много силна изразеност: болният не е способен да разбере абстрактния смисъл на една от предложените му пословици или начини за изразяване; класифицира по функционално сходство само най-елементарни понятия.  Мисленето е напълно непродуктивно и ограничава способността за отделяне на характерни признаци и определяне на функционалното предназначение; наличие на идиосинкратични интерпретации.

7.Крайна степен на изразеност:  болният запазва само конкретното си мислене, напълно е налице неразбиране на пословици, разпространени метафори и сравнения или прости понятия; изчезва способността за класификация на предмети и явления дори на основата на най-характерни признаци или функции; провеждането на интервюто практически е невъзможно поради ярко изразени нарушения на мисловната дейност.

 

VI. НАРУШЕНИЕ НА СПОНТАННОСТТА И ПЛАВНОСТТА НА РЕЧТА (Затруднено нормално речево общуване в резултат на апатия, чувство за беззащитност, снижение на волевите подбуди или нарушения на мисленето, които се проявяват чрез разстройство в плавността на речта и продуктивността на вербалния контакт. По изразеност на тези признаци в интервюто изследователят дава бална оценка).

1.Отсъстват: състоянието на болния не съответства на определеното разстройство.

2.Много слаба изразеност: съмнителна патология, оценяваните признаци могат да са на границата на нормата.

3.Слаба изразеност: болният е малко инициативен по време на интервюто, отговорите му обикновено са кратки и лишени от подробности; за да бъде получена информация следва да бъдат задавани директни и насочващи въпроси.

4.Умерена изразеност: речта на болният е лишена от плавност, неравна и прекъсната. За получаване на необходимата информация често се задават насочващи въпроси.

5.Силна изразеност: интервюто определено страда от липса на спонтанност и откровеност от страна на болния, отговорът на въпросите обикновено е едно или две кратки предложения.

6.Много силна изразеност: отговорите на болния се свежда до няколко думи или кратка фраза, насочени към прекратяване на интервюто или рязко съкращаване обема на общуване с изследователя (например: ”Не зная”, „не мога да говоря за това”). В резултат, беседата е силно затруднена и непродуктивна.

7.Крайна степен на изразеност: речта на болния като правило се свежда до случайни изказвания; интервюто на практика не е възможно.

 

VII. Н-7. СТЕРЕОТИПНО МИСЛЕНЕ (Нарушенията на плавността, спонтанността и гъвкавостта на мисленето се проявяват в ригидност, повторяемост или обединеност на мисли. Изразеността се оценява по характера на познавателните процеси по време на интервюто).

1.Отсъстват: състоянието на болния не съответства на определеното разстройство.

2.Много слаба изразеност: съмнителна патология, оценяваните признаци могат да са на границата на нормата.

3.Слаба изразеност: наблюдава се известна ригидност на нагласите и представите. Болният може да откаже да разглежда алтернативи или да изпита затруднение при превключване от една мисъл на друга.

4.Умерена изразеност: през цялото време на беседата болният се връща към едно и също, той трудно превключва от една тема на друга.

5.Силна изразеност:.ригидността и стереотипността на мисленето се изразяват много силно; интервюто е ограничено до една или две преобладаващи теми.

6.Много силна изразеност: неконтролируемо повторение на искания, заявления, отделни мисли или въпроси, което значително затруднява интервюто.

7.Крайна степен на изразеност: в мисленето, поведението и разговорите болният доминира постоянно повторяеми идеи или отделни фрази, което води до неадекватно рязко разграничение от контакта с изследователя.

 

Обща сума от баловете по Скала за негативни синдроми –  ……………