298а# Практическо ръководство

   за прилагане на визуално-вербална полупроективна методика за изследване на

          социалната приспособимост на детето / Le Test-Film, Rene’ Gille (Рене Жил)

                                                                    (първа част)

Забележка: Тук е представен в превод от руски език текст  на  „Практическо ръководство за прилагане на методиката „Филм-тест“ на Рене Жил, предназначена за изследване на социалната и психологична адаптация на деца (от 4-5г. до 11-12г.), особеностите на конкретно-личностните отношения с обкръжаващите, някои поведенчески характеристики и личностни черти.  Методиката позволява да се получи информация, която да допълни разбирането за вътрешния свят на детето и може успешно да се използва при подготовката за оказване подкрепа с цел корекция на неговата личност и поведение.

Практическата значимост на този текст се изразява във възможностите, които предоставя както за използване в психодиагностичната практика на студенти и практикуващи психолози, така и за придобиване на по-задълбочени знания по дисциплините „Социална психология“ и „Психодиагностика“.

Учебното пособие е предназначено за обучение на студенти от факултет „Психология“, „Социална педагогика“, слушатели във факултетите за преподготовка и повишаване на квалификацията по специалност „Психология“, студенти от други специалности  по курс „Психология и педагогика“ и разбира се, в практическата дейност на училищни психолози, педагози и психиатри.

ВЪВЕДЕНИЕ

Напоследък много изследвания са насочени към проблемите на междуличностните отношения. Нарастващият интерес към този проблем отразява преди всичко желанието на психолозите да изучават личността на човек като динамична структура, която е постоянно в процес на развитие, един от най-важните източници на което е общуването, а резултатът –  взаимната връзка между хората.

Предложеното методическо ръководство е посветено на един от най-популярните диагностични методи за изучаване на междуличностните отношения на детето – „Филм-тестът“ Рене Жил. Тъй като е полупроективна, методиката позволява на изследователя да получи задълбочена и изчерпателна информация за структурата на конкретно-личните отношения на детето с другите, както и за някои поведенчески характеристики и личностни черти.

Подробното изложение на въпросите за регистрацията, обработката и интерпретацията на данните, описани в ръководството, позволява както на начинаещите изследователи, така и на практикуващите специалисти да работят с този метод, като  сведат до минимум възможните грешки. В допълнение към практическите въпроси, ръководството отразява някои теоретични аспекти по изучаване проблема за междуличностните отношения.

Целта на този текст е да запознае студентите и психолозите-професионалисти с методите за диагностика на междуличностните отношения на децата от предучилищна и начална училищна възраст, както и да консолидира теоретичните знания на курсовете във ВУЗ по „Психодиагностика“ и „Социална психология“.

1.ПСИХОДИАГНОСТИКА НА МЕЖДУЛИЧНОСТНИТЕ ОТНОШЕНИЯ НА ДЕТЕТО: ОБЕКТ И МЕТОДИ.

1.1.Междуличностни отношения – определение. 

Междуличностните отношения са многостранно понятие, което обхваща практически почти целия диапазон от живота на човек. Те започват от отношенията му с големите социални групи (нация, колективи, екипи и т.н.) и стигат до микросоциални отношения (семейството, отношенията „възрастен-дете“, „дете-дете“ и т.н.).

Междуличностните отношения са тясно свързани с различни видове обществени отношения и са неразделна част от взаимодействието, в чийто контекст често биват разглеждани. В същото време редица автори (В. Н. Мясищев, М. С. Каган, Е. О. Смирнова) смятат, че междуличностните отношения представляват специален вид отношения, които не могат да бъде сведена нито до съвместна дейност, нито до комуникация или до взаимодействие. Като начало е необходимо да определим и сравним понятията „обществено отношение“, „общуване“ и „отношение“.

Обществените отношения са официални, формално закрепени, обективирани и действени връзки. Те са водещи в регулирането на всички видове отношения, вкл. междуличностните. 

Междуличностните отношения са субективно преживени, в различна степен осъзнавани взаимовръзки между хората, проявяващи се в процеса на съвместната им дейност и общуване. В основата им стоят разнообразни емоционални състояния на взаимодействащите лица и техните психологични особености.  За разлика от деловите (инструменталните) отношения, които могат да бъдат както официално закрепени (формално определени), така и незакрепени, междуличностните връзки (понякога наричани експресивни) винаги са с подчертана емоционална съдържателност.

