Приложение – пример за регистрация, обработка и интерпретация на
               резултати от изследване на дете с помощта на методиката на Рене Жил

Александър, 7,9 г. – по думите на родителите: неуравновесен, нощни страхове, нежелание да посещава училище, конфликти със съученици и учители.










































































Резултати, анализ, заключение по примера „Александър“.

По думите на родителите, Александър (в момента на изследването 7,9г.) е постъпил в първи клас на 6,5 г. и първоначално е бил доста уверен, активно е участвал по време час, общувал е прекрасно със съучениците си. След около един месец е забелязано, че рязко се е влошил успехът му, появили са се случаи на инат и дори открита истерия, свързани с нежелание да посещава училището. Родителите преместили детето в частно училище, надявайки се, че индивидуалния подход и отделянето на повече внимание ще помогнат за промяна на отношението. В известен смисъл ситуацията се подобрила, но не станала нормална.  В момента Александър посещава училището, но без желание, постоянно хленчи, оплаква се и моли родителите си да го вземат по-рано от училището, което е частно, платено, полупансионен тип – часовете са от 09.00 до 17.00 часа. 

Освен това майката на детето споделя с тревога за появили се и изострящи се нощни сънища: детето непрекъснато се оплаква от нощни кошмари, „постоянно моли да му се купуват роботи с ужасен, плашещ външен вид и филми на ужасите“.  Отношението на членовете на семейството към страховете на детето са различни: майката се стреми да го успокоява, бащата не забелязва случващото се, а по-голямата сестра нарича Александър „страхливец“.

Състав на семейството: баща – 40г. (бизнесмен); майка – 35г. (учител в музикално училище), сестра, Катя – 11г.

При проведените психологични изследвания е установено, че детето е с високо интелектуално развитие и изразена емоционална напрегнатост (виж скали № 11, 12 от методиката).

Агресивни сюжети и разкази, свързани със страхове се наблюдават също в приложените допълнителни проективни методики (например, в рисунка на свободна тема детето е изобразило гробище).

Приложената методика на Рене Жил установява:

По скала „Конфликтност и агресивност“ резултати над нормата. Сред поведенческите реакции (скала № XII – „Реакция на фрустрация“) се оказва, че доминираща е реакцията на активно-агресивен тип. Показателите за социална адаптираност са под нормата; наблюдава се ярка тенденция към изолация от съучениците (скала XIII – „Уединение“). Установена е слаба включеност във взаимодействие с връстниците (нисък показател по скала IX – „Общителност“), което при наличие на тенденция към доминиране и лидерство (повишен показател по скалите X – „Лидерство“ и  XI – „Конфликтност, агресивност“), свидетелства, че сферата на взаимодействието „дете-дете“ за Александър се явява конфликтна.  В основата на този конфликт вероятно стои противоречието между „Аз“ и „Ние“, когато детето иска, но не може да участва в референтната група от връстници, въпреки че във фантазиите си се вижда като лидер. В този смисъл, при детето се установява стремеж към взаимодействие с другите деца, желание да се утвърди в техните очи, но на практика се наблюдава неумение да изгради своето поведение в съответствие с нормите.

Независимо от факта, че Александър е социално ориентиран и любознателен (скали  VII и VIII), стремежът му да доминира (скала X) и наличието на страхове, понижават неговата самоувереност, правят поведението му самозащитно и агресивно, създават трудности в общуването с възрастните, лишават го от пълноценно общуване с връстниците (по думите на майката, Александър има само двама приятели – един в училище и един в квартала).

В сферата на семейните отношение следва да се отбележи пълния отказ от контакти на детето с бащата, на фона на открити предпочитания към майката (показателят по скала № I е над нормата). Възможно е силната привързаност на детето към майката, на фона на периферният баща, да предизвиква нежеланието на детето да посещава училище, тъй като тоеа означава раздяла с майката, а раздялата Александър свързва със загуба на увереност в собствените сили.

Превод от руски, Кунчев.        