Общуването е психично взаимодействие, проявяващо се в различни форми между хората, включително информационно-комуникативната. Б.Д. Парыгин пише: „Общуването е сложен многостранен процес, който може едновременно да се прояви и като процес на социално взаимодействие на индивидите, и като информационен процес, и като отношение на човек към човек, и като процес на взаимно влияние и взаимно разбиране“.

Общуването е широко използвано понятие в контекста на дейностният подход и се разглежда като особен вид дейност (М.И. Лисина, А.Н. Леонтьев, А.А. Бодалев и др.), при която междуличностните отношения се явяват включени в проблематиката на общуването.  Същевременно междуличностните отношения интензивно се изучават в руслото на психологията на отношенията (основно от А.Л.Лазурски и В.Н.Мясищев). В центъра на това направление стои разбирането за личността, ядро на която се явява индивидуално интегрирана система от субективно-оценителни отношения към действителността.

В работите на М.И.Лисина предмет на изследване е общуването на детето с другите хора, като под общуване се разбира дейност в качество на продукт на която встъпват отношенията с другите. Следва да се подчертае, че в центъра на вниманието на автора се намира не толкова външната поведенческа картина на общуването, колкото неговия вътрешен, психологически пласт, т.е. потребността и мотивите за общуване, които по съдържание и действие са отношение.  С други думи, отношенията се представят като емоционални продукти на дейността.

 Отношението не може да бъде сведено само до действие (или активност), още повече, че в много случаи отношението е противоположно действие.  За разлика от действието, отношението:

-няма цели и не може да бъде произволно;

-то не е процес и следователно няма пространствено-времево разположение; то по-скоро е състояние, отколкото процес;

-няма културно-нормативни външни средства за неговото осъществяване и следователно, не може да бъде представено и усвоено в обобщена форма; то винаги е пределно индивидуално и конкретно.

Паралелно с тези разбирания, А.А.Бодалев отбелязва, че „отношението е тясно свързано с действието. То поражда действие, променя се, преобразува се в действие и само формира и възниква в действие“.  Личностният смисъл (най-близък аналог на понятието отношения в концепцията на А.Н.Леонтиев) се явява и формиращото съзнание (което, както е известно предшества действието) и главна характеристика на действието, както и негов резултат. От тук става ясно, че отношението може да бъде и източник на действие и негов продукт, но е валидно и обратното – отношението далеч не винаги адекватно изразява себе си във външна активност. 

Междуличностните отношения включват три компонента: когнитивен (познавателен), емоционален и поведенчески (практически, регулативен) и в този контекст могат да се отделят три направления в теоретико-практическите изследвания:

-Когнитивен (познавателен) компонент – най-ярко е представен в работите на А.А. Бодалев и неговите последователи. В този контекст другият човек встъпва като предмет на възприятието, разбирането и познанието.

-Емоционален компонент (или атракция), известен като симпатия, е разработен  детайлно в трудовите на В.Н. Мясищев, където акцентът се поставя върху изучаване детерминацията на емоционалните отношения между двама души, на различни етапи от развитието на техните отношения.  Разположението на единия човек спрямо другия се разглежда в зависимост от нивото на изразеност на обекта на симпатии. Под свойства на обекта или субекта на симпатия се разбира: или чисто външни характеристики (привлекателност, общителност и пр.) или социално-ролеви (статус, образование, компетентност). Емоционалното съдържание на междуличностните отношения се променя в две противоположни направления: от конъюнктивни (позитивни, сближаващи) през индиферентни (неутрални) и дизъюнктивни (негативни, разделящи). 

Поведенчески (практичен) компонент, известен като предмет на действие или въздействие (влияние). Самият термин „въздействие” предполага целенасочено външно влияние върху лице от страна на друг, който е противопоставен на него. В случая, ако единият от партньорите харесва другия, поведението ще бъде доброжелателно, насочено към оказване на помощ и продуктивно сътрудничество. Ако обектът не е симпатичен, то интерактивната страна ще бъде затруднена.  Между тези поведенчески полюси има голям брой различни форми на интеракции, реализацията на които се определя от социокултурните норми на групите, към които принадлежат общуващите субекти.

По този начин междуличностните взаимоотношения стават вътрешно съдържание на съвместни дейности и определят взаимната готовност на субектите към определен вид взаимодействие, което е съпроводено с емоционално преживяване: положително, индиферентно или отрицателно. Отношението може да бъде едновременно източник на дейност и на продукт.

1.2.Методи за диагностика на междуличностните отношения на детето. 

В момента в психологията има голям брой специфични методи за изследване на междуличностните отношения, но не всички от тях са релевантни за изследването на децата.

Недостатъчното развитие на речта и съответно сложността при вербализация на своите емоционални състояния и чувства на детето в доучилищна и начална училищна възраст, съществено ограничават набора от възможни диагностични методики, ситуационни тестове, схеми за наблюдение, а от друга страна тестовете, конструирани като въпросници са малко ефективни. Ние можем да отделим следните групи методически средства за социално-психологична диагностика на междуличностните отношения при децата.

Диагностика на междуличностните отношения на основата на субективните предпочитания.  В тази група традиционна методика е социометричния тест, предложен от Дж. Морено през 1934г.  Неговото съдържание представляват субективните междуличностни предпочитания (избори) на членовете на групата в определена сфера (например, работа, отдих, обучение и пр.). На основата на получените от членовете на групата субективни избори, се определя социометричния статус на индивида (лидер, аутсайдер, среден и пр.), структурата на междуличностните отношения, наличието на груповщина, сплотеност, формален/неформален лидер и пр.

Съществуват редица модификации на социометричния тест. Например, аутосоциометричната методика предполага изследваното лице само да „измери“ взаимните отношения на хората един към друг и към самия себе си. Такава е методиката на К.Е.Данилин от 1981г.

Интересен вариант на аутосоциометрия за деца създава Яков Львович Коломинский (1984). На изследваното лице се предлага бял лист (А-4), на който са нарисувани четири концентрични кръга и се иска: да разположи условни обозначения (или снимки) на приятелите си, които се радват на много симпатии и харесване, в централния кръг на чертежа; тези, на които повече симпатизира – във втория кръг и т.н. Според създадената аутосоциограма, могат да се отделят девет социални статуса на всеки член на групата. На основата на самоопределението, методиката разкрива предполагаемите и въображаемите социометрични статуси.

Методики за наблюдение и експертна оценка на интерпретацията. Ситуационен тест.  В социалната психология доста често се използват методики за изследване на междуличностните отношения, като акцентът се поставя върху обективното и обширно описание на интеракциите, които впоследствие се интерпретират на база определени теоретични възгледи. Съдържанието на схемите за наблюдение зависи от теоретичните ориентации на психолога и спецификата на решаваната задача.

Една от най-известните методики за регистрация на междуличностните отношения принадлежи на Р. Бейлс (R. Bales, 1970), който разработва схема, позволяваща в един единствен план да се интерпретират различните видове интеракции в групата. Според тази схема, експертът (подготвеният наблюдател) може да кодира всяко взаимодействие във всяка малка група по 12 показателя, които са обединени в четири големи категории (области): позитивни емоции; решаване на проблема; поставяне на проблема; негативни емоции.  Благодарение на тази формализирана процедура, наблюдението може да определи различни нива на групова динамика, статусите и ролите на участниците във взаимодействието.

Методики за косвена оценка на междуличностното взаимодействие. Най-известните методики от тази група се основават на закономерностите в проксемичното поведение (пространствено-териториално значение на общуването) на хората. При тези методики акцентът е поставен върху изборите, които прави субектът за своето пространствено разположение спрямо другите, като се приема, че този избор зависи от междуличностните отношения – положителното емоционално отношение се проявява при избори на сближаване или по-малка дистанция спрямо другите. Инструментите за изследване, основаващи се на феномена „личностно пространство“ могат да бъдат разделени в три категории:

а) методики за наблюдение на реални ситуации;

б) техники за символично моделиране на реални ситуации; 

в) проективни методики.

Счита се, че методиките за наблюдение предоставят много достоверна информация за междуличностните отношения. Класическата процедура представлява прилагане на схема за изследване, в която проксемичното поведение на две лица се фиксира от наблюдателите или по-сложна схема (К. Петерсон, 1982), при която проксемичното поведение на членовете на определена група  се документират чрез видеозапис, а впоследствие се извършва анализ на поведението на всеки участник.  Като илюстрация на една елементарна такава процедура може да се разгледа следния вариант:  в помещението се разполагат маса и два стола, като последните са поставени на достатъчно голяма дистанция един от друг. Експериментаторът, седящ на единия стол, предлага на изследваното лице още при влизане да седне на другия – „Вземете стола и седнете“.  Свободният избор на дистанция, проявяващ се при избора на място за разположение на стола,  се свързва с психологичната ситуация на междуличностни отношения – „психолог-клиент“.