Литература:

1.Альманах психологических тестов – М.: Изд-во КСП, 1996. – 400с

2.Андреева Г.М. Социальная психология. – М.: Аспект Пресс, 1997. – 376с

3.Блейхер В.М., Крук И.В., Боков С.Н. Практическая патопсихология: Руководство для врачей и медицинских психологов. – Ростов-н/Д.: Феникс, 1996. – 448с

4.Бодалев А.А. О взаимосвязи общения и отношения // Вопр. психоло- гии. 1994. № 1. – С. 122–126.

5.Бодалев А.А. Психология межличностных отношений (к 100-летию со дня рождения В. Н. Мясищева) // Вопр. психологии. 1993. № 2. – С. 89–91.

6.Баранова О.М. Дополнительные возможности методики «Рисунок семьи» // Школьный психолог. 2001. № 29. – С. 3–7. 

7.Бурлачук Л.Ф., Морозов С.М. Словарь-справочник по психодиагно- стике. – СПб.: Питер, 2000. – 528с

8.Венгер А.Л., Цукерман Г.А. Схема индивидуального обследования детей младшего школьного возраста. – Томск: Пеленг, 1993. – 69с

9.Гильяшева И. П., Игнатьева Н.Д. Методика исследования межличностных отношений ребенка: Метод. пособие. Вып. 7. – М.: Фолиум, 1994. – 64с

10.Каган М.С. Мир общения: Проблема межсубъектных отношений. – М.: Политиздат, 1988. – 319с

11.Левитов В.Н. Фрустрация как один из видов психических состояний // Вопр. психологии. 1967. №6. – С. 118–129

12.Лисина М.И. Общение со взрослыми детей первых семи лет жизни // Хрестоматия по возрастной психологии. – М.: Мысль, 1994. – 367с

13.Лубовский Д.В. О применении теста рисуночной фрустрации С. Розенцвейга в школьной психодиагностике // Вопр. психологии 1990. № 3. – С. 151–154

14.Макарец А.А. Возможности применения методики «Фильм-тест» Р. Жиля для детей младшего школьного возраста: Дипломная работа. – Владивосток, 2001. 

15.Мясищев В.Н. Психология отношений. – М.: Изд-во «Институт практической психологии», 1995. – 356с

16.Общая психодиагностика / Под ред. А.А. Бодалева, В.В. Столина. – М.: Изд-во МГУ, 1987. – 305с

17.Осницкий А.К. Выявление проблем ребенка и родителей с помощью «Фильм-теста» Р. Жиля // Вопр. психологии. 1997. № 1.– С. 18–19c

18.Парыгин Б.Д. Основы социально-психологической теории. – М.: Мысль, 1971. – 347 с. 

19.Психологический словарь / Под ред. А.В. Петровского, М.Г. Ярошевского. – 2-е изд. – М.: Политиздат, 1990. – 494с

20.Романова Е.С., Потемкина О.Ф. Графические методы в психологической диагностике. – М.: Дидакт, 1992. – 256с

21.Рубинштейн С.Л. Основы общей психологии: В 2 т. Т. II. – М.: Пе- дагогика, 1989. – 327с

22. Смирнова Е.О. Становление межличностных отношений в раннем онтогенезе // Вопр. психологии. 1994. № 6. – С. 5–15

23.Словарь практического психолога / Сост. С.Ю. Головин. – Минск.: Харвест, 1997. – 800с

24.Современная психология: Справочное руководство. – М.: ИНФРА– М, 1999. – 668с

25.Эльконин Д.Б. Психическое развитие в детских возрастах. – М.: Изд-во «Институт практической психологии», 1995. – 416с

26.Райгородский Д. Я. Практическая психодиагностика. Методики и тесты. Учебное пособие.-Самара:

Издательский Дом «БАХРАХ», 1998-672 с

27.С. Касьянов. Психологические тесты. М. : Эксмо, 2006. - 608 с. (c. 500-514)