Методики за символично моделиране на междуличностни ситуации.  Те имат голямо разнообразие, като в много от тях на изследваното лице се предлага комплект от фотоснимки (картинни табла), в които са фиксирани различни разположения на „масата и столовете“. На лицето се предлага да избере онази картина, на която е изобразено най-комфортното за него разположение.  Други варианти на моделиране предполагат по-голяма активност на изследваното лице, когато той сам  трябва да структурира ситуация, самостоятелно разполагайки определени символи или играчки, изобразяващи хора или обекти, по определен начин в пространството.  Според метода, описан от Дж. Кют (1962), детето поставя изрязани фигурки на различни хора на кадифено табло. При сравняване на данните за линейните разстояния между фигурките и съответните данни от други психологични методи, изследователят стига до извода, че емоционалните разстояния между хората се изразяват чрез линейни разстояния в символична ситуация.

Проективните методики се основават на същия принцип и не се различават съществено от методическите способи за моделиране, но по своята процедура и използван стимулен материал, те са насочени към определена сфера на познанието. При тях детето играейки в „семейството“, разполага по определен начин членовете, предоставяйки по този начин на психолога материал за интерпретация. 

Известна и най-често прилагана при изследване на междуличностни отношения е методиката „Рисунка на семейството“ (Drawing-Family Technique) – група проективни методики, предназначени за оценка на вътрешно-семейните отношения.

В теста „Нарисувай своето семейство“ на В. Вулф (1947), се предлага на детето бял лист (А-4) и цветни моливи и се иска да нарисува своето семейство. Анализира се последователността, в която рисува фигурите на членовете, тяхното взаимно разположение, наличието на пропуснати членове, включването на външни лица (или други обекти) за семейната система.

„Кинетична рисунка на семейството“ е предложена от Р.Бернс и С. Кауфман. Тази методика изисква от детето да нарисува всеки член на семейството в действие. Интерпретацията се основава на символичното тълкуване на изобразените отношения.

„Рисунка на семейство животни“ – това е модификация на „Нарисувай своето семейство“ и основно е предназначен за затворени, имащи проблеми в общуването деца.

Методиката САТ – Children’s Apperception Test (L. Bellar, S. Bellar, 1978) е за деца от 3 до 10г. В качеството на проективен материал се използват 10 картини, изобразяващи сцени на отношенията между животни.  TAT – Tematic Apperception Test Г. Мюрей (1935) е за деца на възраст над 10г. и включва изображения на сцени между хора. Наборът от картини в тестовете САТ и ТАТ е съставен така, че активизират реакции у детето по теми, свързани с отношението към родителите, братята и сестрите. Разказът на детето предоставя разнообразни сведения преди всичко за личностните проблеми на детето в сферата на отношенията с другите.

Методиката „Два дома“ (The Two-Houses Technique) е разработена от И. Вандвик и П. Екблад през 1949г. Тестът е предназначен за изследване как детето възприема своето семейство. Задачата на изследваното лице е да определи броя на хората, живеещи с него и да размести (постави) всеки член на семейството в двата дома, нарисувани от психолога. Тук се отчитат количествени показатели (колко човека населяват всеки дом), но тежестта пада върху качествения анализ.  От основно значение е в кой дом ще настани детето своите родители. 

Проективната методика „Филм-тест“ на Рене Жил (1959) е предназначена за изследване структурата на конкретно-личностните отношения на детето с обкръжаващите го, а също така, негови поведенчески характеристики и черти на личността по 13 параметъра. Например, отношение към родителите, братята, сестрите, учителите, степента на любознателност, общителност, конфликтност и др.

2.МЕТОДИКА  „ФИЛМ-ТЕСТ“ НА РЕНЕ ЖИЛ (Le Test-Film, Rene’ Gille).

2.1.Обща характеристика на методиката.

Методиката е предназначена за изследване социалната приспособимост на детето, неговите междуличностни отношения и особености, възприятието му за вътрешно-семейните отношения и някои характеристики на поведението му. Насочена е към разкриване особеностите в поведението на детето в разнообразни и важни за него житейски ситуации, засягащи отношенията му с другите хора. Методиката позволява да се проявят конфликтните зони в системата на междуличностните отношения на детето, даващи възможност да се въздейства върху тези отношения, посредством влияние върху перспективното развитие на детската личност. Проективната методика е публикувана от Рене Жил през 1959г. и е известна като визуално-вербална методика.

Методиката е с висока диагностична ефективност както при прилагане спрямо деца на възраст 4-5 г. (особено тези, които посещават детска градина), така и за ученици на 11-12г. с различни форми на патология и задръжки в развитието. Изследвания свидетелстват, че при деца на възраст 11-12 г. с нормално развитие проективността рязко намалява и отговорите имат пряк (непосредствен) характер. Тази особеност следва да се отчита при прилагане на методиката към посочената възрастова група.  В тази връзка се препоръчва диапазонът за деца в норма да бъде намален до 11 години и може да се увеличи при деца с различни видове дефицити в развитието.

Методиката е особено ефективна при изследване на деца, които се отличават с недостатъчно развитие на речта, а също така и при тези, които са с различни интелектуални и емоционални нарушения, и изпитват трудности при интерпретацията на еднозначен стимулен материал.

Проведени изследвания на здрави деца и деца-епилептици (И. Н. Гильяшева и Н. Д. Игнатьева,  1978) за структурата на междуличностните отношения потвърждават текущата валидност на теста. Висока валидност (0,63) е установена (Д. Б. Лубовский, 1991) и по скала „Реакция при фрустрация“ с параметрите на интрапунитивност на Рисунъчния тест за фрустрация на С.Розенцвайг.

Съпоставянето на задачите-картини от теста на Рене Жил с резултати от методиката „Рисунка на семейството“ (О. М. Баранова, 2001), установява положителна корелация (0,68 и 0, 65) по два от признаците: разположените от детето предмети в символично пространство и местоположението на детето спрямо родителите.

Методиката не може да се отнесе към традиционните проективни методики, тъй като при нея има комбиниране с интервю – едно преимущество при задълбоченото изследване на личността.  Тестът се реализира при следните принципи:

Принцип на проекцията – личностен конструкт, встъпващ пряко или косвено във вид на различни нагласи и поведенчески прояви, който се проектира в изпитната (тестовата) ситуация и не предизвиква в изследваното лице реакции със защитен характер.

Принцип на символичната линейност – изразява се в емоционалното разстояние (близост/дистантност) между хората в линейни единици при символична ситуация.  Положителното емоционално отношение се проявява при избора на по-близко разстояние.

Най-общо методиката оценява степента на социална адекватност на поведението на детето и факторите (психологични и социални), нарушаващи тази адекватност по 13 показатели, съответстващи на 13 скали, които позволяват да се опише достатъчно широк кръг социално-психологични характеристики на детето, обединени в две групи показатели:

1.Показатели, характеризиращи конкретно-личностните отношения на детето с другите хора: отношение към майката, бащата, към двамата родители, баба, дядо, братя, сестри и другите 14 родственици, към приятел (а), отношение към авторитетни възрастни (учител, възпитател).

2.Показатели, характеризиращи особеностите на самото дете, проявяващи се в различни отношения: степен на любознателност; стремеж към общуване в големи групи деца; стремеж към доминиране (лидерство) в група; конфликтност, агресивност; стремеж към уединение и изолация от другите, а също и особености в поведенческото реагиране при фрустрация в ситуации на взаимодействие.

Показатели, характеризиращи конкретно личностно отношение на детето с други хора:

1) „Отношение към майката“

2) „Отношение към бащата“

3) „Отношение към майката и бащата, като родители“

4) „Отношение към братя и сестри“

5) „Отношение към баба, дядо и други възрастни“

6) „Отношение към приятел (приятелка) “

7) „Отношение към учителя / възпитателя“

Показатели, характеризиращи особености на самото дете и техните прояви в междуличностните отношения: 

8) „Степен на любознателност“

9) „Степен на стремеж към доминиране и лидерство“

10) „Степен на общуване с деца в големи групи“

11) „Конфликтност, агресивност“

12) „Реакция на фрустрация, социална адекватност на поведението“

13) „Стремеж към уединение, самоизолация“

Този набор от показатели, включен в методиката, позволява да се оцени широк кръг от социално-психологични характеристики на детето, което без съмнение е едно от нейните важните диагностични достойнства[1].

Времето за провеждане на изследването е около 30 мин.

2.2.Възможности за прилагане на методиката в психодиагностичната и психоконсултативна дейност.

Особената популярност на „Филм-Теста“ намира в средите на детските и училищните психолози. Неговите диагностични възможности позволяват да се решават редица сложни психологични проблеми, свързани преди всичко със системата на взаимоотношения и поведението на децата или тийнейджърите, започвайки с първичната диагностика и завършвайки с конкретни възпитателни и психологични мероприятия. Наред с това, съвременните изследвания показват, че новите диагностични възможности на теста обхващат не само деца, а и възрастни хора в контекста на семейните взаимоотношения.

В своята психологична работа А.К. Осницки използва методиката в индивидуалното консултиране за разкриване на проблеми, проявяващи се както при детето, така и сред неговите близки.  Според него: „Методиката позволява да се установяват проблеми, които възникват в различни ситуации на взаимодействие на детето с обкръжаващите го хора. Повечето от тези хора формират кръга на жизнено важните проблеми на детето.”

Освен тестирането на детето, А. К. Осницки предлага да се приложи картинния материал отделно на майката и отделно на бащата, като им се предложи да покажат „На кой от столовете ще седне Вашето дете?“ и  „Сред кои приятели ще постави себе си Вашето дете?“  С други думи, психологът предлага на родителите да познаят (прогнозират) тези позиции, които може да избере детето им.

При този по-широк обхват, психологът получава нова разширена картина за това, как родителите разбират връзката на детето с външния свят. Понякога родителите отбелязват несъответствие между реалните и желаните позиции на детето: „На думи, той ще ви каже, че ще върви пред групата, но всъщност той винаги изостава и е сред последните.“ Причините за тези несъответствия трябва да се установят от психолога. Ситуации, при които детето не изгражда позициите си в съответствие с очакванията на възрастните се срещат изключително често. Само степента на това несъответствие е различна. По този начин се разширяват границите на „Филм-теста“ на Р. Жил и именно такъв подход прави методиката популярна в семейното консултиране, тъй като тя не само диагностицира системата на взаимоотношения на клиента, но  наблюдава и нейната динамика в психотерапевтичния процес.

2.3.Стимулен материал на методиката.

Оригиналния стимулен материал на методиката, предложена от Р. Жил включва 69 стандартни картини (табла), на които са изобразени деца, деца и възрастни, а също и тестови задачи, насочени към установяване особеностите в поведението в разнообразни житейски ситуации, актуални за детето.

Модификацията на И. Н. Гильяшева и Н. Д. Игнатьева, описана в настоящия текст, включва 42 задачи, 25 от които са картини (табла), на които са изобразени деца и възрастни и 17 текстови задачи, насочени към установяване особеностите в поведението в разнообразни житейски ситуации.  Рисунките са схематични, изобразяват по-скоро съотношението между позициите на хората и не са толкова емоционално наситени, което според авторите, „улеснява идентификацията на изследваното лице с един или друг персонаж и му позволява да предполага всякаква емоционална реакция“. Всичките 42 ситуации могат да бъдат съдържателно разделени в три групи, съответстващи на обектите на взаимодействие: „дете-възрастен“ и „дете-връстник“, а също и смесени.  Към първата група, в която детето взаимодейства с възрастен се отнасят задачите: №№  1, 3, 7, 14, 26, 27, 28, 29, 32, 37, 38, 41. Втората група, при която детето взаимодейства с връстници включва задачите: №№ 20, 21, 22, 23, 24, 25, 33, 34, 35, 39. Третата група (смесена), при която детето взаимодейства ту с възрастен, ту с връстници включва задачите: №№ 2, 4, 5, 6, 8, 9, 10, 11, 12, 13, 15, 16, 17, 18, 19, 30, 40, 42.

[1] От различните реакции на фрустрация, авторите на методиката  препоръчват да се диференцират три основни: активно-агресивна (крещи, пищи, смее се на някого, протестира, инати се, тръгва (напуска) някъде, въпреки забрана, озлобява се, гневи се, ядосва се, бие се и др.); пасивно-състрадателна (плаче, ридае, обижда се, измамва, заблуждава, лъже) и неутрално-индиферентна – най-адекватната, свидетелстваща за отсъствие на преживяване на фрустрация (не казва нищо, не прави нищо, свива се, навежда глава, продължава да си играе, прави забележка).

Следва продължение - втора част